Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
гр.Бургас,
30.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5483 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. ‚*“ №115и, чрез представляващия – *, против Наказателно
постановление № */13.09.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности
– Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 41, ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
нарушения на административнонаказателната процедура.
Посочва се, че е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на Наредбата,
регламентираща отпечатването на месечен отчет, като това задължение е отпаднало
за търговците, с изключение на тези използващи ЕСФП. Поради това се пледира за
приложение на по-благоприятния закон и отмяна на НП на основание чл. 3, ал.1 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Биляна Вавова от АК-Бургас,
която поддържа жалбата. В допълнително представена писмена защита се доразвиват
доводите, изложени в жалбата.
Административнонаказващият орган се представлява от
пълномощник – юрисконсулт Тодорова, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.18, НП е връчено на
упълномощено лице на 06.11.2019г., а жалбата е депозирана на 13.11.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 25.04.2019 г. в 17.44 часа св.
Н.К.И. - инспектор по приходите в НАП, съвместно с Г.П., извършили проверка по
спазване на данъчното законодателство на обект – магазин 5116, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 114, стопанисван от
дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката констатирала,
че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално
устройство „DATECS
FP-2000KL” с ИН на ФУ № DТ432687. Св. И. проверила Книгата за финансови отчети в обекта, като
констатирала, че месечният отчет за месец февруари 2019г. не се съхранявал в
книгата. За констатациите на място бил
съставен констативен протокол с № 0342569/25.04.2019г., като представител на
дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.
На база тези факти Г.П. преценил,
че дружеството е извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което
и в присъствие на пълномощник съставил АУАН № */16.05.2019г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 41, ал.2 от Наредбата, вр.
с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен
на пълномощника, който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че ще
се обжалва. В законоустановения срок били депозирани
писмени възражения.
Въз основа на АУАН, на 13.09.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбите на чл. 41, ал.2 от Наредбата, вр.
с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2,
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така
установените факти съдът прави следните прави изводи.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №
ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като фактите
са достатъчно подробно изложени и съответстват на приложените разпоредби.
Датата на извършване на нарушението не е посочена конкретно, но от
систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 и ал 2 от наредбата
в редакцията към момента на проверката е видно, че веднага след отпечатването
на отчета в предвидения срок, същият следва да се съхранява в книгата.
Наред с това според чл. 41, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията на този текст към
17.10.2018г.), в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по
чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта
за съответния период. Съгласно ал. 2 отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата
за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на
последния ден от периода.
От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се
осъществява дейност по продажба на стоки и услуги и в който е монтирано
фискално устройство, не е прикрепен към касовата книга отчет от ФУ за
извършените продажби за месец 02.2019г. В конкретния случай е без значение дали
отчетът е бил отпечатан и се е намирал някъде в конкретния офис или на друго
място. Същественото е, че същият не е бил съхраняван по предвидения ред, в
което именно се изразява нарушението, поради което доводите в жалбата в тази
насока са изцяло ирелевантни.
Независимо от горното обаче, считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл.
41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба
в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3,
използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в
обекта за съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен
отчет е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са
предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с
фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр);
3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби
на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по
смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на
Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство,
вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че
в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства -
касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване
на месечни отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е
отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП. Респ. същото изменение е
въведено и по отношение на задължението за съхраняване по чл. 41, ал. 2 от
наредбата.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено,
че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил
в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл.
3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди
влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата,
с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва и съхранява
съкратени месечни отчети.
Към настоящият момент
наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не
осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна
уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата
законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за
дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/13.09.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ
на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. ‚*“ №115и, е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 41, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
(Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.