№ 103
гр. Тетевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100647 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр. Тетевен
срещу „Профи Кредит България”ЕООД . В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна
по Договор за потребителски кредит № **********, подписан с ответното дружество
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като съгласно договора същата трябва да върне на
ответника сумата по кредита в размер на 2107.80 лева., при месечна вноска в размер на
58.55 при срок кредита от 36 месеца.Наред с това съгласно договора за потребителски
кредит № **********, ищцата следва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна
услуга в размер на 1056.96 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 29.36 лева.По този
начин общата сума, която ищцата следва да заплати е в размер на 3164,76 лева,
разпределени на 36 месечни вноски по 87.91 лева. Ищеца счита , че клаузата от Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между ния и ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни
услуга/ги в размер на 1056.96 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с
чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди ,че за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния
договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем,
като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит
на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл10а от
ЗПК. Твърди ,че допълнителните услуги предвидени в Договора за кредит представляват по
своята същност "такси за усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита. Твърди ,че улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва
конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето
на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.Така уговореният
1
допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски кредит; които предвижда
заплащането на възнаграждение в размер на 1056.96 лева бил нищожен като противоречащ
на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.позовава се на чл. 21, ал. 1
ЗПК съобразно който всяка клауза в договор за потребителски кредит; имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като съшита е необосновано висока.
Твърди ,че в четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26
от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди ,че посочения начин се
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като с процесията клауза предвиждаща заплащането на
допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на
чл.143,т.5 от ЗЗП, ,същите били необосновано високи. Твърди ,че с предвиждането за
заплащане на допълнителни услуги в размер на 1056.96 лева се заобикаляла и разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК. Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В иска се твърди ,че е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги
се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се
,че същевременно с посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузата за допълнителни услуги е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Счита ,че е
нарушена Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а т. 9 от
ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквато е клаузата за заплащане на допълнителни услуги. В тази насока била и
практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-
415/11, и цитираната в него практика.Счита ,че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
разпоредбата сочела , че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителнага лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. 1272.18 лева, поради
неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Твърди ,че счита ,че клаузата от
Договор за потребителски кредит № **********, сключен между ищцата и ПРОФИ
2
КРЕДИТ България ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1056.96 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от
ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП и в тази връзка сумата която
доверителната ми е заплатила за възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги
в размер на 1056.96 лева на ответната страна, следва да и бъде върната на основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД, като получена без правно основание. Твърди ,че от извлечение по сметка
към Договор за потребителски кредит № **********, издадено от „Профи Кредит България“
ЕООД е видно, че ищцата е заплатила цялата сума по Договор за потребителски кредит №
**********, включително и сумата по закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
1056.96 лева.
Моли съдът въз основа на гореизложеното, да приеме, че клаузата от Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ“
България ЕООД, предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1056.96 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., какго и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято
невалидност да бъде прогласена.На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД да заплати на ищцата , сумата в размер на 1056.96 лева,
недължимо платена по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.Претендира разноски .
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника. Ответника счита ,че
така предявения установителен иск за недопустим по следните съображения:Законът
обвързвал допустимостта на установителния иск с наличието на правен интерес от
предявяването му. В процесния казус ищецът нямал правен интерес да установява
действителността на процесния договор за кредит с отделно предявен установителен иск,
тъй като накърненото му материално право можело да бъде защитено с осъдителен такъв,
какъвто е предявен в настоящото производство. Предявяването на установителен иск било
допустимо, само ако лицето не можело да защити правото си чрез осъдителен или
конститутивен иск, а видно от петитума на депозираната искова молба ищецът е предявил
такъв осъдителен иск.С евентуалното уважаване на осъдителния иск ищецът ще постигнел
правни последици, за които предпоставка не е наличието или липсата на уважаване на така
предявения установителен иск.
