№ 62
гр. Плевен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600851 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия И. Радковски ВЧНД №
851/2021 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Н.Я.,
назначен на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК за защитник на М. А.А.,
спрямо когото делото е било разгледано от първоинстанционния съд в негово
отсъствие, при условията на чл. 269, ал.3, т.2 от НПК, против определение №
592 от 08.12.2021г., постановено по ЧНД № 2215/2021 г., по описа на
Районен съд-гр.Плевен.
В жалбата е посочено, че постановявайки първоинстанционния
съдебен акт за определяне на общо наказание , при условията на чл. 25, ал.1,
във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, съдът неправилно е увеличил определеното на
осъдения А. общо наказание, на основание чл. 24 от НК, доколкото
посочените отегчаващи обстоятелства, посочени от първоинстанционния съд
са били вече отчетени, при налагане на наказанията на А., с предходните
съдебни актове, а и защото размерът на общото му наказание, определено при
условията на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК е достатъчен, за постигане на
визираните в чл. 36 от НК цели.
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
отменено обжалваното първоинстанциоинно определение, в частта му,
досежно увеличението на определеното общо наказание, на основание чл. 24
1
от НК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения М.А. – адвокат
Н.Я., от АК – гр. Плевен, изложи доводи в посочения по-горе смисъл.
В съдебно заседание участващият по делото представител на
Окръжна прокуратура – гр.Плевен пледира , че първоинстанционното
определение е правилно и законосъобразно, предвид това, че А. е осъждан
четиринадесет пъти, като наложените му наказания не са оказали
необходимото въздействие за неговото поправяне и превъзпитание, поради
което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като е изцяло
съобразено с обществената опасност на осъдения, както и с обществената
опасност на извършените от него деяния.
Въззивната инстанция , като се запозна със жалбата,
пледоариите на страните, и при изпълнение на задълженията си по чл.313 от
НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима , тъй като е подадена в законния срок и от
лице, което има право да стори това, поради което следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна , по следните
съображения :
М.А., видно от приложената справка за съдимост,/на л. 7-14 от ЧНД
№2215/21г. на Плевенски районен съд/, е осъждан до момента четиринадесет
пъти, преди деянията, за които са му наложени последните две присъди, за
извършени престъпления от общ характер, на лишаване от свобода за
различни срокове, предимно за извършени кражби, като на 19.09.2014г. е бил
освободен от Затвора – Плевен, след изтърпяване на последното от тези
наложени му наказания.
След посочената дата, на която е бил освободен от Затвора – гр.
Плевен, М.А. е бил осъден както следва:
С присъда от 29.04.2021г., постановена по НОХД № 5478/2019 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 15.05.2021 г., за извършено
на 10.10.2016 г. престъпление по чл. 308 ал. 2 НК, на наказание една година
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С присъда от 15.06.2021г, постановена по НОХД № 1957/2019 г. по
описа на Районен съд - Плевен, влязла в сила на 18.11.2021 г, за извършено в
периода 22-23.09.2012 г. престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 НК на наказание две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
От изложеното е видно, че деянията по посочените последни две дела
са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, на
основание чл. 25, ал. І, вр. чл. 23, ал. І НК му е определил едно общо най-
тежко наказание, измежду наложените му по НОХД № 5478/2019 г. по описа
на РС - Пловдив и НОХД № 1957/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен, а
именно две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване.
2
Като е отчел обстоятелството, че в случая е налице проявена упорита
престъпна дейност на осъдения М.А., на основание чл. 24 НК основният съд
е увеличил така определеното му общо най-тежко наказание, измежду
наложените му по НОХД № 5478/2019 г. по описа на РС - Пловдив и НОХД
№ 1957/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен с шест месеца или е
постановил той да изтърпи наказание, в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Настоящият съдебен състав прие, че първоинстанционният съд
правилно е установил, че са налице предпоставките за определяне на едно
общо, най-тежко наказание на осъдения А., при условията на чл. 25, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1 от НК, тъй като престъпленията, за които той е бил осъден по
посочените дела са били извършени от него, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях.
Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията, въз основа на
които Плевенсккият районен съд е стигнал до извод, че определеното на
М.А. общо наказание по посочените две дела следва да бъде увеличено,
съобразно предвидената в чл. 24 от НК възможност, с оглед високата
обществена опасност, с която се характеризира неговата личност, както и
високата обществена опасност на извършените от него деяния, съставляващи
тежки престъпления, по смисъла на НК, за всяко от които му е било наложено
наказание лишаване от свобода, но изтърпените наказания по предходните
четиринадесет присъди не са оказали необходимото въздействие за неговото
поправяне и превъзпитание.
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че
изтъкваните от защитника на М.А. доводи за това, че определеното му общо
наказание по посочените две дела е несправедливо завишено са
несъстоятелни, тъй като се налага извод за значителен превес на
отегчаващите обстоятелства, свързани с цялостната престъпна дейност на
осъдения, които по тежест и значение преобладават, и това е било отчетено
от първоинстанционния съд, при определяне размера на общото му
наказание лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23,
ал.1 от НК, и увеличаването на това общо наказание с шест месеца, на
основание чл. 24 от НК.
По тези съображения въззивният съд счете, че искането в подадената
жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, същият да бъде изменен, като
бъде намалено увеличението, при условията на чл. 24 от НК, на определеното
общо наказание на осъдения М.А., по посочените по-горе две дела, е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Проверявайки изцяло правилността на обжалваното определение, в
съответствие с изискването на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция
констатира, че не са налице нарушения на процесуалния или на материалния
закон, които да налагат неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 592, постановено по ЧНД №
2215/2021 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4