№ 1501
гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110100271 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищцата М. П. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат И. К. от САК , твърди
, че е по силата на сключен с баща й П.Д.П. договор за продажба от **.**.**** г. , оформен с
нотариален акт № 36, том 36, рег. № 11204, н.дело № 8159 /2005 г. на нотариус , вписан в регистъра
на НК с № 283, с район на действие ВТРС е придобила правото на собственост върху
самостоятелен обект в триетажна сграда/ дюкяни на първи етаж и два жилищни етажа/ с
идентификатор 10447.511.491.1.2, с предназначение жилище , находящо се на етаж 2 / а
практически на етаж 1, тъй-като поради денивелацията е на нивото на терена/, която сграда се
намира в ПИ 10447.511.491, по КККР, съответстващ на УПИ VII-2191, в стр.кв. 314, по ПУП на
гр. Велико Търново, ул. „***“ № 7. Преди това имотът е принадлежал на нейната майка Р.П.П..,
придобила правото на собственост в резултат на договор за продажба от **.**.**** г. , сключен с
М.М.Г. и Е.Х.Т. и оформен с нотариален акт № 37, том 2, н.д. № 735/ 1972 г. на в.търновски
районен съдия. Към етажа на жилището й/ в което е отраснала и живяла от раждането си/ е
прикрепена / свързана/ пристройка с форма на легнала буква „Г“ , състояща се от две преходни
стаи, долепени за и свързани с него посредством прозорец, както и баня с тоалетна , изградена в
отдалечената й част и долепена към тях. Тъй-като в етажната площ на жилището няма баня и
тоалетна, санитарно- хигиенното му обслужване се е извършвало и се извършва чрез банята с
тоалетна към пристройката, която от 1972 г. винаги се е намирала в непрекъснато владение на
семейството й / нейната баба, дядо , майка и баща / , а от **.**.**** г. досега, само в нейно
владение.
Двете преходни стаи на пристройката се ползват за медицински цели от ответницата Д.
М. М. и нейния втори съпруг – ползване , започнало със съгласието на Р. П. П., а достъпът до
помещението, състоящо се от баня и тоалетна може да се извършва само от дворното място.
Третият жилищен етаж от сградата понастоящем принадлежи на ответницата Д. К. К.,
придобила правото на собственост по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане , оформен с нотариален акт № 45, том 3, рег. 5495, н.д. №
288/11.11.2016 г. , сключен с майка й Д. М. М., запазила си правото на ползване. Към него
съществува идентична по площ пристройка като тази към втория етаж и в нея има изградена баня
и тоалетна.
Р.П.П.. и Д. М. М. са биологични сестри, а тяхна рождена майка е М.Г. П., родена през
1
**** г.- сестра на Д.Г. М., която заедно със съпруга си М.М.Г. осиновяват/ понеже нямат деца/
втората ответница /Д. М. М./ и така всички те живеят в къщата , поддържайки нормални
отношения. Действителната воля на праводателя М.М.Г. е била двата жилищни етажа и
пристройките към всеки от тях да бъдат поравно поделени между двете сестри – Р. и Д., поради
което създаденото от 1972 г. насетне фактическо положение е било в съответствие с неговата воля
.
Към настоящия момент само ответниците разполагат с ключ и достъп до двете преходни стаи
на пристройката.
На 14.02. 2024 г. първата чрез втората в качеството на неин пълномощник, подава до
СГКК- В.Търново искане с проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, с твърдението , че е допусната грешка в контура на жилището й при първоначалното му
заснемане , с цел да се отрази , че пристройката долепена към втория жилищен етаж е част от
него , което е направено , но заповедта за одобряване на изменението от 22.04.2024 г. е оспорена и
отменена от Административен съд- Велико Търново по адм.д. № 392/2024 г.
Тъй-като още майка й / Р. П. / като предишен собственик на втория етаж е владяла
пристройката непрекъснато и безспорно повече от 10 години/ с което я е придобила по давност/ , а
тя е функционално свързана с този етаж, но не и с третия жилищен етаж/ няма директен достъп
помежду им / , през 2008 г. при отразяването му по изработената и одобрена кадастрална карта
същата е заснета като част от него, без този факт да е бил оспорен от ответниците до 2024 г., а
съгласно закона/ чл.40, ал.1 от ЗУТ/ е недопустимо да съществува жилище без баня и тоалетна,
ищцата моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на
ответниците , че е собственик на основание придобивна давност на тази пристройка, състояща се
от две преходни стаи и баня с тоалетна (общо помещение), функционално свързана с жилище,
съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.511.491.1.2. 2. , да ги осъди да
й предадат владението върху двете преходни стаи и да й заплатят направените по производството
разноски .
В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи , развити в писмена
защита .
Ответниците чрез пълномощника си адвокат К. Г. от ВТАК в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и
в представена по реда на чл.149, ал.3 от ГПК писмена защита , оспорват предявените искове с
възражения/ доводи/, основани на фактите / обстоятелствата, че: а/ техният общ наследодател
М.М.Г., починал на **.**.**** г. , чийто баща М.Г.Т., починал на **.**.**** г. с договор за
покупко- продажба от 30.05.1942 г. , оформен с нотариален акт № 22, том 5 н.д. № 902/1942 г. на
нотариус при В.Търновски областен съд е закупил цялата сграда, заедно с дворното място и я е
ипотекирал заедно с пристройката в полза на Драгановска популярна банка с договор от 10.06.1942
г. , оформен с нотариален акт № 75, том 5 , н.д. № 959/1942 г. , както и преживялата го съпруга
Е.Х.Т. , починала на **.**.**** г. / майка на М.М.Г. /през 1972 г. са продали по нотариален ред на
майката на ищцата само правото на собственост върху втория жилищен етаж, без това върху
дворното място и пристройката, което запазват за себе си; б/ майката на ищцата с договор ,
оформен с нотариален акт № 69, том 5 , н.д. № 1789/1997 г. на нотариус при ВТРС е продала на
И.С.Р. правото на собственост върху втория /първи жилищен/ етаж от сградата с изрично
отбелязване в нотариалния акт, че продажбата не включва пристройката и поземления имот; в/
при закупуването на имота от бащата на ищцата през 2005 г. също изрично е записано , че
продажбата не ги включва/ поради тези факти и обстоятелства правото на собственост върху
спорната пристройка е било елемент от актива на наследството на М.М.Г. и Е.Х.Т. и затова
придобито от ответницата Д. М. М. по наследство /; г/ фактическата власт като израз на
владелческото правомощие на правото на собственост през годините е упражнявана само от
наследодателите на Д. М. М., а след смъртта им- от нея: отдавали са пристройката под наем, а
ответницата е правила в нея ,както основен , така и текущ ремонт / последният през 2020 г./ , като
ищцата ползва банята и тоалетната с нейно съгласие. Молят да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани с присъждане на направените по производството разноски .
Съдът като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Безспорни , признати и документирани са юридическите факти на сключените във времето
договори за прехвърляне и придобиване на правото на собственост, ипотечно право и на право
2
на ползване върху сградата с дворното място, втория и трети жилищен етаж от нея , както и
семейните, роднински и наследственоправни връзки, изложени по- горе, поради което е
ненужно тяхното повторно изложение.
Безспорни и признати между страните са обстоятелствата за местонахождението и
вътрешния обхват на спорната пристройка , осъществяването на фактическа власт върху двете
съставляващи я стаи от ответницата Д. М. М. и съпруга й , без ищцата да разполага със свободен
достъп до тях и че с такъв тя разполага относно ползването на банята с тоалетна, долепена до
тези стаи.
Очертаният с твърденията в исковата молба и отговора й/ чл.146, ал.1, т. 1 от ГПК/ модел
на вещен правен спор между страните задължава съда да отговори на главния, определящ
разрешаването му, въпрос, дали обстоятелствата , на които ищцата основава своя установителен
иск и първия елемент от легалната хипотеза на осъдителния иск/ собствеността върху вещта да й
принадлежи - чл.108 от ЗС/ осъществяват в нейна полза фактическия състав на придобивната
давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС ?
