Р Е Ш Е Н И Е
№ 406/21.6.2018г. 21.06.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 19.06
2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №4829 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “Бърз Кредит“ЕООД , с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника А.В.И.,
че дължи на ищцовото дружество солидарно с В.А.И.
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 25.05.2017 год. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищеца и В.А.И.- кредитополучател. Сумата била
предадена на кредитополучателя, за което бил съставен РКО от същата
дата.Пълният размер на задължението бил 361, 91 лв.- главница, договорна лихва
и гаранционна такса.Кредитът следвало да бъде погасен до 25.08.2017 год. на три
равни вноски с уговорен падеж.Договорът бил подписан от ответника в качеството
му на солидарен длъжник, поради което и отговарял солидарно за изпълнението на
задължението с В.И.. До момента на подаване на исковата молба нямало извършено
плащане.
Иска се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски.
Отговор на исковата молба не е
депозиран.
В съдебно исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищеца.
Ответникът се представлява от
назначен особен представител, който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение №*** г., с която е разпоредено длъжниците В.А.И. и А.В.И. да заплатят солидарно
на заявителя сумите – 300 лв. – главница, 21,05 лв. – договорна лихва за
периода 25.05.2017 г. – 25.08.2017 г., 40, 86 лв. – гаранционна такса, законна лихва от датата на
заявлението- 31.10.2017 г. , както
и 25 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът А.В.И. е бил уведомен по реда на чл.
45,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК
срещу този длъжник.
Приложен е договор за потребителски кредит
№8492 от 25.05.2017 год., сключен между ищеца и В.А.И. –
кредитополучател и А.В.И. – солидарен длъжник, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 300 лв., със срок на
погасяване три месеца, с три вноски от по 120, 63 лв., като е уговорено да бъде
върната сумата от общо 361, 91 лв., включваща и еднократна такса в размер на
40, 86 лв.Приложени са ОУ към договора, включително погасителен план и
декларации. Ответникът не е оспорил посочените документи в съответните срокове.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по кредита не са
постъпвали плащания. С РКО от 25.05.2017 год. на В.А.И. е предадена сумата 300
лв. Определило е размера на останалите незаплатени задължения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявените искове е чл.
422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищеца, кредитополучателя и
ответника /в качеството на солидарен длъжник/
са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит. Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално
предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя. Видно от приетата по
делото ССЕ, за погасяване на кредита не са постъпили никакви вноски от
солидарните длъжници. Освен изложеното заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда след настъпване на крайния падеж на договора за кредит.
Съгласно чл. 112 ЗЗД – при солидарна отговорност кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
С оглед на горното, съдът намира, че иска
е доказан по основание. По отношение размерът на претенциите, съдът
кредитира с доверие приетата и неоспорена ССЕ.
С
оглед на изложеното така предявеният иск следва да бъде уважен за следните суми
–300 лв. – главница, 21,05 лв.– възнаградителна лихва и 40,86 лв. – гаранционна такса.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в пълен размер, а именно – 25
лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
за настоящата инстанция. В представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът
претендира разноски в размер на общо 820 лв. Особения представител на ответника
своевременно е релевирал възражение за прекомерност
на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът предвид разпоредбата
на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото, намира за основателно. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 720 лв. – заплатена държавна такса, депозит
за особен представител и вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.И., ЕГН **********, че дължи на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., солидарно с В. Ангелов И.,
ЕГН **********, сумата от
300 лв.- главница, 21,05 лв. – договорна
лихва за периода 25.05.2017 – 25.08.2018
г., 40, 86 лв. – гаранционна такса ,в едно със
законната лихва от датата на заявлението- 31.10.2017 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН ********** да заплати
на „БЪРЗ КРЕДИТ“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Я. сумата от 25 лв.
– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
А.В.И.,
ЕГН ********** да заплати на „БЪРЗ
КРЕДИТ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Я. сумата от 720 лв. - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: