Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.10.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети септември Година две хиляди и двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Г.А.
Членове:
Секретар Ж.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия А.
гражданско дело номер 1387 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.357, ал.1 от КТ, вр. с чл.358, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна на дисциплинарно
наказание “забележка”.
Ищцата М.И.Н.-Д. оспорва
заповед изх.№ РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Р., с която й е наложена
дисциплинарно наказание „забележка“. Смята, че при издаване на заповедта не са
спазени императивните изисквания на чл. 193 от КТ. Действително от работодателя
били поставени въпроси в хода на дисциплинарното производство, които обаче по
никакъв начин не били свързани с конкретните факти, които са послужили за
налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл на ищцата не бил поставен
въпрос, който да установи дали действително е било обсъждано здравословното
състояние на лицето, което е подало оплакване, и дали последното действително е
било обсъждано в присъствието на други лица и дали самият разговор, ако е имало
такъв, не е започнат от самото лице. В този смисъл за ищцата не била налице
възможност да ангажира доказателства, както и да изрази своето становище по
този въпрос, като последното следвало да бъде приравнено на „неизслушване“ на
ищцата по тези факти, особено и доколкото въз основа на тях било прието, че
твърдяното нарушение не представлява „маловажен случай“. Тъй като в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание били кумулирани две групи твърдения,
които работодателят приравнявал към основанията за налагане на дисциплинарно
наказание, без последните да са разграничени и да е определено кое именно води
до решението на работодателя, то настоящата заповед следвало да бъде изцяло
отменена на основание чл. 193, ал.3 от КТ, без спорът да бъде разглеждан по
същество. Действително на въпросната дата било налице разногласие между ищцата
и лице, което желаело да извърши
кръводаряване. Последното било продиктувано от това, че в Р. действал СОП:
Окр-Соу19-001, изискващ кумулативното наличие на няколко предпоставки, за да
бъде допуснато едно лице до даряване, а именно: 1) дарителят да е преболедувал
от COVID-19, като това следвало да бъде установено
от PCR тест за COVID-19. В конкретния
случай от кръводарителя била представена разпечатка от изследване, което обаче
по никакъв начин не било годно да установи кой го е осъществил и дали
действително е касаело положителен тест за COVID-19; и
2) изискването кръводаряването да се извърши в минимален месечен срок след
завръщане в страната на лицето, желаещо да дари кръв, както и от момента, в
който последното е било в контакт с хора, завърнали се в страната след пътуване
в чужбина. Именно датата на завръщане в страната от кръводарителя обострила
напрежението. Последната не разполагала и не представила каквито и да е
конкретни данни, които да потвърдят датата на нейното завръщане, а оттам и
изискването за спазване на срока. Ищцата, напълно спазвайки изискванията на
своята длъжностна характеристика, резонно и спазвайки правилата на трудовата дисциплина,
отказала да допусне до кръводаряване лицето, което желаело да стори това,
поради противоречието със СОП. Горното по никакъв начин не можело да обоснове
твърдяното в заповедта нарушение, а точно обратното - установявало едно
добросъвестно изпълнение на служебните задължения. За емоционалното състояние
на кръводарителя ищцата не можела да бъде държана отговорна, като изцяло в
нейните компетенции била преценката дали да допусне до кръводаряване лицето,
желаещо това. По отношение на твърдените „разнопосочни и несъответстващи на
нормативните документи указания“, смята че е служебно известна
епидемиологичната обстановка в страната, както и постоянната динамика и промени
в нормативите и оперативните процедури. Нещо повече въпросното твърдение било
изцяло бланкетно посочено в заповедта. Предвид гореизложеното изрично заявява,
че изцяло оспорва фактическите констатации в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“. Издадената заповед се явявала и
незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 195 от КТ.
Моли съда да отмени изцяло наложеното й дисциплинарно наказание „забележка“,
наложено със заповед изх.№ РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Р..
Ответникът Р. счита исковата молба за неоснователна. Счита, че
работодателят е спазил всички изисквания на чл. 193 от КТ, включително
задължителните указания по приложението му обективирани в трайната съдебна
практика на ВКС. Работодателят не бил
длъжен да формулира конкретни въпроси в искането за обяснения, както и не бил
длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното
деяние. Съдебната практика трайно приемала, че както в искането на обяснения, така
и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание било достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено най-общо, по разбираем за
работника начин. В конкретния случай работодателят спазил стриктно изискванията
на чл. 193 от КТ, като основавайки се на писмена жалба от кръводарителя Г.П. с
вх. № 97-00-1/27.01.2021г., отправил писмено искане до ищцата с изх. №
75-2/27.01.2021 г., връчено на ръка на същата дата, за даване обяснения по
евентуално извършено нарушение на трудовата дисциплина на дата 25.01.2021,
около 10,20ч., изразяващо се в грубо и непрофесионално отношение към
кръводарител, уронващо престижа и доброто име на РЦТХ гр. Стара Загора. На
29.01.2021г. с вх. № 75-2-1 постъпили писмени обяснения от ищцата, с които по
същество се отричало случилото се, а представената с жалбата информация се
квалифицирала като невярна и злепоставяща честта, достойнството и доброто й име
с цел накърняване на репутацията й. Макар в обясненията да липсвало всякаква
конкретика относно обективни и субективни елементи на случилото се, от текста
ясно личало, че служителят се е ориентирал в обстоятелствата, знаел за
изразената неудовлетвореност на конкретния кръводарител, както
и за изнесените оплаквания в жалбата. Именно поради констатираната от
страна на работодателя пълна липса на конкретика на първоначално дадените
обяснения, с повторно писмено искане с изх. № 75-2-2/01.02.2021г., надхвърлящо
минималните изисквания по приложение на чл. 193 от КТ, на служителя били
поискани повторни обяснения по конкретно поставени въпроси, имащи за цел да
изяснят обективните и субективните елементи на случая от 25.01.2021 г. Именно в
т. 5 на повторното уточняващо искане за обяснения работодателят ясно и
конкретно задал въпроса за повода за възникналия конфликт с дългогодишния
безвъзмезден кръводарител, както и причините разговорът да се извършва на
публично място пред входа на Кръвен център и в присъствието на други лица,
както и влиянието на подобни пререкания с дарители на имиджа на РЦТХ Стара
Загора. Въпреки двете поред писмени искания за обяснения, даващи достатъчно
данни на служителя да се ориентира в обстоятелствата, на 03.02.2021г. с вх. №
75-2-3 постъпили допълнителни писмени обяснения от д-р Н., с които отново не се
давал конкретен отговор на нито един от зададените въпроси, както общо и без
всякаква конкретика се поддържало становището, че оплакванията на дарителката
са неверни и злепоставящи, а причините за отлагане на кръводарителката се
коренели в епидемичната обстановка и целели осигуряване безопасността както на
донорите, така и на реципиентите. Застъпвало се становище, че съгласно
действащите нормативи след пътуване в чужбина, кръводарителите се отлагат за
срок от 30 дни. В заключение се поддържало, че емоционалната окраска на
ситуацията не било основание да се приеме, че е налице уронване престижа и
доброто име на РЦТХ Стара Загора. В този смисъл, не било налице твърдяното в
исковата молба „неизслушване“, тъй като въпреки усилията, положени от
работодателя да изясни обективните и субективните елементи на дисциплинарното
нарушение, служителят на два пъти дал общи, витиевати и изпразнени от всякакво
съдържание обяснения. По тази причина, не следвало да се прилага чл. 193, ал. 2
от КТ, а на основание чл. 193, ал. 3 от КТ следвало да се приеме, че обяснения
по конкретно зададените въпроси не били дадени не по вина на работодателя, а по
вина на работника. По делото не било спорно, а и от представените доказателства
се установявало, че ищцата била назначена на трудов договор като „началник
отделение Кръводаряване“ при Районен център по трансфузионна хематология /РЦТХ/
Стара Загора - работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Не било спорно
и в исковата молба се признавало, че 25.01.2021г. е било налице разногласие
между ищцата и лицето Г.П., която желаела да извърши безвъзмездно кръводаряване
след преболедуване на Ковид-19 за производство на реконвалесцентна ковид плазма
(ССР), предназначена за лечение на болни от Ковид - 19 при набиращата сила
трета вълна на болестта. Не било спорно, че към момента на възникналия конфликт
в РЦТХ Стара Загора са действали Стандартни оперативни процедури (СОП): 1.
„ОКр-ССР ЦК-001 за подбор на дарители на реконвалесцентна плазма Ковид-19 от
цяла кръв“ от 25.11.2020г. и СОП: 2. „ОКр - Cov 19-001 за въвеждане
на мерки за предпазване на кръводарителите и персонала. Подбор на кръводарители
по допълнителни критерии в състояние на епидемия от COVID-19“ от
15.03.2020г. Спорело се дали извършените от страна на ищцата действия на
25.01.2021г. представляват дисциплинарно нарушение и дали отлагането на П.
противоречи на нормативните документи в центъра или са част от оперативната
самостоятелност на ищцата като началник-отделение. В конкретния случай, станал
повод за наложеното дисциплинарно наказание, кръводарителката П. провела два
разговора с ищцата, единият от които по телефона, а вторият на място пред РЦТХ
Стара Загора на 08.01.2021г. - за изясняване на изискванията за кръводаряване
след преболедуване на Ковид-19. На 25.01.2021г. П. решила да дари безвъзмездно кръв и по тази
причина същия ден отсъствала от местоработата си „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, с.
Ковачево, общ. Раднево. На този ден, въпреки двата предварителни разговора, д-р
Н.-Д. за пръв път казала на дарителката, че срокът за отлагане от кръводаряване
е 30 дни след завръщане от чужбина и съгласно подадената от П. писмена жалба
„изключително нелюбезно и пренебрежително я отпраща“. Същият срок във всички цитирани по-горе
нормативни документи бил 28 дни и не търпял интерпретации. Той бил
визиран във всички стандартни оперативни протоколи на отделение
„Кръводаряване“, които ищцата била подписала и с които следвало да бъде
запозната като началник-отделение. Стандартните оперативни протоколи (СОП) се
изготвяли въз основа на заповеди на Министерство на здравеопазването, указания
на Компетентния орган на Трансфузионната система в лицето на Изпълнителна
агенция по лекарствата (ИАЛ), решения на Експертния съвет по Трансфузионна
хематология, колегиуми и др. Изготвените, одобрени и приети СОП били основен
документ за съответната процедура в РЦТХ Стара Загора и били задължителни за
всички служители. Не личната преценка на д-р Н.-Д., а СОП регламентирали всички
дейности в РЦТХ Стара Загора с оглед безопасността на работата и гарантиране
качеството на произведените биопродукти. На 23.12.2020г. на лекарски колегиум
били допълнени критериите за допускане до даряване на преболедували Ковид-19, а
именно: 40 дни след положителен PCR или антигенен тест, като текущите
промени в указанията за подбор на донори своевременно били сведени до знанието
на отделение „Кръводаряване“, което правеило неоснователно и второто възражение
в исковата молба относно годността на представеният документ за изследване на Г.П..
