РЕШЕНИЕ
№ 2079
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120100755 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на В. П. Ж., ЕГН: **********
и И. М. К., ЕГН: **********, чрез пълномощниците адв. А. П. и К. Р. - БАК, с
която се обжалва Решение №...................г. на ОСЗ-.С. Иска се да бъде отменен
обжалваният административен акт, поради твърдяна незаконосъобразност,
като са изложени подробни съображения в жалбата.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
Жалбата е с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се
представляват.
В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол не се представлява.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е допустима. Жалбоподателите са наследници на И. Р. И.ов, т.е.
са адресати на обжалвания административен акт, поради което имат правен
интерес от оспорването. Спазен е и 14-дневният срок за обжалване на
решението.
По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В приложената по делото преписка от ОСЗ - С..се съдържа Решение №
1
...... г. на Поземлена комисия ..., с което се признава правото на собственост на
наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имоти, описани в решението, възстановява се правото на
собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на други имоти, отказва се възстановяване на правото н
собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на други имоти, отказва се да се признае правото на
собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имоти.
Със съдебно Решение № 8/09.06.2016 г. по адм.д. № 2/2016 г., по описа
на БРС е прогласена нищожността на Решение № 2789/01.03.1993 г.,
постановено от ПК-..../сега ОСЗ – .../, по преписка по заявление
№..../18.02.1992 г. и е върната преписката на административния орган за
произнасяне с надлежен акт.
Въз основа на влязлото в сила решение по адм.д.№ 2/2016 г. на БРС е
издадено Решение №2789/18.05.2017 г., с което е признато право на
възстановяване на земеделски земи в една част и е постановен отказ да се
признае право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на
имоти с площ от общо 19,450 дка, идентични с посочените в отмененото
Решение № 2789/01.03.1993 г. на ПК-....
При така установените факти, съдът приема, че издаденият
административен акт страда от порок, засягащ валидността му.
В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че то е
постановено въз основа на решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ /за определяне
на правото на обезщетение/ № 2789 от 06.01.2000г. и решение по чл.19, ал.17,
т.1 от ППЗСПЗЗ /за определяне на начина на обезщетяване/ № 6С от
17.01.2005г. Такива решения в приложената административна преписка не се
съдържат.
Обезщетителното производство по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
съставлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена
собственост постановява няколко отделни административни акта. Всеки
следващ акт се постановява въз основа на изпълнение на част от предвидената
процедура и респективно влязъл в сила и валиден предходен административен
акт. В случая, първото решение по преписката - от 01.03.1993 г. на ПК-......, е
прогласено за нищожно, т.е. отпаднали са неговите правни последици. С оглед
дадените указания по приложението на закона с тълкувателно решение № 3/
16.04.2013 г. на ВАС, след като нищожният акт не поражда валидни правни
последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения, поради
което е налице за адресата правна възможност да иска от остА.лите участници
в административното правоотношение да се съобразят с това. Атакувания
понастоящем акт се твърди да е издаден въз основа на последващи
прогласеното за нищожно решение от 1993г. - Решение № 2789/06.01.2000г. и
Решение №5Ч/17.01.2005 г., /които обаче не се съдържат в преписката/, поради
2
което в случая е налице засягане или предстоящо засягане на права или
законни интереси на жалбоподателите. Това обуславя и правния им интерес от
прогласяване на нищожността на Решение № 2600 от 10.01.2023г., като
последица от отпадане последиците на акта, въз основа на който е бил
издаден.
Отпадането на правните последици на този нищожен акт лишава от
основание следващите актове в административното производство, сред които
е и атакуваният в настоящото производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноски в тяхна полза
имат жалбоподателите, но предвид липсата на искане в този смисъл, както и
липсата на доказателства за реално извършване на разноските, съдът не
следва да се произнася за присъждане на такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №...-..../10.01.2024г., за
обезщетяване на наследниците на И. Р. И.ов, чрез предоставяне в собственост
на 3,533 дка земеделски земи на обща стойност 2491 лв., съгласно плА. за
обезщетяване в землището на село ..., община ......
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3