Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 199
гр. Д., 30.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 116/2015 г. по описа на Д.кия окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело №
116/2015 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег.
вх. № 3429/25.05.2015 г. на регистратурата на Д.кия районен съд,с дата на
пощенското клеймо 22.05.2015 г., на „Ю.Б.“ АД гр. С., с която при условията на обективно и
субективно съединяване срещу едноличен търговец М.И.Ц. с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“
със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Н.“ № * и И.К.Ц. със наст. и
пост. адрес ***, са предявени следните искове:
Иск за солидарното плащане на сумата от 305 936.43 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата от 70 589.20 шв.
франка, представляваща договорна лихва
по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г. за периода 21.11.2011 г. – 12.05.2015
г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата от 959.88 шв. франка,
представляваща такса по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 24.02.2014
г. – 12.05.2015 г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 ТЗ.
Иск за солидарното плащане на сумата 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г., претендиран на осн.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В петитума на
исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът едноличен търговец М.И.Ц. с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“,
призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не изразява становище по предявените
искови претенции.
Ответникът И.К.Ц., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва исковите претенции по основание и размер. В
отговора на исковата молба и в допълнителния отговор са изложени следните
възражения:
Ответникът И.Ц. не е страна по правоотношението, породено
от процесния договор за банков кредит, няма качеството на съдлъжник по същия и
не дължи заплащане на суми на Б.. Оспорват се подписите, които се твърди да са
положени от ответника И.Ц. под всички документи, представени по делото.
Поддържа се, че не са налице законовите предпоставки за встъпване на ответника И.Ц.
като съдлъжник в процесното правоотношение. Цесиите не са породили действие и
не могат да бъдат противопоставени на ответника И.Ц.. Излагат се съображения
относно нищожността на уговорката за едностранно определяне и прилагане на
курса на швейцарския франк и за понасяне от кредитополучателя на целия валутен
риск във връзка с курсовите разлики на швейцарския франк поради липса на
съгласие ( чл. *, ал. 2 ЗЗД ), противоречие със закона ( чл. *, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 59, ал. 2 ЗКИ ), противоречие с добрите нрави ( чл. *, ал. 1, предл.
3 ЗЗД ); относно нищожността на извършените с трите анекса преоформяния на
кредита поради липса на съгласие ( чл. *, ал. 2 ЗЗД ), поради противоречие със
закона ( чл. *, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД и чл. 294, ал. 2 ТЗ );
относно нищожността на уговорките за лихва поради липса на съгласие ( чл. *,
ал. 2 ЗЗД ), противоречие със закона ( чл. *, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 58 и чл.
59 ЗКИ ), противоречие с добрите нрави ( чл. *, 1, предл. 3 ЗЗД ). Инвокирано е
възражение по чл. 111, б. “в“ ЗЗД за погасяване по давност на претендираните
вноски за лихви, чийто падеж е настъпил преди 25.05.2012 г. Оспорват се по
основание и размер претенциите за такси, застраховки и лихви за забава.
С
неприсъствено решение № 197/28.11.2017 г. по т. д. № 116/2015 г., Д.кият
окръжен съд е осъдил едноличен търговец М.И.Ц. ЕГН ********** с фирма ЕТ „О. – М.Ц.“ със седалище и адрес
на управление гр. Д., ул. „Н.“ № *, ЕИК **
да заплати на „Ю.Б.” АД гр. С., район В., О.п. № ***, съд. адрес ***,
адв. С. З., следните суми: 305
936.43 швейцарски франка, представляваща
неплатена главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; 70 589.20 шв. франка, представляваща договорна лихва по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 21.11.2011
г. – 12.05.2015 г., 959.88 шв. франка, представляваща такса по договор за
банков кредит – продукт Бизнес помещения
№ **г. за периода 24.02.2014 г. – 12.05.2015 г., 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г., разноски по делото в
размер на 44 846.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 21 617.96 лв.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено е по делото, че на 22.07.2008 г. между „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
гр. С. ( сегашно наименование „Ю.Б.“ АД
) от една страна, в качеството му на кредитодател и ЕТ „О. – М.Ц.“ от
друга страна, в качеството му на кредополучател е бил сключен Договор за банков
кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784 ( л. 14 – 18 ). По силата на чл.
1 от Договора Б. предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 300 000.00
швейцарски франка за покупка на следния недвижим имот, който ще използва за
своята дейност – транжорна със склад с прилежащ терен, находящ се в гр. Д.,
бул. „Трети март“ № 102, както и за други разплащания, свързани с покупката на
имота. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите
лихви, в срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
по кредита и при условията на настоящия договор. Видно от доказателствата по
делото - Приложение към Договор за
банков кредит кредит – продукт „Бизнес помещения“ № BL18784 от 04.08.2008 г. (
л. 19 ), заемната сметка е открита на 04.08.2008 г. Кредитът се усвоява в брой
или чрез превод към друга сметка; частта от кредита за покупка на имота по чл.
1 от Договора в размер на 105 000 швейцарски франка се усвоява чрез превод
към сметката на продавача, срещу представяне на документи за покупка на имота,
а останалата част кредитополучателят има право да усвои в брой – чл. 2, ал. от
Договора. Срокът за усвояване на кредита е един месец, считано от откриването
на заемната сметка – чл. 2, ал. 3 от Договора. Кредитът, включително лихвите,
се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част
от договора за банков кредит ( л. 28 – 30 ); първото плащане за погасяване на
предоставения кредит се извършва на 21 – во число на месеца, следващ месеца на
откриване на заемната сметка; промени в погасителния план се правят само при
взаимно съгласие на страните или едностранно от Б. при промяна на определения в
чл. 4 от Договора базов лихвен процент – малки фирми или в случаите на чл. 6,
ал. 2 от Договора – чл. 3, ал. 1 от Договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
Договора, кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата
от един месец, считано от откриването на заемната сметка, през който период
заплаща само лихва. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения
кредит през първата година, считано от откриването на заемната сметка, е
фиксирана на 6. 25 % - чл. 4, ал. 1 от
Договора. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит
за всяка следваща година след първата до крайния срок за издължаване на кредита
включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми за щвейцарски
франка, обявен от Б., който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните и договорена лихвена надбавка в размер на 0.87 %
пункта – чл. 4, ал. 2 от Договора. Към датата на подписване на договора
обявеният от Б. БЛПМФ е в размер на 6.9 % - чл. 4., ал. 3 от Договора. Съгласно
чл. 4, ал. 4 от Договора, действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во
число след промяната му. За промените в действащия БЛПМФ Б. уведомява
кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони, а ако е включен в
Тарифата на Б. – и на интернет сайта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от
кредитополучателя лихва по чл. 4 от Договора се увеличава автоматично с
наказателна надбавка ( неустойка ) за просрочие на главница в размер на 10
пункта – чл. 5 от Договора.
За
обезпечение на вземанията на Б. от кредитополучателя, произтичащи от договора
за банков кредит ( главница, лихви, такси, комисиони и други разноски ),
кредитополучателят учредява в полза на Б. ипотека върху следните имоти:
поземлен имот № 7*24.634.20 с площ
От
доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека на недвижим имот № 5, том IV, рег.
№ 3222, дело № 542/2008 г. на нотариус Красимира Кангалова, с район на действие
РС – Д., вписан под № 513 на Нотариалната камара, актът вписан в АВ – СВ – Д.
вх. рег. № 11181/30.07.2008 г., акт № 121, том V, дело
№ 5963/2008 г.; партидна книга том 7531, стр. 9743,кредитополучателят и нейният
съпруг учредяват в полза на Б. договорна ипотека върху гореописаните недвижими
имоти за обезпечение на вземанията на Б., произтичащи от договора за банков
кредит. ( л. 20 – 23 )
Кредитополучателят
се задължава да издаде в полза на Б. запис на заповед за сумата на кредита,
ведно с начислената върху тази сума лихва в размер на лихвата по кредита,
платима на предявяване, със срок на
предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен
от издателя, платим без протест и без разноски, авалиран от И.К.Ц. – чл. 8 от Договора.
От
доказателствата по делото се установява, че на 04.08.2008 г. кредитополучателят
е издал запис на заповед в полза на Б. за сумата от 300 000.00 швейцарски
франка, ведно с годишна лихва в размер на 7.77 % върху тази сума, считано от
датата на издаване на настоящия запис на заповед, с падеж на предявяване в срок
до 04.09.20123 г. ( л. 52 ) Записът на заповед е авалиран от И.К.Ц..
Съгласно
чл. * от Договора, Б. има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателят е станал неплатежоспособен или
умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност; не е осигурил при
поискване от Б., данни за имущественото си състояние или й е отказал достъп до
ипотекираните недвижими имоти или заложените вещи; е предоставил неверни данни
по справки, декларации и счетоводни документи, при сключване на настоящия
договор и по време на изпълнението му; не е изпълнил, което и да е друго
задължение, поето по силата на настоящия договор, договорите, обезпечаващи
кредита или по други, сключени с Б. договори за кредит, включително не е внесъл
дължимата вноска по главница и/или лихва.
Б. и
кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действието на
настоящия договор за кредит, Б. има право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от настоящия договор на „Б. Р. С.“ АД гр. С. – чл. 31, ал. 1 от Договора.
Вещото
лице е установило, че в периода 05.08.2008 г. – 18.08.2008 г., кредитополучателят
е усвоил кредит в размер на сумата от 300 000.00 шв. франка.
На
02.10.2008 г., Б., в качеството си на цедент, прехвърлила с договор за цесия,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на органните
представители на дружествата, на „Б. Р. С.“ АД
гр. С. в качеството му на цесионер своите вземания към
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за банков кредит. ( л. 53 –
60 ). По делото липсват доказателства за уведомяване на длъжника за цесията
съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На
15.05.2010 г., между „Б. Р. С.“ АД гр. С.
и ЕТ „О. – М.Ц.“ е бил подписан Анекс №
1/15.05.2010 г. ( л. 31 – 38 ), с който е предоговарен остатъчния дълг по
кредита към датата на сключването на анекса. Според заключението на вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза, дългът е капитализиран със сумата от
11 194.37 швейцарски франка.
На
19.05.2011 г. между „Б. Р. С.“ АД гр. С.,
от една страна като кредитор и от другата страна ЕТ „О. – М.Ц.“ като
кредитополучател, М.И.Ц. като съдлъжник и И.К.Ц. като съдлъжник е бил подписан
Анекс № 2/19.05.2011 г., по силата на който страните предоговарят
съществуващите задължения към кредитора ( л. 39 – 43 ). Вещото лице по съдебно
– счетоводната експертиза е констатирало, че дългът е капитализиран със сумата
от 5 483.05 швейцарски франка. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Анекс № 2/19.05.2011
г. М.И.Ц. и И.К.Ц. встъпват при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжници в
задълженията на кредитополучателя ЕТ „О. – М.Ц.“, произтичащи от договора за
кредит и всички последващи анекси. Съдлъжниците отговарят солидарно към Б. - чл. 15 от Анекс № 2/19.05.2011 г.
На
29.09.2011 г. между „Б. Р. С.“ АД гр. С.,
от една страна като кредитор и от другата страна ЕТ „О. – М.Ц.“ като
кредитополучател, М.И.Ц. като съдлъжник и И.К.Ц. като съдлъжник е бил подписан
Анекс № 3/29.09.2011 г., по силата на който страните предоговарят
съществуващите задължения към кредитора ( л. 45 – 51 ). Съгласно констатациите
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, дългът е капитализиран със
сумата от 7 916.04 швейцарски франка.
Според
заключението на вещото лице по съдебно – графическата експертиза, подписите над
изписаните имена на И.К.Ц. в Анекс № 2/19.05.2011 г. и Анекс № 3/29.09.2011 г.
са положени от И.К.Ц..
На
17.06.2014 г., с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит,
сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на органните представители на дружествата, „Б. Р. С.“ АД в
качеството си на цедент прехвърлила обратно на „Ю.Б.“ АД в качеството му на
цесионер всички вземания срещу кредитополучателя и солидарните длъжници,
произтичащи от договора за банков кредит.
С
нотариални покани ( л. 72 – 79 )
цедентът и цесионерът уведомили кредитополучателя и съдлъжниците за извършените прехвърляния на вземания. Видно от приложената
към нотариална покана рег. № 3752, том I, №
67/19.08.2014 г. на нотариус Цветан Анатонов, рег. № 084, с район на действие
РС – Д., разписка № 10, уведомлението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е връчено лично на
кредитополучателя на 01.09.2014 г. ( л. 74 ). От приложената към нотариална
покана рег. № 3751, том I, № 66/19.08.2014 г. на нотариус Ц.А., рег. № 084 на
Нотариалната камара, с район на действие РС – Д. с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до И.К.Ц., разписка № 9, се
установява, че уведомлението е връчено на съпругата му М.И.Ц..
С оглед
трайните просрочия на дължимите месечни вноски
по договора за банков кредит – неплащане на 17 вноски по главницата и на
40 вноски по лихвата и изпадането в
забава в плащането от 1199 дни, Б. е упражнила
своето потестативно право по чл. *, б. „г“ и чл. 27, б. „в“ от договора за
банков кредит и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което
кредитополучателят и съдлъжниците били известени с уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземане, връчени чрез
нотариус Ц.А., с рег. № 084 на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – Д.. ( л. 89 – 97 ). От приложената към нотариална покана рег. № 910,
том I, № */09.03.2015 г. на нотариус Ц.А., рег. № 084, с район на действие РС –
Д., разписка № 4, уведомлението е
връчено лично на кредитополучателя на 19.03.2015
г. ( л. 91 ). Приложената към нотариална покана рег. № 912, том I, № 28/09.03.2015
г. на нотариус Ц.А., рег. № 084 на Нотариалната камара, с район на действие РС
– Д., адресирана до И.К.Ц., разписка № 5,
се установява, че уведомлението е връчено на 16.03.2015 г. на М.И.Ц., като лице
живеещо на същия адрес, според отбелязването на нотариуса.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, длъжниците
по договора за банков кредит дължат на Б. следните суми: 305 936.43
швейцарски франка, представляващи главница; 70 589.20 швейцарски франка,
представляващи лихви; 959.88 швейцарски франка, представляващи такси;
39 591.58 швейцарски франка, представляващи законна лихва и 53 082.53
лв., представляващи държавни такси, застраховки и съдебни разноски.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Ответниците
по делото ЕТ „О. – М.Ц.“ и И.К.Ц. имат качество на обикновени другари в
настоящия процес.
Обикновеното
другарство е налице, когато делата на другарите не са идентични, така че могат
да бъдат решени съобразно различното материалноправно положение. При
обикновеното другарство важи правилото за самостоятелността на другарите,
отразяваща различното материалноправно положение на другарите. Съгласно чл.
216, ал. 1 ГПК при обикновеното
другарство всеки от другарите действа самостоятелно, неговите процесуални
действия или бездействия нито ползват, нито вредят останалите.
С неприсъствено решение №
197/28.11.2017 г. по т. д. № 116/2015 г., Д.кият окръжен съд е осъдил едноличен
търговец М.И.Ц. ЕГН ********** с фирма
ЕТ „О. – М.Ц.“ със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Н.“ № *, ЕИК ** да заплати на „Ю.Б.” АД гр.
С., район В., О.п. № ***, съд. адрес ***, адв. С. З., следните суми: 305 936.43 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; 70 589.20 шв. франка, представляваща договорна лихва по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 21.11.2011
г. – 12.05.2015 г., 959.88 шв. франка, представляваща такса по договор за
банков кредит – продукт Бизнес помещения
№ **г. за периода 24.02.2014 г. – 12.05.2015 г., 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г., разноски по делото в
размер на 44 846.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 21 617.96 лв.
След постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника
ЕТ „О. – М.Ц.“, Съдът следва да се произнесе и по отношение на исковите
претенции срещу И.К.Ц..
В
разглеждания случай, ищецът твърди в исковата молба, че ответникът И.К.Ц. е
встъпил като съдлъжник на ЕТ „О. – М.Ц.“
в правоотношението, породено от договора за банков кредит.
Контроверсният
въпрос по делото е относно предпоставките за ангажиране на отговорността на И.К.Ц.
като съдлъжник по смисъла на чл. 101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя ЕТ „О. – М.Ц.“, произтичащи от договора за банков
кредит.
Встъпването
в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно
задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва правата си срещу стария
длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария
длъжник – чл. 101 ЗЗД.
За да
се осъществи встъпване на едно лице трето лице в чуждо задължение като
съдлъжник по смисъла на чл. 101 ЗЗД е необходимо наличието на всички
предпоставки, предвидени от закона. Съобразно чл. 101, изр. 1 ЗЗД следва да са налице
следните предпоставки: 1. правоотношение между определени лица, по силата на
което да е възникнало действително задължение за поне едната страна и 2. съгласие
за встъпване в задължението от едно
трето за правоотношението лице.
В
настоящия случай не е налице валидно съгласие между ответника И.Ц. и кредитора по договора
за банков кредит и ищец по делото – „Ю.Б.“ АД.