На 25.01.2021 г. дарителката представила резултати от извършено изследване за SARS-COV 19
на Командването на военновъздушните сили на САЩ - Медицински център (AFMC -
Air Force Materiel Command), които
извършват безплатни изследвания за Ковид 19, който категорично и недвусмислено
доказвал, че тя е регистрирана като
носител на вируса от дата 16.12.2020г. и Декларация за здравословно състояние
на донора и информирано съгласие от 25.01.2021г., с която декларирала
пребиваване в САЩ за периода 29.01.2018г. до 26.12.2020г., или точно 30 дни от завръщането й от чужбина, което
изключвало всякакви противоречия със СОП, визирани в исковата молба. Въпреки
това дарителката неоснователно и безпричинно била отпратена и недопусната до
кръводаряване. Даването на неясни, непълни и неотговарящи на действителните
критерии за подбор на донори указания и непрофесионално отношение от страна на
ищцата били конкретния повод за
последвалото пререкание пред входа на РЦТХ, от което дарителката се чувствала
крайно неудовлетворена. Съгласно изискванията, заложени в длъжностната
характеристика на Началник отделение „Кръводаряване“, същият следвало да бъде
„лоялен и адаптивен“, т.е. професионално да решава евентуално възникнали
въпроси и ситуации, а не да ги създава. Същият бил задължен да познава
нормативните документи, свързани с дейността на отделението, активно да участва
в дейности по привличане, мотивиране и задържане на безвъзмездни кръводарители,
каквато от 10 години била П.. Подобно поведение на началник отделение
„Кръводаряване“ към дългогодишен, безвъзмезден кръводарител, отговарящ на
всички условия за даряване, било обидно и демотивиращо и противоречало на
задълженията на началник-отделение и въведените в центъра добри практики по
привличане и задържане на дарители. Дори обратното, в условията на пандемия и остър дефицит на кръвни
продукти, на такива дарители се дължало специално отношение. Не на последно
място, следвало да се отбележи, че СОП ясно и категорично указват, че интервюта
с потенциални дарители се провеждат в обстановка на дискретност и при
безусловно спазване на лекарската тайна. В случая пандемичната обстановка и
въведеният пропускателен режим в РЦТХ в тази връзка не отменяли и не променяли
прилагането на ЗЗЛД, както и декларацията за конфиденциалност относно данните
за здравословното състояние на дарителя, подписана от ищцата. Съгласно чл. V,
т. 2 от длъжностната характеристика началник-отделение „Кръводаряване“ носел
отговорност за опазване доброто име на отделението и за неразпространяване на
сведения и данни станали известни в хода на работата. Създаването на конфликти
с безвъзмездни кръводарители, даването на непълни, разнопосочни и
несъответстващи на нормативните документи указания, безпричинното им отпращане
и обсъждането на здравословното им състояние без присъщата за това дискретност,
уронвали престижа и доброто име на РЦТХ - Стара Загора, което безспорно
съставлявало дисциплинарно нарушение по КТ. Работодателят
подробно обсъдил всички събрани обяснения и доказателства, съставляващи
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, и позовавайки се
именно на тях, приел, че нарушението
не съставлява маловажен случай, с оглед на факта, че се извършвало в условията
на недостиг на безвъзмездни дарители, преболедували COVID-19, на
обществено място /пред входа на РЦТХ Стара Загора/, в присъствието на случайни
лица. Въпреки тежестта на нарушението и заявената крайна неудовлетвореност на
дарителката, работодателят съобразил липсата на други документирани нарушения
на трудовата дисциплина на д-р Н.-Д. и наложил най-леко дисциплинарно наказание „забележка“, съставляваща единствено
морален укор към наказаното лице. След намесата на директора на РЦТХ -
Стара Загора П. дарила безпроблемно кръв на 25.01.2021г. От нейната кръв били
произведени две кръвни съставки - едната била еритроцитен концентрат, а другата
така ценната в момента и дефицитна реконвалесцентна плазма (ССР) от
преболедували Ковид - 19. С тези два биопродукта били спасени два човешки
живота. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск
като неоснователен и недоказан, ведно със законовите последици от това. Моли
съда да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за
установено следното:
По делото не е спорно, че ищцата работи
в ответното предприятие по трудово правоотношение на длъжността „началник отделение Кръводаряване”. Със заповед № РД-01-9/19.02.2021
г. на директора на РЦТХ – Стара Загора на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание “забележка” за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина по чл.188, т.1 от КТ.
В исковата молба се съдържат оплаквания за нарушаване на
императивните процедурни изисквания по чл.193
от КТ при налагане на дисциплинарното наказание. По делото е представено писмо
до ищцата № 75-2/27.01.2021 г., с което същата е поканена от работодателя да
представи обяснения за грубо и непрофесионално отношение към кръводарител,
уронващо престижа и доброто име на РЦТХ – Стара Загора, на 25.01.2021 г. около 10,20 ч. В писмото не е
посочено кой е визираният кръводарител, нито какви конкретни оплаквания е
изложил същият за поведението на ищцата, с оглед на което следва да се приеме,
че не са спазени изискванията на 193 КТ. Искането за обяснения е следвало да
бъде достатъчно конкретизирано, за да може да разбере ищцата за какво нейно
деяние е образувано дисциплинарното производство. От представените обяснения от
ищцата от 29.01.2021 г., които са изключително общи, също става ясно, че тя не
е могла да разбере в какво е уличена. По делото е представено и второ искане от
работодателя № 75-2-2/01.02.2021 г., в което са поставени конкретни въпроси и е
визирана жалба от лицето Г.П., за която жалба няма данни да е приложена към
искането. От представените от ищцата обяснения от 03.02.2021 г. обаче става
ясно, че същата е запозната със съдържането на жалбата. С оглед на това следва да се приеме, че на
01.02.2021 г. субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от ищцата за
нарушението, посочено в заповедта, като е спазен и двумесечният преклузивен
срок от откриване на нарушението, установен в чл.194, ал.1 от КТ.
Ищцата е навела доводи за немотивираност на заповедта съобразно
изискването на чл.195 КТ, които съдът намира за неоснователни, тъй като в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е посочил фактическите и правните основания за налагане на наказанието. Действително
разпоредбата, по която е квалифицирано нарушението /чл.187, ал.1, т.8 КТ/,
съдържа три отделни хипотези на дисциплинарни нарушения, свързани със задължението за лоялност, но в текста на
заповедта е посочено, че ищцата е уронила престижа и доброто име на РЦТХ – Стара Загора, т.е. става ясно, че наказанието е наложено за нарушение по
чл.187, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Работодателят е
изложил достатъчно пълно описание на признаците на дисциплинарното нарушение. В
решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания
работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, както е в разглеждания
случай, заповедта отговаря на чл. 195, ал.
1 КТ.
С оглед констатираната липса на
нарушения на императивните процедурни изисквания при налагане на
дисциплинарното наказание спорът относно законосъобразността на наказанието
следва да бъде разгледан по същество.
Като фактическо основание за налагане
на дисциплинарното наказание работодателят е посочил грубо и непрофесионално отношение към кръводарител, уронващо престижа и
доброто име на РЦТХ – Стара Загора. Твърди се , че на 25.01.2021 г.е
възникнало пререкание между кръводарителката Г.П. *** и ищцата, породено от
отказа на последната да допусне П. до кръводаряване въпреки предварително
дадените указания по телефон и устно разрешение от 08.01.2021 г. Работодателят
е счел, че създаването на конфликти с безвъзмездни кръводарители, даването на
разнопосочни указания и обсъждането на здравословното им състояние без
присъщата да това дискретност уронват престижа и доброто име на РЦТХ – Стара Загора.
По делото е представена жалба от
лицето Г.П. от 27.01.2021 г., в която се твърди, че на 25.01.2021 г. служител
на Кръвен център Стара Загора изключително нелюбезно и пренебрежително я е
отпратил след проявеното от нея желание да дари безвъзмездно кръв и/или кръвна
плазма. Представена и е втора жалба от същото лице от 10.02.2021 г., в която е
посочено, че д-р Н. е обсъдила публично здравословното й състояние, говорейки
на улицата за преболедуването й от Ковид-19 пред чужди хора. Двете жалби не са
подписани от подателя и очевидно са изпратени по електронна поща.
Разпитаната по делото свидетелка М.М.С., която
работи като медицинска
сестра съм регистратурата
на РЦТХ
– Стара Загора, сочи, че на 25.01.2021 г. Г.П. дошла да дарява кръв, но не била
допусната до кръводаряване във връзка със завръщането й от чужбина, тъй като не
били изминали 30 дни. Срещата се провела
на входа на Кръвния център и тя била разочарована и огорчена. Причината за това
била, че не е отишла на работа и нямало как да стигне до работното си място в „**“.
Двете жени си повишили тон. Уточнява, че тя посрещнала П., която представила
тест за коронавирус от **. Той не бил преведен и свидетелката помолила д-р Н.
за съдействие, тъй като тестът бил на английски език.
По делото са допуснати като
доказателство и записи от охранителните камери на ответното предприятие, като
свидетелката С. потвърждава, че на
записа от 25.01.2021 г. се виждат кръводарителката Г. и д-р Н..
От така събраните доказателства съдът
приема за установено, че на 25.01.2021 г. между ищцата и лицето Г.П. се е
провел разговор на входа на РЦТХ - Стара Загора относно желанието на П. да даде
кръв и/или кръвна плазма. Ищцата е отказала да допусне кръводаряването, тъй
като от завръщането на П. от чужбина не били изминали 30 дни. Според разпитаната
свидетелка П. била разочарована и “двете жени си повишили тон”.
Следователно нито от свидетелските
показания, нито от видеозаписите се установява ищцата да е демонстрирала
твърдяното в атакуваната заповед “грубо и
непрофесионално отношение към кръводарител”. Няма данни при възникналото на
25.01.2021 г. разногласие ищцата да е предизвикала конфликт и да се е държала
непристойното, грубо и неуважително към кръводарителя П.. Показанията на
свидетелката С. в тази насока са твърде общи и не съдържат конкретни данни да
използвани от ищцата думи и изрази, които да бъдат определени като проява на
посоченото в заповедта грубо отношение.
Не се установява истинността и на
твърдението за непрофесионално отношение на ищцата, свързано с неспазване на
СОП-001/15.03.2020 г. и СОП “Подбор на дарители на реконвалесцентна плазма COVID-19”. Следва да се отбележи, че в самия
СОП-001/15.03.2020 г., стр.3 срокът за отлагане на дарителите с история за
пътуване извън границите на страната е противоречиво формулиран като “един
месец /28 дни/”. По дефиниция месецът е единица за изчисление на време,
представляваща една дванайста част от годината, и може да се включва различен
брой дни /от 28 до 31/. Затова и уточнението в скоби не променя естеството на
срока, който е определен по месеци, а не по дни. Според чл.72, ал.1 ЗЗД срокът,
който се брои по месеци изтича в съответното число на последния месец. В
представената по делото декларация за здравното състояние на донора Г.П.П. се
сочи, че същата е пребивавала в САЩ през периода 29.01.2018 г. - 26.12.2020 г.,
което означава, че към 25.01.2021 г. месечният срок не е изтекъл, т.е. към тази
дата кръводаряване съобразно посочения СОП не е било допустимо. По делото не са ангажирани и доказателства,
подкрепящи твърдението на работодателя за нарушаване от страна на ищцата на
изискванията за конфиденциалност и спазване на лекарската тайна в СОП “Подбор
на дарители на реконвалесцентна плазма COVID-19”.
Следователно от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и безспорен
начин ищцата да е извършила посоченото в атакуваната заповед нарушение на
трудовата дисциплина. Съобразно правилото за разпределение на доказателствената
тежест, установено в чл.154 ГПК, ответникът следваше да докаже, че при
изпълнение на трудовата си функция ищцата е извършила действия, с които е
уронила доброто му име. В съдебното производство обаче не са представени
доказателства, които да потвърждават формирания в дисциплинарното производство
извод на работодателя за извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина.
В тежест на работодателя е докаже, че законосъобразно е упражнил
дисциплинарната си власт, което означава, че в настоящото производство ищецът
следваше на установи с допустимите от ГПК доказателствени средства материалната
законосъобразност на атакуваната заповед.
По изложените съображения съдът
намира, че налагането на дисциплинарно наказание „забележка” със заповед №
РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на РЦТХ – Стара Загора се явява незаконосъобразно. Ето защо
предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на
ищцата М.И.Н.-Д., е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 30 лв., представляваща държавна
такса.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание
„забележка”, наложено на М.И.Н.-Д. *** със заповед № РД-01-9/19.02.2021 г. на директора на Р., гр. **, представлявано от П.П.М..
ОСЪЖДА Р.,
гр. **,
представлявано от П.П.М., да заплати на М.И.Н.-Д. *** сумата 600 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р.,
**, представлявано от П.П.М., да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 30 лева,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :