Номер 20123.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204000500224 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 563/14.07.2020 год., постановено по гр. д. № 80/2019
год., Габровският окръжен съд върнал на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК исковата
молба, подадена от И. Х. , поради неотстраняване на нередовностите й –
невнасяне на депозит за особен представител на ответника и прекратил
производството по делото.
Частна жалба против определението е подадена от ищеца И. Х. чрез
пълномощника адв. Св. Карапанчев. Определението е неправилно и
представлява отказ от правосъдие. Невнасянето на определеното от съда
възнаграждение за особен представител на страна по делото не е основание за
прекратяване на производството по иска и не е предвидено в закона. В
момента няма възможност да внесе сумата 500 лв., но не отказва да я внесе.
Съдът има възможност да я възложи в негова тежест и с решението по делото.
Също така, когато разноските не бъдат внесени, съдът може да издаде акт за
принудително събиране или съответното действие да не бъде извършено, но
не и да прекратява производството по делото. В случая представителството е
задължително и съдът не може да отмени определението за назначаване на
особен представител. Поради това единствената възможност е по чл. 77 от
ГПК. Освен това, в случая възнаграждението на особения представител
следва да бъде определено в минимален размер.
1
Великотърновски апелативен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Ищецът И. Х. е предявил пред Габровски окръжен съд против П. А. Х. –
лично и като майка и законен представител на малолетното дете С. И. Х. иск
по чл. 62 ал. 1 от СК за оспорване на бащинството му по отношение на
детето.
С определение от 16.10.2019 год. съдът, на осн. чл. 29 ал. 4 от ГПК,
назначил на детето С. И. Х. особен представител и задължил ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да внесе възнаграждение в размер на 500
лв. Срокът за внасяне на възнаграждението е бил продължен с определение от
31.10.2019 год. С това определение е било оставено без уважение искането на
ищеца за намаляване размера на възнаграждението на особения представител.
Съдебният акт в тази част е бил предмет на обжалване от страна на ищеца, но
жалбата му е била оставена без разглеждане от ВТАС с Определение №
404/14.01.2020 год. по в. ч. гр. д. № 472/2019 год., влязло в сила на 30.04.2020
год. (Определение № 141/30.04.2020 год. на ВКс по ч. гр. д. № 839/2020 год.).
С разпореждане от 27.11.2019 год. срокът за внасяне на
възнаграждението и продължен с още един месец, а с разпореждане от
14.05.2020 год. съдът дал нова възможност на ищеца да внесе
възнаграждението и да представи платежния документ по делото. Указал му,
че при невнасяне на сумата производството по делото ще бъде прекратено.
Поради невнасяне на възнаграждение за особения представител на
ответника, с обжалваното в настоящото производство определение исковата
молба е била върната на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, а производството по делото
- прекратено.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от
легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по
съществото си:
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото,
първостепенният съд е счел, че неизпълнението на указанията за внасяне
възнаграждение за особен представител на един от ответниците по
2
предявения от него иск по чл. 62 ал. 1 от СК, представлява основание по чл.
129 от ГПК за връщане на исковата молба.
Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция.
Действително, в разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от ГПК, внасянето на
разноски за назначения по реда на чл. 29 ал. 4 от ГПК особен представител не
е посочено като изискване за редовност на исковата молба. Независимо от
това обаче невнасянето на това възнаграждение е пречка за движението на
делото и за допустимост на производството, за която съдът следи служебно
съгласно чл. 7 от ГПК. В случая участието на особен представител на
малолетното дето е задължително на осн. чл. 29 ал. 4 от ГПК поради
противоречие с интересите на другия ответник – негова майка и законен
представител. Съгласно посочената разпоредба съдът следва да определи от
кого се поемат първоначалните разноски още при назначаване на особения
представител. Едва след внасяне на възнаграждението се определя конкретно
особен представител, който да представлява страната и да извършва от нейно
име съдопроизводствени действие. Ето защо, внасянето на разноски за
назначения особен представител е предпоставка за допустимост на
производството, съответно – неизпълнението на указанията за внасяне на
разноски по чл. 29 ал. 4 от ГПК е основание за връщане на исковата молба на
осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 77 от ГПК, на която жалбоподателят се позовава, е
неприложима в случая. Както е посочено по-горе, внасянето на разноски за
особен представител по чл. 29 ал. 4 от ГПК обезпечава допустимостта на
производството и следва да бъде извършено още при назначаването му.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 563/14.07.2020 год. на Окръжен съд
3
– Габрово по гр. д. № 80/2019 год. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК
пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4