№ 181
гр. Харманли, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Г.П.И.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20245630101163 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Г. С. с ЕГН
********** от гр.Харманли, ул.***, обл.Хасково, чрез адв. Е. М. от АК-Разград
против Община Харманли ЕИК***, гр.Харманли, пл. Възраждане №1, с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на неформален договор за
покупко- продажба закупила поземлен имот с идентификатор 77181.24.56 /седемдесет
и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и четири, точка, петдесет и
шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област Хасково по
кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния
Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес гр. Харманли,
местност „СТАРИТЕ ЛОЗЯ", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин деветдесет и
седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 8 осма, с номер
по предходен план: 724.726, при съседи: 77181.24.55, 77181.24.57 и 77181.24.41.
Ищцата твърди, че още преди да закупи имотът ползвала процесният имот с
разрешението на собственика. В последствие се споразумели, и като на нея й бил
необходим, го заплатила което се случило през 2011 година и от този момент и по
настоящем го владеела непрекъснато, необезспокоявано и демонстративно като свой
собствен.
Ищцата посочва, че започнала да подготвя документи за снабдяване с
Нотариален акт и с изненада установила, че имотът бил собственост на ответника —
Община Харманли, но тя не била спирала да владее имота, считано от 2011г. до към
момента, а ответникът никога не бил владял имота.
Ищцата посочва, че за нея се пораждал правен интерес да заведе настоящия
1
иск, с който да докажела правото си на собственост върху имота който владее против
ответника, както и за отмяна на издадените в негова полза Акт за общинска
собственост.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община Харманли с адрес: град Харманли, пл. *** с БУЛСТАТ ***,
представлявана от М. Иванова Киркова - Кмет, че ищцата е собственик на поземлен
имот с идентификатор 77181.24.56 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно,
точка, двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община
Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-
9/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с
административен адрес гр. Харманли, местност „СТАРИТЕ ЛОЗЯ", целият с площ от
897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи:
77181.24.55, 77181.24.57 и 77181.24.41.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника по делото Община Харманли.
В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява, представлява
се от адвокат Е. М. от АК – Разград, която поддържа исковата претенция, излагайки
подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената
искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана.
Претендира разноски по делото съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от
юрисконсулт В. Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като счита същата
за неоснователна и недоказана. Претендира разноски в минимален размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената скица на поземлен имот №15-1034622-13.10.2024г.
на поземлен имот с идентификатор 77181.24.56, издадена от АГКК Хасково е записан
като собственост на ответника Община Харманли.
От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от
ЗМДТ, с изх.№ДО002152/21.10.2024г. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и
отдих/ниви“, с идентификатор 77181.24.56, с данъчна оценка 42.38лева.
Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата молба е
напълно идентичен (по местоположение, ориентация, форма и площ) с поземлен имот
с идентификатор 77181.24.56 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка,
двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община
Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-
9/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с
административен адрес гр. Харманли, местност „Старите лозя", целият с площ от 897
кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726.
Също така в заключението на вещото лице се посочва, че първия план на
2
който е нанесен процесния имот е Планът на новообразуваните имоти и регистъра към
него, одобрени със Заповед №РД-11-222 от 10.08.2024г. на Областния управител на
обл.Хасково и на него имотът е нанесен с номер 771817240726, а от датата на
одобряване на КККР на гр.Харманли със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на
АГКК и към настоящия момент, имотът е нанесен като ПИ с идентификатор
77181.24.56 с номер по предходен план 724.726. Процесния имот не е включван в
кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е бил
отнеман, не е заявяван и не е възстановяван, не е бил одържавяван, не е отчуждаван и
не е възстановяван. Процесния имот не е актуван като общинска или държавна
собственост.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
А.Г.А. се установява, че познава ищцата, от малки, пораснали заедно. Посочва, че А.
имала имот в „Старите лозя“ и той имал там имот, те били в близост, точно зад нея,
където си взел място и си направил две стаички. Нейният имот бил около декар. А.
закупила имота от К., с турско име Р.. Той присъствал, когато А. закупила имота.
Търсила място и той я закарал при този продавач, на който платила към 950 лв.
Посочва, че платила парите на К.-Р., което било преди 12-13 години и от тогава била
там в този имот, в който имало сграда с две стаи. Тя и децата й живеели там и никой
не бил ходил да я гони оттам.
Свидетелят посочва, че имотът се намирал в местността „Старите лозя“, към
страната на Трифончето, близко. А. ползвала имота от 12-13 години, който бил
заграден с мрежа. Тя си търсила място и той казал, че един човек идвал в махалата да
продава това място и му го предложил на него, защото граничил с неговото, но той
казал, че не му трябва и тогава закарал А. и тя го купила. При купуването на имота
били съставени документи, но те се водели на други собственици, а не на негово име,
доколкото си спомня М. била и той го продал на А.. А тази М. била предният
собственик, от която Р. купил имота. Той обяснил, че е купил имота от нея и затова
документите били на нейно име. М. била собственик на имота, продала го на Р. и Р. го
продал на А..
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетеля
пресъздава личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални
предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на
установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца
от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените
придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик
на основание давностно владение и покупка на поземлен имот с идентификатор
77181.24.56 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и
четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община Харманли, област
3
Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с административен адрес
гр. Харманли, местност „Старите лозя", целият с площ от 897 кв.м./ осемстотин
деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на
земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи: 77181.24.55,
77181.24.57 и 77181.24.41.
По делото е безспорно установено, че ищцата е владяла имота от 2011г.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че повече от
10години и до настоящия момент имотът се е владеел от нея явно, спокойно,
несъмнително и непрекъснато.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.
1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с
тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл.
302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е
постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат
случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не
е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да
няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи
за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като
своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява
за друг държателят, който няма намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца,
според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и
съща вещ. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и
случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът
4
от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт.
При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест
се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че към настоящия момент наследодателя явно, спокойно, несъмнително и
непрекъснато е владял имота. Владението му е било постоянно и не е било
прекъсвано – имотът е обработван, както посочи и свидетеля, че ищцата е
стопанисвала имота. Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато
и друг да е демонстрирал такова.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта
от ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата
на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене,
тоест доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и
субективния.
За да се приеме, че в полза на наследодателя и наследниците му е
възникнало правото на собственост въз основа на наследство и изтекла придобивна
давност, е необходимо владението да е осъществявано през определен период от време
и същото да не е спирано или прекъсвано.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на законова
забрана за придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се
придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т. 4 от ЗСГ (отм.), както и в чл. 5, ал. 2 от
ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по
реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по
давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесния имот някога да е бил
държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им
по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесния имот да е
бил одържавени по реда на чл. 12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е
доказателства по делото, че имота е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго
подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищцата, което е в негова
доказателствена тежест. Съгласно решение № 21 от 04.02.2011 г., постановено по гр. д.
№ 1327 по описа за 2009 г. на ВКС, II г. о. при предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която
оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на
пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и
постановеното решение № 798 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3303 по описа
за 2008 г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по силата
на членствено правоотношение, да са били одържавявани - например съгласно чл. 12,
ал. 2 от ЗСГ (отм.), да са били отнемани фактически, предвид което същите са запазили
статута си на частна собственост и са владени в реални граници, поради което следва
5
да се приеме, че такива имоти не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
следователно липсва и основание да бъдат включени във фонда на земите по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и да се считат за общинска собственост. В този смисъл е и заключението по
приетата по делото съдебнотехническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
разглеждана във връзка с § 4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото
на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове
на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
А съгласно § 4к, ал. 1, вр. ал. 6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен
план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В
хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви
доказателства обосноваващи извода, че процесния имот е бил предоставен за ползване
и че същия попада в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано,
че имотите попадат в приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да придобие
правото на собственост върху тях на това основание.
Тук е необходимо да се добави, че нито определянето на имотите в
местността "Старите лозя" като земи за ползване съгласно териториален устройствен
план на град Харманли, нито обективирането на процесния имот като общински в
описа към ПНИ от 2004 година и представената по делото от Община – Харманли
скица, не произвеждат транслативен ефект в полза на Общината-ответник, нито
установяват нейни права по отношение на спорния имот. Промяна в правния статут на
имота и претенции към него от страна на Община Харманли не са заявени и след
одобряване на ПНИ през 2004 година до настоящия момент, поради което отново
следва да се приеме, че в полза на ищеца е изтекъл предвиденият давностен срок, като
формалното записване в ПНИ като имот, стопанисван от Общината не е действие,
което да прекъсва давността, а други действия, годни да я прекъснат не се доказват.Ето
защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на ищеца да е
текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е приложима
за процесния имот.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза
на ищцата да е текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани
не е приложима за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на ищцата,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и
необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него, при това с намерение
за държане на имота като свой собствен съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 68 ал. 1 от ЗС,
съдът следва да приеме за доказано придобиването правото на собственост върху
имота на основание давностно владение от страна на ищцата.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че
адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки
или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. В представеното по делото пълномощно е
отбелязано, че адвокат Е. М. предоставя безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Е. М. още с депозиране на исковата молба, както и
6
в съдебно заседание, като възнаграждение следва да се присъди на основание чл.38,
ал.2 т.3 от ЗАдв.,вр чл. 7, ал.5 изр. последно,вр. ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 400,00 лева.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищецът.
Такива са били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в
полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 650.00 лева, представляващи
сбор от 50,00 лева държавна такса, 600 лева възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл.235,ал.5,вр. ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Харманли,
ЕИК:***, с адрес гр.Харманли, пл. *** че А. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Харманли,
ул.***, обл.Хасково е собственик по давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 77181.24.56 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка,
двадесет и четири, точка, петдесет и шест/, находящ се в гр. Харманли, община
Харманли, област Хасково по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД- 18-
9/23.03.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър гр. София, с
административен адрес гр. Харманли, местност „СТАРИТЕ ЛОЗЯ", целият с площ от
897 кв.м./ осемстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих,
категория на земята: 8 осма, с номер по предходен план: 724.726, при съседи:
77181.24.55, 77181.24.57 и 77181.24.41.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, ЕИК:***, с
адрес гр.Харманли, пл. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. С. с ЕГН ********** от
гр.Харманли, ул.***, обл.Хасково сума в размер на 650.00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 т.3 от ЗАдв.,вр
чл. 7, ал.5 изр. последно,вр. ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа Община Харманли, ЕИК:***, с адрес гр.Харманли, пл. *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. М. от АК- Разград с л.н. *** с адрес на кантората гр.
Свиленград, бул. *** сумата в размер на 400,00 лева
УКАЗВА на А. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.***, обл.Хасково
да отбележи съдебното решение в шестмесечен срок от постановя-ването му, в
противен случай вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7