РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Сандански, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20221250200227 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от "Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление
– град София, бул. „Цар Борис III“№136, ет.3, ЕИК831160078, представлявано от
изпълнителния директор Николай Чалъков срещу Наказателно постановление /НП/№ ПО-
02-88 от 07.04.2022г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски
район“ /БДЗБР/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за
водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, жалбоподателя изпълнява задълженията си по издадените
Разрешителни за водовземане от повърхностен обект и не носи отговорност за описаното в
НП нарушение. Твърди се, че мястото, където е установено нарушението не е под
постоянния контрол на служители на жалбоподателя, поради което е налице възможност
трето, неустановено лице да осъществи действията, констатирани като нарушение.
Претендира се и нарушение на процесуалните правила, доколкото проверката по
установяване на нарушението е извършена без участието на представител на жалбоподателя,
като съставения констативен протокол не е предявен на такъв. Излагат се доводи за
недоказаност на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя и се претендира – на
последно място – маловажност на нарушението, поради което е приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Претендира се заплащане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява законен представител,
представлява се от упълномощен процесуален представител. Същия поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения
пледира за отмЯ. на НП на основание изложените в жалбата доводи и прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Директор на БД“ ЗБР“ – редовно призован, не се явява, представлява
1
се от упълномощен представител – юрисконсулт. Същия оспорва жалбата като
неоснователна и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
легитимирано и заинтересовано лице – изпълнителния директор на санкционираното
дружество. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и
териториално компетентен съд, поради което делото е редовно образувано.
Жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД е титулар на Разрешително за водовземане от
повърхностен воден обект № 41120041/11.09.2013г, изменено с Решение №ПО-01-
129/20.10.2020г. Съгласно съдържанието на раздел „Условия на водовземането“ от
Приложение към посоченото разрешително за водовземане титулярът на разрешителното –
жалбоподателя „Напоителни системи“ - е длъжен да осигури целогодишно подаване на 320
литра в секунда минимално водно количество след пункта на водовземане, необходимо за
нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Пиринска Бистрица.
На 08.10.2021г. е подаден сигнал на зелен телефон за неосигуряване на отток в река
Пиринска Бистрица, землището на село Г. С.. На същата дата на място проверка извършили
свидетелите С. К. – главен инспектор . и Я. Т. –инспектор – към Басейнова дирекция
„Западно беломорски район“ – Благоевград. При извършване на проверката присъствали
още лицето подало сигнал – свидетеля А. П. и свидетеля С. Й. - оператор на МВЕЦ“К.“. В
хода на проверката служителите на БД“ЗБР“ установили, че на река Пиринска Бистрица – в
района на село Г. С. е изграден пункт за водохващане, като водите от реката постъпват във
водовземна шахта, откъдето постъпват в ГНК „Пиринска Бистрица“, стопанисвана от
жалбоподателя „Напоителни системи“ По време на проверката целият воден обем на реката
бил пренасочен към „ГНК“ Пиринска Бистрица, като след пункта за водовземане,
стопанисван от жалбоподателя в руслото на река Пиринска Бистрица не постъпвал никакъв
воден обем.
Било установено също така, че водните обами на реката не постъпват за производство на
ел.енергия от МВЕЦ“К.“, а били изцяло пренасочени за напояване на земеделски култури от
„Напоителни системи“ ЕАД.
За констатациите по проверката бил съставен констативен протокол №№КД-01-1257 от
свидетелката К.. Протоколът бил съставен в присъствието на свидетелите П., Й. и Т., които
го подписали.
Да изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД била изпратена покана за
съставяне на АУАН за констатираното нарушение на 15.11.2021г. На посочаната дата в
офиса на БД“ЗБР“ се явил упълномощен процесуален представите, в чието присъствие бил
съставен АУАН №КД-04-233. В АУАН било описано времето и мястото на извършване на
проверката, констатациите, направени от проверяващите органи. Било прието, че като не
осигурява минимум 320 литра в секунда воден обем в руслото та река Пиринска Бистрици –
в случая без да се осигурява каквото и да е количество вода – жалбопадателят е нарушил
условията на издаденото разрешително за водовземане на повърхностен воден обект.
Самото нарушение било квалифицирано като такова на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. АУАН бил
подписан от представителя на санкционираното дружество, който в графа възражения
записал, че има такива и ще ги представи допълнително. В предвидения от закона срок
действително постъпили възражения, в които представителя на санкционираното
дружество твърди, че констатираното нарушение е в резултат на трети лица и
невъзможността на дружеството на контролира режима на водовземане, предвид свободния
достъп на мястото, където се извършва същото. Излагат се доводи за липса на вина от
страна на дружеството за установеното нарушение. Не се оспорват фактите, описани както в
КП, така и в АУАН.
2
Въз основа на съставения АУАН и изготвената при проверката документация, както и при
преценка на подаденото възражение АНО – Директор на БД“ЗБР“ издал обжалваното НП на
07.04.2022г. В НП била описана идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка,
като било допълнено обстоятелството по подаване на възражение срещу съставения АУАН,
било посочено, че същото е неоснователно. Била обсъдена и претенцията на
санкционираното дружество за наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
като АНО решил, че не са налице основания да се приеме нарушението за маловажен
случай. АНО приел дадената от съставителя на АУАН правна квалификация – нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 то ЗВ наложил на нарушителя –
юридическо лице – имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по
делото свидетелски показания на актосъставителя, свидетелите на извършената проверка,
свидетелите по съставяне на АУАН, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При образуването и провеждането на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, като са спазени всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗАНН. В съставения АУАН подробно е посочено в какво се
изразява нарушението, кога е открито и кой законов текст е нарушен и следователно
нарушителят още от самото начало е бил запознат с нарушението и с правната
квалификация на извършеното. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице
нарушение на процесуалните правила, тъй като проверката е извършена без участието на
представител на санкционираното дружество. Липсва такова задължение за контролния
орган, като на място, при извършване на проверката и съставяне на КП са присъствали
трети, незаинтересовани лица. Същевременно представителя на санкционираното дружество
не оспорва фактът, че в руслото на река Пиринска Бистрица след пункта за водовземане,
стопанисван от жалбоподателя не са постъпвали никакви водни обеми… В този смисъл и
неоснователно е възражението, че не бил установен точния обем да вливащите се в руслото
на реката обеми. Напротив – и в КП и в АУАН и от показанията на свидетелите се
установява, че е липсвала каквато и да е вода в руслото на реката след пункта за
водовземане, поради което и ненужно - дори невъзможно - се явява посочването на
конкретен обем… Същевременно именно жалбоподателя – съгласно издаденото
Разрешително е бил задължен да осигури на пункта водомерна рейка, посредством която да
се установява обема на водата, влеваща се в руслото на реката след пункта за водовземане…
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за неговата отмЯ..
Настоящият състав счита, че са спазени всички императивните изисквания на нормата на
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са датата и мястото на установяването му. Проверката е била
извършена и констативния протокол е приложен по делото. По никакъв начин в случая не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е издаден въз основа на съставения
преди това АУАН и нарушителят е бил запознат с неговото съдържание. В издаденото НП е
посочена нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията на жалбоподателя. В заключение съдът не откри съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха
довели до незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, посочена като нарушена, вменява в
задължение на водоползвателите, титуляри на разрешителни да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на ЗВ или комплексните разрешителни издадени по
реда на ЗООС. В настоящия казус е налично неизпълнение на едно от условията на
разрешителното.
Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, наказват се с имуществена санкция в размер от 2000 до 10
3
000 лева ЮЛ, които ползват водни обекти, в отклонение на предвидените в разрешителното
им.
При така установените факти по делото, административно наказващият орган правилно е
оценил значимите за определяне размера на санкцията обстоятелства и е наложил санкция в
размер на минимума, предвиден в закона, като размерът на наложеното наказание е
съобразен с тежестта на нарушението, средствата, с които разполага жалбоподателя за да
изпълнява условията на даденото разрешително. Съдът счита, че определянето на
наказанието в минималния размер е съобразен с обществената опасност на деянието и
счита, че е справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28, б.а“ от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице и наказващият орган не
ги е приложил, той следва да потвърди наказателното постановление поради издаването му
в съответствие със закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно административно наказващия орган не е приложил тази
разпоредба. Освен това жалбоподателят не може да се позове на формажорни обстоятелства,
тъй като те се вземат предвид при всички случаи, в които се изключва вина. Тъй като
жалбоподателят е ЮЛ въпросът за вината е решен в закона, а тя е обективна безвиновна
отговорност и не може да намерят приложение обстоятелствата, които я изключват по
смисъла на НК.
Съгласно чл.63д от ЗАНН – в редакция към момента на постановяване на решението – в
производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане
на разноски съгласно АПК. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на административно наказващия орган, като съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение за юрисконсулт е в размера на
80 лева, което жалбоподателят следва да заплати на БДЗБР.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№ ПО-02-88 от 07.04.2022г., издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/, с което на
„Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление – град София, бул. „Цар
Борис III“№136, ет.3, ЕИК831160078, представлявано от изпълнителния директор Н. Ч., за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление – град София,
бул. „Цар Борис III“№136, ет.3, ЕИК831160078, представлявано от изпълнителния директор
Н. Ч. да заплати на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5