Между тях нне съществува за встъпване на И.Ц. като съдлъжник за
задълженията на кредитополучателя ЕТ „О. – М.Ц.“ по договора за банков кредит. Видно от
доказателствата по делото – Анекс № 2/19.05.2011 г., като страни по същия са
посочени: от една страна „Б. Р. С.“ АД и
от друга ЕТ „О. – М.Ц.“, М.Ц. и И.Ц.. „Б. Р. С.“ АД се легитимира като кредитор
на основание договор за прехвърляне на вземания от 02.10.2008 г.
Съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо длъжниците и спрямо третите
лица, от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжниците от цедента.
Договорът
за прехвърляне на вземания от 02.08.2008 г. не е породило действие за И.Ц. в
качеството му на трето лице.
До
момента на уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето на вземането не обвързва
длъжника и той дължи изпълнение на своето задължение към стария кредитор.
От
доказателствата по делото се установява, че длъжникът ЕТ „О. – М.Ц.“ е получил
на 01.09.2014 г. уведомление от Б. за прехвърлянето на вземането по силата на
цесията от 02.08.2008 г.
Към
датата на сключването на Анекс № 2 – 19.05.2011 г. – договорът за прехвърляне
на вземания от 02.08.2008 г. не е породил действие за длъжника. Цесията от
02.08.2008 г. е непротивопоставима нито на длъжника, нито на което и да е трето
лице. Страна по трите анекса към договора за банков кредит е „Б. Р. С.“ АД, а не действителният кредитор
по процесното правоотношение – „Ю.Б.“ АД. Всички уговорки, съдържащи се в
анексите, не пораждат съответното правно действие. Те са сключени между лица,
което не са страни по материалноправното правоотношение, което да бъде изменено
съобразно уговорките на страните с посочените анекси. „Б. Р. С.“ АД
не е страна по договора за банков кредит и няма материалноправната легитимация
да сключва допълнителни споразумения към същия. Кредитор по правоотношението за
длъжника и за третите лица през целия период от сключването на договора за
банков кредит – 02.08.2008 г. до датата на сключването на Анекс № 2 – 19.05.2011 г. е „Ю.Б.“ АД. Допълнителното
споразумение, сключено от „Б. Р. С.“ АД на 19.05.2011 г. не поражда правни
последици. Кредиторът по договора за банков кредит и ищец в настоящото
производство „Ю.Б.“ АД не е страна по Анекс № 2/19.05.2011 г. и този анекс няма
действие за него. Ответникът И.Ц. не е встъпил като съдлъжник в
правоотношението и не отговаря пред кредитора солидарно с длъжника ЕТ „О. – М.Ц.“ по смисъла на чл. 101, изр. 3 ЗЗД.
С оглед
на така изложените доводи, Съдът счита, че искът се явява неоснователен с оглед
липсата на материална легитимация на ищеца като кредитор на ответника по процесното правоотношение, поради което следва
да се отхвърли.
Ответникът
следва да се заплати на ищеца сумата от 15 810.00 лв., представляваща
възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
С оглед
изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД гр.
С., район В., О.п. № ***, съд. адрес ***, адв. С. З. срещу И.К.Ц. ЕГН **********
с последен известен пост. и наст. адрес гр. Д., ул. „Х.К.“ № 8, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, в качеството му на съдлъжник на едноличен
търговец М.И.Ц. ЕГН ********** с фирма
ЕТ „О. – М.Ц.“ със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „Н.“ № *, ЕИК **, кредитополучател по Договор за банков
кредит – продукт Бизнес помещения № **г искове
за следните суми: 305 936.43 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; 70 589.20 швейцарски франка,
представляваща договорна лихва по
договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г. за периода 21.11.2011 г. – 12.05.2015
г., 959.88 швейцарски франка,
представляваща такса по договор за банков кредит – продукт Бизнес
помещения № **г. за периода 24.02.2014
г. – 12.05.2015 г., 504.11 лв.,
представляваща разноски по договор за банков кредит – продукт Бизнес помещения № **г.
ОСЪЖДА И.К.Ц. ЕГН ********** с
последен известен пост. и наст. адрес гр. Д., ул. „Х.К.“ № 8, вх. Б, ет. 1, ап.
2,
да заплати на „Ю.Б.” АД гр. С., район В., О.п. № ***, съд. адрес ***,
адв. С. З., сумата от 15 810.00 лв., представляваща възнаграждение за особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: