Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Русе, 28 юни 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 07 юни 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №313…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и сл.
по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от Я.К.Я. ***С.,*** против решение №
1040-17-33 от 07.05.2021г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което са
потвърдени разпореждания с № 171-00-4288-3 от 26.03.2021г. и №171-00-4288-4 от
07.04.2021г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе,
с определени по тези разпореждания първоначално 9 лева, след това 12 лева дневно
обезщетение за безработица.
Според
жалбоподателя и адвокатът му, представляващ го в проведеното съдебно заседание,
ръководителят на осигуряване за безработица, а в последствие и директорът на ТП
на НОИ Русе неправилно, в нарушение
на закона, са приели, че основанието за прекратяването на трудовото
правоотношение на Я. с работодателя му в Република Кипър – КД Круиз
Сървисиз Лимитид е в хипотезата на чл.
54б, ал. З от КСО. Според адвокат С. АО е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 54б, ал. 1 от КСО и да отпусне обезщетението в размера, разписан в тази
разпоредба, а не както е подходил – по чл.53б, ал.3 от кодекса.
Излагат се подробни
доводи в подкрепа на сочените основания за незаконосъобразност на атакувания
акт.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърдените с него разпореждания, с
определени по тези разпореждания първоначално 9 лева, след това 12 лева дневно
обезщетение за безработица.
Претендират се
направените по делото разноски, за които се представя и списък и доказателства
за техния размер.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт И. К. в съдебно заседание и в
писмени бележки счита жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Фактите:
По делото няма
спор, че Я.К.Я., е с постоянен адрес и настоящ адрес, находящ се в Р България,
гр. Русе.
За периода от 16.09.2018
г. до 30.06.2020 г. Я. Я. е работил по
трудово правоотношение и е бил осигуряван във Р Кипър, като негов работодател е
КД Круиз Сървисиз Лимитид(л.14 от
делото, л.45 и сл. от адм. преписка), видно от
заявление за издаване на формуляр U1-л.45 от преписката и трудов договор(л.46 и сл. от адм. преписка).
По тези факти
между страните няма спор.
На 01.07.2020г.,
Я. Я. е подал до ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе
заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица(л.32 от адм. преписка), тъй като трудовото му
правоотношение с КД Круиз Сървисиз
Лимитид било прекратено, считано от същата дата. Приложил и Декларация
относно определян на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, §2 от
Регламент (ЕО) №883/2004, както и документи, доказващи на първо място наличието
на трудово правоотношение между него и работодателя му и на следващо, заявление
за издаване на формуляр U1 и копие на трудов договор(л.33-40 от адм. преписка).
Тези документи, се намират и на л.45 и сл. от адм. преписка, в превод на
български език.
В
административната преписка, на л.41 се
намира и писмо, отправено от КД Круиз Сървисиз
Лимитид, чрез изпълнителния директор на дружеството, озаглавено „Своевременно
прекратяване на трудовото правоотношение по оперативни причини до 30.06.2020г.“
С него се заявява, че поради кризата с Коронавируса, се очаква всички
туристически кораби, управлявани от КД Круиз Сървисиз Лимитид, да прекратят дейността си до април
2021г. След това е записано, на втория абзац от писмото, че КД Круиз
Сървисиз Лимитид са принудени да
прекратят трудовото правоотношение с Я.Я.. На л.43 от адм. преписка се намира и
писмо от 23.04.2020г., в което КД Круиз Сървисиз Лимитид, описвайки проблемите с пандемията от
коронавируса, са принудени да прекратят трудовите правоотношения на екипажите
на морските/техническите кораби на Сценик и Емералд / управлявани от КД Круиз Сървисиз
Лимитид /, до 30.06.2020г. Записано е още, че „уведомлението за
прекратяване ще бъде получено в дома ви през следващите няколко дни“. Реално,
по хронология, това е предхождащото писмо, и след него е получено това,
намиращо се на л.41 от адм. преписка,
макар и двете да са от една и съща дата, видно от оригинала им, на л.42 и л.44
от адм. преписка.
