П Р И
С Ъ Д А № 34
Гр. Сливен, 28 юни 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ДРАЖЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Р.П.
Я.Я.
с участието на секретаря Р.Г. и прокурор ВИОЛЕТА
КАЛАЙДЖИЕВА като разгледа НОХД № 134 по описа за 2012 година,
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия П.Ц.П. – роден на *** г. в гр. Твърдица, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че след 30.04.2008 г. в
гр. Сливен, като физическо лице избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – в размер на 15 338.23 лв., като не подал годишна
данъчна декларация по чл. 50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за 2007 г. като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение, заедно с
лихвите е внесено в бюджета, поради което и на основание чл.255 ал.4 предл.2 във вр. с ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК и чл.78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Министерството на финансите чрез ТД на НАП – Бургас срещу подсъдимия П.Ц.П.
граждански иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумата
15 338.23 лв., считано от 30.04.2008г. до 19.04.2012г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Ц.П. да
заплати направените разноски по делото в размер на 855 лв., които да се
заплатят по сметка на бюджета на съдебната власт.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Бургаския апелативен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 34 от
28.06.2012г по НОХД № 134/2012г на СлОС
ОП-Сливен
е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Ц.П. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1
т.1 от НК.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Разпитан в с.з. подсъдимият не се
признава за виновен по повдигнатото
обвинение.
В с.з. е
предявен и поставен на разглеждане в настоящото производство граждански иск от
Министъра на финансите чрез ст.юрисконсулт С.Д. в качеството му на негов
пълномощник срещу подсъдимия за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумата 15 338.23лв,
считано от 30.04.2008г до 19.04.2012г.
След
преценка на събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Ц.П. *** като осъществявал търговска дейност от името на
няколко търговски дружества, на някои от които бил собственик и управител, а в
други-съдружник. Имал сключен граждански брак през 1983г със свид.Е.Х.А., който брак бил прекратен с Решение №
108/20.01.2009г по гр.д.№1727/2008г на СлРС.
Подсъдимият в качеството си на търговец, а и на
физическо лице придобивал и продавал множество недвижими имоти, намиращи се
предимно в района на гр.Твърдица, обл.Сливен. като
такъв е бил данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 т.1 от ЗДДФЛ и носител на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България по
смисъла на чл.6 от същия закон в случаите на реализиране на облагаем доход от
продажба на недвижимо имущество, представляващ положителната разлика между
продажната цена и цената на придобиване на имуществото.
Като данъчно задължено лице, придобиващо през
годините доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна
основа е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ да
подава годишна данъчна декларация пред ТД на НАП по постоянния му адрес, в
случая пред ТД на НАП – Сливен.
На 06.03.2005г., намирайки се във фактическа
раздяла със съпругата си – свидетелката А., подсъдимият придобил от нея по
силата на нотариален акт № 156, том ІV, дело № 952/06.03.2006г. на Службата по
вписванията – гр. Сливен, следните недвижими имоти:
-
Имот с площ 11438 кв.м., находящ се в м. „Блягорница” по плана за земеразделяне в землището на гр.
Твърдица, съставляващ имот 187006, заедно с построената в имота масивна жилищна
сграда на един етаж, състояща се от три стаи и сервизни помещения, със
застроена площ от 50 кв.м.
-
Имот с площ 13246 кв.м., намиращ се в м. „Блягорница”
по плана за земеразделяне в землището на гр. Твърдица, съставляващ имот 187007,
заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж и половина, със
застроена площ на първи етаж 136 кв.м., а на втори етаж 136 кв.м. и тавански
етаж – 111 кв.м.
-
Имот с площ 10562 кв.м., намиращ се в м. „Блягорница”
по плана за земеразделяне в землището на гр. Твърдица, съставляващ имот 187008,
заедно с построените в имота две стопански сгради – сграда с друго
предназначение с кубатура 1474 куб.м. и ремонтна работилница с кубатура 1194
куб.м.
Трите имота били придобити от подсъдимия за сумата
от 56 000 лв., която сума съгласно отразеното от съставения нотариален акт
е била платена напълно на продавача – свид. А..
През 2006 г. подс. П. се
запознал със свид. С.Д. от гр. София и след известно
време му споделил, че има нужда от парични средства за възстановяване на
парично задължение на жена от гр. Казанлък, с която живеел на съпружески
начала. Свид. Д., заедно с чуждестранни граждани имал
регистрирана търговска фирма „Левантестрой” ООД, от
името на която закупил от подсъдимия негов недвижим имот, намиращ се в района
на гр. Твърдица. Впоследствие отношенията им станали по-близки и свид. Д. често посещавал подсъдимия в гр. Твърдица. При
едно от тези посещения харесал недвижими имоти, собственост на подсъдимия,
намиращи се в м. „Блягорница” и като знаел, че
подсъдимия П. има нужда от парични средства му предложил да ги закупи от него.
Поради това, че подсъдимия ползвал тези имоти, последният не се съгласил да му
ги продаде целите, а само част от тях. В изпълнение на тези договорки, свид. Д. придобил на 15.06.2007г. от подсъдимия по силата
на нотариален акт № 125, том 16, дело № 3715/15.06.2007г. на Службата по
вписванията при гр. Сливен следните недвижими имоти:
-
4030/13246 ид.ч. от имот с площ 13246 кв.м. в м.
„Блягорница” по плана за земеразделяне в землището на
гр. Твърдица, съставляващ имот 187007;
-
½ ид.ч. от имот с площ 10562 кв.м. в м. „Блягорница” по плана за земеразделяне в землището на гр.
Твърдица, съставляващ имот 187008 и от построените в имота две стопански сгради
– сграда с друго предназначение със застроена площ 670 кв.м. и ремонтна
работилница със застроена площ 419 кв.м.
Идеалните части от тези два имота били придобити от
свид. Д. за сумата 89 000 лв., която сума
съгласно отразеното в съставения нотариален акт е била платена напълно на
продавача – подс. П..
При продажбата на свид. Д.
на тези идеални части от двата имота, подсъдимият е реализирал облагаем доход
по смисъла на чл.33 ал.1 от ЗДДФЛ, представляващ положителната разлика между
продажната им цена и цената на придобиването им. Този доход е бил облагаем, тъй
като между датата на придобиването на имотите и датата на продажбата не са
изминали визираните в разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.1 б.”б” от ЗДДФЛ повече от
5 години съгласно която разпоредба реализираният доход би бил необлагаем при
тази хипотеза. За установяване размера на този доход по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която цената на
придобиване от страна на подсъдимия П. на идеалните части от тези два имота е
както следва:
-
5258 лв. за 4030/13246 ид.ч. от имот с площ 13246
кв.м. в м. „Блягорница” по плана за земеразделяне в
землището на гр. Твърдица, съставляващ имот 187007;
-
9565 лв. за ½ ид.ч. от имот с площ 10562
кв.м. в м. „Блягорница” по плана за земеразделяне в
землището на гр. Твърдица, съставляващ имот 187008 и от построените в имота две
стопански сгради – сграда с друго предназначение със застроена площ 670 кв.м. и
ремонтна работилница със застроена площ 419 кв.м. като общата им цена на
придобиване възлиза на 14823 лв.
Според заключението на експертизата облагаемия
доход на подсъдимия П. е изчислен на 66759.30 лв., представляващ положителната
разлика между продажната цена на тези имоти в размер на 89 000 лв. и
цената на придобиването им – 14823 лв., намалена с нормативно признати по
силата на чл.33 ал.1 от ЗДДФЛ разход от 10%. На тази основа и в съответствие с
таблицата по чл.48 ал.1 от същия закон за определяне размера на данъка върху
общата годишна данъчна основа е формирано заключение, че дължимият,
недеклариран и неплатен данък от страна на подсъдимия възлиза в размер на
15338.23 лв.
Въпреки реализираният доход от продажбата на
посочените два имота, подсъдимият П. не е подал годишна данъчна декларация по
чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в срока по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ – 30.04.2008
г.
На 18.04.2012г. подсъдимият е заплатил сумата от 15338.23 лв. В хода на съдебното производство
е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чрез която се
установява, че дължимата от подсъдимия лихва върху главницата от 15338.23 лв.