Още повече, че кредитът бил изплатен от ищцовата страна и нямал правен интерес да
установява недействителност на процесната клауза с оглед евентуално искане на бъдещи
плащания или друго. Твърди ,че наличието на правен интерес по предявения установителен
иск е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, т. к. обуславя правото на
иск
С оглед на горното моли да се прекрати производството в тази му част като
образувано по недопустим иск.Твърди ,че в депозираната искова молба били посочени
множество неверни твърдения, множество неточности, множество бланкови абзаци,
останали очевидно по грешка в исковата молба, които противоречат както на представените
от смия ищец доказателства, така и съгласно предоставените с настоящия отговор такива.
Относно предявената в петитума на исковата молба претенция, че с допълнителните услуги,
се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за
„допълнителни услуги“ следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент
на разходите, като счита ,че ищецът е обосновал своите твърдения, че възнаграждението,
дължимо на основание закупении допълнителни услуги, следвало да бъде включено в
изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези твърдения
на ищеца били изцяло неоснователни и същите противоречали на ЗПК. В обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
3
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по
аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест
дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
не следвало да се включва при изчисляването на ГПР.Допълните услуги по кредита са
заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с
преференции, но не били задължително условие за отпускане на потребителския кредит,
поради което същите не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се ,че
възнаграждението за закупените допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в
изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е
част от този ГПР .Твърденията на ищцовата страна били и неоснователни и на чисто
формално основание. Това е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД
е отделно основание за нищожност. Твърди ,че за да има заобикаляне на закона страните
трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за постигане на
тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Допълнителна особеност на
заобикалянето на закона било , че страните използват една или повече сделки, за да
постигнат резултат. който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона,
който обективен елемент също не е налице в процесния случай. В процесния случай
страните били постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни
услуги, с което, по искане на ищеца. Кредиторът се задължавал да предостави на
кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да се променят първоначално
договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу
възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се е задължил да отговаря.
Субективният елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност също не е
налице в процесния случай.Твърди ,че в конкретния случай не е налице фактическия състав
на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора имали за цел реализиране на процесната
сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19,
ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а
регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би
довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая
при сключването па процесния договор тези изисквания били спазени Счита за
неоснователни и твърденията на ищеца, че действителният ГПР е в различен размер от
посочения. Твърди ,че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация, т.е.същата е била
наясно с параметрите на допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с
тях, в случай че поиска такива, още преди подписване на договора за потребителски кредит,
който факт влизал в противоречие с твърденията в исковата молба, че същите изведнъж
няколко години по-късно са станали неясни.В раздел VI от договора за потребителски
кредит, в т. 15 от общите условия към договора, детайлно и много подробно били описани
условията, размера на възнаграждението и услугите, , а клиентът още от първоначалния
момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е бил наясно и е
разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита и допълнителните
услуги .Видно било от приложените към отговора на исковата молба копия на същите, са
доведени до знанието и собственоръчно подписани от кредитополучателя. Твърди ,че при
положение, че ищецът е получил преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на
преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е
искане за отпускане на потребителски кредит ведно с искане за закупуване на допълнителни
услуги, то счита за неоснователно и нелогично твърдението, че близо две години по-късно,
са станали неясни и заблуждаващи параметрите на кредита или на допълнителните
услуги.Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен
механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът бил нищожен., се твърди
4
,че подобно изискване на първо място не съществувало в ЗПК. още повече пък липсата на
подобен механизъм да представлява основание за най-тежката санкция в гражданското
право, а именно - недействителност на целия договор за кредит.Уредбата относно
задължителното съдържание и форма на договора за потребителски кредит е императивна и
се съдържала в разпоредбите на закона за потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл.
11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, като тези разпоредби регламентирали по позитивен и
негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне
информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. При дори не толкова внимателен прочит
на посочените разпоредби е видно, че в ЗПК нямало законово изискване в договора да бъде
установяван или посочван механизъм, по който е изчислен този процент, няма законово
изискване конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнагоадителната
лихва, за включени в ГПР.Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани императивни
правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания за нищожност на
процесния договор за кредит. Относно твърденията за неравноправност на клаузите на
раздел VI от договора за потребителски кредит, в които е посочен ГПР, и нарушение на чл.
