Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шести януари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05215 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на П.С.Й. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се
признае за установено, че поради погасяване по давност не дължи на ответното
дружество сумата 233,67 лева - главница за стойността на предоставени ВиК
услуги, сумата 24,14 лева – лихва за забава и 25 лева – държавна такса, ведно
със закоонната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки районен съд.
Предявени са още искове (по съединеното дело
по реда на чл. 213 ГПК) от П.С.Й. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с
които се иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност не
дължи сумата 277,35 лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги,
сумата 18,86 лева – лихва за забава и 25 лева – държавна такса, ведно със
закоонната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен съд.
В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 5833/2013 г. и ч. гр. д. № 5559/2014 г. и двете по описа на Пернишки
районен съд. Въз основа на издадените изпълнителни листове били образувано
изпълнително дело № 219/2014 г. и № 2042/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени
са подробни доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Приложена е заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки районен съд, издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу П.С.Й. за следните вземания: 233,67 лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги, сумата 24,14 лева – лихва за забава и 25 лева – държавна такса, ведно със закоонната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането. Обсъжданата заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, към който момент действащите разпоредби не са съдържали правила за даване на указания за установяване на вземането при връчване по този ред. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение, поради което заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 15.11.2013 г. Впоследствие е издаден изпълнителен лист от 09.12.2013 г. за посочените по – горе суми.
Приложена е заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 5559/2014
г. по описа на Пернишки районен съд, издадена в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД срещу П.С.Й. за следните
вземания: 277,35 лева - главница за стойността на
предоставени ВиК услуги, сумата 18,86 лева – лихва за забава и 25 лева –
държавна такса, ведно със закоонната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането. Заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника на 02.10.2014 г., който не е подал възражение, поради което
същата е влезнала в сила на 16.10.2014 г. Впоследствие е издаден изпълнителен
лист от 17.10.2014 г.
Въз
основа на изпълнителния лист
от 09.12.2013
г. по ч. гр. д. № 5833/2013
г. по описа на Пернишки районен съд и по
молба вх. № 1383 от 05.02.2014 г. на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД е образувано изпълнително дело № 219/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална агенция по приходите, с
която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични
задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП,
касаещи изисканата информация.
С молба вх. № 00754 от 30.01.2014 г. на взискателя е направено повторно искане за налагане на запор върху вземания на длъжника. В тази връзка на 20.03.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Делта инженеринг” ЕООД за налагне на запор върху трудовото възнаграждение. Също така на 20.03.2014 г. е изпратено запорно съобщение до ОДМВР – Перник за налагане на запор върху лек автомобил марка „Опел”, модел „Тигра” с рег. № *****.
С постановление от 20.07.2020 г. на съдебния
изпълнител и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително
дело № 219/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Въз основа на изпълнителния лист от 17.10.2014 г. по ч. гр. д.
№ 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен съд и по молба вх. №14456 от 08.12.2014 г. на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД е образувано изпълнително дело № 2042/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – налагане на запор
върху вземания на длъжника. Извършени са съответните
справки от НАП за наличието на публични
задължения на длъжника.
С молба вх. № 00754 от 30.01.2014 г. на взискателя е направено повторно искане за налагане на запор върху вземания на длъжника. В тази връзка на 10.12.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Делта инженеринг” ЕООД за налагне на запор върху трудовото възнаграждение. Също така на 10.12.2014 г. е изпратено запорно съобщение до ОДМВР – Перник за налагане на запор върху лек автомобил марка „Опел”, модел „Тигра” с рег. № *****.
На 04.01.2016 г. е изпратено съобщение до работодателя, с което му се напомня да уведоми съдебния изпълнител за информацията по реда на чл. 508 ГПК.
С постановление от 20.07.2020 г. на съдебния
изпълнител и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено изпълнително
дело № 2042/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла
на чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела
доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително
изпълнение, поради което предявените искове намират основанието си в общата
норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателни установителни искове.
Ищецът твърди, че не дължи поради
погасяване на по давност на процесните вземания по двете издадени заповеди за
изпълнение на парични задължения В настоящия случай ищецът може да се позовава
на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу
вземането по нея.
Процесните вземания са установени с
влязли в сила заповеди за изпълнение на парично
задължение, поради което същите са съдебно установени и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е пет
години. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на съответната заповед за изпълнение, от който момент тече петгодишният давностен
срок.
Относно вземанията, произтичащи от заповед за изпълнение ч. гр. д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки районен съд:
Заповедта за изпълнение по ч.
гр. д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки районен съд е
влезнала в сила на 15.11.2013
г., от който момент тече
петгодишният
давностен срок.
Давността е
прекъсната на 05.02.2014 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело №
219/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., в която е направено
искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като от тази датата е
започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е
направено искане за за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана
върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността отново и
последователно е прекъсната на 30.01.2014 г. с подаването
на молбата от взискателя за налгане на запор и на 20.03.2014 г., когато
съдебният изпълнител е изпратил съобщение до работодателя и ОДМВР – Перник за
налгане на запор върху трудовото възнаграждение, респ. върху МПС. Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Горното
налага извод, че след последното прекъсване на давността на 20.03.2014 г., е започнала да
тече нова петгодишна давност. Същевременно до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се е приемало (Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд), че давността е спирала в
изпълнителното производство, т. е. с прекъсването не е започвала да тече
давност, тъй като същата е спряла докато трае изпълнителното производство
(едновременно приложение на прекъсване и спиране на давността). С други думи
давността е спряла да тече до 26.06.2015 г., от който момент започва да тече
петгодишният срок. Същият е изтекъл на 26.06.2020 г. и до този момент не са
предприети действия на взискателя, водещи до прекъсване или спиране на
давността. В този смисъл към момента на подаване на исковата молба – 25.09.2020
г. давността е изтекла, поради което са основателни исковете за недължимост на
вземанията по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки
районен съд.
Относно вземанията, произтичащи от заповед за изпълнение ч. гр. д. № 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен съд:
Заповедта за изпълнение по ч.
гр. д. № 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен съд е
влезнала в сила на 16.10.2014 г., от който момент тече петгодишният давностен срок.
Давността е прекъсната на 08.12.2014 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело № 2042/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника, а това прекъсва давността – арг. т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността отново и последователно е прекъсната на 30.01.2014 г. с подаването на молбата от взискателя за налгане на запор и на 10.12.2014 г., когато съдебният изпълнител е изпратил съобщение до работодателя и ОДМВР – Перник за налгане на запор върху трудовото възнаграждение, респ. върху МПС. Не следва да се отчита съобщението от 04.01.2016 г., изпратено от съдебния изпълнител до работодателя, тъй като няма характер на запорно съобщение, а се изисква информацията по реда на чл. 508 ГПК.
След последното прекъсване на давността на 10.12.2014 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Същевременно до приемането на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС се е приемало (Постановление №3/1980г.
на Пленума на Върховния съд), че давността е спирала в изпълнителното производство. Давността е
спряла да тече до 26.06.2015 г., от който момент започва да тече петгодишният
срок. Същият е изтекъл на 26.06.2020 г. и до този момент не са предприети
действия на взискателя, водещи до прекъсване или спиране на давността. В този
смисъл към момента на подаване на исковата молба – 25.09.2020 г. давността е
изтекла, поради което са основателни исковете за недължимост на вземанията по
заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен
съд.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съобразно
уважената част на исковите претенции. Ищцовата страна е направила разноски
както следва: 100 лева – държавна такса, 48 лева – такса за преписи на два броя
изпълнителни дела и 300 лева – адвокатски хонорар, т. е. следва да се присъдят
разноски в общ размер на 448 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.Й., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№ 11, поради погасяване по давност следните вземания: сумата 233,67
лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги, сумата 24,14 лева – лихва за забава и 25 лева – държавна такса, ведно със
закоонната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 5833/2013 г. по описа на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен иск и съединен по реда на чл. 213 ГПК към настоящото дело, че П.С.Й., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност следните вземания: сумата 277,35 лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги, сумата 18,86 лева – лихва за забава и 25 лева – държавна такса, ведно със закоонната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5559/2014 г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№ 11 ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Й., ЕГН
**********,*** сумата от
448 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканите ч. гр. д. № 05833/2013 г. и ч. гр. д. № 05559/2014 г. и
двете по описа на Пернишки районен съд да бъдат върнати обратно в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.