По заявлението на
Я. Я., заведено с вх.№ 171-00-4288 от 01.07.2020г. ръководителят на осигуряване
за безработица при ТП на НОИ Русе е преценил, че следва да отпусне обезщетение за
безработица в размер на минималния такъв съгласно ЗБДОО (ЗАКОН за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2020 г.) за 2020г., в размер на 9 лева,
тъй като причината, записана в получения структуриран електронен документ /СЕД/
U001
за прекратяване на заетостта е „друга“. Според ръководителят
на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе, тази причина не може да се
причини към основание за прекратяване по КТ(Кодекс на труда). С такива мотиви
АО приложил разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, а не чл.54б, ал.1 от същия
кодекс и издал разпореждане № 171-00-4288-3 от 26.03.2021г. На 07.04.2021г., ръководителят
на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе издал ново разпореждане за
изменение на предходното такова от 26.03.2021г., съобразявайки чл.11, т.2 от ЗБДОО
за 2020г., според която норма дневният минимален размер на обезщетението за
безработица за 2020 г. от 1 октомври до 31 декември е 12,00 лева.
В
законоустановени срок Я.К.Я. подал жалба срещу двете разпореждания, които счита
за незаконосъобразни, а мотивите му са същите, каквито се излагат и пред съда-
че основанието за прекратяването на трудовото правоотношение на Я. с
работодателя му в Република Кипър – КД Круиз Сървисиз Лимитид попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 1
от КСО, тъй като не е по негова вина прекратяването на трудовия договор с КД
Круиз Сървисиз Лимитид. Уточнява, че
прекратяването не е станало по негово съгласие или желание, за да е приложима
ал.3 на чл.54б от КСО.
На 07.05.2021г.,
директорът на ТП на НОИ Русе с решение № 1040-17-33 отхвърлил жалбата на Я.Я. като неоснователна. Приел,
че прекратяването на трудовото правоотношение на Я. с работодателя му в
Република Кипър се дължи на Ковид 19, което
не може да приравни на хипотези в КТ, а отделно, било отправено
допълнително запитване до кипърската институция с изходящ N21012-17-86#2/26.04.2021
г., с което се искало подробна информация за причината за прекратяване на
заетостта - оставка от служителя поради Covid — 19 или съкращаване поради Covid,
но към датата на издаване на решението информация все още нямало. Според юриста
на ТП на НОИ Русе, такава информация липсва и към датата на съденото заседание.
Недоволен от
така постановеното решение и от размера, определен по отпуснатото обезщетение
за безработица, жалбоподателят, действащ чрез своя адвокат-пълномощник подава
жалба пред настоящата инстанция, с изложените в нея доводи и твърдения за
незаконосъобразност на административния акт-решението на директора на ТП на НОИ
гр. Русе, с което са потвърдени разпореждания с № 171-00-4288-3 от 26.03.2021г.
и №171-00-4288-4 от 07.04.2021г. на ръководителя на осигуряване за безработица
при ТП на НОИ. Сочи се нарушение на материалния закон и целта на закона.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждания с № 171-00-4288-3 от 26.03.2021г. и
№171-00-4288-4 от 07.04.2021г. на ръководителя на осигуряване за безработица
при ТП на НОИ и потвърдилото ги решение № 1040-17-33 от 07.05.2021г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе са издадени
от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в
изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
Те обаче са постановени
в противоречие на материалния закон-КСО, Кодекс на труда както и в противоречие
с целта на закона.
Като такива
подлежат на отмяна.
Между страните
не се спори, че Я.К.Я. има право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО.
Основният спорен
въпрос между тях е досежно размера на обезщетението, което следва да получи Я.Я.,
и дали този размер трябва да се определи по реда на чл.54б, ал.1 или по чл.54б,
ал.3 от КСО.
Както видяхме,
според АО приложима е разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, според която „Безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и
2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл.
105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Не е спорен и фактът, правоотношението между КД
Круиз Сървисиз Лимитид и Я.Я. е трудово,
в преписката е наличен и трудовия договор между страните. Внимателният преглед
на разписаното правило в чл.54б, ал.3 от КСО и цитираните разпоредби от КТ,
сочат, че за да намери приложение тази норма спрямо кандидата за обезщетение за
безработица, е необходимо правоотношението му с неговия работодател да е било
прекратено по съгласие на работника/служителя или поради виновно поведение на
последния. Нормите на чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда,
посочени в чл.54б, ал.3 от КСО всъщност за различните хипотези именно на тези
две предложения - съгласие на работника/служителя или поради виновно поведение
на последния.
Приетото както
на ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе, така и на
директора на ТП на НОИ Русе становище, че записаната причина в получения
структуриран електронен документ /СЕД/ U001 за прекратяване на заетостта -
„друга“- „DUE ТО COVID 19”, може да бъде приравнена на някоя от
хипотезите, посочени от законодателя в чл.54б, ал.3 от КСО - съгласие на
работника/служителя или виновно поведение на последния е погрешно. Този извод
не се подкрепя от доказателствата по делото, напротив. От работодателя на Я.К.Я.