Отговорът е отрицателен .
Съгласно констатациите на вещото лице С. Г., онагледени със снимков материал - предмет на
приетата по делото съдебно техническа експертиза, спорната пристройка е двуетажна и е
изградена като долепена до западната част на северната фасада на сградата на нивото на втория
жилищен етаж , като първият й етаж се състои от две функционално свързани помежду си чрез
врата, стаи/ като в едната – северната, е монтиран отоплителен котел за локално парно отопление
/ и баня с тоалетна, всяка от които е със самостоятелен вход/ подход/: подхода до стаята с котела е
от изток , откъм двора ; подхода до другата стая е от коридор , разположен в обема на триетажната
част от сградата , а подхода до банята с тоалетна от юг , откъм двора. За южна оградна стена на
едната стая служи северната оградна стена на вестибюла от жилището на ищцата , на която е
имало двукат дървен прозорец, зазидан с тухли откъм вестибюла в долната част на височина 135
см. , а на останалата горна част/ с височина 63 см./ са монтирани две вратички от фурнировани
плоскости и пространството се използва като вграден шкаф. Долната част от прозореца откъм
стаята на пристройката е оформен като вградена библиотека с три дървени рафта , а горната част е
затворена с фазер и боядисана с латекс. Вторият етаж на пристройката се състои от баня –
тоалетна, представляваща част от жилището на трети етаж от сградата, разположена над баня-
тоалетната от първия етаж на пристройката.
Според събраните от вещото лице исторически сведения/ Национален публичен регистър на
недвижимите културни ценности/ за сградата/ единичен архитектурно строителен паметник на
културата/ , същата е построена през **** г. от майстор С.Ц.Г. по негов архитектурен план, а
възложител на строителството е бил М.Н.Д.- адвокат по професия. В архива на Община Велико
Търново не се съхраняват строителни книжа за спорната пристройка и за сградата като цяло/
писмо изх. № 94ММ-15629-21/24.11.2023 г. на Община В.Търново – л.97 от делото и заявеното от
вещото лице /.
Съгласно дворищно- регулационен план за старата част на гр.В.Търново, одобрен със Заповед
№ 894/18.04.1914 г. на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството,
спорната пристройка е нанесена заедно със сградата в парцел VI-2037 от кв. 249- факт ,
установен от вещото лице / вж. констативно- съобразителната част – л.2 и приложение № 1 към
заключението на експертизата/.
Тъй-като одобреният и влязъл в сила дворищно- регулационен план е сам по себе си особен
официален документ / административен акт/, съдържащ информация за графически показани
обстоятелства, задължителна за съдилищата/ чл. 377 от ЗГС- отм., чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал. от
ГПК/, докато достоверността й не бъде опровергана по надлежния ред /, изводът е , че към 1914 г.
пристройката е съществувала, при положение , че няма никакви доказателства и дори данни да е
изградена по-късно.
Нещо повече , доколкото няма доказателства и някакви данни да е била изградена след
построяване на основната сграда , но преди 1914 г. , няма разумна причина да се настоява на
подобна вероятност, защото тя логически се опровергава от обстоятелството, че за южна оградна
стена на едната стая от пристройката служи северната оградна стена на вестибюла от
3
жилището на втория етаж на сградата – фактическо положение , което е доказателство против
нея .
Сградата / строена по време , когато е действал първия устройствен и сградостроителен
непълен нормативен акт в България - Правила за строене на частни здания в градовете на
Българското княжество от 1881 г. / е „заварена“ от Закона за имуществата, собствеността и
сервитутите / обн.ДВ. бр. 29/07.02.1904 г. /, който с правилата на чл. 73 , чл.76, чл.78 , макар и да
няма обратно действие , ясно определя в съответствие с естествените последици на нещата и
традицията на римското частно право / преди този закон във възстановената българска държава
не е имало, нито собствена , нито възприета от османското законодателство/ освен ако не се
тълкува по разширително разпоредбата на чл.2, ал.4, текст 2-ри на Закона за земите от 1858 г./ ,
изрична правна уредба на преминалите от посочената традиция в гражданските законници на
други държави в Европа класически вещноправни положения, сред които , разбира се е
прирашението и неговия подвид -присъединяването/ , че неин собственик в единна съвкупност
с така наречената пристройка е бил М.Н.Д., дори и хипотетично да би се приело, че втората е
изградена по-късно.
Когато през 1942 г. наследниците му продават на М.Г.Т./ дядо по закон на Д. М. М. /
сградата с дворното място , не буди никакво съмнение , че така наречената пристройка , макар и
извън описанието на предмета на продажбата , не е изключена от този предмет , а напротив –
става дума просто за пропуск/ по точно непълнота / при изготвянето на текста на нотариалния
акт . Към него момент цялата сграда е имала положението на единен обект на правото на
собственост , т.е. от нея не са били все още обособени реални части като отделни обекти на това
право и липсват каквито и да било последващи във времето данни, както и признаци в самия акт
, противно за житейската логика , волята на страните да изменя това положение, с което да я
поставя под режима на правилата на Наредбата- закон за етажната собственост от 1935 г.,
„отделяйки“ от нея като обособена реална част пристройката, оставена в съсобственост на
продавачите наследници и то без да си запазят идеална част от земята !? Ако е била такава
волята им, то е повече от ясно , че би трябвало да бъде изрично изразена в нотариалния акт,
защото е било нормално тогава пристройката да е възприемана като допълваща част от/
даденост на/ към цялата сграда / част от едно цяло , а не като част от елемент на цялото/. А
косвено доказателство , че не е била такава е обстоятелството на ипотекиране на сградата с
дворното място в полза на банката , без пристройката да е изрично изключена от текста на
нотариалния акт в частта му за описанието на ипотекираното имущество, тъй-като разпоредбата
на чл.25 от Закона за привилегиите и ипотеките казва, че ипотеката се простира върху всичките
подобрения на ипотекираното имущество и даже върху постройките и другите негови
принадлежности .
Щом ищцовата страна поставя под съмнение до степен на отрицание придобиването на
правото на собственост от М.Г.Т. върху спорната пристройка/ трудно съвместимо с правната
логика, тъй-като , хем заявява, че тя няма самостоятелен статут , а е неделима функционална част
от жилищния й етаж, собствеността и фактическата власт върху който майка й е придобила и
получила от неговия син, хем отрича праводателят да е притежавал същата / , тогава веднага се
поражда недоумение, защо предявява срещу наследниците му иск за установяване , че го е
придобила по давност?
Някой, за да твърди и да иска да установи пред съда, че е упражнявал непрекъсната
фактическа власт върху дадена вещ с признаците на владението поне 10 години, подразбираемо
всъщност казва , че това владение като елемент от съдържанието на правото на собственост преди
това е упражнявано именно от ответника, т.е. че той е бил/ обикновено е така/ предишният му
носител/ на правото/ преди да го изгуби / чл.99 от ЗС/ и ищецът да го придобие / чл.77, пр.2-ро ,
чл.79, ал.1 от ЗС/. Иначе какъв би бил интересът му да установява новото правно положение
спрямо лице , което не е било негов носител , щом спрямо действителния му / дори и да е вече
бивш/ носител, решението няма да има сила на пресъдено нещо/ чл.298, ал.1 от ГПК/ ?
4
Договорът за продажба от **.**.**** г. , оформен с нотариален акт № 37, том 2, н.д. № 735/
1972 г. на в.търновски районен съдия, сключен между М.М.Г. и Е.Х.Т.- от една страна като
продавачи и майката на ищцата – от друга, като купувач е юридически факт, поставил сградата в
режим на етажна собственост/ чл.37, чл.38 от ЗС/ . Независимо от неудобството , изразено в това ,
че в обхвата на продадения втори етаж няма баня и тоалетна, изключването от предмета на
продажбата на пристройката, към която има „долепено“ такова помещение с двойно обслужващо
предназначение такова/ отделен е въпросът дали в употребеното понятие „пристойката“ се е
имало предвид да се счита включено и то /, не противоречи на повелителна норма, съдържаща се в
ЗПИНМ/отм/, ППЗПИНМ/отм/, ЗС , ЗЗД и затова няма причина да се отрече валидността му / още
повече , че ако имаше противоречие с повелителна правна норма със забранителен характер ,
в.търновският районен съдия, изпълнявал тогава нотариални функции, не би допуснал
изповядването на сделката с това й съдържание- аргумент от чл. 482, ал.1 от ГПК-отм./.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.
Разгърнато и пояснително казано, то е факт , състоящ се в реалното упражняване на
стопанското съдържание на едно вещно право/ ползване по предназначение , промяна на
предназначение , отдаване под наем, заем за послужване , правене на необходим ремонт ,
подобрения , охрана срещу чужд достъп и др. / вместо действителния му носител , или в
поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за
такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.
Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се
третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага , че
съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво
договорно основание или на основание, повелено от закона – чл.69, ал.1, вр. с чл.68, ал.2 от ЗС.
Тази фактическа власт като обективен елемент на понятието, за да се свърже със
субективния му елемент, логически трябва да се изразява в такъв начин на обладание , който
явно да е противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица,
т.е. да личи че е вече лишен свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен
почин или чрез отнемането му. Противопоставимостта образно казано е рамката на сигурност, в
която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява
стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.
Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се
например в заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него на
собственика или съсобственика с недвусмислено показана им от владелеца отрицателна воля, че
повече няма да зачита правата им/ е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно
когато собственикът също има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно
/, тъй-като би се стигнало до смешението му с държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до
невъзможност за разграничаването им .
Упражняването на непрекъснато/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/, явно /да
не е установено по скрит начин, т.е. да е обективно видимо за всички и разбира се за собственика-
чл.302 от ЗИСС-отм. /, спокойно / да не е установено или смутено по насилствен начин- аргумент
от чл.76, изр.1-во , пр.1-во, чл.75 от ЗС, чл.302 от ЗИСС-отм./ и несъмнително / т.е.
упражняването на фактическата власт и/ или намерението на упражняващия да държи вещта за
себе си да е изразено с действия или да следва от обстоятелствата по съвсем ясен и сигурен начин ,
а не да възниква съмнение дали е така- чл.302 от ЗИСС-отм / владение в продължение на 10
години е основание за придобиване по давност на правото на собственост - чл.77, пр.2-ро, чл.79,
ал.1 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./.
Ищцата твърди , че владението й върху пристройката е започнало на датата, на която
нейният баща й е прехвърлил правото на собственост върху втория жилищен етаж/ **.**.**** г. /.
Съвместимостта на това твърдение с обясненото по -горе легално понятие, обаче се опровергава
5
от естествено противоречащото му обстоятелство, признато от самата нея и установено с всички
изслушани свидетелски показания/ включително и на майка й/ , съвпадащи с обясненията на
ответницата, че за времето от 1995/1996 г. досега, фактическата власт върху двете стаи на
пристройката се упражнява единствено от нея и съпруга й , но не и от първата . Отсъствието на
обективния елемент : лично или чрез другиго/ под „другиго“ тук очевидно няма как да бъде
възприета втората ответница , нито мъжа й / упражнявана от ищцата фактическа власт, изключва
възможността да е текла в нейна полза придобивна давност, доколкото без обективния елемент,
намерението й за своене няма никакво придобивно вещноправно значение, понеже няма владение.
Щом тя не е упражнявала владение не може да се приложи в нейна полза и правилото на
чл.80 от ЗС за присъединяване от владелеца на владението на праводателя му / универсален или
частен /.
