Р Е Ш Е
Н И Е
№ 196
гр. Сс, 23 март 2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБА
СТОИЛКОВА
при секретаря Н. Г. като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 11012 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИЩЦИТЕ М.Г.К., с ЕГН **********,***, П.Г.В.,
с ЕГН *********,***, и К.Г.В., с ЕГН **********, чрез адв.Е.Т., молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че са съсобственици по давностно владение и наследство на следните недвижими
имоти:
-Поземлен имот, с идентификатор № …………,
с площ от 2967 кв.м., в местността „Д.Д.“, в землището на гр.А., с ЕКАТТЕ00415,
с начин на трайно ползване „нива“,при граници и съседи на имота: ПИ № №…………;ПИ № …………; ПИ № ………… и ПИ №
…………;
-Поземлен имот, с идентификатор №
00415.45.234, с площ от 3618 кв.м., в местността „Д.Д.“, в землището на гр.А.,
с ЕКАТТЕ00415, с начин на трайно ползване „нива“, при граници и съседи на
имота: ПИ № №00415.45.233;ПИ № 00415.45.500; ПИ № 00415.45.502.
Твърдят, че са наследници на Господин
Колев В.. Имотът с идентификатор …………, е бил собственост на дядо им К.В. Ив.. В
него е имало жилищна постройка, хамбар, плевня, сая и други постройки. Там са
живели ищците, заедно със своите родители и баба и дядо.
През 1947 г. баща им е закупили
съседния имот –сега с идентификатор …………, който тогава е представлявал нива с
площ от около 2500 кв.м. видно от Записка №334/29.08.1947г.
Двата имота са записани в Разписния
лист на с.А. на името на дядо им К. И. с номера 233 и 234, съгласно Заповед за
одобряване на дворищна регулация на гр.А. № 3205,3206/24.07.1950г.
През 1962-1963г. баща им е закупил
друго дворно място и е съборил жилищната постройка в имот 234, за да използва
материалите за строеж на нова къща. Заживели са в новия имот, но са продължили
да ползват стария като градина и нива и никога не са го изоставяли. Никой не е
имал претенции към имота.
След влизане в сила на
Дворищно-регулационния план на гр.А., одобрен със заповед на кмета №
122/14.03.1979г. имотът е вписан в разписния лист под № 169 като двор извън
регулация, а като негови собственици са вписани наследници на Г. Н. В. /В./-
техният баща.
През целия този период владеят имота и
никой не е оспорил владението им.
През 2019г. са установили, че имотите
са актувани като общински, с актове, издадени на 16.04.2019г. на основание
чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Твърдят, че не са подавали заявление
за възстановяване на имотите, тъй като те никога не са били отнемани от
владението им. Никога не са били включвани в блоковете на ТКСЗ, ДЗС,АПК или пък
одържавявани, поради това не са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Поради
това, реда, предвиден в чл.19 от ЗСПЗЗ е неприложим за тях и общината не е
придобила правото на собственост.
Това ги мотивира да предявят исковете
си пред съда.
Претендират и разноските, направени по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ
ОБЩИНА А., представлявана от Зам. кмета Ж.Д., е подала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове, тъй като претенциите на ищците почиват на неверни
твърдения и противоречиви факти. Твърдят, че процесните имоти никога не са били
владяни от ищците чрез техните наследодатели. Това е така, тъй като не се
установява, че имот 233, който ищците твърдят, че е закупен от техния баща, е
идентичен с имота с идентификатор № 00415.45.233, а в имот с идентификатор №
00415.45.234, никога не е имало постройки, както ищците твърдят.
Ищците твърдят, че имотът закупен от
техния баща е съседен на този, притежаван от дядо им, но в записката, която
удостоверява закупуването му, не е отразено, че този имот граничи с имот на К.В.И..
В архивите на гр.А.- в емлячния
регистър- няма имот, който да отговаря като площ на имота, посочен от ищците
като жилищен.
Двата имота са отбелязани като
собственост на К.И. през 1950 г. съгласно Заповедта за одобряване на улична и
дворищна регулация на гр.А..
Липсват доказателства, че процесните
имоти са били обособени като самостоятелен обект на собственост извън тази на
ТКЗС. Поради наличието на забраната по чл.86 от ЗС, не е възможно праводателят
на ищците да е придобил правото на правото на собственост над имотите, които са
били социалистическа/държавна собственост. Придобиването им по давност в
по-късен момент също е невъзможно поради забраната въведена в §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, според който придобивната давност спира
да тече до 31.12.2022г.
В случай, че съдът не споделя тези
изводи, то моли да има предвид, че е спазен предвидения в чл.19 от ЗСПЗЗ ред и
ищците са имали правната възможност да обжалват постановените в тази процедура
административни актове. Но те не са се възползвали от това право и в
съответствие с разпоредбите на чл.45г,ал.1 от ППЗСПЗЗ, общината е съставила
актовете за общинска собственост.
Предвид на това, молят съда да
отхвърли предявените искове и да присъди разноските по делото.
