РЕШЕНИЕ

 

№   

 

гр. Троян,28.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН СЪД , трети  състав,

в  открито  заседание на седми август,

през две хиляди и двадесета   година, в състав:

                                                                  Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

............................

Секретар  Ваня Маринова

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията   Гатева

АНД № 163 по описа  на ТРС за  2020год., за да се произнесе – съобрази:

          Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление  №295р -6173/28.04.2020г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОДМВР/  гр.Ловеч ст. комисар М.С.М.на жалбоподателката В.Н. *** е наложено административно наказание  глоба в размер на  300/триста/лева   на основание чл.209а ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от Закона за здравето/ЗЗдр./ за нарушение по чл.209 а ал.1 от ЗЗдр.Посоченото  наказателно постановление  е обжалвано от  Н., която в законоустановения  срок е подала жалба до  Троянски районен съд  и  моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното  наказателно постановление. В жалбата са изложени съображения, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, че НП  е необосновано.Твърди се, че не е извършено  административното нарушение, за което е наказана.В подкрепа на   твърденията си  жалбоподателката  е  ангажирала гласни   доказателства.

          В съдебно заседание  жалбоподателката  В.Н.Н., редовно призована, се явява лично и с адв.Ц.А. от ЛАК.Поддържа жалбата си и моли  съда да отмени обжалваното НП  при съображения, подробно изложени в пледоарията на адв.А. по същество.

          За въззиваемата ОДМВР Ловеч, редовно призовани, представител не се явява.В придружителното към жалбата писмо  е направено искане  жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

От обясненията на жалбоподателката , от показанията на разпитаните свидетели С.И.Ч., Л.  Е.З., Б.Н.П.и П.К.Н.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

           На жалбоподателката В.Н.Н. е съставен Акт  № 40/20 с бл.№ 495986 от 16.04.2020г.  от С.И.Ч., разузнавач в група ПИП към сектор КП  при  РУ Троян  затова, че  на  16.04.2020г.  около 14.10часа в ресторант „За приятели”, находящ се  в гр.Троян, ****** лицето Л.З.,*** е влязъл в залата за консумация  и си е закупил 1бр. козунак на стойност 2.80лева.В акта е отразено, че в залата е имало още един клиент, който също си е закупил козунак. Констатирано е, че е налице нарушение по I, т.1 от Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. и чл.209а  ал.1 във вр.чл.63 от ЗЗдр.Препис от акта е връчен на жалбоподателката, която  в графата за възражения е вписала, че на 16.04.2020г. в менюто на ресторанта „За приятели” има посочено, че се предлагат козунаци за доставка по домовете и доставка на място.Посочено е също, че има клиенти , които получават козунаците  от обекта, за което се издава касов бон.Уточнено е, че обектът не работи с клиенти.

          Въз основа на акта   е издадено  Наказателно постановление №295р -6173/28.04.2020г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОДМВР/  гр.Ловеч ст.комисар М.С.М.с което на В.Н.Н. е наложено административно наказание  глоба в размер на   300лева   на основание чл.209а  ал.4 пр.2 във вр. ал.1 от ЗЗдр.В НП е отразено, че Н. като управител на ресторанта  е допуснала в залата за консумация лицето Л.З.,***, който си е закупил 1бр. козунак на стойност 2.80лева и  още един клиент, който също си е закупил козунак.Отразено е ,че нарушението е извършено в условията на обявено в РБългария извънредно положение с Решение  от 13.03.2020г. на Народното събрание, както и че е въведена противоепидемична мярка на основание чл.63 ал.1 от ЗЗдр. със Заповеди №РД -01-124/13.03.2020г. и №РД – 01 – 195/10.04.2020г. на министъра на здравеопазването, изразяваща се в преустановяване посещението на ресторанти.

          При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

          Жалбата е  подадена от надлежна страна  и в изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е  основателна поради следните съображения:

          В жалбата си и в с.з.  В.Н.Н.  оспорва, че е извършила нарушението, описано в наказателното постановление.Н. излага, че   на 16.04.2020г. действително заведението ресторант „За приятели” е  работило, но тя не е допускала да влизат хора в помещението.Уточнява, че са доставяли по домовете храна, предлагали са и  козунаци, на кетъринг или извън ресторанта. Сочи, че предлаганите за продажба козунаци са изнасяни от служителите извън заведението и там са подавани на клиентите заедно с касова бележка. Твърди, че  е имало поставени обозначителни табели, че заведението не работи с клиенти, а само на кетъринг.Не оспорва, че свидетеля Л.З. е влязъл в заведението, че му е подала козунак.Излага, че го е помолила да напусне, но той стоял до вратата, от вътрешната и страна. Н. излага,  че  същия ден служители на РЗИ Ловеч и на БАБХ са  извършили проверка в обекта за спазване на противоепидемичните мерки и не са констатирали нарушения.Показанията на Н. се подкрепят и от показанията на свидетелката Б.Н.П., която работи в ресторанта и е била там по време на проверката от служителите на РУ Троян.П. също твърди, че пред обекта е имало табела с указания,  че е забранено влизането и че обекта работи само като кетъринг.Уточнява, че З. е влязъл в обекта, след което Н. няколко пъти го е помолила да напусне.Излага, че е присъствала на „пререканията” на Н. със свидетеля З., който е влязъл в обекта и е отказал да го напусне.Свидетелят П.К.Н. твърди, че е присъствал на проверката от служители на РЗИ Ловеч и от БАБХ, които не са констатирали нарушения в обекта.Бил е уведомен за  инцидента със свидетеля З. и счита, че същия  е влязъл целенасочено в обекта, за да подаде сигнал.

          От така изложената фактическа обстановка  от посочените свидетели, показанията на които съдът кредитира като достоверни, тъй като не са противоречиви, а правдоподобни и взаимно се допълват, а  и по един и същ начин описват фактическата обстановка, настоящата инстанция  приема за доказано, че жалбоподателката Н. не е  извършила административно нарушение, а именно на посочените дата, час и място в АУАН и в НП да  е допуснала в процесния ресторант свидетеля Л.Е.З. и по този начин да е нарушила епидемиологична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗдр.Пренебрегвайки указанията с поставените табели, обозначаващи забраната за влизане в помещението, З. е влязъл, закупил си е козунак и е отказал да напусне помещението,  въпреки многократните покани да го направи.Имайки предвид, че същият е полицейски служител,  Н. не  е имало друг начин да го изгони, а само да го помоли да напусне, което той е отказал да стори доброволно.

          Въз основа на  извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения  на императивни разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита  на наказаното лице. Съгласно чл. 42 т.4 и т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и да бъдат посочени  законовите разпоредби, които са били нарушени. В АУАН  липсва описание на нарушението, за което е наказана жалбоподателката, тъй като е него е отразено само, че Н. работи в ресторант «При приятели» на 16.04.2020г. в 14.10часа и в залата за консумация е влязъл свидетеля З., който си е закупил козунак.Едва в НП е налице словесно описание на нарушението.АУАН не отговаря и на изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като  разпоредбата на чл.209 а ал.1 от ЗЗдр, по която е квалифицирано нарушението е бланкетна и не съдържа състав на административно нарушение,  а съдържа само  санкцията  за съответното нарушение.За да може нарушителят  да разбере в какво е обвинен,  трябва в АУАН и в НП да бъде цитиран точно  нарушения нормативен акт .Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдр. не  съдържа  описание на противоепидемични мерки  на територията на България, а сочи, че при непосредствена  опасност за живота и здравето на гражданите  от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61 ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.В АУАН  е  посочена и разпоредба от Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. – I, т.1, в която  има посочени множество  противоепидемични мерки, въведени на територията на Република България, но те са били със срок до 29.03.2010г., а датата на твърдяното нарушение  е 16.04.2020г.Впоследствие са издадени  множество  други заповеди, които  са   променили  срока и обхвата на въведените мерки, но те не са посочени в АУАН. Посочване на правната квалификация   на нарушението е от съществено значение, като следва да се има предвид, че между описанието на нарушението и неговата правна квалификация следва да е налице пълно единство, тъй като влияят върху правото на защита на нарушителя, а именно върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. В случая едва в НП в текстовата част са посочени двете заповеди на министъра на здравеопазването, визиращи нарушената мярка, което е недопустимо, тъй като  още  със съставяне на АУАН нарушителят следва да е наясно в извършването на какво нарушение е обвинен. Освен това липсва съответствие  между посочените  правни норми в АУАН и в НП, което е съществено процесуално нарушение. Както и по-горе е посочено, в АУАН е записана като нарушена разпоредбата на I, т.1 от Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. и чл.209а  ал.1 във вр.чл.63 от ЗЗдр., а в НП   са посочени двете заповеди на министъра на здравеопазването, а именно Заповед №РД -01-124/13.03.2020г. и  Заповед №РД -01-195/10.04.2020г., но само в  текстовата част, като нарушението отново е квалифицирано по чл.209 а  ал.1 от ЗЗдр.С тези нарушения  е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере  какво е нарушението, за което е наказано.

            При това положение съдът намира обжалваното Наказателно постановление №295р -6173/28.04.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/  гр.Ловеч ст.комисар М.С.М.за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно  искане от адв.А.  за присъждане на разноски  и  на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН ще  следва  да  бъдат присъдени на жалбоподателката направените  разноски по делото в размер на  сумата от 300лева, представляваща заплатено от  Н.  адвокатско възнаграждение  по Договор за правна защита и съдействие №**********/15.07.2020г.  в минимален размер.

          Водим от горното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И   :

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №295р -6173/28.04.2020г. на директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи/ОДМВР/  гр.Ловеч ст. комисар М.С.М.с което на  В.Н. ***, ЕГН **********, е наложено   административно наказание  глоба в размер на 300/триста/ лева  за нарушение по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като незаконосъобразно.

          Осъжда ОДМВР Ловеч  да  заплати на В.Н. ***, ЕГН **********, сумата 300/триста/лева разноски по делото.

          Решението  може да се обжалва пред Ловешки административен съд  в четиринадесетдневен срок от  съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                                              Районен съдия: