№ 23186
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110111503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Е. Х. Д. с ЕГН **********, С. Д. Д. с ЕГН ********** и
М. Д. М. с ЕГН **********, излагайки твърдения, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 95245, тъй като между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в за процесния период е
доставял топлинна енергия на стойност 5 873,01 лева, от които 5054,58 лева,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /TE/ периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 733,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 29.08.2022 г.; както и суми за дялово разпределение в размер на 69,58 лева,
представляваща главница за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14,97 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 29.08.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 50644/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав,
при следните квоти:
За М. Д. М. с ЕГН:********** – 1/6, а именно: сума в размер на 978,84 лева, от които
842,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м. 05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 122,31 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 29.08.2022г., както и суми за дялово разпределение 11,60 лева - главница за
1
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до
29.08.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение;
За С. Д. Д. с ЕГН:********** и Е. Х. Д. с ЕГН:********** - в режим на СИО за 5/6,
а именно: сума в размер на 4 894,18 лева, от които 4 212,15 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
611,57 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 29.08.2022г., както и суми за
дялово разпределение 57,98 лева — главница за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,48 лева -
лихва за периода от 01.10.2019г. до 29.08.2022г., както и направените по делото разноски за
Държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в АДРЕС, аб. № 95245, поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.
Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба
на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1,
ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. М. не е депозирала отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Д. Д. и Е. Х. Д. са депозирали отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърдят,
че през процесния период са били собственици единствено на 4/6 и.ч. от правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Въпреки това оспорват да са клиенти за
битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Излагат доводи, че исковите претенции не са
индивидуализирани. Оспорват иска и по размер. Оспорват да дължат и цената на услугата за
ДР. Сочат, че представените от ищеца първични счетоводни документи не установяват
2
твърдяното задължение. Твърдят, че фактурите не са адресирани към тях поради което и не
дължат процесните суми. Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
3
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От анализа на представения по делото препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот №157, том III, дело 560/1999г., вписан в службата по вписванията под вх.
Рег. № 28897 с акт № 196, том LLII, дело №25532/1999г. се установява, че на 18.11.1999г.
ответникът С. Д. е придобил от Лилияна Николова Д. 4/6 и.ч. от правото на собственост
върху недвижим имот: Апартамент № 21, находящ се в АДРЕС жилищен етаж с площ 134,80
кв.м. От приложените от Столична община писмени доказателства се установява, че
ответникът С. Д. и ответника Е. Д. са сключили граждански брак, за което е съставен акт №
524/22.11.1979г. Към доказателствената съвкупност не са приобщени доказателства за
избран имуществен режим или брачен договор, поради което на осн. §4 ПЗР СК (2009г.) вр.
чл. 18, ал. 2 СК в отношенията им се прилага законовия режим на общност (СИО) от
сключването на брака. Следователно към момента на придобиването на процесните идеални
части, обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот №157, том III, дело
560/1999г., вписан в службата по вписванията под вх. Рег. № 28897 с акт № 196, том LLII,
дело №25532/1999г. се прилага законовия режим на общност. Въз основа на гореизложеното
настоящата съдебна инстанция приема, че ответниците С. Д. и Е. Д. са придобили 4/6 и.ч.
от правото на собственост върху процесния недвижим имот в режим на СИО, т.е.
бездялова неделима съсобственост. Следователно посочените ответници са материално
легитимирани да отговарят по претенцията за заплащане на цената за доставената топлинна
енергия, но до притежавания от тях дял в съсобствеността – 4/6 и.д., т.е. искът следва да се
отхвърли за 1/6 от общо претендираната сума. Българското вещно право предвижда
законоустановеност на фактическите състави, при осъществяването на които се придобиват
и изгубват вещните права, арг. от чл. 77 ЗС и чл. 99 ЗС. При липса на преки или косвени
доказателства, установяващи осъществяването на някой от нормативно предвидените
придобивни способи, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени за 1/6 от
претендираната сума.
4
По делото не са представени, респективно приобщени преки доказателства относно
правнорелевантния факт, че ответникът - М. М. притежава право на собственост или вещно
право на ползване върху процесния имот. При анализ на веригата от косвени доказателства
може да се направи категоричен и безпротиворечив извод за субектна на правото на
собственост. Съгласно приетия по делото препис на постановление за налагане на забрана по
ИД №20197880400307 по 13.11.2019г. се установява, че ответницата М. М. е съсобственик на
и.ч. от процесния недвижим имот. От анализа на приобщеното по делото постановление за
възлагане на делбен недвижим имот, придобит от публична продабжа с изх. №
5167/01.07.2021г. по ИД №20197880400307, се установява, че ответниците С. Д. и Е. Д. са
придобили от ответника М. М. 1/6 и.ч. от съсобствения им недвижим имот.
Постановлението за възлагане е постановено след процесния период, следователно
настоящия съдебен състав след анализ на събрания писмен доказателствен материал намира
за установено, че през процесния период м.05.2019г. до м.04.2021г. М. М. притежава
правото на собственост в обем на 1/6 и.ч. върху процесния топлоснабден имот.
Следователно ответникът М. М. е материално легитимиран да отговаря по претенцията за
заплащане на доставената топлинна енергия.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
се установява, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да
заплаща цената за предоставената услуга. От заключението вещото лице и приобщените по
делото фактури се установява, че за процесния период стойността на доставената топлинна
енергия е в размер на 5 054,57 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че през процесният период обхващащ
двата отчетни периода, не е осигуряван достъп за отчет на УДР. От приложените по делото
протоколи за неосигурен достъп и заключението на вещото лице се установява, че сумите по
перо БГВ са начислени от ФДР на база един потребител, съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., т.е. при липса на достъп до процесния имот, поради
неосигурен достъп от потребителя, се начисляват по 0,14 куб.м, на един потребител за едно
денонощие. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е
начислена при пълен отопляем обем от 265 м3. Определянето на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация за исковия период, е съгласно т. 8.2. от Методика за
дялово разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение към чл. 61, ал.2 към Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
5
Съгласно чл. 114. ЗЗД Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила от 10.07.2016, клиентът, респ. ответниците в настоящето производство, са длъжни да
заплащат дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия. Съгласно чл. 33., ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за всеки период стават
изискуеми след изтичането на 45 дневния срок, от който момент започва да тече
погасителната давност. Процесният период е от 05.2019 г. до 04.2021 г., като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.09.2022 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, давността се
спира до отмяната на обявеното извънредно положение, продължило до 13 май 2020г.
съгласно Решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, т.е.
погасителната давност е спряна за период от 2 месеца. Следователно падежът на
задължението за доставена топлоенергия през м.06.2019г. настъпва на 15.07.2019г.,
давността за което изтича на 15.09.2022г. или един ден преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Следователно задълженията за заплащане на
потребена топлоенергия за процесните периоди м.05.2019г. и м.06.2019г. са погасени по
давност. Съгласно приетата експертиза, дължимата главница за този период е 42,24 лева за
всеки месец или общ погасен по давност размер на задължението от 84,84 лева.
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от
5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и
C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).
Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда
— етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на
които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и
6
обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се
основава на действителното потребление.
Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се
основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с
действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че
формулата следва да вземе предвид специфичните характеристики на сградата, като
нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система
материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което СЕС е достигнал
до извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на
която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна
собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на
индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
Поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът при отчитането и
фактурирането на изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която
противоречи на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. при прилагането на формулата
не може да бъде установено реалното количество на доставената топлинна енергия.
Прилаганата методика не отчита евентуалните загуби на топлинна енергия, получаващи се
при транспортирането й от абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен
обект, включително състоянието на изолацията на отоплителната система, използваните за
тази система материали и специфичните характеристики на сградата.
Следователно ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологически
загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия, т.е. количеството на
доставена топлинна енергия е различно от претендираното. Воден от горното и на
основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата
топлинна енергия за периода 07.2019 г. до 04.2021 г. на 4 511,68 лева, т.е. искът за
главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 5 054,58 лева и за
периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., първо като погасен по давност в размер на 84,84 лева и
второ, поради установеното противоречие между правото на ЕС и прилагания от страна на
ищеца на нормативен акт, определящ методиката и формулата, въз основа на която е
отчитано и фактурирано количеството топлинна енергия.
Съобразно идеалните части в съсобствеността ответниците дължат в условията на
разделност следните суми: 1) М. Д. М. – 751,95 лева, представляваща цената на доставената
топлинна енергия за периода от 07.2019г. до 04.2021г., в качеството на съсобственик в
размер на 1/6 и.ч. от правото на собственост върху процесния имот; 2) С. Д. Д. и Е. Х. Д. -
3 007,79 лева, представляваща цената на доставената топлинна енергия за периода от
07.2019г. до 04.2021г., в качеството им на съсобственици в режим на СИО в размер на 4/6
и.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
7
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
От предоставените по делото преписи индивидуални справки за отопление и топла
вода за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. и 01.05.2020г. -30.04.2021г. се установява, че тази
услуга е извършена, с оглед на което исковата претенция спрямо ответника М. М. следва да
бъде уважен изцяло в размер на 11,60 лева, съответстващо на обема на правото на
собственост, а спрямо ответниците С. Д. Д. и Е. Х. Д. в размера до 46,38 лева. До пълният
предявен размер от 57,98 лева искът следва да бъде отхвърлен.
8
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Неоснователни са изложените правни доводи, че не се дължи
мораторна лихва, тъй като процесните фактури не са публикуване в предвидения в ОУ срок.
Падежът на задължението е ясно уговорен и не е поставен под прекратително условие, т.е.
санкцията за забавилия се с публикуването на фактурата кредитор ще бъде единствено, че
забавата на длъжника ще настъпи в един по-късен момент. Което означава, че нямат да се
породят правните последици свързани със загубване на преимуществата на срока от
уговорения ден за изпълнение, арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на
дължимата мораторна лихва върху главницата от 4 511,68 лева, съгласно дадените данни от
заключението по допусната СЧЕ, в размер на 476,57 лева, т.е. искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 733,88 лева. Съобразно обема на
правото на собственост на всеки от ответниците, предявената исковата претенция спрямо
ответника М. М. следва да бъде уважен до размера на 79,43 лева, а спрямо ответниците С.
Д. Д. и Е. Х. Д. до размера на 317,71 лева.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде изцяло отхвърлена, тъй като длъжникът не е изпаднал в забава, поради липса на покана
от страна кредитора чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира сторени съдебни
разноски, съобразно представения списък, в размер на 703,34 лева, от които 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ; 350 лева, представляващи депозит за изготвянето
на заключение по СТЕ и 203,34 лева – д.т. по исково производство.
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 604 лева,
съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът има право да получи сторените съдебни разноски в заповедното
9
производство в размер на 100,52 лева – д.т, при съобразяване с изхода на спора.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Д. М., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
******, сумата от 751,95 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС аб. № 95245, за периода от 07.2019 г. до
04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2023 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 79,43 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 29.08.2022 г., както и сумата от 11,60 лева, представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., за които суми била
издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50644 по описа за 2022 г. на
СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 751,95
лева до предявения размер от 842,43 лева, представляваща цената на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 79,43 лева до
предявения размер от 122,31 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 29.08.2022г.,
както и за сумата от 2,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50644 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО,
24 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. Д. с ЕГН ********** и Е. Х. Д. с ЕГН **********,
дължат на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ******, сумата от 3 007,79 лева, представляваща цената на
доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС аб.
№ 95245, за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г.., ведно със законната лихва от 16.09.2023 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 317,71 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г., както и сумата от 46,38 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 50644 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 3 007,79 лева до предявения размер от 4 212,15 лева,
10
представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019
г. до 04.2021 г., както и за разликата над уважения размер от 46,38 лева до предявения
размер от 57,98 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода
от м.08.2019г. до м.04.2021г., както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 317,71 лева до предявения размер от 611,57 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 29.08.2022г., както и за сумата от 12,48 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 29.08.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 50644 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Х. Д. с ЕГН **********, С. Д. Д. с ЕГН
********** и М. Д. М. с ЕГН **********, да заплатят на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ******,
сумата от 604 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство
съдебни разноски, както и сумата от 100,52 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11