№ 17653
гр. С.я, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110156048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, като искът е допълнен с претенция за
лихви с молба от 16.05.2024 г. (на лист 56 по делото), на Р. С. Ц. срещу „Т.“
ООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да му заплати:
23 411,28 лева – левова равностойност на наемна цена, определена в евро, за
наем на реална част от 1560 кв.м. от недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот (УПИ) **** от квартал **** по плана на С.я,
местност „М.Да – обслужващи О.П обекти“ за периода август 2023 г. –
октомври 2023 г.,; 78,03 лева – разходи за електроенергия по фактури №
********** г., ********** г. и **********/12.07.2023 г. на „Е.П“ ЕАД за
имота; 390 лева – разходи за сметосъбиране за имота за периода от август
2023 г. до октомври 2023 г. – задължения по договор за наем между страните
от 09.05.2023 г. и две допълнителни споразумения от 01.06.2023 г., както и 300
лева – разходи за извънсъдебно връчване на книжа от частен съдебен
изпълнител М.Б по молба с вх. № 45832/28.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.10.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2023 г. страните сключили
договор за наем, по силата на който ищецът следвало да предостави на
ответника за ползване описания в предходния абзац недвижим имот срещу
наемна цена от 1995 евро месечно, като падежът е на пето число на
съответния месец, а ответникът следвало да заплаща и направените в имота
консумативни разходи и тези за сметосъбиране. С допълнително споразумение
от 01.06.2023 г. обхватът на наетата площ бил увеличен, като бил увеличен и
1
наемът на 3990 евро, като можела да се заплаща и в левова равностойност.
Ответникът бил спрял да заплаща наем и разходи за имота през август 2023 г.,
поради което се води и искът. Претендират се разноски, вкл. и такива в две
обезпечителни производства за обезпечаване на бъдещи искове.
В законоустановения срок (започнал да тече на 24.11.2023 г.) не е
подаден отговор от ответника – „Т.“ ООД.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 5 – 7 от делото Договор за наем на
недвижим имот между страните от 09.05.2023 г. между ищеца като наемодател
и ответника като наемател е сключен договор за наем, по силата на който
ищецът е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване
недвижим имот с площ от 785 кв.м., представляващ реална част от урегулиран
поземлен имот I, отреден за имота с пл. № 547 и № 545 от кв. **** по плана на
С.я, местност „М.Да – Обслужващи обекти на О.П“. Съгласно чл. 8 от
договора от датата на подписване на договора ответникът се задължава да
заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 1995 евро (като
може да се заплати и равностойността в лева) от месец юни 2023 г. Съгласно
чл. 9 от договора договорената наемна цена се заплаща на ответника от 1-во
до 5-то число на текущия месец на ищеца или на упълномощено от него лице
срещу разплащателен документ по местонахождението на имота, предмет на
настоящия договор или по банкова сметка на наемодателя. Съгласно чл. 18 от
договора ответникът е длъжен за периода на действие на настоящия договор
да заплаща в срок уговорената месечна наемна цена и 65 лева за консумативи,
изчислено според площта на имота. Съгласно чл. 34 от договора всяка от
страните може да развали договора при виновно неизпълнение на
задълженията на другата страна. Съгласно чл. 6 от договора в деня на
подписването му ищецът е предал на ответника държането на имота, като за
целта се съставя протокол, подписан от двете страни, в който се описва
състоянието на имота.
Съгласно § 1, ал. 1 от допълнително споразумение (анекс) № 2 към
договора за наем от 09.05.2023 г. (на лист 9 от делото) между страните по
делото е постигнало споразумение ищецът да предостави на ответника за
временно и възмездно ползване допълнителна площ от 775 кв.м. по вече
отдадения за ползване имот по договора за наем, която допълнителна площ е
прилежаща и съседна на вече отдадената, като вече с предоставената за
ползване площ, реалната част, предмет на договора за наем, считано от
подписване на допълнителното споразумение, е с обща площ от 1560 кв.м. от
урегулиран поземлен имот I, отреден за имоти с пл. № 547 и № 545 от кв. ****
по плана на С.я, местност „М.Да – Обслужващи обекти на О.П“. Съгласно § 1,
ал. 3 от допълнителното споразумение с цел привеждане на наетия имот годен
за ползване съобразно договореното предназначение, ответникът може да
разположи преместваемите обекти и съоръженията съгласно договора за наем,
като ищецът се съгласява да му прехвърли партидата за потребление на
2
електроенергия с пл. № ******* и аб. № *******7 (дотогава – на името на
„Ю.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ищецът).
