Решение по дело №7030/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 29
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430107030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Плевен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107030 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от З. БЛ. БЛ. от ***, ЕГН
**********, против В. В. ИВ., от ***, ЕГН **********. Твърди се, че
молителката и ответникът В. В. ИВ. съжителстват от 16 години на семейни
начала. Твърди се, че от това си съжителство страните имат родено две деца.
Твърди се, че молителката и ответникът са във фактическа раздяла от три
години, но последният не спира да упражнява физическо и психическо
насилие над молителката. Твърди се, че на *** г. ответникът е пресрещнал
молителката, в момент, когато тя е водела малолетната им дъщеря на детска
градина. Твърди се, че след като молителката е завела дъщеря си в детската
градина ответникът я нападнал и със сила я принудил да се качи в лекия му
автомобил, след което пребил молителката. Твърди се, че целта на ответника
е била да принуди молителката и дъщеря им да свидетелстват в полза на
ответника по образувано срещу него дело, насрочено за 11.11.2021 г. Твърди
се, че молителката е трябвало да свидетелства, че ответникът се нуждае от
свидетелството си за управление на лекия автомобил, за да кара дъщеря си по
институции, което не кореспондира с истината. Твърди се, че молителката
почти всеки ден ползва градския транспорт с дъщеря си, а ответникът не
полага никакви грижи за детето си в тази насока като единствено оказва
тормоз на молителката. Твърди се, че понякога ответникът подхвърля плик с
храна на молителката и й оставя дребни суми пари.
Поради това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а
именно:
1
1/ Ответникът В. В. ИВ., от ***, ЕГН ********** да бъде задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката З. БЛ. БЛ. от ***, ЕГН **********;
2/ На ответника В. В. ИВ., от ***, ЕГН **********, да бъде забранено
да приближава молителката З. БЛ. БЛ., ЕГН **********, жилището находящо
се в ***, ***, за срок от осемнадесет месеца;
3/ Да бъде задължен ответникът В. В. ИВ., от ***, ЕГН ********** да
посещава специализирани програми.
Ответникът ангажира становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. По
делото е безспорно, че страните са живели във фактическо съпружеско
съжителство в продължение на много години, по време на което са се родили
децата им Велислав и Ванеса. При това положение съдът счита, че молбата за
защита от домашно насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно
легитимирана страна при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от *** г. от З. БЛ. БЛ., в която същата декларира, че
спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от лицето В. В. ИВ..
Отразеното в декларацията се потвърждава и от приложения лист за преглед
на пациент с дата *** г., издаден от *** при *** ЕАД гр.П., в който е
посочено, че при прегледа на молителката З. БЛ. БЛ. са установени следи от
***, предимно по ***. В обясненията си в съдебното заседание, проведено на
06.12.2021 г., лист 32 от делото, ответникът В.И. не оспорва, че на процесната
дата *** г. по време на движение с автомобила му молителката се опитала да
скочи от колата. Ответникът твърди, че я хванал за косата и около 3-4
секунди я държал, при което може да я е оскубал. Анализът на така събраните
писмени и гласни доказателства обуславя извода, че действително от страна
на ответника на процесната дата е извършен определен акт на физическо
насилие спрямо молителката. При преценката на тежестта на извършените
действия на насилие съдът счита, че в конкретния случай следва да бъдат
приложени предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от
домашно насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие, забрана ответника да приближава молителката и жилището
й за срок от 18 месеца. Предвид особеностите на случая съдът приема, че е
2
нецелесъобразно прилагането на мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от
ЗЗДН, поради което в тази й част молбата за защита от домашно насилие
следва да бъде оставена без уважение.
Страните не са претендирали присъждане на направените деловодни
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. В. ИВ. от ***, *** ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката З. БЛ. БЛ.
от ***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на ответника В. В. ИВ., от ***, ЕГН **********, да
приближава молителката З. БЛ. БЛ., ЕГН **********, жилището находящо се
в ***, ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от 12.01.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молителката З. БЛ. БЛ. от ***
за издаване заповед за защита в частта й, касаеща прилагане на мярката по
чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. В. ИВ., от ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3