№ 7144
гр. София, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против И. С. И. и Н. В. И., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат
разделно на ищеца сумите както следва:
Н. В. И. ½ или – 60.51лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.10.2018г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № *****, представляващ
гараж № 10, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 10.56лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 27.05.2022г., 14.96лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
2.76лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
35554/2022г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав.
И. С. И. ½ или – 60.51лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.10.2018г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № *****, представляващ
гараж № 10, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 10.56лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 27.05.2022г., 14.96лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и
2.76лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
35554/2022г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
1
ГПК по гр.д. № 35554/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, срещу която е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което е депозирана исковата молба,
инициирала настоящото производство. Твърди се, че между страните са налични
облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди
топлоснабдителното дружество да е доставило за исковия период, топлинна енергия,
ползвана от ответника, която не е заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на
фактурите в интернет страницата на дружеството. Сочи се, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия е извършено от фирма „Т. С.“ Е., Навеждат се
доводи, за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника И. С., с
който се прави възражение за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност.
Твърди се, че от приложените доказателства не се установява през исковия период
същия да е имал качеството потребител на топлинна енергия, като се оспорват и
акцесорните претенции. Прави се искане да не се допускат исканите експертизи,
доколкото се оспорва единствено основанието на претенциите на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от ответника Н. В., с който е
формулирано възражение за погасяване по давност на част от претендираните от
ищеца суми. Оспорва се качеството потребител на ответника през исковия период, като
в тази връзка се прави искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
По отношение на исковете срещу Н. И..
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот - обект с абонатен №
*****, представляващ гараж № 10, находящ се в /адрес/
От представеното на л. 106 копие на Заповед № РД-35-2194 се установява, че
процесният гараж е определен в обезщетение на В.Д.К., като същият се предава изцяло
на Н. В. И. – дъщеря, респективно същата през исковия период, в качеството й на
носител на правото на собственост върху процесния гараж, е притежавала качеството
потребител на топлинна енергия.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот с абонатен № *****, представляващ
гараж № 10, находящ се в /адрес/ е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот е бил топлофициран, че е доставена топлинна енергия в
количество, качество и на стойност индивидуализирани в исковата молба, както и че е
извършена услуга дялово разпределение за посочения период на претендираната
стойност.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявените
претенции за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 60.51лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. – м.4.2021г. и 14.96лв. – дялово разпределение за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
3
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е депозирано на 30.06.2022г., респективно погасени по давност са вземанията
станали изискуеми преди 30.06.2019г., като в процесния случай погасени по давност са
вземанията за топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2019г. За останалата част
от периода м.05.2019г. – м. 04.2021г., от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неизплатената част на дължимата се
стойност за доставена топлинна енергия е 76.27лв., като ответникът Н. И. отговоря за
½ от тази сума или претенцията се явява основателна за сумата от 38.13лв., като над
тази сума до максимално предявения размер от 60.51лв. или за разликата от 22.38лв.
искът се явява неоснователен.
Дължимата се сума за дяловото разпределение за периода м.05.2019г. –
м.04.2021г., видно от заключението на вещото лице е 29.93лв., ответникът И. отговоря
за ½ от задължението, респективно претенцията се явява основателна за сумата от
14.96лв., като доколкото искът за дялово разпределение е заявен именно за тази сума,
претенцията се явява изцяло основателна.
По отношение на исковете срещу И. И..
Както се посочи, по- горе в изложението от представеното на л. 106 копие на
Заповед № РД-35-2194 се установява, че процесният обект с абонатен № *****,
представляващ гараж № 10, находящ се в /адрес/ е определен в обезщетение на В.Д.К.,
като същият се предава изцяло на Н. В. И. – дъщеря.
С оглед изложеното претенциите за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение, насочени срещу И. И. се явяват неоснователни доколкото от страна на
ищеца не се доказа наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от
фактическия състав на предявените искове, а именно качеството потребител през
исковия период за ответника И. И..
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорните претенции срещу Н. И..
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., е в
размер на 9.22лв., като ответникът И. отговаря за ½ от тази сума, респективно
4
акцесорната претенция за мораторна лихва върху стойността на доставена топлинна
енергия се явява частично основателна за сумата от 4.61лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 10.56лв. или за разликата от 5.95лв. искът е
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва в размер на 2.76лв. върху
дяловото разпределение предявена срещу ответника И. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорните претенции срещу И. И..
С оглед извода за неоснователност на предявените срещу И. И. главни искове,
неоснователни се явяват и акцесорните претенции.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед отхвърлената и уважената част на исковите
следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
С оглед неоснователността на заявените искове срещу И. И., на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищцовото дружество следва да заплати на адв. С. К. К. от САК
сумата от 400.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Ищецът е сторил разноски както следва: 25.00лв. – държавна такса в
заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото производство, 250.00лв. –
депозит за вещо лице в исковото производство и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство или общо разноски в размер на 600.00лв.
Половината от тези разноски са сторени във връзка с исковите претенции, предявени
срещу И. И., които се явяват неоснователни, респективно 300.00лв. от разноските
сторени от ищеца, остават за сметка на „Т.С.“ ЕАД.
Срещу Н. И. са предявени искови претенции в общ размер на 88.79лв.,
уважената част е в размер на 57.70лв., респективно отхвърлената част е в размер на
31.09лв.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът Н. И.
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 194.95лв.
С оглед отхвърлената част на исковете срещу Н. И., на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. И. А. Н. от САК сумата от 140.06лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената
част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Н. В. И.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 38.13лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № *****,
представляващ гараж № 10, находящ се в /адрес/ ведно със законна лихва от датата на
5
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, 4.61лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 27.05.2022г. и 14.96лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.06.2022г.
до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35554/2022г., по описа на
СРС,IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна
енергия, в частта, за сумата от 22.38лв. за периода м.10.2018г. – м.04.2019г., иска за
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, в частта, за
сумата от 5.95лв. и иска за мораторна лихва върху дяловото разпределение за сумата
от 2.76лв. – за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г., една част като погасени по
давност, друга като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ срещу И. С. И., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искови претенции
с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите: 60.51лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № *****, представляващ гараж № 10,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 10.56лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 27.05.2022г., 14.96лв. – дялово разпределение за периода
м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 2.76лв. –
мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 27.05.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
35554/2022г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 194.95лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. И. А. Н. от САК, сумата от 140.06лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. С. К. К. от САК, сумата от 400.00лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6