№ 1666
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501860 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-про продажби“
АД – Варна срещу решение № 261815/02.06.2021г., постановено по гр.д. № 2068/21г. на ВРС, с
което са отхвърлени предявените от „Енерго-про продажби“ АД срещу ВЛ. Л. П. искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на оспорено вземане за сумата от 1028,86лв.,
представляваща цена на електроенергия, начислена за периода 05.05.2017г.-04.05.2018г., за която е
издадена фактура №*********/28.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението и 108,32лв. лихва за забава,
начислена за периода 07.06.2019г. – 17.07.2020г., за която е издадена заповед №4433/26.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9677/2020г. по описа на ВРС;
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 2000лв. разноски в заповедното
производство и 310лв. разноски в исковото производство. Счита се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото
доказателства. Твърди, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
като процесната сума представлява стойност на потребена в обекта електроенергия, която се
далжи на основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. Чл.200 ЗЗД и са спазени предвидените изисквания при
осъществяване на корекционната процедура. Претендира се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което предявеният иск да се уважи. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , с
който същата се оспорва като неоснователна.. Претендира присъждане на разноските във
въззивното производство.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
В исковата молба ищецът излага, че считано от 1993г. ответникът В.П. е собственик и
ползвател на електроснабден имот, находящ се в с.Куманово и към 04.05.2018г. не е уведомил
дружеството за смяна на собствеността на имота. В системата на дружеството, като титуляр на
партида с аб.№ ********** фигурира Лозю Тодоров. На 28.10.2018г. в присъствие на двама
свидетели, служители на „Електроразпределение север“ АД са извършили проверка на
изправността на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно
електромера в имота. Електромерът е бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, при която е
установено софтуерно вмешателство в електромера и наличие на преминала енергия по регистър
1.8.3 в размер на 5701кВтч, който не е визуализиран на дисплея. Въз основа на констативния
протокол е изготвено становище за начисляване на ел.енергия, като за паричния еквивалент за
неотчетеното реално доставено количество електроенергия е издадена фактура за сумата от
1028,86лв, с падеж на задължението-07.06.2019г. Поради незаплащане на сумата ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 9677/20г. по описа на
ВРС и издадена заповед за изпълнение. Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед,
поради което и ищецът предявява иска си за установяване на съществуването на вземането за
сумата от 1028,86лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на заявлението до
окончателното й изплащане и 108,32лв.- лихва за забава, начислена за периода 07.06.2019г.-
17.07.2020г.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на иска. Оспорва констатациите, обективирани в КП
№1104622/04.05.2018г.,Твърди, че за ищеца не е съществувало законово основание да коригира
сметката му за електроенергия за минало време, както и че допълнително начисленото количество
електроенергия е било доставено и потребено.
Не се спори между страните, че ответникът е потребител на електрическа енергия за
посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9677/2020 по описа на ВРС, съдът е разпоредил със заповед
№433/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ВЛ. Л. П. да заплати на
„Енерго-про продажби“АД сумите: 1028,86лв., представляваща цена на електроенергия, начислена
за периода 05.05.2017г. до 04.05.2018г., за която е издадена фактура № *********/28.05.2019г.,
ведно със законната лихва от датата н депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението; 108,32лв.-лихва за забава, начислена за периода 07.06.2019г.-17.07.2020г.. Срещу
издадената заповед за изпълнение в срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
По делото е представен протокол от 23.06.2015г., от който е видно, че е извършена
попрверка на електромера отчиташ потреблението в имота, при която са установени показания по
дневна тарифа – 0кВтч и нощна тарифа-0кВтч.
От представения по делото заверен препис от констативен протокол от 04.05.2018г.,
съставен от служители на „Енерго – про мрежи” АД, се установява, че при извършената проверка
на електоромера на ответника са визуализирани показания по тарифи, както следва: 1.8.1 001267;
1.8.2-002773; 1.8.3-005701; 1.8.0-009743, извършена подмяна на електромера и монтиране на нов
при посочени нулеви показания за различните тарифи. Протоколът е подписан от двама служители
на „Енерго – про мрежи” АД и от двама свидетели.
Представен е протокол №800/08.05.2019г., в който е посочено, че при софтуерно четене е
установено външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала
електроенергия в Т3-005702.151 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Със становище от 17.05.2019г. на началник отдел при „Електроразпределение север” АД е
одобрено начисляването на допълнителни общо 5701 кВт/ч. потребление. Начисляването е
извършено на осн. чл.55 ПИКЕЕ”, след софтуерно прочитане на паметта на електромера.
Представена е фактура №*********/28.05.2019г., издадена въз основа на цитираното
становище, в която се посочва като дължима от ответника сумата 1028.86лв.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ е налице неотчетена енергия, записана в
търговски регистър 1.8.3; в обекта отчитането е двуфазно; показанието за върхова тарифа е
записано в регистър 1.8.3, не е фактурирано и не е остойностено, но е реално доставено и
потребено; налице е неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера;
схемата на свързване на електромера не е променяна, същият е в класа на точност и метрологична
годност. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен отчет и не е
2
изчислено по метода на корекция на сметка.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на
процесната сума на ищцовото дружество от страна на ответника, поради което в тежест на ищеца е
да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на
иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ответника.
В исковата молба ищецът сочи, че сумата е дължима за реално доставена и потребена от
ответника електроенергия, който факт обаче е останал недоказан. Отделно от това се сочи, че
количеството електроенергия представлява корекция по сметка, извършена по реда на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Количеството електроенергия е остойностено след прочитане на невизуализиран регистър
на електромера.
Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите
Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с
решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ,
обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм.д.№
2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48 – чл.
51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл.
195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, тоест няма обратно действие. Поради това и с оглед действието във времето
на решението на ВАС относно извършената на 04.05.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието
на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява наличието на нито една от
трите предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се добави, че предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да
се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са:
липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване
на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл.47
от ПИКЕЕ /отменен към датата на съставяне на КП/. В настоящия случай по отношение на
начисленото количество електроенергия за посочения период не е налице нито една от изброените
хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или
неточна работа на тарифния превключвател на електромера, както и хипотезата на чл. 50 от
ПИКЕЕ – несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея. От доказателствата по делото се установява, че СТИ правилно
е отчитало консумираната електроенергия и не е документирано неточно измерване, което да се
дължи на промяна в схемата на свързване към електроразпределителното мрежа. Поради това и не
може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че допълнително начисленото количество
3
електроенергия е реално потребено, тъй като не е налице и яснота какви са били показанията в
регистър 1.8.3 при монтиране на електромера.
Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото
това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, че начислените количества електроенергия са реално доставени и
потребени от ответника, което води до извод, че искът за установяване съществуването на вземане
на ищеца в посочения размер е основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и представените доказателства относно
размера на сторените разноски, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените
пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 310лв., заплатени за възнаграждение на
адвокат.
По изложените съображения и на основание чл.271,ал.1 ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261815/02.06.2021г., постановено по гр.д. № 2068/21г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на ВЛ. Л. П., ЕГН
**********, сумата 310лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция
разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4