От всички събрани по делото гласни и писмени доказателства може да се направи
категоричния извод , че нито майка й, нито баща й / неин праводател на втория жилищен етаж/ са
упражнявали владение върху спорната пристройка по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.
Но дори и хипотетично да би се приело, че някога в миналото / според твърдението в исковата
молба/ майката /а преди нея и наред с нея – бабата на ищцата - М.Г. П./ е държала фактическата й
власт, тази власт нито е траела / или поне не може да се приеме , че е доказано да е траела/
непрекъснато 10 и повече години , нито обстоятелствата сочат , че е била съпроводена с
намерение за своене , за да се определи като владение. Ако и да е имало владение, разгледано като
налично по принципна хипотеза , от него няма как да се ползва ищцата, тъй-като същото не
може да се счита за елемент/ аргумент от чл.309 от ЗИСС-отм/ от наследството на никой от
родителите й , понеже са живи, нито като елемент на договорен опит за правоотдаване на чужда
вещ , тъй-като в договора за продажба между нея и баща й от **.**.**** г. , оформен с
нотариален акт № 36, том 36, рег. № 11204, н.дело № 8159 /2005 г., пристройката не само не е
включена , но и е изрично изключена от предмета му, което обстоятелство няма как да не се
приеме като сериозно доказателство за липса на владелческо отношение/ намерение за своене/
спрямо тази вещ в съзнанието на праводателя.
От **.**.**** г. / когато е продаден на майката на ищцата чрез законния й представител
М.Г.П./ втория жилищен / посочен като първи в нотариалния акт / етаж от сградата, без дворното
място и пристройката , до 1979 г. , когато според убедителните / необорени и разколебани от
другите доказателства / показания на свидетелката М.Н. , когато е започнало обитаване под наем
на стаите й от трети лица по уговорка с М.М.Г., не е изминало време от 10 години , за да е
въобще мислимо изтичане на придобивна давност в полза на първата / Р.П.П../.
Тъй-като въпросният праводател изрично е изключил от прехвърлителната си воля
пристройката, необходимо е да са настъпили обстоятелства на лично поведение на
приобретателката, или на такова в нейна полза , проявено от майка й , противопоставящо на
праводателя незачитане на волята му , т.е. с признаците на владението или че той й го е отстъпил .
Нищо подобно не се установява да се е случило/ обитаването на стаите за живеене за кратко
време от семейството на ищцата , докато се завърши ремонта на втория етаж , както и за
неизвестно колко време- за складиране на разни вещи, не е само по себе доказателство за владение,
а за търпимост, произтичаща от роднинска близост и разбирателство по повод на ползването на
тези площи / .
Напротив , поне до есента на 1986 г., владение, упражнявано от майката на ищцата не е
имало и самата тя в молба, подадена до ГОНС В.Търново от 29.09. 1986 г. признава това
обстоятелство , заедно с това , че владението е упражнявано от праводателя й , с думите:
„Нашият продавач М.М.Г....има собственост eтaжa над нac и пристройката, за която cтaвa дума и
която се намира нa моя етаж. .. B този имот продавачът ни досега пускаше квартиранти./ че
квартиранти е имало до 1984 г. и след това , се установява от показанията на свидетелката М.Н. /
..3атова моля да образувате преписка, с която дa приемете, че тази пристройка не може да се владее
и да бъде в собственост нa нашия продавач М.М.Г...." Няма доказателства , че е упражнявала
владение , траело поне 10 години , от есента до 1986 г. до момента , когато мъжът на ответницата е
започнал да ползва двете стаи за лекарски съвети и достъпът до тях е принадлежал и принадлежи
единствено на двамата-ползване , съпътствано с извършени подобрения . Дори и Р.П.П.. да е дала
някакво съгласие за това ползване/ както се твърди/ , то не може да има никакво значение за
изтичане на придобивна давност в полза на ищцата. Ако такава бе изтекла в полза на майка й , не
6
е имало юридическа пречка в закона да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка
миналия век / чл.485 от ГПК- отм./, което не е направила и то едва ли случайно, било поради
незнание или поради липсата на строителни книжа за пристройката, както се обяснява по делото /
такива не са необходими в по- ново време , защото тя е даденост към цялата сграда още от
построяването й и за нея също няма съхранени или намерени такива /. Правилността на горния
извод се подкрепя в значителна степен от текста на договора за продажба на втория жилищен
етаж на трети лица от 1997 г./ без да е от значение дали е бил привиден или не / , в който
пристройката е изрично изключена от предмета му- косвено доказателство за липса на
субективния елемент на владението към този момент и завършен фактически състав на давността .
В заключение следва да се отбележи, че владелческото отношение към спорната пристройка,
заедно с банята-тоалетна/ доказателство за това е факта на отправена от съпруга на ответницата до
ищцата писмена покана от 01.11.2018 г., в която я предупреждава , че ако не изпълни
задължението си да заплати 1/3 от разходите за ремонт на фасадата на сградата , ще прекрати
безвъзмездно осъществяваното от нея ползване на баня и тоалетна и ако желае да продължи
ползването им , ще трябва да сключи с него договор за наем/ принадлежало на М.М.Г. и
принадлежи на втората ответница/ без да е нужно съдът да обсъжда дали е израз на правомощието
на правото на собственост , тъй-като няма предявен насрещен установителн иск за това /.
Без правна стойност за правилното решаване на делото са обстоятелствата , че през 2008 г.
при отразяването на имота на ищцата по изработената и одобрена кадастрална карта,
пристройката е заснета като част от него и това заснемане не е било оспорено от ответниците до
2024 г., както и че съгласно закона/ чл.40, ал.1 от ЗУТ/ е недопустимо да съществува жилище без
баня и тоалетна. Административните дейности по събиране, регистриране и представяне на
информация за обектите на собственост , разположени на земната повърхност, под нея и над нея
и повелителните законови постановки от административно- благоустройствен характер не
определят и указват какво е завареното от тях действително вещно правно положение при
възникнал спор, повдигнат пред съда.
В съвсем друга усложнена посока би се развил спора , ако в договора за продажба на втория
жилищен етаж от 1972 г. не бе включено изявлението на воля , че извън предмета му остава
пристройката.
По изложените съображения исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора ищцата дължи на ответницата Д. К. К. заплащане на сумата от
2000 лева , представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита по предявените срещу
нея искове и следва да бъде осъдена да й я заплати , тъй-като втората е упражнила правото да
иска присъждането й , произтичащо от нормата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК и на основание чл.79, ал.1 от
ЗС от М. П. П. , с ЕГН: ********** против Д. К. К. , с ЕГН: ********** и Д. М. М. , с ЕГН:
**********, иск да бъде прието за установено по отношение на втората и третата , че
първата е носител на правото на собственост като придобито по давност върху пристройка ,
състояща се от две преходни стаи и баня с тоалетна/ общо помещение/, функционално
свързана със самостоятелен обект с идентификатор 10447.511.491.1.2 , с предназначение
жилище, находящо се на втори етаж в сграда с идентификатор 10447.511.491.1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10447.511.491 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота : град ***, ул.“***“ № 7, ет.2, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.108 от Закона за собствеността от М. П. П.
, с ЕГН: ********** против Д. К. К. , с ЕГН: ********** и Д. М. М. , с ЕГН: **********, иск,
същите да бъдат осъдени да й предадат владението върху двете преходни стаи ,
съставляващи част от пристройка, функционално свързана със самостоятелен обект с
идентификатор 10447.511.491.1.2, с предназначение жилище, находящо се на втори етаж в
сграда с идентификатор 10447.511.491.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
7
10447.511.491 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : град ***, ул.“***“ №
7, ет.2, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. П. П., с ЕГН: ********** да заплати
на Д. К. К. , с ЕГН: ********** сумата от 2000/ две хиляди/ лева , представляваща
направени по производството разноски .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8