са получени две писма, първото от тях, на л.43 от адм. преписка. В него КД
Круиз Сървисиз Лимитид, описвайки
проблемите с пандемията от коронавируса, сочат че са принудени да прекратят
трудовите правоотношения на екипажите на морските/техническите кораби на Сценик
и Емералд / управлявани от КД Круиз Сървисиз
Лимитид /, до 30.06.2020г. Другото, на л.41 от адм. преписка, има
характер и на уведомление, отправено от работодателя до своя служител Я. Я., за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, по оперативни причини.
Налице е и пряко изявление на работодателя в писмото, че с оглед пандемията от
коронавируса „сме принудени да прекратим трудовото ви правоотношение с КД
Круиз Сървисиз Лимитид на 30.06.2020г.“
Какво по ясно от
казаното в тези две писма, в подкрепа на извода, че се касае не за желание или
виновно поведение на Я.Я. в правоотношенията с КД Круиз Сървисиз Лимитид, водещи до прекратяване на
трудовото му правоотношение, а до причина, намираща се у неговият работодател.
Но дори и за АО тези изявления на работодателя да не са достатъчни, няма как,
при липсата на друга информация/която все още се чака/, да приеме, че е налице
хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО.
Писмата са
частни документи, изхождащи от работодателя на Я.К.Я., те са част и от
административната преписка, били са налице и пред ръководителят на осигуряване
за безработица при ТП на НОИ Русе и пред горестоящия АО, когато са решавали
въпроса по какъв ред и размер да е обезщетението на Я. Я.. Те се ползват с
формална доказателствена сила/тежест и следвало да бъдат взети предвид от
администрацията на ТП на НОИ Русе или да
бъдат изключени от доказателствата/оспорени/. Нещо, което не само, че не се е
случило, а дори и не е коментирано и анализирано от тях.
Към коя точно
хипотеза от КТ би следвало да причислим прекратяването на трудовото
правоотношение между Я. Я. и КД Круиз Сървисиз Лимитид не е толкова важно, отнасяйки я
безспорно към прекратяване не по вина на работника/служителя. Прекратяването от
страна на работодателя в случая заради обявената пандемия COVID 19 от СЗО можем
да го приравним на „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” -
чл.328, ал. 1, т. 12 от КТ или хипотезата на чл.328, ал. 1, т. 4 от кодекса - при
спиране на работа за повече от 15 работни дни. Но дори и да няма идентична
хипотеза в КТ, по-важното е, че се касае за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, а не от страна на
работника/служителя. А това означава, че АО неправилно е приложил чл.54б, ал.3
от КСО, вместо ал.1 на същата норма. Което влече след себе си и различен размер
и срок на обезщетението за безработица, тъй като последната разпоредба казва,
че „Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.“ Неправилно се е
позовал директорът на ТП на НОИ Русе и на чл.6 от АПК, като е приел, че е
приложил по-благоприятни мерки спрямо заявителя за получаване на парично
обезщетение за безработица.
Нещо повече.
Понеже се касае за трудово правоотношение с работодател извън България, но в
ЕС, тук приложение намира чл. 62 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за
социално осигуряване, тъй като лицето е имало трудов договор с кипърски
работодател. В чл. 62, § 1 от регламента "Изчисляване на обезщетения"
е посочено, че компетентната институция на държавата-членка, чието
законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията трябва да се основава на
размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, като
отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход,
получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово
правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото
законодателство. Според § 2 от чл. 62 параграф 1 се прилага също когато
законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален
изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този
период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга
държава-членка.
При тълкуване на
разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. се приема, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен при отчитане на трудовото
възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице
при последната му работа по трудово правоотношение, която е във Кипър,
независимо че българското законодателство предвижда специален изискуем
осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база
за изчисляване на обезщетенията, който в случая включва и времето, през което
спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на Р Кипър.
Другите периоди не са относими по арг. от чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО)
883/2004 г.
Тези разпоредби
следва да бъда съобразени от АО при новото разглеждане на заявлението на Я.К.Я.
след връщането му от съда.
Всичко изложено
дотук сочи, че жалбата се явява основателна и следва да се уважи.
Решението,
оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърдените с него разпореждания с №
171-00-4288-3 от 26.03.2021г. и №171-00-4288-4 от 07.04.2021г. на ръководителя
на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Русе, с определени по тези
разпореждания първоначално 9 лева, след това 12 лева дневно обезщетение за
безработица на Я.К.Я. следва да бъдат отменени, поради допуснато от АО нарушение
на материалния закон – чл.54б от КСО и целта на закона.
Преписката, на
основание чл.173, ал.2, АПК следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. и материалния
закон -чл.54б, ал.1 от КСО.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК от административният орган и ответни
по спора се дължат направените от жалбоподателя разноски. Те са поискани
съгласно представен списък в размер на 1401.91 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие, адв. С. приема, че се
касае за дело с материален интерес и на база на това е изчислил своя хонорар. В
т. III.1
от договора е записано, че на основание чл.8, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимата на ден сума от НОИ за ПОБ-74.29 лева, следва да бъде умножена по броя
на работните дни в една година. Така е получил общо дължимата от НОИ спрямо Я. Я.
сума-16 863.83 лева, която счита за материален интерес по делото. Съответно,
минималната по наредбата сума за адвокатско възнаграждение е изчислил на
1035,91 лева. В т. III.2 е добавил и сумата от 366 лева,
като е цитирал, че тя се дължи на основание чл.6, т.16 от Наредба №1.
Поради
направеното възражение за прекомерност, съдът следва да прецени доколко
исканата сума и съгласно списък за разноски отговаря на фактическата и правна
сложност на делото и доколко са правилни изчисленията на адв. С..
Дори и да се
приеме, че по делото е налице материален интерес, то той е погрешно изчислен от
адв. С. поради следните причини:
Съгласно чл.54а
от КСО, паричното обезщетение за безработица се отпуска при определени условия,
на които следва да отговаря заявителя. Неговият размер се определя по реда на
чл.54б от кодекса. В разпоредбата на чл.54в са разписани сроковете, за които
едно лице може да получава обезщетение за безработица. Съобразявайки стажа,
който има Я. Я. по таблицата на л.52 от адм. преписка, съдът счита, че времето,
за което следва да се изплаща това обезщетение е не 12 месеца, а 8.
Отделно, според
чл.54д от КСО са налице и няколко хипотези, при които се прекратява изплащането
на това обезщетение. Сред тях са такива като започване на трудова дейност, за
която лицето подлежи на задължително осигуряване по кодекса, прекратяване на
регистрацията от Агенцията по заетостта, придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168, смърт.
Следователно,
получаването на обезщетение за безработица може да бъде прекратено във всеки
един момент след отпускането му. А това означава, че ако въобще по такива дела
е налице материален интерес, то той може да се вмъкне само за периода или от
подаване на заявлението, до издаване на разпореждането на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ, с определен по
разпореждането размер на дневно обезщетение за безработица, предвид нормата на
чл.54а, ал.5 от КСО или за периода от датата на последното прекратяване на
осигуряването до издаване на това разпореждане, предвид текста на чл.54а, ал.4
от КСО. За Я. Я. е валидна хипотезата на чл.54а, ал.4 от КСО или това са 8
месеца от подаване на заявлението до издаване на разпореждане под №
171-00-4288-3 от 26.03.2021г., съответно и под №171-00-4288-4 от 07.04.2021г.
Тогава, материалния интерес по делото се променя и минималния размер на адвокатското
възнаграждение по Наредба №1 следва да е 854 лева, а не посочените от адвоката 1035,91
лева. Буди недоумение и това, че в т. III.2 от договора с клиента си, адв. С. е
добавил сумата от 366 лева, като е цитирал, че тя се дължи на основание чл.6,
т.16 от Наредба №1. Такъв текст в Наредбата няма.
Съобразявайки
фактическата и правна сложност на спора, и последно изложените съждения,
настоящият съдебен състав приема, че следва да коригира поискания размер на
адвокатското възнаграждение до минималния такъв, разписан в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определя
сумата от 854 лева. Това е справедливо изчислената сума, която следва да се
присъди на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1040-17-33 от 07.05.2021г. на директора на ТП
на НОИ Русе, с което са потвърдени разпореждания с № 171-00-4288-3 от
26.03.2021г. и №171-00-4288-4 от 07.04.2021г. на ръководителя на осигуряване за
безработица при ТП на НОИ Русе и
Връща по компетентност преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на Я.К.Я. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 854 (Осемстотин петдесет и четири) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: