№ 289
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20221100501338 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 01707/20.01.2022г. на Р. Б. Р. по изпълнително дело №
20198580401040 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
В жалбата Р. Б. Р., длъжник в изпълнителното производство, е изложил, че притежава
идеална част от апартамент № 29, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул.“****, който
е негово единствено жилище, притежавано в съсобственост, без от имота да може да бъде
обособено отделно жилище, както и без имотът да е обект на договорна или законова
ипотека. Въпреки законовата разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК (имотът е несеквестируем),
частният съдебен изпълнител е насрочил опис на апартамента на 27.01.2022г. от 10. 00 часа.
Жалбоподателят счита изпълнителното действие незаконосъобразно и иска
насроченият опис да бъде спрян и отменен, като се възстанови обективната и субективната
фактическа обстановка.
Претендират се направените в съдебното производство разноски - 300 лева
адвокатско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса по жалбата.
Взискателят Ц.Х.Ц. оспорва жалбата.
1
Излага, че по въпроса за насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята несеквестируемо, е налице задължителна съдебна практика, обективирана
в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В
това решение е прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за
тяхното осребряване, поради което, макар принудителното изпълнение да се счита насочено
върху отделен имуществен обект на длъжника, налагането на възбрана или запор, както и
опис, са допустими изпълнителни действия. Възбраната и запорът не нарушават
несеквестируемостта. Те не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването
на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Имотът може да бъде описан, без да
бъде изкарван на публична продан. Действието е целяло да не се води отменителен иск по
чл. 135 от ЗЗД, ако длъжникът се разпореди с имота.
Взискателят оспорва още, че се касае за единствено жилище на длъжника -
жалбоподател. Отделно от това описът не е осъществен и подадената жалба е безпредметна.
Претендират се направените по делото разноски – 300 лева платено адвокатско
възнаграждение.
В изложени мотиви частният съдебен изпълнител също оспорва жалбата. Позовава се
на разрешението по посоченото от взискателя тълкувателно дело, както и на това, че
насроченият за 27.01.2022г. опис не е бил извършен.
По постъпилата жалба
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198580401040 на ЧСИ
У.Д. е било образувано въз основа на молба от 29.08.2019г. на Ц.Х.Ц., с приложен
изпълнителен лист от 20.12.2006г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение,
71 състав, по гр.д. № 22552/2006г.
Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят Р. Б. Р., ведно с
други длъжници, е бил осъден да заплати, при условията на солидарност, на Ц.Х.Ц. сума от
40 000 лева по запис на заповед, със законна лихва до окончателното плащане.
За събиране на задължението (частично погасено от друг солидарен длъжник) в хода
на изпълнителното производството е била наложена възбрана върху притежавана от
длъжника 1/3 идеална част от апартамент № 29, находящ се в гр. София, район „Слатина“,
ул.“****, със застроена площ от 65. 31 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
мястото. От частния съдебен изпълнител е било издадено постановление за налагане на
възбрана от 17.06.2021г., а на 23.06.2021г. е било изготвено и писмо с искане за вписване на
възбраната до Служба по вписванията – София.
2
На 27.01.2022г. от 10.00 часа е бил насрочен опис и оценка на недвижимия имот, за
което е била изготвена призовка за принудително изпълнение изх. № 30121/10.12.2021г. до
длъжника.
Няма данни за връчване на призовката, но на 20.01.2022г. чрез частен съдебен
изпълнител е била подадена жалбата по делото.
В изпълнителното производство са били предприети и извършени още множество
изпълнителни действия - налагане на запори, насрочване на опис на движими вещи в
жилището. Събрани са били данни за имущественото състояние на длъжника чрез справки в
Служба по вписванията, справки относно вписванията, заличаванията и обявяванията в
търговския регистър, за осигуряването на длъжника и неговите работодатели, притежавани
МПС и др.
При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме
допустима – като подадена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 2
от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество жалбата е неоснователна.
Оплакването на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство е срещу
насрочения опис в апартамент № 29, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул.“****,
който той счита за несеквестируем като негово единствено жилище, притежавано в
съсобственост, без имотът да може да бъде обособен и без да е обект на договорна или
законнна ипотека.
Несеквестируемостта на непотребими вещи, каквото е жилището, е забрана за
осребряване. Налагането на възбрана и опис по отношение такива вещи са допустими
изпълнителни действия, тъй като те не са несъвместими с несеквестируемостта.
Несъвместими с несеквестируемостта, и в този смисъл нарушаващи я, биха били
постановление за назначаване на пазач и насрочване на публична продан. Такива действия
обаче нито се твърдят като извършени от частния съдебен изпълнител, нито се установяват.
Тъй като описът, срещу който прави оплаквания жалбоподателят, не е действие в
нарушение на несеквестируемостта, липсва основание за неговата отмяна - няма насочване
на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, с
нарушаване на несеквестируемостта.
В този смисъл е разрешението по т. 1 от тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в частта относно
изпълнителните действия, които нарушават несеквестируемостта, на което решение се
позовават взискателят и частният съдебен изпълнител, и възраженията им срещу подадената
жалба в този смисъл са основателни.
3
Неоснователно, като недоказано, е оспорването от взискателя на обстоятелствата по
чл. 444, т. 7 от ГПК относно жилището - че не се касае за единствено жилище на длъжника.
Самият взискателя не сочи друго жилище, което длъжникът или член на семейството му, с
който живее заедно, притежава. Без значение е и дали описът е бил осъществен или не, тъй
като оплакванията са срещу конкретното насрочване на това изпълнително действие като
нарушаващо несеквестируемостта.
Но при неоснователността на подадената жалба при изложеното по-горе, тя следва да
бъде отхвърлена, като се присъдят сторените от взискателя разноски – 300 лева разноски за
адвокат по приложен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022г., така както
разноските се и претендират (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).
В жалбата е било поискано спиране на изпълнението поради обжалването по чл. 438
от ГПК, но при неоснователност на подадената жалба, това искане също не може да бъде
уважено, допълнително, че е преминал денят на оспорения опис.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 01707/20.01.2022г. на Р. Б. Р., с ЕГН
**********, посочен адрес гр. София, район „Слатина“, ул.“****, ап. 29, и съдебен адресат
адв. Г.С.Г., по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, за отмяна на насрочен опис на апартамент № 29,
находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул.“****, на 27.01.2022г. от 10. 00 часа, по
изпълнително дело № 20198580401040 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Б. Р., с ЕГН **********, посочен адрес гр. София, район „Слатина“,
ул.“****, ап. 29, и съдебен адресат адв. Г.С.Г., да заплати на Ц.Х.Ц., с ЕГН **********,
посочен адрес гр. София, ул.“**** и съдебен адресат адв. Д.А., гр. София, ****, офис 334,
сумата от 300 лева (триста лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от
4
ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5