Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 489/19г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е оп
чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В. К.С. с ЕГН ********** против решение № 45/19.03.2019г. по гр.д.
0 460/2018г. на РС-Самоков ,с което е допусната делба при квоти по 182 ид.ч. между въззивничката и въззиваемия Е.К. У. , сна
апартамент № 1,на първия етаж с идентификатор 65231.907.10.1.2 по кад.карта на гр.С.,с площ 69 кв.м по скица и з.п. 80
кв.м,ведно с 44.41 % от общите части на сградата,; на гараж № 1 със ЗП 14.50
кв.м ,по скица 15 к.м ,с идентификатор 65231.907.10.1.1,ведно с 5.69 % от
общите части на сградата, и мазета № 1 и № 2 с обща ЗП 15.02 кв.м,находящи се в построената в поземлен имот 65231.907.10 сграда с идентификатор
65231.907.10.1, ведно с подземни мазета
№ 1 и 2 с обща площ 15.02 кв.м.,както и е отхвърлен иска за делба на УПИ с площ
354 кв.м, идентификатор 65231.907.10 с номер в предходен план парцел Осми за
имот пл.№ 3655 в кв.179 по плана на Самоков, с
административен адрес гр.С., ул.“М.“ № 00.Релевират
се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.Съдът
отхвърлил исканията за допускане на експертиза и гласни доказателства,поради
което погрешно възприел фактическата обстановка,вследствие което допуснал до
делба апартамент с различна площ от действителната и мазета с площ 15.02 кв.м
общо при положение,че действителната площ била 40 кв.м;съдът неправилно приел
,че построената второстепенна сграда била собственост само на съделителя У., а
така също съдът не допуснал до делба
таванския етаж, а го приел за обща част-таванско помещение. Иска да бъде
отменено решението и да се допусне делба на УПИ
с идентификатор 65231.907.10 и построените в него апартамент № 1 на
първия етаж,със ЗП 80 кв.м с идентификатор 65231.907.10.1.2,ведно с 44.41 % от
общите части; гараж № 1 със ЗП 14.50 кв.м ведно с 5.59 % ид.ч.
от общите части на сградата,в която е построен гаражът,;мазета № 1 и № 2 с обща
ЗП 15.02 кв.м,построени в сграда с идентификатор 65231.907.10.1; „ приземни
мазета“ № 1 и № 2 с обща площ 40 кв.м.
Въззиваемият Е.К.У. оспорва жалбата.Поддържа,че
правилно районният съд не е допуснал до делба УПИ с идентификатор 65231.907.10
по кадастралната карта на гр.С., тъй като е обща част по смисъла на чл.38, ал.1
ЗС.Искане за делба на тавански етаж не било правено и съдът законосъобразно не
се е произнесъл по допускане на делба на такъв.Ако било поискано с исковата
молба да бъде допуснат до делба таванският етаж,въззиваемият
своевременно би ангажирал доказателства ,че е изключителен собственик.По същата
причина съдът не докладвал такова искане и не указал на страните,че следва да
ангажират съответните доказателства.Второстепенната сграда била изградена в процесното дворно място също само от въззинаемия.Що
се отнася до искането за делба на два броя „приземни помещения“ с обща площ 40
кв.м, за които още в исковата молба се твърди,че не са вписани в документ за
собственост,такива обекти не съществували и съдът законосъобразно не е допуснал
делба на същите.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима ,но неоснователна.По
делото е безспорно,че страните са наследници на родителите си Й.А.У. и К.Т.У.,
от които са наследили процесното дворно място и
апартамент № 1 на първия етаж, състоящ се от три стаи,кухня и сервизни,със ЗП
80 кв.м/по скица 69 кв.в/,ведно с мазета
№№ 1 и 2 с обща ЗП 15.02 кв.м, ведно с гараж № 1 със ЗП 14.50 кв.м.Не се спори/съделителят
У. е признал в с.з./ твърдението в исковата молба,че наследодателите са
притежавали в сградата и две мазета с обща площ 15.02.кв.м,които не са описани
в документа за собственост.Не се спори,че вторият етаж,представляващ апартамент
№ 2 в двуетажната сграда, е индивидуална собственост на съделителя
У.,ведно с мазе № 3.Безспорно е,че в общата делбена
маса от придобити от родителите им по наследство имоти страните имат равни
квоти.Дворното място представлява обща част по чл.38, ал.1 ЗС,тъй като при
сгради,в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
обща на всички собственици са земята,върху която е построена сградата.Съгласно
чл.38, ал.3 ЗС общите части не могат да се делят, поради което не е допуснат до
делба УПИ с площ 354 с идентификатор № 65231.907.10.Настоящият състав намира,че
съдът е приложил правилно материалния закон.В исковата молба не се съдържат
претенции за делба на „тавански етаж“ и съдът не е нарушил закона, като не е
дал указания за ангажиране на относими
доказателства.Направено е искане за
допускане до делба на „подземни мазета“ с обща площ 40 кв.м ,които не са
описани в документа за собственост, и е направено доказателствено
искане за допускане на експертиза,която да установи тяхната ЗП и
местоположение.То не е уважено и въззивната инстанция
е допуснала съдебно-техническа експертиза със задача,формулирана от въззивничката.В отговора на въззивната
жалба въззиаемият твърди,че въпросните обекти са
различни от мазе № 1 и мазе № 2,но по предназначението си не са мазета, а стаи за живеене .Експертизата
установява,че „мазе“ № 1 и“мазе“ № 2 се намират на партера-срещу стълбата и в
югоизточния ъгъл, докато в най-ниското подземно ниво на сградата има две
„мазета“ със сумарна ЗП 35.65 кв.м.Помещенията на партера ,визирани по-горе,са
преустроени със сменено предназначение: търговско помещение,обитаемо помещение
и санитарен възел,поради което от архитектурна гледна точка съставляват само
„зони“с оглед тяхната реална поделимост .Настоящият
състав намира,че съдът правилно е
допуснал до делба всички отделни обекти,предмет на исковата молба и съсобствени между съделителите ,с изключение на терена,без да се произнася по
въпросите относно техния фактически размер,дали
са реално поделими
и пр.,които са предмет на втората фаза на делбеното
производство.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото на въззиваемата
страна следва да се присъдя направените за въззивното
производство съдебни разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за адв-Д.,платено в брой съгласно представения договор .
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от
19.03.2019г. по гр.д. № 460/2018г. на РС-Самоков.
ОСЪЖДА В. К.С. с ЕГН ********** с
адрес ***,ж.к.М.0,бл.000 вх.0, ап.0, да заплати на Е.К.У. с ЕГН ********** с
адрес ***, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 400/четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р.Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.