№ 2129
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Г. Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110109865 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца А. Х. А., ЕГН **********
срещу ответницата З. В. А. ЕГН ********** искова претенция с правно основание
чл.59 ал.9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което бъдат изменени
определените с влязло в законна сила съдебно решение №3053 от 25.07.2017г. постановено
по гр. дело №8430/2017 мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на
детето Х. А. А. ЕГН **********, като бъде постановено съдебно решение , с което,
както следва:
- Да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение детето Х.
А. А., ЕГН: ********** на неговия баща - А. Х. А. ЕГН **********, като се определи
местоживеенето на детето на адрес в село Н. О., община Д. Ч., област В.;
- Да се осъди З. В. А. ЕГН ********** да заплаща в полза на роденото дете Х. А. А., ЕГН:
********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева, с падеж всяко пето число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
влизане на решението в сила, до настъпването на законови основания за нейното
прекратяване или изменение. Издръжката следва да бъде заплащана по следната банкова
сметка: IBAN: ***;
- На основание чл. 149 от СК, да се осъди ответницата З. В. А. ЕГН **********, да заплати
в полза на роденото от брачното съжителство дете Х. А. А. ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител, сумата от 3600.00 лева, представляваща издръжка за минало
време, за периода от м. 07.2022 г. до м.07.2023 г., в размер на 300 лева месечно;
1
- Да се определи режим на лични отношения между майката З. В. А. ЕГН ********** и
детето Х. А. А., ЕГН **********, както следва:
- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в
неделния ден, с приспиване;
- 20 дни непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
- За осъществяване на личните отношения с детето, майката да взема детето от дома на
бащата и съответно ще го връща в този дом.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, се претендира за осъждане на ответницата да заплати
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди,
че с решение №3053 от 25.07.2017г. постановено по гр. дело №8430/2017, е прекратен брака
между страните. По силата на горепосоченото решение, съдът предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето Х. А. А. ЕГН ********** на ответницата и
определил местоживеенето на детето на адреса на майката, а на бащата е определил режим
на личен контакт с Х.. Този режим на свиждане обаче с изключение на един период от около
4-5 месеца след 2017 година, никога не е бил спазван, както и самото решение, и детето
винаги е живяло при бащата. От 3-годишна Х. се сочи, че живее в дома на баща си, като се
отглежда от него, семейството му и приятелката му, с която живее на семейни начала.
Бащата сочи, че полага преките и непосредствени грижи за нея. До настоящия момент и
въпреки че реално той я отглежда и упражнява родителските права, З. А. не е заплащала
месечна издръжка за Х.. Желанието на Х. се сочи е също да живее при своя баща, при който
се чувства спокойна и усеща топла семейна среда.
С оглед на обстоятелството, че детето е силно привързано към баща си, и той има
възможност да го отглежда и осигури, както и с оглед защитата на висшия интерес на
детето, за бащата се сочи, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Предвид така изложеното в исковата молба, ищецът моли да бъде постановено съдебно
решение , с което да се уважат предявените искови претенции.
Ответницата З. В. А. EГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор
на исковата молба, в който се излага становище за основателност на предявената искова
претенция. Ответницата възразява относно компетентността на ВРС да разгледа и да се
произнесе по правния спор, като твърди, че спора, очертан от ищеца в депозираната искова
молба попада в предметния обхват на Регламент (ЕС) 2019/1111 от 25.06.2019 г на СЕС и
компетентния да го разгледа съд следва да се определи по правилата на този регламент.
Сезираният PC Варна евентуално би могъл да бъде определен като компетентен да се
произнесе по иска за издръжка за бъдеще време и за минал период, в случай, че настъпи
промяна относно упражняването на родителски права спрямо Х. А. А., но не е компетентен
да се произнесе по споровете за родителската отговорност. По този въпрос, съдът се е
произнесъл с влязло в сила протоколно определение от с.з. на 01.03.2024г., потвърдено с
Определение № 1692 гр. Варна, 30.04.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№845/2024г. на ОС-
2
Варна.
Сочи се, че в началото на 2023г., в съответствие с постигнато между родителите съгласие,
бащата на Х. - А. Х. А., ЕГН **********, е предоставил пълномощно на ответницата, за да
може тя да снабди дъщеря им с паспорт за задгранични пътувания, като е декларирал
изрично съгласието си детето за неограничено време и многократно да пътува и пребивава
извън пределите на Република Б., придружавано от своята майка или от своята баба по
майчина линия М. С. Р. ЕГН ***. Сочи се, че към настоящия момент детето Х. А. А. ЕГН
**********, се е установила трайно да живее в Република Г., заедно със своята майка З. В.
А. ЕГН **********, на която е възложено упражняването на родителските права спрямо
детето с Решение, постановено по гр. д. № 8430/2017г. по описа на ВРС.
Сочи се, че горното е продиктувано от наличен здравен дефицит и потребност от
специализирано перманентно лечение и медицински контрол, поради което родителите на
детето са постигнали съгласие то да живее в Република Г., приемайки, че там нивото на
медицинско и социално обслужване е по - високо от това в Република Б., респ. условията за
живот на Х. А., с оглед нейните специфични потребности ще бъдат по - добри и адекватни
на нуждите й. С тази цел преди повече от две години, ответницата е заминала за Г., като е
положила усилия да се установи в посочената държава, осигурявайки си дом, работа,
осигуровки, съответно жилище и лекарска помощ за Х., както и подходящо учебно
заведение. Видно от посоченото, към настоящия момент детето Х. А. А. ЕГН **********, се
е установила трайно да живее в Република Г., заедно със своята майка З. В. А. ЕГН
**********, на която е възложено упражняването на родителските права спрямо детето с
Решение, постановено по гр. д. № 8430/2017г. по описа на ВРС.
При изоженото е отправено искане за прекратяване на производството по настоящото дело,
с аргумент, че PC-Варна не е компетентен да разгледа и да се произнесе по предявената от
А. Х. А. ЕГН ********** претенция с пр. основание чл. 59, ал. 9 от СК.
По възражението за местната неподсъдност на спора пред РС-Варна, е налице
произнасяне с влязло в сила протоколно определение от с.з. на 31.05.2024г., потвърдено с
Определение №3574/23.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1621/2024г. по описа на ОС-
Варна.
Оспорват се с отговора изцяло твърденията на ищеца А. Х. А., както относно това, че не
ответницата, а той е упражнявал родителските права, така и досежно желанието на детето да
живее в дома на баща си. Оспорва се и твърдението на ищеца, че отв.З. А. не осъществява
физическа и финансова грижа за своята дъщеря.
Контролиращите страни Дирекция "Социално подпомагане" гр.Провадия и Дирекция
"Социално подпомагане" гр.Д.ч., представят в писмен вид становища относно
релевантните за производството по делото обстоятелства.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
3
правна страна:
Видно от приетите по делото удостоверение за раждане , ищецът и ответницата са
родители на детето Х. А. А., ЕГН **********.
По делото не е спорно между страните, че със съдебно решение №3053 от 25.07.2017г.
постановено по гр. дело №8430/2017г. упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето Х. А. А. ЕГН **********, са определени при неговата майка.
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки
и да определи нови. Необходимите предпоставки, които обуславят възможността за
изменение по реда на чл. 59, ал. 9 от СК на постановения режим относно упражняването на
родителските права са както следва: да са настъпили нови обстоятелства след постановяване
на решението и те да са предизвикали трайна промяна в положението на детето. Под
"изменение на обстоятелствата" се разбира както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при ново решение. По
своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да
имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските
или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на
децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.
Съдът след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства намира, че не са налице
основания за изменение на вече определените мерки относно упражняването на
родителските права, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на
детето Х..
