Определение по дело №20456/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2025 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20241110120456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7248
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110120456 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.03.2025г., от 10.30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са от „МИТОС 2013“ ЕООД против „ДЕЯНОВ ТРАНС“ ЕООД, искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 2809,60 лева с ДДС, представляваща парично
задължение за плащане на цена по неформални договори за услуга - извършване на
фериботни резервации, които договори са обективирани във фактура №
**********/08.12.2023 г., за фериботни резервации за дати 17.11.2023 г.; 21.11.2023 г.;
27.11.2023 г. и 02.12.2023 г. , с маршрут: Дюнкерк-Дувър-Дюнкерк, за превоз по вода на
товарни автомобили, с рег. № СВ 7642 ТР и № В 9548 ХК за сумата от общо 2 258,30 лв. и
1
във фактура № **********/14.12.2023 г., за фериботна резервация за дата 07.12.2023 г., с
маршрут: Дюнкерк-Дувър-Дюнкерк, за превоз по вода на товарен автомобил, с рег. № СВ
7642 ТР за сумата от 550,76 лв.
Претендира се и сумата от 128,55 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изчислено, както следва: сумата от 105,44 лв., начислена върху
главницата от 2 258,30 лева, дължима по фактура № **********/08.12.2023 г., за периода от
09.12.2023 г., (денят след настъпване падежът за плащане) до 09.04.2024г. (денят преди
подаване на настоящата искова молба в съда) и сумата от 23,11 лв., начислена върху
главницата от 550,76 лева, дължима по фактура № **********/14.12.2023 г., за периода от
22.12.2023 г., (денят след настъпване падежът за плащане) до 09.04.2024 г. (денят преди
подаване на настоящата искова молба в съда), както и извършени от ищеца разноски за
обезпечение в общ размер на 1040 лв. Претендират се и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че по силата на неформални договори за извършване на
резервации за фериботни превози на товари ответникът е поръчал, а ищецът е извършил
следната услуга, съобразно предмета си на дейност, а именно: фериботни резервации за
превози на товарни автомобили. Поддържа се, че за направените фериботни резервации са
издадени фактури на обща стойност от 2809,60 лева, но ответникът не е изпълнил
насрещните си задължения за заплащане на дължимата цена за извършената услуга, като
дължи и съответното обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
Посочва, че с неизпълнение на задълженията си ответникът е станал причина за извършване
на допълнителни разходи, а именно съдебно-деловодни разходи в производството по
обезпечение на бъдещите искове в общ размер на 1040 лв., който също претендира.
Ответникът, редовно уведомен на осн. чл. 50 ГПК, не е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните: В тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си относно наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, неизпълнение на поетите
задължения от страна на последния, от което за ищеца са произтекли вреди в претендирания
размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
задълженията си в срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2