№ 39573
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110100686 по описа за 2024 година
Подадена е молба по чл. 248 от ГПК, подадена от ищеца М. В. П., чрез адв. А. Д., за
изменение на постановеното Решение № 14746 от 30.07.2025 г. по делото в частта му
относно присъденото адвокатско възнаграждение. Молителят иска присъденото
възнаграждение в размер на 250,00 лв. да бъде увеличено до пълния претендиран размер.
Молбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
На ответника „....“ ЕООД е изпратен препис от молбата, като в указания срок не е постъпило
становище.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и правото на
Европейския съюз и тълкуването му от Съда на ЕС (СЕС). Съгласно постановеното Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., националният съд е длъжен да откаже да
приложи национална правна уредба, която определя задължителни минимални размери на
адвокатските възнаграждения, ако установи, че тя противоречи на член 101, параграф 1 от
ДФЕС.
В този смисъл, при определяне на размера на възнаграждението на оказалия правна помощ
адвокат, съдът следва да се ръководи не само от формалния текст на Наредба № 1/2004 г., но
и да прецени справедливостта на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия.
В настоящия случай се установява, че делото, макар и да засяга важни за потребителската
защита въпроси, свързани с недействителност на договор за кредит поради неправилно
изчислен ГПР, не се отличава с извънредна фактическа и правна сложност. Процесуалната
дейност на пълномощника на ищеца се е изчерпала основно с изготвянето на искова молба и
явяване в едно открито съдебно заседание, в което са приети допуснатите експертизи.
Като съобрази вида и обема на извършената дейност, липсата на изключителна фактическа и
1
правна сложност на спора и процесуалното поведение на страните, съдът намира, че
присъденото възнаграждение в размер на 250,00 лв. е справедливо и съразмерно на
извършената работа. Определянето на по-висок размер би било необосновано с оглед
усилията, които са били необходими за защита на правата на ищеца в конкретното
производство.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, подадена на 11.08.2025 г. от М. В.
П., ЕГН **********, за изменение на Решение № 14746 от 30.07.2025 г. по гр.д. №
20241110100686 по описа на СРС, 34-ти състав, в частта за разноските, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2