При формиране на извод за неоснователност на предявената искова претенция съдът
съобразява и примерното излагане на обстоятелства, които биха били основание за
изменение на постановените по-рано мерки на лични контакти в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, а именно „влошаване условията при
родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при
другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите
условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане
пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в
състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице, невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото
4
дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали
неблагоприятни за детето, болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките;
отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или
обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето”, като последните са основание за сезиране на съда от родителя, който
не упражнява непосредствено родителските права. Всички те касаят хипотези, при които
установеният режим се реализира на практика и в следствие на новонастъпили
обстоятелства във вида на обективни пречки или субективно поведение на един от
родителите същият вече не е в интерес на детето и следва да бъде променен. Не такъв е
настоящият случай.
Според това ППВС решението на съда следва да се основава на интересите на децата,
преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и
умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и
др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и
пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети
лица и др. Не е задължително за съда желанието на детето и други лица от обкръжението му
да живее с дадения родител.
При формиране на извод относно основателността на предявената искова претенция, съдът
изхожда от всички горепосочени фактори, от значение за правилното решаване на делото,
както и за обстоятелствата, отчитайки най-добрия интерес на децата.
В настоящия случай съдът намира, че не е в интерес детето да бъдат изменени
постановените със съдебно решение мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, определяне режима на лични отношения и издръжката по отношение на
детето, като родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени за
упражняване на бащата.
От съвкупния доказателствен материал е видно, че след прекратяване на сключения между
страните граждански брак, двете деца живеят и се отглеждат от своята майка.
Исковата молба по настоящото дело е предявена на 01.08.2023г. Съгласно представените по
делото служебни бележки, детето Х. А. е посещавало ДГ „Щ.д." - с.С.О., община Д.ч.,
област Варна, за периода 2012-2013г. и 2014-2015г. /първа и трета група/ , ОУ „Св. Св. К.и
М." - с. С.О., община Д.ч., област Варна, за периода 14.09.2016г. до 30.06.2022г. /от втори до
седми клас/. Съгласно издадената служебна бележка от Детска градина П., с. П., община
Д.ч., област Варна, детето Х. е посещавало посочената ДГ за учебната 2013-2014г. с начало
януари 2014г. Видно от служебна бележка с изх. № 042/06.03.2024 г, издадена от НУ В.Л. гр.
Варна, Х. А. е записана за ученичка в Iв клас на учебната 2015-2016г. От изготвения
социален доклад от 21.05.2024г. от ДСП-Д.ч. е видно, че Х. е завършила осми клас за
учебната 2022- 2023г. при СУ В.Л. – гр. Д.ч..
От изготвения социален доклад от 23.05.2024г. от ДСП- Провадия, се установява, че по
5
данни на длъжностни лица от кметство Ц. майката не обитава от години посочения от нея
адрес в с. Ц.. При посещение на служители на ДСП- Провадия в дома на ответницата в с. Ц.
е установено, че дворът е обрасъл с трева и неподдържан, а жилището е необитавано. При
справка в учебното заведение – ОУ Х.Б. с. Ц. се установява, че Х. А. е била записана като
ученичка в IIIа клас на 11.12.2017г. и е отписана на 06.07.2018г. С оглед изложеното няма
как да се приеме, че Х. А. е била с местоживеене в с. Ц. след 06.07.2018г., вкл. и през
релевантния период непосредствено преди подаване на исковата молба по настоящото дело
в съда на 01.08.2023г.
В конкретния случай няма спор, че непосредствено преди предявяването на исковата молба
на 01.08.2023г. детето се е отглеждало при бащата с оглед необходимостта му от обучение.
От доказателствата по делото се установява, че за периода от началото на учебната 2012г. до
края на учебната 2023г. детето е посещавало учебни заведения на територията на община
Д.ч., област Варна, /поради което е живяло при баща си в с. Н.О., за което обстоятелство
липсва спор/. Единственото изключение се явява учебната 2015-2016г., когато детето е било
записано в НУ В.Л. в гр. Варна, като не е ясно при кого е било отглеждано детето през този
период, доколкото нито майката, нито бащата по това време са живеели в гр.Варна.
В случая, страните по делото не спорят, че до 01.08.2023 г. детето е посещавало учебно
заведение в с. С.О.. Същото се установява и от служебна бележка от 29.08.2023 г., според
която детето е било ученик в ОУ „Св. Св. К.и М.“ в с. С.О., общ. Д.ч., в периода от
14.09.2016 г. до 30.06.2022 г., а според служебна бележка от 04.09.2023 г. през периода от
15.09.2012 г. до 20.12.2013 г. и от 15.09.2014 г. до 29.05.2015 г. е посещавало Детска градина
„Щ.д.“ в с. С.О.. Безспорно е между страните, че в учебни дни детето е живеело при баща си
в с. Н.О., общ. Д.ч., и прекарвало време с баба си в с. Ц., общ. Д..
Липсва спор, че от началото на м. август 2023 г. детето се намира на територията на
Република Г., а от молба от ДСП – Провадия се установява, че детето и майка му последно са
били в с. Ц. през м. август 2023 г. за около седмица.
Детето е преместено правомерно от Република Б. в Република Г..
Не се спори между страните, че преди 13.08.2023 г. детето е заминало с майка си и баба си
по майчина линия за Република Б. и че оттогава е там. По делото е приобщена декларация за
оттегляне на съгласие от бащата детето да пътува и пребивава извън границите на Република
Б. с майка си и/или с баба си за неограничен период от време и многократно, нотариално
заверена на 22.08.2023 г. Следователно към момента на преместване на детето съгласие за
това от бащата е било налице и преместването е правомерно.
Гореизложените факти, се потвърждават и от събраните сведения в хода на проведените
изслушвания на основание чл.59 ал.6 от СК на родителите на детето, както и от събраните
гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите В.Ж. П. и М. С. Р., разпитани по
искане на ответната страна.
Пред РС-Варна не е проведено изслушване на детето Х. А. А., допуснато с протоколно
определение с Протокол №591/03.02.2025 - в съдено заседание, проведено на 31.01.2025 г.,
6
по реда на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25
ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на
доказателства), посредством видеоконферентна връзка.
С протоколно определение от с.з. на 09.05.2025г., съдът е приел, че подобно изслушване се
явява в противоречие с интереса на детето Х., предвид че детето е изслушано в хода на
проведена процедура по извършване на социално проучване и изготвяне на международен
социален доклад от служители на социалните служби по неговото настоящо местоживеене в
град Б., Г., възложен с протоколно определение от с.з. на 11.10.2024г. на основание чл.80 ал.1
б.“а“ пр.1-во от Регламент ЕС/2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решениь по брачни въпроси и въпроси,
свързени с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца чрез
Централния бължарски орган Министерство на правосъдието.
Междувременно предвид, че детето е изслушано лично от социалните работници в хода на
социалното проучване за изготвяне на възложения международен социален доклад,
провеждането на ново изслушване чрез видеоконферентна връзка, съдът е преценил, че се
явява напълно лишено от необходимост. Явяването на детето пред съдебните органи на
територията на Г. за изслушването му по видеоконферентна връзка, е прието, че би
преповторило събраните сведения при вече проведеното му изслушване от социални
работници, провели социалното проучване и представили международен социален доклад и
само би довело до излишно травмиране психиката на детето, до създаване на ненужен за
него стрес, което несъмнено, съдът счита че би навредило на интересите на същото, с оглед
данните за проблемите в здравословното му състояние (страдания от сколиоза и предишна
сърдечна операция), изнесени в представения по делото социален доклад, изготвен от
социалните служби в град Б., Г..