СЪДЪТ, след като прецени становищата
на страните и сочените от тях писмени доказателства, прие за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК.
От приложените по делото Актове за
общинска собственост №572 и № №571
съставени на 16.04.2019 г. се установява, че процесните имоти са отразени в тях
като собственост на Община А. въз основа на протоколно решение, одобрено със
Заповед №25/27.11.2008г. и на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Това обуславя правния
интерес на ищците да предявят иск за собственост, като се имат предвид
насрещните претенции на ответника за собствеността върху имота, произтичащ от
статута му на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците – чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Чл. 10 ЗСПЗЗ регламентира хипотезите,
при които земеделските земи подлежат на реституране по реда на този закон, като
предпоставка в тази насока се явява притежаването на земите преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации (по ал. 7 - включени в
границите на урбанизираните територии). Запазването на земята в реални граници
от нейните собственици или ползватели изключва приложението на реституционния
закон и елиминира статута й на земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, преминаваща в общинска
собственост поради незаявяването й за възстановяване от правоимащите лица.
Ответникът основава собственическите си права именно на този придобивен способ
(регламентиран в чл. 19 ЗСПЗЗ), считайки, че земята е подлежала на
възстановяване поради включването й в ТКЗС. От тук произтича и невъзможността да
бъде придобита по давност с оглед забраната по чл. 86 ЗС и основанието за
прекъсване на давността по чл. 5, ал. 2
ЗВСВОНИ, а след 2006 г. - поради мораториума, въведен в § 1, ал. 1 ЗДЗС (ДВ бр.
46 от 2006 г.). Тъй като именно ответникът черпи права от статута на имота като
такъв, който подлежи на реституция, той следваше да установи, че условията за
възстановяването му са били налице, т.е. че имотът е бил внесен в ТКЗС, с което
е отпаднала възможността на владелеца да го придобие по давност, дори когато
той е останал в негово фактическо ползване (в този смисъл решение № 21 от
04.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1327/2009 г., II г.о. и решение № 249 от 04.07.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 621/2010 г., I
г.о.Решение № 427/2009г. на ВКС по гр.д.№ 3255/2008г.). Доказването на това
обстоятелство е необходимо, тъй като не всяка земеделска земя е била обект на
одържавяване с оглед хипотезите по чл. 12, ал. 1 ЗТПС /отм./ за реално
запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че първоначалният ползвател или член
на неговото семейство е бил член на ТКЗС, съответно че имотът е одържавен по
реда на ЗТПС /отм./, поради което няма основания да се приеме, че е подлежал на
реституция по реда на чл. 10, л. 7 ЗСПЗЗ, още повече че фактическата власт
спрямо него никога не е била отнета от първоначалния ползвател и неговите
наследници. Ако спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки
за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на
десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито
забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС /изм./, нито основанието за прекъсване на
изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели С. Н., Д. И.,Г. К., С. В. И. И., обработвания и сега от ищците
имот, намиращ се в землището на гр.А., първоначално е бил жилищен имот,
принадлежал на наследодателите на ищците. След това, къщата е разрушена и
построена на друго място в селото, а имотът се е обработвал като нива от
наследодателя на ищците, а по-късно от ищеца К. В.. Имотите никога не е са били
внасяни в ТКЗС.
Поради това следва да се приеме, че наследодателите
на ищците, а след тяхната смърт и самите ищци са собственици на имотите,
подробно описани по-горе в решението. Владението им е било непрекъсвано и
несмущавано през целия период от 1960 г до 2019г. когато са издадени актовете
за общинска собственост.
По тези съображения, съдът уважава
предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1193.50
лева- 50 лева-заплатена държавна такса и 950 лева възнаграждение за адвокат,
180 лева- възнаграждение за ВЛ и 13.50 лева- Дт за вписване на исковата молба.
По тези съображения и на основание чл.
235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община А., че М.Г.К.,
с ЕГН **********, П.Г.В., с ЕГН *********,и К.Г.В., с ЕГН **********, са
собственици на следните недвижими имоти:
-Поземлен имот, с
идентификатор № …………, с площ от 2967 кв.м., в местността „Д.Д.“, в землището на
гр.А., с ЕКАТТЕ00415, с начин на трайно ползване „нива“,при граници и съседи
на имота: ПИ № №…………;ПИ № …………; ПИ № …………
и ПИ № …………;
-Поземлен имот, с идентификатор № …………, с площ
от 3618 кв.м., в местността „Д.Д.“, в землището на гр.А., с ЕКАТТЕ00415, с
начин на трайно ползване „нива“, при граници и съседи на имота: ПИ № №…………;ПИ №
…………; ПИ № ………….
ОСЪЖДА ОБЩИНА А. да
заплати на М.Г.К., с ЕГН **********, П.Г.В., с ЕГН *********,и К.Г.В., с ЕГН **********,
сумата от 1193.50 (хиляда сто деветдесет и три лв. и 50 ст.) лева- разноски по
гр.д.№ 1101/2019г. по описа на Районен съд-Сс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Сс в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/Л. Стоилкова/