№ 861
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря АННА Щ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208264 по описа за 2021 година
Като съобрази материалите по делото, съдът прие следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, вр. чл. 87 от Наредбата за управление
на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община
/НУОПОЧТСО/.
Образувано е по жалба на „..” ЕООД с ЕИК ... срещу Наказателно постановление (НП)
№ ... от 15.01.2021г., издадено от Заместник кмета на СО по Направление „Зелена система,
екология и земеползване”, с което на основание чл. 82, ал. 1 от НУОПОЧТСО на
дружеството са наложени три имуществени санкции в размер на по 2000 лева за нарушения
по чл. 61, т. 12, т. 17 и т. 18 от НУОПОЧТСО.
В жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения при описание на
нарушението – липса на пълно и точно описание на нарушението и противоречие между
акта и НП в тази насока. Оспорва се и самото нарушение. Претендира се прекомерност на
наложените санкции. Моли се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Моли за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 01.10.2020г. служители на Столичен инспекторат – свидетелят М.Г. – старши
инспектор и негова колежка С.С. – главен инспектор извършили проверка на строителен
обект – смесена многофункционална сграда с подземни гаражи на две нива в ..
Проверяващите посетили обекта около 11.15ч. и установили, че там се извършват
изкопни работи. От информационната табела установили, че СМР се извършват от „..”
ЕООД.
По време на проверката установили, че около строителния обект има положена плътна
ограда единствено от лицевата страна, т.е. същата била частично положена. На мястото
нямало изградено устройство за измиване на ходовата част на излизащите от обекта
транспортни средства. Установили също така, че при излизане от строителния обект и
излизане на асфалтова улица МПС-тата, транспортиращи строителни отпадъци и земни маси
замърсяват уличните платна.
Били направени снимки на обекта от страна на контролните органи. Бил съставен
Констативен протокол № КП – 20 - 0029537, в който били описани констатациите.
При така установеното на 04.11.2020г. свид. М.Г. съставил срещу „..” ЕООД акт за
установяване на административно нарушение за нарушение /АУАН/ на чл. 61, т. 12, 17 и т.
18 от НУОПОЧТСО.
Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството – Тодор Ковачев, като
препис от него му бил връчен.
Въз основа на акта на 15.01.2021г. било издадено атакуваното НП.
Съдът възприе горната фактическа обстановка, позовавайки се на показанията на свид.
Г., като съобрази, че същите са логични, последователни и съдържат достатъчно конкретика
относно извършената проверка и констатациите, които са направени по време на
осъществяването й. За да се довери на свидетеля, съдът съобрази, че същият се явява трето
незаинтересовано от изхода на делото лице, а и в самите му показания не се съдържат
твърдения, които да будят съмнения в обратния смисъл. В подкрепа на заявеното от
свидетеля е и приобщения снимков материал, изготвен по време на проверката. С оглед на
2
това съдът не прие възраженията на жалбоподателя, свързани със самата фактическа
обстановка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Този състав счита, че макар по делото безспорно да се установяват фактите, предмет на
издаденото НП, и вменени като нарушение по чл. 61, т. 12, т. 17 и т. 18 от НУОПОЧТСО, то
НП следва да бъде отменено поради противоречие с процесуалния закон и неправилно
приложение на материалния такъв.
Мотивите на съда за това са следните:
Разпоредбите на чл. 61, т. 12, т. 17 и т. 18 от НУОПОЧТСО постановяват забрана за
следното: извършването на строителни и ремонтни дейности на сгради и строителни обекти
без плътна ограда; извършването на строително-монтажни работи (СМР), ремонтни
дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини излизащи от строителният обект и замърсяването на уличните платна
при транспортиране на строителни отпадъци и земни маси.
Безспорно се установява, че не са били изпълнени и трите предписания на
подзаконовия нормативен акт.
В чл. 82, ал. 1 от НУОПОЧТСО е предвидена имуществена санкция за юридическите
лица от 700 до 20 000 лева за нарушения по тази наредба, за които не е предвидено друго
административно наказание.
Този състав, обаче, счита, че в административно-наказателната си част визираната
НУОПОЧТСО е издадена в нарушение на ЗМСМА и в нарушение на ЗУО.
Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, нормативни административни актове се издават
от изрично овластени от Конституцията или закон органи, като съгласно ал. 2 на същата
норма, компетентността за това не може да се прехвърля.
Видно от § 1 от ЗР на НУОПОЧТСО е посочено, че тя се издава на основание нормата
на чл. 22, ал. 1 от ЗУО и на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети могат да приемат правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, в изпълнение на правомощията си
по ал. 1 от същата норма. В т. 13 от ал. 1 сред тези правомощия са и такива, свързани с
определянето на изискания към дейността на физически и юридически лица, които
произтичат от екологичните, социалните (и др.) особености на населените места. Според
този състав, наредбата в административнонаказателната си част противоречи на чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА, тъй като никъде сред правомощията по ал. 1 не присъстват такива по създаване
на административноназателни разпоредби, включително определяне на
3
административнонаказващи органи /в този смисъл виж Решение № 1660 от 6.03.2020 г. на
АССГ по адм. д. № 2670/2019 г., XX тричленен състав, оставено в сила с Решение № 1558 от
5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2020 г., Шесто отделение/.
Действително, в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА изрично е предвидено, че за
нарушаване на наредбите, издадени от Общинските съвети могат да се предвидят глоби в
размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в
размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се
упражнява определена професия или дейност.
Тази норма, обаче, касае наредбите на Общинските съвети, издадени в кръга на
правомощията им предвидени в чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМСМА. Нито едно от правомощията,
обаче, на Общинските съвети, изброени в чл. 22, ал. 1 ЗМСМА не касае управлението на
отпадъците. Т.е., макар, в наредбата изрично да е посочено, че същата се издава на
основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, то това противоречи именно на посочената разпоредба.
Нещо повече, съдът счита, че наредбата е издадена и в противоречие с чл. 22, ал. 1 от
ЗУО, доколкото съгласно този текст на закона - Общинският съвет приема наредба, с която
определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното,
транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и
строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията
на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането
за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ.
Т.е., при анализ на нормата е видно, че сред делегираните на общинските съвети
правомощия не попадат такива, които се отнасят до създаването на
административнонаказателни разпоредби, включително определяне на наказващия органи.
Т.е., изводът е, че с приемането на административно-наказателните норми в процесния
подзаконов нормативен акт, ответникът е излязъл извън предоставените му правомощия.
Второ, ЗУО съдържа административнонаказателни разпоредби - в Глава шеста. Тоест,
обществените отношения по налагането на административни наказания за нарушения на
ЗУО са уредени от самия закон. Включително, кметовете на общините и оправомощени от
тях лица са предвидени като актосъставители и административнонаказващи органи в чл. 157
от ЗУО, за определени състави на административни нарушения, по самия закон. ЗУО
определя за съответните нарушения компетентните актосъставители и наказващи органи.
С оглед на това, недопустимо е с подзаконов акт, какъвто е наредбата, същите
обществени отношения да бъдат преуреждани по различен начин с по-нисък по ранг
нормативен акт.
С оглед на горното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
4
При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
От страна на жалбоподателя, не се претендират разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 100
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 15.01.2021г., издадено от Заместник
кмета на СО по Направление „Зелена система, екология и земеползване”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5