Съгласно § 2, ал. 1 от допълнителното споразумение за допълнително наетата
площ ответникът дължи на наемодателя допълнителна месечна наемна цена в
размер на 1995 евро, или равностойността в лева, без ДДС. Съгласно § 2, ал. 2
от допълнителното споразумение от 01.08.2023 г. за общата наета от ответника
площ от 1560 кв.м. от УПИ I – 547, 545, кв. 106 А, местност „М.Да –
Обслужващи обекти на О.П“ ответникът дължи на ищеца обща наемна цена в
размер на 3990 евро без ДДС, платими и подлежащи на индексация при
условията и сроковете, уговорени с договора за наем от 09.05.2023 г. Съгласно
§ 2, ал. 4 от допълнителното споразумение освен текущите разходни
консумативи, свързани с ползването на наетия имот, описани подробно в
договора за наем, с подписване на допълнителното споразумение ответникът
поема и допълнителното заплащане на разходите за сметосъбиране в размер на
65 лева на месец за новонаетата площ, или общо за наетата площ от 1560 кв.м.
– в размер на 130 лева месечно.
Съгласно фактура № ********** г., издадена от „Е.П“ ЕАД (на лист 10
от делото) на „Ю.“ ЕООД е начислено задължение за консумирана
електрическа енергия за периода 07.05.2023 г. – 06.06.2023 г., за снабдяване и
разпределение на такава в размер на 29,60 лева с ДДС за клиентски номер
******** за обект с адрес: гр. С.я ж.к. „С.“ срещу бензиностанция „О.“.
Съгласно фактура № ********** г., издадена от „Е.П“ ЕАД (на лист 11 от
делото) на „Ю.“ ЕООД е начислено задължение за консумирана електрическа
енергия за периода 07.06.2023 г. – 06.06.2023 г., за снабдяване и разпределение
на такава в размер на 29,84 лева с ДДС за клиентски номер ******** за обект
с адрес: гр. С.я ж.к. „С.“ срещу бензиностанция „О.“. Съгласно фактура №
**********/12.07.2023 г., издадена от „Е.П“ ЕАД (на лист 12 от делото) на
„Ю.“ ЕООД е начислено задължение за консумирана електрическа енергия за
периода 07.05.2023 г. – 06.06.2023 г., за снабдяване и разпределение на такава
в размер на 18,59 лева с ДДС за клиентски номер ******* за обект с адрес: гр.
С.я в.з. „С.“ – Д., кл. 703 срещу бензиностанция „О.“.
Съгласно уведомление, представено на лист 25 от делото, ищецът е
предупредил ответника, че ако не заплати дължимите суми по договора за
наем и допълнителното споразумение към него, както и направените разноски
във връзка с неизпълнението в 7-дневен срок от връчване на уведомлението,
договорът ще се счита за развален. Съгласно разписка (на лист 27 по делото)
на 10.10.2023 г. длъжностното лице по призоваване при частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.Б е потърсило ответника „Т.“ ООД, на адреса на
управление на дружеството: С.я, ул. „С.“ № 21, но не се открива канцелария
със служители на търсеното дружество, липсват фирмени знаци, и
длъжностното лице е получило сведение от живущите, че „Т.“ ООД не е
познато на адреса.
На лист 58 от делото е представен образец на сметка за заплатени суми,
издадена от ответника, която обаче, доколкото не носи никакъв подпис, съдът
приема само за проект на документ.
3
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове за осъждане на наемател да
заплати наем и консумативи, както и разноски за връчване на книжа, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 82 ЗЗД.
Главният иск за немана цена се уважава, ако съдът установи, че ищецът
е сключил с ответника договор за наем, предал му е наетата площ за ползване
и е уговорен наем, като е настъпил падежа на задължението.
Съединеният иск за консумативи се уважава, ако се установи, че са за
наетия имот и ищецът ги е платил.
Разходите за съобщаване се присъждат, ако се установи, че са направени
и че са в причинна връзка с неплащането на наема.
Договорът за наем е неформален и консенсуален и за валидното
възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните да
бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за
ползване на наемателя, и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща
за така предоставеното му ползване. При постигането на такова съгласие
договорът се счита за сключен, независимо от това дали вещта, предмет на
същия, реално е била предадена на наемателя. Предаването е от значение
единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на
наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. В
случай, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 228 ЗЗД във
връзка с чл. 230 ЗЗД да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния
договор, за последния съгласно практиката на Върховния касационен съд
(ВКС) – Решение № 143/23.08.2016 г. по гражданско дело № 5958/2015 г., IV
ГО, не възниква обусловеното от изпълнението на задължението за предаване
на вещта насрещно такова за заплащане на наемната цена.
В настоящия случай от съвкупната преценка на договора и двете
допълнителни споразумения се установява признание на ответника, че е
започнал да ползва първоначално уговорената площ на наема, като съдът
приема съгласно чл. 175 ГПК, че това установява започнало ползване от
ответника на 785 кв.м. от имота, за които дължи съгласно първоначалния
договор по 1995 евро месечно, или 3901,88 лева месечно.
Не се установява по делото предаването на допълнителната площ от още
775 кв.м. (няма такова признание, опитът на ищеца да ползва сметка за
платени суми в това качество не следва да се признае от съда, тъй като
документът не е подписан), поради което договорът по отношение на
наемната си цена следва да се смята за останал в сила и изпълняван само за
първоначалните 785 кв.м.
Поради това искът за наемна цена следва да се уважи само за месечни
наеми в размер на по 3901,88 лева за исковия период, или за общо 11 705,64
лева, като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер
4
от 23 411,28 лева, като се присъди и законна лихва от предявяване на иска.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД ответникът дължи и заплащане за
консумативи, които с анекс № 2 са били уговорени на по 130 лева за
сметосъбиране (в случая няма значение каква площ е ползвал ответника, щом
се е съгласил да заплаща тази сума за събиране на смет), като изменението на
договора с втория анекс е задължило ответника и да заплаща разходите за
електричество по реална консумация, която е доказана от представените
фактури за 78,03 лева. Искът за цена на консумативи и за уговорени разходи за
сметосъбиране следва да се уважи изцяло.
По иска за разходи за уведомяване на ответника, същите се претендират
като вреди от неизпълнение на задължението по наемния договор, което
означава съгласно чл. 82 ЗЗД, че следва да са в причинна връзка с
неизпълнението, т.е. да настъпят по такъв начин от неизпълнението чрез
естествен причинен процес, че ако никой не се намеси, да се стига до плащане
на тези разходи. В случая това не е така – разходите за уведомяване на
ответника с частен съдебен изпълнител не са уговорени в договора, не следват
по никакъв начин от него и няма никакво доказателство, че ищецът не е могъл
да потърси ответника, за да му връчи книжа, по други начини – напр. с
пощенска услуга. Следва да се посочи, че страните са решили да обезпечат
възникването на подобни вреди, като в договора са предвидени неустойки в
абсолютен размер, но те не се претендират от ищеца по делото, а се
претендират вредите от разходи за уведомяване чрез съдебен изпълнител, но
те не са в причинна връзка с неизпълнението на договора, а са резултат от
избор на ищеца, поради което не се дължат от ответника, и този иск – за
разходи в размер на 300 лева, следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК, но само пропорционално на уважената част от исковете (12 043,67
лева от 23 919,31 лева, или 50,35 %).
Ищецът е доказал разноски в размер на 956,77 лева държавна такса
(платени са в повече, но ответникът не може да бъде товарен с разноски,
направени погрешка, има друг ред за тях); 270 лева – платена част от
адвокатски хонорар по договор от 11.10.2023 г. (на лист 32 от делото), като
представения за втори път договор, но само с подпис на адвоката (без да е
доказано, че разписката е предадена на страната, т.е. от нея пак може да се
търси повторно плащане) на лист 60 от делото съдът не приема, че се доказва
плащане на целия уговорен хонорар от 2700 лева, както и разноски в
обезпечителното производство – 300 лева адвокатски хонорар по договор с
разписка на лист 21 от делото и 132 лева такси за съдебния изпълнител – на
лист 19 и 29 от делото, както и 1100 лева – хонорар в обезпечителното
производство (вж. лист 17) и 40 лева – държавна такса в обезпечителното
производство на бъдещ иск, или от общо 2798,77 лева разноски на ищеца
следва да се присъдят пропорционално 50,35 %, т.е. 1409,18 лева.
Така мотивиран, С.йският районен съд, 28. състав,
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
232, ал. 2 ЗЗД „Т.“ ООД, с ЕИК: *****, и адрес на управление: С.я, ул. „С.“ №
21, да плати на Р. С. Ц., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: Б., ул. „З.В“ №
18, сумата от 11 705,64 лева (единадесет хиляди седемстотин и пет лева и 64
стотинки) – левова равностойност на наемна цена по Договор за наем от
09.05.2023 г. между страните и две допълнителни споразумения от 01.06.2023
г., определена в евро, но платима и в левове, за реална част от 1560 кв.м. от
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) **** от
квартал **** по плана на С.я, местност „М.Да – обслужващи О.П обекти“ за
периода август 2023 г. – октомври 2023 г.; 78,03 лева (седемдесет и осем лева
и 3 стотинки) – разходи за електроенергия по фактури № ********** г.,
********** г. и **********/12.07.2023 г. на „Е.П“ ЕАД за имота, 390 лева
(триста и деветдесет лева) – разходи за сметосъбиране за имота за периода от
август 2023 г. до октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от
трите суми за периода от 11.10.2023 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за наем за разликата над 11 705,64 лева до
пълния предявен размер от 23 411,28 лева (двадесет и три хиляди
четиристотин и единадесет лева и 28 стотинки), както и претенцията с правна
квалификация и чл. 82 ЗЗД за 300 лева (триста лева) – разходи за
извънсъдебно връчване на книжа от частен съдебен изпълнител М.Б по молба
с вх. № 45832/28.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК „Т.“ ООД, с ЕИК: *****, и
адрес на управление: С.я, ул. „С.“ № 21, да плати на Р. С. Ц., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: Б., ул. „З.В“ № 18, сумата от 1409,18 лева
(хиляда четиристотин и девет лева и 18 стотинки) – разноски в исковото и
обезпечителното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С.йския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
6