РЕШЕНИЕ
Номер 1240 02.10.2009 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански
състав
На: двадесет и четвърти септември Година: две хиляди и девета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
бр. гражданско дело номер 4186 по
описа за 2009 година
Производството по делото е по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.100 СК.
Образувано е по молбата на Р.К.И. и Н.Т.И.,***, двамата със
съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Оборище” № 77, ет.1 – чрез адв.А.Н., с която се
иска от съда, на основание чл.100 СК, да прекрати сключения между тях
граждански брак, поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за развод.
Представят постигнато между тях споразумение по чл.101 СК относно родителските
права и издръжката на детето, личните и имуществените си отношения, семейното
жилище и фамилното име на съпругата. Ангажират доказателства.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържат молбата за развод и молят съда да прекрати брака, като
утвърди постигнатото между тях споразумение.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас, уведомена за
производството на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не
изпраща представител за участие в производството.
Бургаският районен съд, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявена е молба за развод на основание чл.100 СК.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 22.12.2003 г.
в гр.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № ІІІ-203/22.12.2003 г.
на Община Бургас. Бракът е първи и за двамата съпрузи, видно от представената
статистическа карта. Предвид обстоятелството, че от сключването на брака са
изминали три години, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.100, ал.2 СК и искането за развод по взаимно съгласие е допустимо.
От брака
си страните имат родено едно дете – Боян Руменов И., роден на *** г., ЕГН **********.
По време на брачното си съжителство страните не са придобили недвижими имот,
които да съставляват СИО, а движимите вещи са поделили извънсъдебно, не
притежават и общи парични влогове. По отношение на семейното жилище, което е
лична собственост на съпруга Р.И., придобито от него преди брака, молителите са
постигнали съгласие да ползват съвместно жилището до 01.01.2011 г., след което
същото ще се ползва само от съпруга И..
И
двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат
предявената от тях молба. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод
от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
С оглед на което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без
съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.
Молителите
представят подписано от тях споразумение по чл.101 СК, с което са уредени
въпросите относно упражняването на родителските права и издръжката на роденото
от брака дете, личните и имуществените им отношения, семейното жилище и
фамилното име на съпругата. Съдът намира, че с представеното споразумение
интересите на детето са защитени в пълен обем, преценява същото като пълно и непротиворечащо
на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 СК и предвид липсата
на друга уговорка в споразумението, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, БРС определя държавна
такса за допускане на развода в размер на 40 лв., която следва да бъде
заплатена от страните по равно, а именно по 20 лв. за всеки един от съпрузите.
Предвид обстоятелството, че при завеждане на молбата за развод процесуалният
представител на молителите адв.Н. е заплатила държавна такса от 40 лв. за
образуване на делото, следва да се приеме, че от тази сума 25 лв. представляват
държавната такса по чл.6, т.1 от Тарифата, заплатена от двамата молители. С
оглед на това, молителите следва да заплатят такса по чл.6, т.3 от Тарифата в
размер на 25 лв., общо за двамата, или по 12.50 лв. за всеки един от тях. На
основание чл.7 от Тарифата молителят И. дължи и държавна такса в размер на 86,40
лв. върху присъдената издръжка на детето.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.330 ГПК, вр. чл.100 СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак, сключен на 22.12.2003 г. в гр.Бургас с акт за граждански брак № ІІІ-203/22.12.2003
г., между Р.К.И. с ЕГН ********** и Н.Т.И. с ЕГН **********,***, поради постигнато сериозно и непоколебимо
съгласие за развод.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.К.И. с ЕГН ********** и Н.Т.И.
с ЕГН **********, споразумение за следното:
1. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака на
страните дете – БОЯН РУМЕНОВ И., роден на *** г., ЕГН **********, се
предоставят за упражняване на майката Н.Т.И.,
като бащата Р.К.И. ще има право на лични контакти с детето всяка първа, втора и
трета седмица на месеца, както следва – от 18.30 часа в петък до 17.00 часа в
неделя, както и първата половина от пролетната ученическа ваканция и един месец
през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Родителите ще
редуват помежду си официалните Коледни и Новогодишни празници, като в нечетна
календарна година детето ще празнува Коледа с майка си, а Нова година с баща
си, а в четна такава – в обратен порядък. Бащата се задължава да взема детето
от дома на майката и да го връща там в края на свиждането.
2. Бащата Р.К.И., ЕГН **********, ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете
БОЯН РУМЕНОВ И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.Т.И.,
в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет
лева) месечно, считано от 01.07.2009 г. до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Майката Н.Т.И. заявява, че е получила изцяло и в брой
сумата от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), т.е. по 120 лв. за всеки
месец, представляващи издръжката за малолетното дете за периода от 01.07.2009
г. до 31.12.2009 г.
3. Семейното жилище, находящо се гр.Бургас, ж.к.”Славейков”,
бл.11, вх.Б, ет.6, ап.ляв и представляващо апартамент, състоящ се от спалня,
дневна, кухня, баня, тоалетна и антре, с площ от 54.64 кв.м., предбрачна
собственост на съпруга Р.К.И., съгласно нотариален акт № 164, том ІІ, рег.№
2619, дело № 291/2002 г. на нотариус Атас Димов, се предоставя за съвместно
ползване от двамата съпрузи до 01.01.2011 г., както следва: съпругът Р.К.И. ще
ползва помещението, отразено като дневна стая, а съпругата Н.Т.И. ще ползва
помещението, отразено като спалня, с общо ползване на кухня, баня, тоалетна и
антре. След 01.01.2011 г. жилището ще се ползва само от съпруга Р.К.И..
4. Страните не притежават недвижими имоти, придобити по време
на брака им в режим на СИО, а движимите вещи са поделили извънсъдебно и нямат
претенции от имуществен характер.
5. Ако някой от съпрузите е теглил кредит по време на брака,
той се задължава да го изплаща до неговото пълно издължаване.
6. Страните нямат придобити влогове, намиращи се в режим на
СИО.
7. Всеки от съпрузите е получил личните си вещи, вещите, които
са с извънбрачен произход и такива, които са собственост на трети лица.
8. Страните не си дължат издръжка един спрямо друг.
9. След прекратяване на брака съпругата Н.Т.И. ще запази
брачното си фамилно име – И..
С
настоящото споразумение страните уреждат изцяло своите лични и имуществени
отношения и за в бъдеще няма да имат каквито и да било спорове по тях.
ОСЪЖДА Н.Т.И. ***,
ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас държавна такса за
допускане на развода в размер на 12.50
лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Р.К.И. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд –
гр.Бургас държавна такса за допускане на развода в размер на 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет
стотинки), както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 86.40 лв. (осемдесет и шест лева и
четиридесет стотинки).
Решението
е окончателно и не подлежи обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ел.Кралева
Вярно с оригинала: Ан. Т.