Р
Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
17.11.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Административен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
27.11. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В открито
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
Айгюл
Шефки Мария
Божкова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
Георгиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
КАН |
дело номер |
119 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 73 във вр. с чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, б. ”д” от ЗАНН/ посл.
в ред. с ДВ, бр. 63 от 2017 г./.
Внесено
е предложение от окръжен прокурор в ОП - Кърджали за възобновяване на
административно-наказателно производство по влезли в сила НП № 228/17.09.2020
г. и НП № 229/17.09.2020 г., двете издадени от кмета на община Кърджали, като се
иска от съда да допусне възобновяване на окончателно приключилите административнонаказателни производства по тях, след което
да отмени влезлите в сила наказателни постановления и прекрати образуваните административнонаказателни производства. Твърди, че с Присъда
№ **/*** г., постановена по НЧХД № **/*** г. по описа на Районен съд – Кърджали,
съдът е признал за виновен С.Ю.Ю. от ***, за виновен
в това, че на 11.08.2020 г. в ***, причинил на А. Т. Х. от ***, лека телесна
повреда, изразяваща се в *** – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като
пострадалият А. Т. Х. отвърнал със същата такава телесна повреда по чл. 130,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК, съдът освободил
и двамата от наказание. Със същата присъда подсъдимият Ш.Ф.Р. от ***, бил
признат за невиновен в това, че на 11.08.2020 г. в ***, причинил на А. Т. Х. от
***, лека телесна повреда, изразяваща се в *** – престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
Горепосочената
присъда била обжалвана, поради което било образувано ВНЧХД № **/*** г. по описа
на Окръжен съд – Кърджали. С определение от 22.07.2021 г. съдебният състав
постановил спиране на наказателното производство на основание чл. 317 във вр. с чл. 25, т. 5 във вр. с чл.
24, 4 от НПК и изпратил делото на
Окръжна прокуратура - Кърджали с предложение за предприемане на действия
по реда на чл. 72 и сл. от ЗАНН.
Счита,
че в настоящия случай били налице всички признаци на установеното в чл. 4, § 1
от Протокол към ЕКЧП правило „ne bis in idem“, забраняващо повторно съдене и и наказване на едно и също
лице за едно и също деяние, а именно: влязъл в сила първи по време акт в
наказателна процедура - НП № 228/17.09.2020 г., влязло в сила на 04.11.2020 г.,
съответно НП № 229/17.092020 г., влязло в сила на 05.11.2020 г.; в административнонаказателното производство и в спряното
наказателно производство била налице идентичност на субектите на двата вида
юридическа отговорност – С.Ю.Ю. и Ш.Ф.Р.; двете
производства били наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от
Протокол № 7; налице било значително сходство на деянията, предмет на двете
наказателни производства. В случая се касаело за значително сходство от обективна
и субективна страна, преценена с оглед на идентични условия на време, място и
обстановка при извършване на деянието и единство на решението, въз основа на
което е предприетото физическо насилие от всяко едно от двете лица по отношение
на А. Т. Х.
Предвид
това намира, че в случая са налице са налице основанията по чл. 70, б. „д” от ЗАНН. Сочи, че разпоредбата на чл. 70, б. „д“ от ЗАНН „не държала сметка“, че по делата от т.нар. „частен характер“ нямала
наблюдаващ прокурор, поради което празнотата в закона следвало да бъде
преодоляна по аналогия, която била допустима в областта на процесуалното право.
По
изложените съображения предлага съдът да постанови решение, с което да
възобнови административнонаказателното производство
по НП № 228/17.09.2020 г., влязло в сила на 04.11.2020 г., издадено от кмета на
община Кърджали и административнонаказателното
производство по НП № 229/17.09.2020 г., влязло в сила на 09.11.2020 г.,
издадено от кмета на община Кърджали, като отмени всяко едно от наказателните
постановления и прекрати образуваните административнонаказателни
производства.
В съдебно
заседание Окръжна прокуратура - Кърджали, чрез прокурор Г., поддържа депозираното
предложение, по изложените в него съображения.