за периода от 30.04.2008 г. до 18.04.2012г. – датата на плащане, е 7163.63 лв.
Последната сума е платена от подсъдимия
на 22.06.2012г, т.е. преди приключване на съдебното следствие пред
настоящата инстанция.
Подсъдимият е с
чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, ценени както в тяхната съвкупност, така
и поотделно. Съдът извърши своите фактически констатации на базата на
назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от експерти, в
чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.
Вещите лица са отговорили на поставените им въпроси подробно, пълно и
изчерпателно, цитирали са специфичната нормативна уредба, която е нарушена от подсъдимия, аргументирали са се защо приемат, че е извършено нарушение на
финансовата дисциплина и защо също така приемат, че данъчните задължения ведно
с лихвите са погасени.
Горната фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението
по чл.255 ал.4 предл.2 вр.ал.3
вр.ал.1 т.1 от НК като след 30.04.2008г в гр.Сливен
като физическо лице избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери- в размер на 15 338.23лв като не подал годишна данъчна декларация
по чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за 2007г като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд данъчното задължение
заедно с лихвите е внесено в бюджета.
От обективна
страна по несъмнен начин се установи, че подсъдимият не е подал данъчна декларация по чл.50 ал.1
т.1 от ЗДДФЛ за 2007г. Същият е притежавал качеството на данъчно задължено лице
по смисъла на чл.3 т.1 от ЗДДФЛ и е бил носител на задължението за плащане на
данъци за придобити доходи от източници в РБългария по смисъла на чл.6 от същия
закон в случаите на реализиране на облагаем доход от продажба на недвижимо
имущество, който доход се формира и представлява положителната разлика между
продажната цена и цената на придобиване на имуществото.В настоящия казус този
доход е бил облагаем, тъй като между датата на придобиване на имотите и датата
на продажбата им не са изминали визираните в закона-чл.13 ал.1 т.1 б.”б” от ЗДДФЛ повече от пет години. В качеството си на данъчно задължено лице,
придобиващо през годините доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
данъчна основа е бил длъжен , съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ
да подава данъчна декларация пред ТД на НАП по постоянния му адрес, но в срока
по чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ –до 30.04.2008г не е подал такава. По този начин подсъдимият е избегнал плащането на данъчни задължения, които по
смисъла на чл.93 т.14 предл.2 от НК притежават
характеристиката на данъци в особено големи размери, тъй като надхвърлят сумата
от дванадесет хиляди лева, а именно-15 338.23лв.
От
заключението на вещото лице Г. и от събраните по делото доказателства е видно,
че подсъдимият е погасил данъчното си задължение ведно с дължимата лихва до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, поради което съдът наложи наказание при условията на чл.255 ал.4 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия съдът съобрази обстоятелството, че в
разпоредбата на чл.255 ал.4 от НК се предвижда
за престъпление по чл.255 ал.3 от НК наказание лишаване от свобода до
три години и глоба до хиляда лева. В този
смисъл и съобразявайки, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, както и
причинените от престъплението имуществени вреди са напълно възстановени, съдът
счете, че следва да приложи разпоредбата на чл.78а от НК като освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба. Към момента на извършване на деянието
размера на наказанието глоба по цитирания законов текст е бил от
петстотин до пет хиляди лева. Съдът като отчете добрите характеристични данни
на подсъдимия, възрастта на подсъдимия ,чистото му съдебно минало определи
минимално по размер наказание, а именно глоба в размер на 500лв.
Предявеният
граждански иск съдът отхвърли като неоснователен с оглед обстоятелството, че
дължимите данъчни задължения са внесени ведно с лихвите. В хода на съдебните
прения бе направено оттегляне на гражданския иск, но с оглед правилата на
процеса и предвид обстоятелството, че оттеглянето не бе направено до
приключване на съдебното следствие, съдът се произнесе по същество, т.е. по
основателността на претенцията, която намери за неоснователна , заради
извършеното от подсъдимия по време на наказателното производство плащане на
дължимите към бюджета суми.
Съобразявайки
правилата на процеса подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 855лв в полза на бюджета на съдебната власт.
Ръководен
от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: