РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500513 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. Д., чрез процесуалния му
представител адв. Ж., против решение № 756/05.07.2024г. на Окръжен съд –
Варна, постановено по гр.д. № 316/2024г. и с което е отхвърлен предявеният
от въззивника против З. Р. Г. иск с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 145 447.28 лева, претендирана като заплатена от
ищеца в качеството му на ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт №
30, том ХХІV, д. 24368, вх. рег. № 31396/22.10.2007г. на СВ – Варна за
погасяване задължение на ответницата по договор за кредит №
МС072998000** от 28.09.2007г. в ОББ АД и съставляваща разликата над
присъдените по предходно предявен частичен иск 30 000 лева до пълния
размер на платените 175 447.28 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Оспорва се направеният от съда извод за погасяване на исковата
претенция по давност. Твърди се, че неправилно и в противоречие с
обвързващата СПН на решението по уважения частичен иск, съдът е приел
наличието на редовно връчена покана за заплащане на исковата сума, от който
момент е счел, че тече давностния срок. В тази връзка се навеждат доводи, че в
производството по частичния иск съдът е приел, а това е било твърдяно и от
въззиваемата Г., че въпросната покана не е била връчвана, поради което искът
му по чл.86 ЗЗД е бил отхвърлен, а решението на окръжния съд по този иск
1
потвърдено с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 64/2022г. на АпС – Варна.
Твърди, че погасителната давност за настоящото вземане е започнала да тече
от датата на завеждане на делото по частичния иск – 29.09.2020г., от който
момент счита, че вземането му е изискуемо и същата не е изтекла.
Отправеното искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване
на предявения иск.
С депозирано писмено становище в с.з. въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
- въззиваемата З. Г., с който по подробно изложени доводи относно началния
момент на погасителната давност оспорва въззивната жалба като
неоснователна. В с.з., чрез процесуален представител, се пледира за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия
закон, съдът съобрази следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявен от въззивника В. М. Д. против З. Р. Г. иск с правно основание чл.155,
ал.2 ЗЗД.
Изложените в исковата молба твърдения са, че страните са били
съсобственици на подробно описан недвижими имоти – самостоятелни обекти
с идентификатори 10135.1502.8.6.* и 10135.1502.8.1.** по КККР на гр.Варна,
като с нот.акт № № 76, том 66, дело 13978/2016г. вх. рег. 24996 на СВ
въззивникът се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч. в полза на трети
лица. Част от уговорената цена, а именно сумата от 175 447.28 лева е била
преведена от купувачите в полза на Обединена Българска Банка /ОББ/ за
погасяване на вземанията на банката по договор за кредит МС072998000** от
28.09.2007 год., отпуснат на въззиваемата З. Г., обезпечен с договорна ипотека
върху продадените от него идеални части от имота. Твърди, че същата е поела
задължение да му върне платеното от него като ипотекарен гарант, което
задължение не е изпълнила. С оглед на това по предявен от него частичен иск
с влязло в сила решение № 84/15.06.2022г. по в.гр.д. № 64/2022г. на АпС –
Варна тя е била осъдена да му заплати предявената по този иск сума от 30 000
лева. Остатъкът от 145 447.28 лева продължавал да е дължим, поради което и е
сезирал съда с искане за осъждането на въззиваемата да му заплати тази сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на главницата.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната страна е
оспорила предявения иск с възражения, че същият е погА. по давност,
навеждайки доводи, че водения частичен иск не е прекъснал започналата да
тече /според нея от датата на получаване на поканата за плащане –
06.12.2016г./ погасителна давност за непредявената по него част от вземането.
Съобразно твърденията на страните не е спорно, а това е установено и от
ангажираните по делото доказателства, че с влязло в сила на 02.05.2023г.
решение № 84/15.06.2022г. по в.гр.д. № 64/2022г. на АпС – Варна З. Р. Г. е била
осъдена да заплати на В. М. Д. сумата от 30 000 лв. – частичен иск от пълен
размер 175 447.28 лв., с която Д., в качеството си на ипотекарен гарант по
договор за ипотека – акт № 30, том ХХIV дело 24368, вх. рег.
31396/22.10.2007г. на СлВп – Варна, е погасил задължението на З. Г. по
2
договор за кредит MG072998000** от 28.09.2007г. с ОББ АД, на основание
чл.155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв.,
считано от датата на предявяване на иска – 30.09.2020г., до окончателното й
изплащане. С оглед на това и в съответствие с дадените разрешения по ТР №
3/2016г. на ОСГТК със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните са установени правопораждащите процесното вземане факти –
възникнало в полза на въззивника суброгационно право по см. на чл.155, ал.2
ЗЗД, произтичащо от извършеното от него плащане в качеството му на
ипотекарен гарант, предоставил като обезпечение на задължение на
въззиваемата към ОББ свой имот /ид.ч./.
Между страните не е налице и спор относно пълния размер на
заплатеното от него за погасяване на задължението на въззиваемата, а именно
сумата от 175 447.28 лева. Плащането е извършено за негова сметка от
приобретателите на ипотекирания имот чрез директен превод на сумата като
част от продажната цена на продадените от него ид.ч. от имотите.
Единственият спорен въпрос е дали вземането му за непредявената част
по частичния иск е погасено по давност, в т.ч. и относно началния момент, от
който е започнал да тече давностния срок за тази част.
Съдебната практика по приложението на чл.155, ал.2 ЗЗД е константна,
че отношенията между платилия чужд дълг ипотекарен гарант и длъжника се
основават на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Поради това и суброгационното право възниква от момента на извършване на
плащането от страна на гаранта, от този момент платилият може да иска от
длъжника да му възстанови това, което означава, че задължението на
длъжника е изискуемо от този момент. Следователно и по аргумент от
разпоредбата на чл.114 вр. чл.69 ЗЗД от този момент започва да тече и срока
на погасителната давност по чл.110 ЗЗД /в т.см. са решение № 122 от
18.09.2014г. по т.д. № 3228/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 127 от
18.10.2019г. на ВКС по т.д. № 2835/2018г., I т. о., решение № 50040 от
17.05.2023г. на ВКС по т.д. № 2744/2021г., I т. о. и др., арг. и от мотивите на ТР
№ 5/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Отправянето на покана до длъжника има
значение само за момента на поставянето му в забава, т.е. към евентуална
претенция по чл.86 ЗЗД, но не и към началото на давностния срок. Поради
това и без значение за настоящия казус е дали изпратената от въззивника
покана е била получена от въззиваемата.
От доказателствения материал по делото е установено, че сумата от
175 447.26 лева е заплатена в полза на ОББ на 05.10.2016г., която дата е и
началната дата на погасителната давност за вземането на суброгиралият се в
правата на кредитора ипотекарен гарант – въззивника Д.. Предявяването на
частичния иск за сумата от 30 000 лева и постановеното положително
решение има за последица прекъсването на давностния срок само досежно
тази част от вземането му /в т.см. изрично ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС,
както и междувременно приетата разпоредба на чл.116а ЗЗД/. За остатъкът от
145 447.28 лева давностният срок не е бил спиран или прекъснат докато е
траел процеса по частичния иск по причина на този спор. Спиране е имало
обаче за периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. /69 дни/ на основание чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ, бр.22 от 13.03.2020г.,
в сила от 13.03.2020г./ вр. § 13 ЗИДЗЗ /ДВ, бр.44/13.05.2020г./. При отчитане
3
на това следва, че погасителната давност за вземането, предмет на настоящия
иск е изтекла на 13.12.2021г., което е значително преди предявяване на
настоящата исковата молба /15.02.2024г./.
Следователно предявеният от въззивника В. Д. против З. Г. иск по
чл.155, ал.2 от ЗЗД за сумата от 145 447.28 лв. е предявен след изтичането на
петгодишния давностен срок за вземането, поради което е неоснователен като
погасен по давност.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане въззивникът следва да
заплати на въззиваемата направените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, които съобразно представените
доказателства са в размер на 9 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 756/05.07.2024г., постановено по гр.д. №
316/2024г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, ул.
„Драган Цанков“ № **, ст. 1, ДА ЗАПЛАТИ на З. Р. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Варна, ул. „Горски пътник“ № **, ет.1, ап.2, сумата от 9
500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляващи направени разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1
и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4