143. т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗПВ исковата си молба ищецът бланкетно твърдял, че
процесната клауза, касаеща размер на ГПР, била неравноправна.Твърди ,че законодателят
посочил изрично , че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва
определянето на основния предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, поради което параметрите на кредита, както и параметрите на
допълнителните услуги не биха могли да се се подлагат на преценка за неравнопоставеност
съгласно чл.145 ал.2 от ЗЗП.Твърди ,че параметрите в раздел VI относно заплащането на
възнаграждение на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги е незадължителна
за отпускането на кредит и са уговорени по искане на кредито-получателката, съобразно
заявеното от ищеца в искането за отпускането на прцесния кредит на база предоставената й
допълнителна преддоговорна информация с условията по предлагания допълнителни
услуги.
С оглед на това счита, че процесната клауза е индивидуално уговорена, при положение, че
допълнителните услуги са поискани от кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от
кредитодателя и в последствие е обективирано в договора за кредит, с които параметри
ищецът се е съгласил и е подписала договорната документация.
Ответника счита , че уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит №
**********, не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност, нито съдържат
специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП.
Твърди ,че клаузите уговарящи допълнителни услуги не противоречат на чл.10а от ЗПК.
Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги, определено в клауза VI от
договора за потребителски кредит, не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза..
Предлаганите допълнителни услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на погасителния план. Твърди
,че таксата за усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за
това, че му е отпусната заемна сума и същата е налична по сметката му. Същата е дължима
към момента на отпускането на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпусната
главница.. Т.е. таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите на
кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност
по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия кредитен продукт.
Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с
промените в ЗПК,влезли в сила от 23.07.2014 г., каквито били и мотивите към закона за
изменение и допълнение на ЗПК. Възнаграждението, което се дължи за поисканите и
5
закупени от ищецът допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприеме като
такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това е така формално,
защото възнаграждението в случай на поискани и закупени допълнителни услуги не е
еднократно при извършване на действието, каквато е семантиката на забранените с правната
норма такси.
На второ място, допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищецът,
давали възможности на ищецът да извършва едностранна промяна на погасителния план по
кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни
административни действия по кредита , допълнителните услуги предоставяли на ищецът
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускане на
кредити, а са свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово състояние на
ищецът. Със закупуването на допълнителни услуги, ищецът си е гарантирала приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че ищецът си е гарантирал
получаване на бързотрайно становище по искането за кредит и е получила такова на същия
ден.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,процесуалният
представител на ищовата страна е представил писмено становище.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства , че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/06.06.2018г. , към
същия от същата дата е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, общи условия към договора , както и погасителен план.По силата на
,който договор ответното дружество в качеството на заемодател е предоставил на ищеца в
качеството на заемател сумата от 1200.лв.в заем, а ищецът се е задължил да я върне на
заемодателя на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 58,55 лв. при ГПР
49,88лв и ГЛП 41,17лв Общата дължима сума по кредита е 2107,80лв. Ищецът е закупил и
пакет допълнителни услуги , за което е договорено възнаграждение в размер на 1056,96 лв. ,
разпределени на 36 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищцата ми следва да
заплаща е в размер на 3164,76лева, разпределени на 36 месечни вноски всяка в размер н
87,91 . Предмет на подписаното между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е предоставяне от страна на заемодателя на една или всички от
посочените услуги:1/ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,2/
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3/, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски,4/ възможност за смяна на дата на
падеж,5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Видно от
погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 18-
то то число на месеца. Месечната погасителна вноска е в общ размер от 81,91лв., който е
формиран по следния начин: вноска по кредита 58,55лв./ съдържаща два компонента
главница и лихва/ и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 29,36лв
Съгласно погасителния план падежът на първата погасителна вноска е 18.07.2018г.,
а последната погасителна вноска е 18.06.2021г. С преводно нареждане от 06.06.2018г
ответното дружество е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 1200лв/ релевантен
факт, който не бе спорен/. Според представеното от ответника извлечение от сметка по
процесния договор за кредит ищецът е погасил кредита, а и този факт се признава от
ответника .Видно от данните по делото процесният договор е сключен при общи
условия.Изрично е посочено в текста на договора/л.61,стр.2/, че клиентът се е
запознал внимателно със съдържанието на тези общи условия преди подписването на
договора и се е задължил да ги спазва като неразделна част от договора. Съгласно буква
Г от договора подписвайки договора клиентът декларира, че са му предоставени:1/ на
хартиен носител в ясна и разбираема форма информация във формата на стандартен
6
европейски формуляр ,2/ разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко
предлагания договор за потребителски кредит съответства на техните възможности и
финансово състояние,3/ разяснение на предоговорна информация и основни характеристики
на предлаганите продукти.