Административнонаказващият орган – кмет
на община Кърджали, редовно призован не се явява, не се представлява и не взема
становище по направеното предложение.
Заинтересованите
страни – С.Ю.Ю. и Ш.Ф.Р., редовно призовани, не се
явяват. От пълномощникът им адв. И. Б. е постъпила
молба, в която са изложени доводи за основателност на предложението за предложението
за възобновяване и моли за решение в този смисъл.
Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши преценка на представените писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
С Наказателно постановление № 228/17.09.2020 г., издадено от кмета
на община Кърджали, влязло в сила на 04.11.2020 г., на С.Ю.Ю.
от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. на
основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от НПОО в община Кърджали във вр.
с чл. 47 ал. 1, б.„а“ и б.„б“, чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН, за това, че на 11.08.2020
г., в ***, предизвикал скандал, отправил обидни думи и закани за физическа
саморазправа спрямо лицето А. Т. Х., с ЕГН ********** от ***, с което поведение
е нарушил обществения ред и морал;
С
Наказателно постановление № 229/17.09.2020 г., издадено от кмета на община
Кърджали, влязло в сила на 05.11.2020 г., на Ш.Ф.Р. от ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. на основание чл. 27, ал.
1, т. 3 от НПОО в община Кърджали във вр. с чл. 47 ал.
1, б.„а“ и б.„б“, чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН, за това, че на 11.08.2020 г., в ***,
предизвикал скандал, отправил обидни думи и закани за физическа саморазправа
спрямо лицето А. Т. Х., с ЕГН ********** от ***, с което поведение е нарушил
обществения ред и морал.
С
Присъда № **/*** г., постановена по НЧХД № **/*** г. по описа на Районен съд –
Кърджали, съдът е признал за виновен С.Ю.Ю. от ***,
за виновен в това, че на 11.08.2020 г. в ***, причинил на А. Т. Х. от ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в *** – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
като пострадалият А. Т. Х. отвърнал със същата такава телесна повреда по чл.
130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК, съдът
освободил и двамата от наказание. Със същата присъда подсъдимият Ш.Ф.Р. ***,
бил признат за невиновен в това, че на 11.08.2020 г. в ***, причинил на А. Т.
Х. от ***, лека телесна повреда, изразяваща се в *** – престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК.
Горепосочената
присъда била обжалвана, поради което било образувано ВНЧД № **/*** г. по описа
на Окръжен съд – Кърджали. С определение от 22.07.2021 г. съдебният състав
постановил спиране на наказателното производство на основание чл. 317 във вр. с чл. 25, т. 5 във вр. с чл.
24, ал. 4 от НПК и изпратил делото на
Окръжна прокуратура - Кърджали за преценка за евентуално осъществяване
на правомощията по реда на чл. 72 и сл. от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, б. „д“ от ЗАНН, възобновяване на административнонаказателните производства, по които
наказателните постановления са влезли в сила се допуска, когато деянието, за
което е приключило административнонаказателното
производство, съставлява престъпление.
Съдът
намира, че процесното предложение се явява допустимо,
поради което следва да бъде разгледано по същество. В тази връзка безспорно е,
че в случая се касае за спряно производство по НЧХД, по които производство не е
налице фигурата на наблюдаващ прокурор. В нормата на чл. 70 от ЗАНН липсва
уточнение, че разпоредбата е приложима в единствено в случаите, когато се касае
за престъпление от общ характер, поради което следва да се приеме, че
законодателят е имал предвид всички видове престъпления по НК, без значение
дали същите са от общ и частен характер. Очевидно е, че когато се касае за
престъпления, при които наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия, включително и за престъпление по чл. 130 от НК – арг. чл. 161 от НК, в тези производства не участва
наблюдаващ прокурор. В тези случаи и при наличието на основанието по чл. 70, б.
„д“ от ЗАНН, според съда няма пречка предложението за възобновяване да бъде
внесено от окръжния прокурор, независимо от посоченото в чл. 72, ал. 1, пр.
второ от ЗАНН. В този смисъл, както вече бе изложено по-горе, в тези
производства не участва наблюдаващ прокурор, а законодателят е възложил именно
на окръжния прокурор активната процесуална легитимация да внася предложения за
възобновяване на административнонаказателни
производства при наличието на останалите основания на чл. 70 от ЗАНН.
Наказателно
производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи
на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК. Последиците от повторното наказателно преследване на едно и
също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с
влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, се преодоляват
чрез възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл. 70, б. „в” ,„г“ или „д“от ЗАНН, отмяна
на постановените по него актове и прекратяването му.
Правилото
ne bis in
idem забранява окончателно осъденото или оправдано
лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и
да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. чл. 4, § 1 от Протокол №
7. Действието на правилото ne bis
in idem се проявява само в
наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо
значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни.
Правната
квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото
от дееца поведение. Преценката на idem изисква във
всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
Разпоредбата
на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 забранява дублирането на отделни наказателни
процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, когато едната от тях е
приключила с влязъл в сила акт. Конкретната преценка на характера на административнонаказателното производство е в правомощията
на съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки
отделен случай дали съгласно критериите "Енгел" съответното обвинение
е наказателно по естеството си.
В
конкретния случай, извършвайки преценка на това дали всяко едно от образуваните
и приключили спрямо С.Ю.Ю. и Ш.Ф.Р. административнонаказателни производства, се явява наказателно
по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, основана на
признаците, известни като тест
"Енгел" или критерии "Енгел" - 1) квалификация на деянието
по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест
на предвиденото наказание ("суровост на възможното наказание"),
настоящият съдебен състав намира, че както образуваното производство, приключило
с влязло в сила НП № 228/17.09.2020 г., издадено от кмета на община Кърджали, така
и образуваното производство, приключило с влязло в сила НП № 228/17.09.2020 г.,
издадено от кмета на община Кърджали, се явяват наказателни по смисъла на чл.
6, § 1 от Конвенцията.
В
конкретния случай липсват доказателства, които да установяват, че е налице
идентичност на факти или до такава степен сходни такива, които обосновават
извода, че деянията, за които на С.Ю. и Ш.Р. са наложени административни
наказания с НП № 228/17.09.2020 г. и НП № 229/17.09.2020 г., съставляват
престъпление по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 от НК, предмет на внесената в Районен
съд – Кърджали частна тъжба, по която е образувано НЧХД № **/*** г., каквото
твърдение се съдържа във процесното предложение на
окръжния прокурор.
В
тази връзка, видно от съдържанието на всяко едно от процесните
наказателни постановления, осъщественото от всяко едно от лицата деяние, за
което е наложено административно наказание глоба, е описано като: „На 11.08.2020 г., около 23.30 часа в ***,
предизвикал скандал спрямо лицето А. Т. Х., с ЕГН ********** от ***, изразяващ
се в отправяне на обидни думи и закани за физическа саморазправа. С поведението
си нарушава обществения ред и морал, с което е нарушил чл. 3, ал. 1, т. 7 от
НПООР на Община Кърджали“. Така въведеното фактическо описание на
нарушението е идентично с описанието на административното деяние в релевантните
АУАН № 594365/11.08.2020 г. и АУАН № 594366/11.08.2020 г. Липсва, каквото и да
е посочване от страна на административнонаказващия
орган, че между лицето, чиято административнонаказтелна
отговорност е ангажирана и т.нар. пострадал е имало непосредствен физически
контакт, респ. налични са данни единствено за словесни действия от страна на
всеки един от нарушителите.
Съдът,
извършвайки цялостна преценка на гореизложеното счита, че не е налице
идентичност или значително сходство между фактите и тяхната правна
квалификация, посочени в предложението на наблюдаващия прокурор и фактическата
и правна квалификацията на обвинението по всяко едно от наказателните
постановления, чиято отмяна се претендира.
Както
вече бе посочено по-горе, в административнонаказателните
производства липсва описание и данни за физически действия, осъществени от който
и да е от нарушителите, които са били насочени пряко или евентуално към
нанасянето на телесни увреждания на пострадалия. В случая не се касае за едни и
същи факти или поне значително сходство на фактите от обективна страна на
твърдяното деяние, респ. елементите от обективна и субективна от фактическия
състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 от НК не съвпадат с
елементите от фактическия състав на съответното административно нарушение. Изложеното обоснова извода, че не се касае за
едно и също деяние, респ. липсва признакът (idem),
който е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето, в случая
образуваните и приключили производства от административен характер срещу С.Ю.Ю. и Ш.Ф.Р., с това, образувано с НЧХД № **/*** г. по описа
на Районен съд – Кърджали.
За
прецизност следва да се отбележи, че така съществуващите данни за извършените
от лицата действия, с които е реализирано административното нарушение, биха
могли да аргументират извод за евентуално осъществено деяние по чл. 146, ал. 1
от НК или такова по чл. 144, ал. 1 от НК, но не и престъпление по чл. 130 от НК.
С
други думи, съдът намира, че е налице идентичност на факти или до такава степен
сходни такива, които да обосновават извода, че деянието, за което на С.Ю.Ю. е наложено административно наказание с НП № 228/17.09.2020
г. и това, за което на Ш.Ф.Р. е наложено административно наказание с НП №
229/17.09.2020 г., съставлява престъпление по Раздел II
„Телесна повреда“ от НК, насочено към нарушаването на обществени отношения,
регламентиращи телесната неприкосновенност на
личността, предмет на НЧХД № **/*** г. по описа на Районен съд - Кърджали,
каквото твърдение се съдържа във процесното
предложение на окръжния прокурор.
Предвид
горното, съдът намира, че не се установи хипотезата,
при която да са налице евентуални последици от повторно наказателно
преследване на едно и също лице
за същото деяние, за което
по отношение на извършителя е било проведено и окончателно приключило административнонаказателно производство
с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията/ЕКПЧ/, поради което и същото не следва
да бъде елиминирано
чрез един от правните институти, регламентиран в действащото законодателство, а именно: чрез възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно
производство при наличие на предпоставките
на чл.
70, б. „д“ от ЗАНН, отмяна на постановеното по него НП и прекратяването на административноноказателното производство.
С
оглед изложеното, внесеното от окръжния прокурор на Окръжна прокуратура –
Кърджали предложение за възобновяване на административнонаказателните
производства по влязло в сила Наказателно
постановление № 228/17.09.2020 г., издадено от кмета на община Кърджали, влязло
в сила на 04.11.2020 г., с което на С.Ю.Ю. от ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 лв. на основание чл.
27, ал. 1, т. 3 от НПОО в община Кърджали във вр. с
чл. 47 ал. 1, б.„а“ и б.„б“, чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН и влязло в сила Наказателно
постановление № 229/17.09.2020 г., издадено от кмета на община Кърджали, влязло
в сила на 05.11.2020 г., с което на Ш.Ф.Р. от ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 80 лв. на основание чл. 27, ал. 1, т. 3 от НПОО в
община Кърджали във вр. с чл. 47 ал. 1, б.„а“ и
б.„б“, чл. 53 и чл. 57 от ЗАНН, за отмяна на същите и прекратяване на административнонаказателните производства, се явява
неоснователно поради липса на основанието по чл. 70, б. „д“ от ЗАНН и следва да
бъде отхвърлено като такова.
Водим от горното и
на основание чл. 73 във вр. с чл. 70, б. „д“ от ЗАНН/ред. с ДВ, бр. 63 от 2017 г./,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предложението на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Кърджали за
възобновяване на административнонаказателните
производства, приключили с влезли в сила НП № 228/17.09.2020 г. и НП №
229/17.09.2020 г., двете издадени от кмета на община Кърджали; за отмяна на НП
№ 228/17.09.2020 г. и НП № 229/17.09.2020 г.; и прекратяване на административнонаказателните производства, образувани с
АУАН № 594365/11.08.2020 г. и АУАН № 594366/11.08.2020 г.
Заверен
препис от решението да се изпрати на Окръжен съд – Кърджали, за прилагането му
по ВЧНД № 68/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.