Присъда по дело №734/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 53
Дата: 14 ноември 2024 г. (в сила от 30 ноември 2024 г.)
Съдия: Даниел Псалтиров
Дело: 20241630200734
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 53
гр. Монтана, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
СъдебниИРИНА В. ТЕРЗИЙСКА

заседатели:СНЕЖАНА Г. АТАНАСОВА-Г.
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
и прокурора Н. В. С.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241630200734 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Щ. П. С. роден на ХХХХХХг. в гр. С.,
българин, български гражданин, със завършен трети клас, грамотен,
безработен, неженен , осъждан, с адрес за призоваване гр. Л., обл. Л., ул. „Н.“
№ 21, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.01.2021г. в гр.
Монтана, пред служител на Регионално управление на образованието -
Монтана старши експерт В. Р. Н., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - документ за завършено образование -диплома за
завършен 10-ти клас, на което е придаден вид, че е издадено от Средно
училище в град Хорн Бад Майнберг, Окръг Липе във Федерална Република
Германия, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 316 предл. първо, във вр. чл.
308, ал. 2, във вр. ал. 1 в вр. с чл. 54,ал.1 и 2 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на
основание член 66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от три години.

ОПРЕДЕЛЯ на основание член 25,ал.1 в вр. с чл. 23,ал.1 от НК едно
общо наказание по настоящата присъда НОХД 734/2024 година по описа на
1
РС Монтана, НОХД 75/2022 година по описа на РС Л., влязла в сила на
25.03.2022 г и НОХД 216/2022 година по описа на РС Л., влязла в сила на
06.07.2023 г., най–тежкото наложено наказание по тях – по НОХД
734/2024година по описа на РС Монтана а именно наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание член 66,
ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане в законна сила на присъдата.

УВЕЛИЧАВА на основание член 24 от НК размера на така наложеното
общо най-тежко наказание с ДВА месеца и определя наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание член
66,ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата
на влизане в законна сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия Щ. П. С. със снета по делото самоличност и ЕГН
на основание чл.189 ал.3 от НПК да ЗАПЛАТИ разноските по делото в размер
на 223.60 лева за съдебно почеркова експертиза, вносими в полза на ОДМВР -
Монтана, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, вносима в полза на РС – Монтана.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ОС - Монтана в
15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 53/ 14.11.2024г. по НОХД № 734 по описа на
Районен съд град Монтана за 2024 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
Щ. П. С. ЕГН ********** от град Л., общ. Л., обл. Л., ул. „Н.“ № 21 е
обвинен в това, че на 29.01.2021г. в гр. Монтана, пред служител на
Регионално управление на образованието - Монтана старши експерт В. Р. Н.,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - документ за
завършено образование -диплома за завършен 10-ти клас, на което е придаден
вид, че е издадено от Средно училище в град Хорн Бад Майнберг, Окръг Липе
във Федерална Република Германия, като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 предл. първо,
във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да
признае подсъдимият за виновен, като му се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 10 месеца, което на основание член 66,ал.1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. Ц. от АК-Монтана, във фазата
по съществото на делото се съгласи с представителя на държавното
обвинение досежно безспорната доказаност на повдигнатото на
подзащитния си обвинението. Моли за налагане на наказание при
условията на член 55 от НК, а именно пробация, тъй като подсъдимият е
реабилитиран към момента на извършване на престъпното деяние.
В кратките си обяснения си дадени в хода на досъдебното производство
приобщени по реда на чл.279 ал.2 във връзка с чл.279 ал.1 т.2 от НПК
подсъдимият не взема становище по вината си. Съдебното производство
е проведено в негово отсъствие в хипотезата на чл.269 ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.
Същият е напуснал пределите на страната, живее в чужбина на неустановен
адрес, няма данни за връщане обратно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приобщено е на
основание чл.282 ал.3 от НПК и заключение на вещо лице по изпълнената в
хода на досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Щ. П. С. ЕГН ********** от град Л. е грамотен със
завършен трети клас, след което прекратява образованието си. Навършил
пълнолетие и решил да придобие свидетелство за управление на МПС. Част
от документите необходими за издаване на СУМПС била и диплома за
завършено средно образование .
1
На 29.01.2021 г. подсъдимият С. се явил лично в сградата на Регионално
управление на образованието-Монтана, находяща се в град Монтана, обл.
Монтана, площад ,,Жеравица“ № 1, където подал Заявление № ПД-05-1/2021
г.за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степен на
образование и професионална квалификация по документи, издадени от
училища на чужди държави.
Същото се издава, за да послужи при кандидатстване за придобИ.е на
правоспособност за управление на моторно превозно средство. Като
доказателства за завършен 10 -ти клас С. представил пред старши експерт В. Р.
Н.- служител в Регионално управление на образованието -гр.Монтана в
оригинал Свидетелство за завършен 10 /десети/ клас в Общинско училище в
град Хорн-Бад Майберг, окръг Липе, Федерална Република Германия и
,,Апостил“ към него. В документа /Свидетелство за завършен 10 клас в
Общинско училище в град Хорн-Бад Майберг, окръг Липе, Федерална
Република Германия/ било посочено, че подсъдимият С. е учил в учебното
заведение в периода от 30.08.2017 г.до 13.07.2018 г. Въпросните документи
били преведени на български език от лицензиран преводач и заверени при
нотариус.
След разглеждане на документите от РУО-Монтана било издадено
Уверение № 166-25/26.02.2021 г. на подсъдимия за обстоятелството, че
притежава документ, издаден от Средно училище на град Хорн-Бад Майнберг
във Федерална република Германия за завършен Х клас. Въпросното уверение
било получено лично от С. от Р. А. - началник отдел ОМДК в РУО-Монтана.
От получена информация от ДМОС-София, писмо УРИ 6212р-22753 от
16.11.2022г. е видно, че учебното заведение в гр. Хорн Бад-Майнберг е
създадено на 01.08.2013 г. и завършването на десети клас е било възможно
най-рано през лятото на 2019 г. /докато представеното от подсъдимия
свидетелство за завършен 10 клас е от 13.07.2018 г./. Освен това най-
възрастните възпитаници, които са посещавали учебното заведение, са родени
през 2001 г. и никое лице, родено преди 2001 г. не е могло да посещава
учебното заведение.
По ДП е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза на
документ. Видно от заключението ръкописният текст в оригинал на Заявление
№ ПД -05-1/2021 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение
или степен на образование и професионална квалификация по документи,
издадени от училища на чужди държави, е изпълнена от подсъдимия С..
Подписът за ,,Декларатор“ и ръкописно изписаният текст в предоставената за
изследване и оригинал Декларация от 10.08.2021г. са изпълнени от
подсъдимия Щ. С.. Подписът на „Заявител“ и ръкописно издадения текст с
данни на заявителя в предоставеното за изследване в оригинал заявление с вх.
№ 4801 от 10.08.2021г. /л.76 от ДП/ са изпълнени от Щ. С. /л.138-145 от ДП/.
Представеният документ на немски език -Свидетелство за завършено
средно образование и Апостил към него на Щ. П. С. - не притежават
2
автентични реквизити, които да ги определят като истински. Изображенията
на печати и подписи върху свидетелството и Апостила не са автентични, а са
изпълнени посредством техническо средство-цветен принтер.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: В хода на съдебното производство в качеството на
свидетел е разпитана служителката на РУО-Монтана Р. А.. Показанията на В.
Н. – служител на РУО-Монтана, Е. М. Л., Я. М. З. са прочетени по реда на
член 281,ал.1,т.5 от НПК. Всеки един от тях е имал преки впечатления за
фактите, за които свидетелства, показанията им са относими към предмета
на делото и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата
включени в предмета на доказване, същите са последователни,
непредубедени и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия,
събран по делото доказателствен материал – приобщен по реда на чл. 283
от НПК. В този смисъл съдът дава вяра на показанията на всички
разпитани по делото свидетели, като същите потвърждават гореописаната
фактическа обстановка.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още по – малко и не оспорено от страните по делото.
Страните в хода на съдебното производство нямаха въпроси към експерта и на
основание чл.282 ал.3 от НПК същото бе приобщено към доказателствения
материал по делото.
Съдът напълно кредитира заключението на приетата по делото
експертиза, доколкото същото е пълно, задълбочено и обективно, дало
отговор ясно и категорично на поставените въпроси. За съда не съществува
съмнение в предубедеността на вещото лице или в неговата обективност.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени
съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими
към предмета на доказване и неоспорени от страните.

Анализът на доказателствения материал и установената фактическа
обстановка води до извода, че подсъдимия Щ. П. С. ЕГН ********** от град
Л. на 29.01.2021г. в гр. Монтана, пред служител на Регионално управление на
образованието - Монтана старши експерт В. Р. Н., съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - документ за завършено образование -
диплома за завършен 10-ти клас, на което е придаден вид, че е издадено от
Средно училище в град Хорн Бад Майнберг, Окръг Липе във Федерална
Република Германия, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
3
От обективна страна подсъдимия С. се е ползвал от неистински
официален документ представяйки го пред компетентен орган за да
удостовери факти и обстоятелства в негов интерес. Представеният документ –
диплома за завършен 10-ти клас по своето естество е неистински официален
документ от кръга на изрично посочените в разпоредбата на член 308,ал.2 от
НК. На същият е придаден вид, че е издаден от компетентните за това органи,
като в действителност видно от приетата експертиза по делото не е издаден от
посоченото в него учебно заведение. Документа е официален дотолкова
доколкото на същият е придаден вид, че е издаден от компетентно за това
длъжностно лице в кръга на службата му.
От субективна страна деянието е извършено виновно, с форма на вина
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал че не е завършил посоченото в
инкриминираният документ учебно заведение но въпреки това представя и
неистински официален документ, който е придаден вид че е изговтен от
посоченото в него учебно заведение и собственоръчно декларира това
обстоятелство, пред компетентните за това органи в Р България – служител на
РУО град Монтана, за да удостовери благоприятни за себе си последици. С.
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им.
В конкретният случай съдът намира, че не са налице условията на
чл. 9, ал.2 от НК. Преценката дали случая е малозначителен следва да бъде
направена въз основа на фактическите данни на конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на
предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. В конкретния случай съдът намира, че
извършеното от подсъдимият С. престъпно деяние е типично за престъпните
посегателства по член чл. 316 предл. първо, във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1
от НК, което не дава основание извършеното да бъде квалифицирано по член
9, ал. 2 от НК.
Относно правната квалификация на деянието:

С оглед гореизложеното съдът намира, че с действията си подсъдимият
С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. чл. 316 предл. първо, във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.

Относно размера на определеното наказание:

Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се
касае за личност със средна степен на обществена опасност, имайки
предвид обстоятелството, че макар и реабилитиран е с лоши
характеристични данни, както и обстоятелството, че нарушил мярката си за
4
неотклонение „Подписка“. Налице и справка за нарушител –водач на МПС,
видно от която същият въпреки липсата на СУМПС неколкократно е
установяван да управлява МПС и са му налагани наказания по
административен ред. Гореизложеното съдът счита за отегчаващи вината
обстоятелства. След анализ на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът счете, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства извън чистото съдебно минало, поради което в конкретния
случай е невъзможно да бъде приложена разпоредбата на член 55 от НК. С
оглед личността на подсъдимия и конкретните особености на настоящия
случай, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при
условията на член 54,ал.1 от НК, като на подсъдимия Щ. П. С. бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което на основание
член 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Така
определеното и индивидуализирано наказание е съобразено с целите на
генералната и специалната превенция, както и със специфичните особености
на конкретния случай.
Настоящият съд не споделя позицията на защитника на подсъдимия, че
наказанието следва да бъде определено по реда на член 55 от НК, а именно
пробация и предвид обстоятелството, че същият не живее в България, няма
актуален адрес и установено местопребиваване, поради което такова наложено
наказание на практика не би било съобразено с целите по член 34 от НК.
Първоинстанционният съд след като се запозна със свидетелството за
съдимост на подсъдимия С. установи, че същият е осъждан общо 3 пъти за
престъпления от общ характер и веднъж е освободен от наказателна
отговорност по реда на член 78а от НК. Като съобрази датите на влизане на
предходните присъди в сила и датата на деянието по настоящето
производството съдът установи, че деянието по НОХД № 734/2024 година по
описа на РС Монтана е в условията на съвкупност с деянията по НОХД
75/2022 година по описа на РС Л. и НОХД 216/2022 година по описа на РС Л..
Видно от справката за съдимост на подсъдимия по НОХД 75/2022 година по
описа на РС Л., подсъдимият е осъден, за деяние извършено на 22.03.2022
година, с влязло в сила на 25.03.2022 г определение за одобряване на
споразумение на пет месеца лишаване от свобода, което на основание член
66,ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. По НОХД
216/2022 година по описа на РС Л., е осъден за деяние извършено на
22.03.2022 година, с влязло в сила на 06.07.2023 г. определение за одобряване
на споразумение на девет месеца лишаване от свобода, което на основание
член 66,ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Датата на
извършване на инкриминираното деянието по настоящето производство е
29.01.2021 година, т.е преди определенията за одобряване на споразуменията
по НОХД 75/2022 година по описа на РС Л. и НОХД 216/2022 година по описа
на РС Л. да са влезли в законна сила. Същевременно в периода от 29.01.2021
година до 22.09.2022 година лицето също е нямало други влезли в сила
присъди, поради което за наложените от РС Л. две отделни наказания и
5
настоящето наказание наложено по НОХД 734/2024 година по описа на РС
Монтана е приложима разпоредбата на член 25,ал.1 в вр. с чл. 23,ал.1 от НК.
Най-тежкото наложено наказание измежду трите е наказанието наложено по
НОХД 734/2024 година, поради което на основание член 25,ал.1 в вр. с чл.
23,ал.1 от НК, същото следва да бъде наложено и за трите извършени в
условията на реална разнородна съвкупност деяния. Тъй като и трите
наложени с отделни присъди деяния са от един и същи вид на съда е
предоставена правна възможност по член 24 от НК, а именно да увеличи
общото най-тежко наказание с една втора при спазване на ограничението така
увеличеното наказание да не надвишава сбора на отделните наказания в
съвкупността. Като прецени личността на дееца и всички факти и
обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на отговорността на
подсъдимия, съдът намира че следва да се приложи разпоредбата на член 24
от НК и общото най-тежко наказание да бъде увеличено с 2 /два/ месеца до 12
месеца лишаване от свобода, което на основание член 66,ал.1 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат
да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,
като наказанието въздейства поправително, предупредително и възпитателно
по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

Разноски:

При този изход на делото подсъдимият Щ. П. С. на основание чл.189
ал.3 от НПК следва да заплати и разноските в размер на 223.60 лева за
съдебно почеркова експертиза, вносими в полза на ОДМВР – Монтана.
Веществените доказателства няма приобщени към делото, поради което
съдът не следва да се произнася по тях.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ РС МОНТАНА:
6