Отделно от това, съдът е взел предвид, че провеждането на видеоконферентно изслушване
на детето понастоящем ще доведе до излишно и неоснователно забавяне приключването на
съдебното производство, като събирането на това доказателство съставлява очевидно и
затруднение, предвид факта, че понастоящем е отлагано два пъти – на 09.04.25 г. не е
проведено такова изслушване, а за дата 09.05.25 г. съдебните органи на Г. са уведомили
настоящия съд за липсата на възможност за провеждане на това видеоконферентно
изслушване, съответно са посочили четири нови дати за изслушването с отметка, че на
първата визирана дата 23.06.25 г. отново е възможно детето да не може да се яви за
видеоконферентното изслушване.
При посоченото, съдът е направил извод, че събирането на това доказателство съставлява
трудност и занапред ще доведе до още по-голямо забавяне приключването на делото, по
смисъла на чл. 158 от ГПК, поради което и предвид вече проведеното на практика
изслушване на детето Х. в хода на социалното проучване за изготвяне на назначения
международен социален доклад, съдът е отменил откритата процедура за провеждане на
видеоконферентно изслушване на детето Х. А. А. по реда на чл. 20 от Регламент (ЕС)
7
2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно
сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства
по граждански или търговски дела (събиране на доказателства), като е счел че подобно
повторно изслушване е в противоречие с неговия интерес, предвид изложените по-горе
мотиви, и създава затруднения приключването на делото като забавя същото.
Видно от представения по делото социален доклад, изготвен от служител в социална служба
Б., Република Г., е посочено, че в хода на социалното проучване информацията е събрана при
посещение на дома, както и в разговор с детето Х., както и в разговор с майката на детето и
партньорът на майката. В така представения социален доклад, е установено, че детето живее
в Г. в град Б., както и че посещава училище „А.Ш.“ в Б., като е ученичка в 8б клас, което се е
случило след отвеждането му там през месец август 2023 г. с помощта на неговата баба по
майчина линия. Установено е, че детето се отглежда при много добри битови условия, като
разполага със собствена стая, че същото учи немски език, че се стреми да получи диплома за
средно образование и желае да изучи професията на възпитател, че в момента детето
завършва стаж в Дом за деца Б.ер. Установено е отделно от това, че детето провежда
физиотерапия във връзка със заболяване на гръбначния стълб, което има, както и са изнесени
сведения, че веднъж в година посещава преглед в кардиологията в Б.-Б., заради предишна
сърдечна операция.
При изнесеното, съдът възприема, че отв.З. В. е осигурила всичко необходимо, за да осигури
спокойния и удобен живот на своята дъщеря в Г.. Адапатцията на детето в тази държава е
много добра, като детето Х. се чувства добре в дома си, със своята майка и природени
братя, както и в новото училище. Продължила е лечението си чрез осигуряване както на
семеен лекар, така и на специалист - кардиолог, физиотерапия и пр. Изводът на
специалистът изготвил доклада въз основа на личните си наблюдения и пряко общуване с Х.
и нейната майка е, че няма индикации, че текущата жизнена ситуация не е съвместима с
висшите интереси на детето. Установено е, че детето Х. се е интегрирала добре социално и е
развила ясна перспектива с намерение да остане.
При установените по делото факти, е видно, че изключително стресиращо за детето и
негативно в емоционално отношение спрямо него, би била промяната претендирана от
неговия баща с исковата молба. Промяната във вече изградените привички и установения
порядък в живота му, предвид изявлението на социалния работник от службата в Б., по-
скоро би му причинили вреда и няма да способства за подобряване качеството на живот на
детето.
Посочено е от социалното проучване, че детето Х. получава много подкрепа и също има
положителна връзка с партньора на своята майка. В процеса на социалното проучване, след
първоначалното й смущение да говори немски, е посочено, че Х. е влязла в разговор и е
била в състояние да общува добре. Визирано е, че завършва стаж в Дом за деца Б.ер.
Посочено е, че Х. има семейна среда, чрез семейството на партньора на майка й. Неговите
майка и братовчед, живеят в съседен град, контактуват редовно и се подкрепят. За Х. е
посочено, че има и приятели, с които редовно прекарва свободното си време, както и че
8
планира са вземе курс по плуване.
Оценката на доклада е, че Х. се е интегрирала добре социално и е развила ясна перпектива с
намерението да остане. Посочено е, че тя очевидно получава необходимото насърчение и
подкрепа от семейството си, за да може да се развива добре. Грижите изглеждат осигурени
по адекватен начин и в подходяща степен.
Изводът, който се налага е, че в интерес на детето е да живее със своята майка, която да
упражнява родителските права спрямо нея. Не са налице данни детето да е преустановило
контакта със своя баща. Той самият сочи, че продължава да общува с дъщеря си, макар и
само чрез мобилно устройство на неговата майка, т.е. ответницата не препятства връзката
между баща и дъщеря. По делото не се установява нито една причина фактическото
състояние да бъде променяно. Не се идентифицират обстоятелства, обуславящи
необходимостта от исканата от ищеца промяна, а още по - малко се доказа съществуването
на такива.
Деетто Х., видно от извършеното международно социално проучване се чувства добре,
спокойно и обичано на мястото, където се намира, под преките грижи на своята майка.
Съдът, като съобрази горното, намира че установената по делото фактическа обстановка
води на извода, че ответницата притежава необходимите родителски качества, родителска
отговорност, възпитателни умения и възможности, и осигурява по-добри условия за
отглеждането на детето. Понастоящем майката играе положителна роля в живота на Х.,
предоставя й последователна, позитивна и стимулираща грижа, гарантираща най-доброто
развитие за нея, с перспектива да заъврши средното си образование в Г. и да изучи
професията „възпитател“. Майката разполага с родителски капацитет за отглеждане на Х. и
е осигурила на същата подходящи условия за нейното отглеждане, като задоволява напълно
материалните и лични потребности на детето. Същата притежава необходимите родителски
качества, родителска отговорност, възпитателни умения и възможности, осигурява по-добри
условия за отглеждането на Х..
Вследствие на изложеното, съдът намира, че към настоящия момент, отчитайки най-добрият
интерес на детето Х., е последното да остане да живее при своята майка, която да продължи
да упражнява родителските права по отношение на нея.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция от А. Х. А.,
следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, предявената от ищеца А. Х. А. ЕГН **********
срещу ответницата З. В. А. ЕГН **********, искова претенция с правно основание
чл.59 ал.9 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което бъдат изменени
определените с влязло в законна сила съдебно решение №3053 от 25.07.2017г. постановено
9
по гр. дело №8430/2017г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето Х. А.
А. ЕГН **********, като бъде постановено съдебно решение , с което, както следва:
- Да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение детето Х.
А. А., ЕГН: ********** на неговия баща - А. Х. А. ЕГН **********, като се определи
местоживеенето на детето на адрес в село Н. О., община Д. Ч., област В.;
- Да се осъди З. В. А. ЕГН ********** да заплаща в полза на роденото дете Х. А. А., ЕГН:
********** месечна издръжка в размер на 300.00 лева, с падеж всяко пето число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
влизане на решението в сила, до настъпването на законови основания за нейното
прекратяване или изменение. Издръжката следва да бъде заплащана по следната банкова
сметка: IBAN: ***;
- На основание чл. 149 от СК, да се осъди ответницата З. В. А. ЕГН **********, да заплати
в полза на роденото от брачното съжителство дете Х. А. А. ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител, сумата от 3600.00 лева, представляваща издръжка за минало
време, за периода от м. 07.2022 г. до м.07.2023 г., в размер на 300 лева месечно;
- Да се определи режим на лични отношения между майката З. В. А. ЕГН ********** и
детето Х. А. А., ЕГН **********, както следва: - Всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния ден, с приспиване; - 20 дни
непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; - За осъществяване
на личните отношения с детето, майката да взема детето от дома на бащата и съответно ще
го връща в този дом.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за
постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10