От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити/ лист 57 от делото/, съдържащ параметрите на
процесния договор, обективирани в Раздел „Описание на основните характеристики на
съответния кредит ” от същия, се установява, че на 05.06.2018г/ преди датата на сключване
на договора / със съдържанието на този документ е запознат кредитополучателя С.П..
Представения са и Общите условия към договора/ версия 09.10.2017г./ . В т.3 от
същите е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е
регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според т.4.2
за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за потребителски кредит с,
се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът се състои винаги от 30 дни. Съгласно
т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични
средства,заедно с договорното възнаграждение на равни месечни вноски в размер и срокове
съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора , а според т.15 са описани допълнителните услуги .
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По главния иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2
,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП:
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите
с него права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор
за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по
търг.дело №3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на
договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ
страните договор като преценката за това се прави както в съответствие с общите правила
на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се
включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо
къч частно основание за нищожност. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване
на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е
обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие , свързано с относително определени правни норми, при положението на които
съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да
се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител.
Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи
7
на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от
Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза
трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото
сключване.
В раздел VI, именуван“Параметри“ от сключения между страните договор за кредит
се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на
41.17%. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави.При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната
страна е по-слаба икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК
следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за
забава е ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да
бъдат третирани неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена
за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност
при участие в облигационните отношения.
Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този
смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение №378/18.05.2006г
по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да
не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорените допълнителни
услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 1056,91.,съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР/годишен процент
на разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Затова съдът счита за нищожна на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1056,91 лв.,тъй като съдът следи служебно за
нищожността . При сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима
нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на
страните Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от
добрите нрави като морални норми, при нарушаването на които сделката е НИЩОЖНА. В
този смисъл е Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д.
5093 / 2007 г, Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д.
4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в
договора е нищожна. В процесния случай, се установи по безспорен начин, че
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит
8
№********** /06.06.2018г. е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и
справедливост, тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се
облагодетелства за сметка на потребителя, като го задължава да заплати нещо, което не е
ползвал. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално. В случая ответникът не е доказал, че споразумението е уговорено
индивидуално въпреки дадените указания в определението по чл.140 от ГПК .Според
Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи е
прието, че не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително
и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Тази норма е
транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на ЗЗП/2007г./
Предвид изложеното, по отношение на предявения искъ по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за осъждане на ищеца да върне на ответника недължимо платена сума в размер на
1056.96 лева, по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата,
съдът констатира ,че:
В отговора на иска се твърди от ответника ,че относно претенцията на ищеца по
чл.55 ал.1 от ЗЗД , към 16.07.2018 г. ищецът по погасителния си план е погасил сумата в
размер на 87.91 лева, от които: 17.38 лева по главница; 41.17 лева по възнаградителна лихва
и 29.36 лева по допълнителни услуги.На 10.08.2018 г. ищецът е извършил пълно предсрочно
погасяване на кредита, като е заплатил общо сумата в размер на 1235.50 лева (1233.41 лева
на 10.08.2018 г. и 2.09 лева , останали надплатени при предходно плащане, извършено от
него), от които: 1182,62 лева по остатъчна главница; 31.10 лева по възнаградителна лихва и
21.78 лева по текущо възнаграждение за допълнителни услуги.Т.е. във връзка с извършеното
пълно предсрочно погасяване на кредита, ищецът бил заплатил за допълнителни услуги
общо сумата в размер на 51,14 лева, а не в размер на 1056.96 лева, както неоснователно се
твърдяло в исковата молба , поради което в случай че съдът приеме депозираният
осъдителен иск за основателен, то да уважи същия до размера на сумата от 51.14 лева и да
отхвърлите същия в останалата му част.
Съобразно чл.32 от ЗПК кредиторът не може да откаже да приеме предсрочно
изпълнение на договора за кредит , тъй като потребителят има право по всяко време да
погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. Кредиторът има право
на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и
разходите за оставащата част от срока на договора. От своя страна кредиторът има право на
справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани
с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който
лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от
едно на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на
договора за кредит е по-голям от една година , какъвто е настоящия случай , тъй като се
касае за 36 месечни вноски .
Видно от представеното извлечение от сметка, която е издадена от ответника и същата
има силата на частен свидетелстващ документ ,този документ има силата на извънсъдебно
признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател /така решение №
146/08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г.о./. Посоченият частен свидетелстващ
документ е издаден от ответника и обективира извънсъдебно признание на своя издател за
начина на изплащане на задължението поради което от гл.т. на съдържание, то този
документ е и истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно
съдържащото се признание на неизгодни за страната факти. / в този смисъл Решение № 249
от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/. Видно от извлечението от
сметката по процесния договор /л.6 и следващите / на дата 13.08.2018г. ищцата е изплатила
кредита , тъй като на дата 16.07.2018г ищцата е заплатила първата вноска по кредита , а на
13.08.2018г. всички останали вноски . В подкрепа на твърденията си ответника не
представи никакви доказателства въпреки дадената му възможност , още по-вече ,че
9
ответната страна бе задължена да представи цялото кредитно досие касаещо процесния
договор за кредит ,поради което това му възражение следва да бъде оставено без уважение .
С оглед ,че главният иск е уважен и клауза за възнаграждение за пакет допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2018г е обявена за
нищожна, то съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленум на ВС, се сочи, че първият
фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.Поради което
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1056.96 лева, недължимо
платено по недействителна клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.07.2021г. , до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските : Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА
следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.
Д.М. сумата от 304 лева възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
ищцата по настоящото гражданско дело. Следва на осн. чл.78 ал.1 от ГПК да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 100лв за държавна такса
Предвид изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен в цялост .
Така мотивиран Тетевенският районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за потребителски кредит №
********** от 06.06.2018г., обективирана в споразумение за допълнителни услуги към
договор№ ********** от дата 06.06.2018г и посочени в т. VI от договора р-л „По избран
пакет допълнителни услуги , сключен между ищцата С. М. П. ЕГН********** от гр.
ххххххххххх и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление ,ххххххххххх ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. ,която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
1056,99 лева на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК
във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление ,ххххххххххх ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. да заплати на С. М. П.
ЕГН********** от гр. ххххххххххх на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от 1056,99 лева
по Договор за потребителски кредит № ********** от 06.06.2018г., обективирана в
споразумение за допълнителни услуги към договора от дата 06.06.2018г и посочени в т. VI
от договора р-л „По избран пакет допълнителни услуги., ведно със законната лихва от
26.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78 ал.1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление ,ххххххххххх ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и
Я.Ч. да заплати на С. М. П. ЕГН********** от гр. ххххххххххх сумата от 100 лв. разноски
за държавна такса .
Сумата платима по банкова сметка на С. М. П. ЕГН********** : IBAN
ххххххххххх
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление ,гр.
10
Сххххххххххх В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. , ДА ЗАПЛАТИ НА адв.Д.В. М. от
А.К. Пловдив с ЕГН **********,БУЛСТАТ **********,адрес на кантората гххххххххххх
сумата от 304лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С. М. П.
по гр.д. №647/2021г на Р.С.Тетевен.
Сумата платима по банкова сметка на адв.Д.В. М. с ЕГН ********** : IBAN
ххххххххххх
Решението е подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.С.-Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11