№ 31655
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110120377 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу
ВКС осъдителен иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за период 06.12.2019 г. - 1.4.2024 г., в размер на 24 000 лева,
причинени на ищеца от това, че ответникът не се администрира подадена от него жалба
№45554/12.08.2019 г. на ВКС с искане за възобновяване на к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. на ВКС,
както и за осъждане на ищеца по непредявени обвинения по същото дело.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на
съдилищата се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д.
№ 60894/2022 г. по описа на СРС, 154 състав, въз основа на по-рано подадена искова молба,
което все още не е приключило с влязъл в сила акт, както и гр.д. №5050/2022г. на СРС и др..
Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите
молби се визира едно и също основание на претенцията – отказ да разгледа подадена от Е.
Д. М. жалба. В исковите молби формално са посочени други периоди, суми или жалби, но
ищецът при всички претендира обезщетение за отказ да се разгледа негова жалба с
идентично искане, във вр. с едно и също н.д. №1018/2019 г. по описа на ВКС с доводи, че е
незаконно задържано лице и претендира освобождаване, защото е осъден по непредявени
обвинения. Съобразно принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за
неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира
такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег. По производствата по
тези искове, периодът не е елемент от фактическия състав на обезщетителната отговорност,
а е от значение с оглед произнасянето на съда по дължимостта на обезщетението, през
критерият „справедливост“. В този смисъл е Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д.
№ 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай, и
Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на
ВКС, IV ГО, с които се приема, че разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй
като те са с едно и същосъдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно
1
идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби, вкл. в
един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното
бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза
на ищеца.
В допълнение следва да се отбележи, че не може да бъде предмет на проверка
законосъобразността на съответния акт на ВКС и гражданският съд в настоящото
производство не е властен да извърши преценка по правилността на постановения акт, от
което процесуално действие на органа на съдебна власт в изпълнение на правомощията си,
ищецът извежда субективното материално право.
При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1
ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази
разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които
имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна
защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен
да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна помощ от вида
процесуално представителство следва да се остави без уважение, на основание чл. 24, ал. 2
от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя, когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20377/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 151 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна
помощ на ищеца Е. Д. М., обективирана в исковата молба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2