РЕШЕНИЕ
№ 20647
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110122240 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №******/28.10.2024 г. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ иска
изменение на решението в частта за разноските като се иска присъждане на адв.
възнаграждение в претендирания размер от 1728 лева вместо присъдения от 480 лева, както
и допълнителни разноски от 427.26 лева над присъдените 100 лева в полза на Б. Б..
Постъпил е отговор от „ПБ” ЕООД, с която е изразено становище за неоснователност
на молбата.
Съдът намира исканията на молителя за частично основателни.
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с
адрес:****************** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, съдебен адрес:
*************** срещу „ПБ“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
Управление **********, с която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузите в Договор за потребителски кредит
№ *******, сключен между Б. Г. Б. и „ПБ” ЕООД, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги и
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
/частичен иск от 4200,00 лева/, представляваща недължимо платени суми за
допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит №*******, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/16.04.2024 г./ до окончателното заплащане.
1
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск
като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1931.26 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит
№ *******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба/16.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.
С решението съдът е прогласил нищожността на на клаузата съдържаща се в т. VI от,
Договор за потребителски кредит № ******* която предвижда заплащане на възнаграждение
за закупена услуга Ф в размер на 1400 лв. и възнаграждение за закупена услуга Ф в размер
на 2800 лв. Осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1931.26 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № *******,
ведно със законната лихва върху сумата от 1931.26 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба /16.04.2024г./ до окончателното й изплащане.
По разноските е направен извод, че при този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК
в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в размер на
100 лева държавна такса Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА в размер на 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3от необвързващата съда
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира и, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС
По доводите на страните съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
2
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева е разумно,
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е
обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице
няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ
юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет
заемна сума по договор за кредит. Така съдът е определил едно общо, а не две отделни
адвокатски възнаграждения. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква
специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове или от
цената на иска, следваща му отделно и по-високо възнаграждение за всеки иск, доколкото
същите произтичат от един интерес. Отделно съдът намира за неотносими всички
възражения свързани с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че
същата не е обвързваща националния съд. Така съдът намира, че съобразно посочените
принципи на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело
C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски
хонорар в размер на 480 лева не подлежи на корекция.
В диспозитива на съдебния акт съдът не е посочил на кой следва да бъде заплатен
адвокатския хонорар, което следва да се коригира служебно по реда на чл. 247 ГПК.
При определянето на дължимите в полза на Б. Г. Б. разноски съдът е пропуснал да
включи заплатената допълнителна държавна такса -27.26 лева и депозита за вещо лице, в
който смисъл решението следва да се допълни
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 247 и чл. 248, ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение№ 18702/17.10.2024 по гр.д. №22240/2024г. на СРС в частта за
разноските като ОСЪЖДА „ПБ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
3
управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на основание чл. 55, ал.1, предл 1
ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес: **********, сума
в размер на още 427 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №******/28.10.2024 г. от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, в частта с която се иска допълване на решението в частта за
разноските - присъждане на адв. възнаграждение в претендирания размер от 1728 лева
вместо присъдения от 480 лева.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение№
18702/17.10.2024 по гр.д. №22240/2024г. на СРС, като „ОСЪЖДА „ПБ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА 480 лева- адвокатски хонорар.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА „ПБ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ 480 лева- адвокатски хонорар“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4