№ 6488
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. М.
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело №
20221100107968 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Г. Й. Б. срещу ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50 000.00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение, цялото в размер на сумата от 100 000.00 лв., за претърпени
неимуществени вреди, и сумата от 215.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
преглед и изследвания, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП) настъпило на 03.08.2020 г., ведно със законната лихва от 23.03.2021 г.
(съобразно направеното уточнение в проведеното на 08.11.2023 г. открито
съдебно заседание) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 03.08.2020 г. ПТП в с.
Казичене, преди кръстовище на ул. „Васил Левски” и ул. „Хаджи Димитър”,
по вина на водача на лек автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. №
********, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени
телесни повреди и имуществени вреди, в резултат на направени разходи за
преглед и изследвания. Поддържа, че деликтната отговорност на Б.Г.Д. - водач
на лек автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. № ******** е била
обезпечена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез
сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към
1
момента на ПТП-то. Твърди, че на 03.08.2020 г. е прегледан в УМБАЛ
„Св.Анна” АД, където не е останал за болчино лечение и му била поставена
работна диагноза „контузия на главата”. През цялото време след ПТП-то
изпитвал силно главоболие, болки в областта на врата и шията, загуба на
равновесие, тремори на крайниците, гадене и повръщане. Поради влошаване
на състоянието му в периода от 02.10.2020 г. до 04.10.2020 г. бил приет за
болнично лечение в УМБАЛ „Св.Анна” АД, където след проведените
прегледи и изследвания му била поставена диагноза „Мозъчно сътресение.
Разтежение на сухожилно-мускулните връзки на шията. С придружаващи
заболявания: захарен диабет тип 2 и епилеспия.” По повод на зачестилите му
оплаквания на 15.04.2021 г. и 21.04.2021 г. отново бил прегледан от лекар –
невролог, като му бил изписан увеличен прием на Trileptal.
Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.
Претендира посочената суми за обезщетение, заедно със законната лихва
върху нея от 23.03.2021 г. и разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват
доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и
за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на
ищеца не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че
претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен.
Излага твърдения, че описаните в исковата молба здравословни проблеми на
ищеца, са последица от други негови заболявания, а не от процесното ПТП.
Навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е пътувал в лек
автомобил с марка „Фиат Мареа” с рег.№ ******** без поставен предпазен
колан. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че за лек
автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. № ********, е налице сключена
при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със
2
застрахователно покритие към датата на ПТП.
От представения по делото констативен протокол за ПТП №К-
351/03.08.2020 г., съставен от Л.Ч. – дежурен ПТП-О„ПП“ – СДВР, се
установява, че на 03.08.2020 г., около 01.00 часа в с. Казичене, в района на
моста преди кръстовище на ул. „Васил Левски” и ул. „Хаджи Димитър”,
Б.Г.Д. - водач на лек автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. № ********,
поради недостатъчно разстояние реализира ПТП с намиращия се пред него
лек автомобил с марка „Фиат Мареа” с рег.№ ********, управляван от ищеца
Г. Й. Б., при което са причинени материални щети и на двете МПС, и е
пострадал ищеца.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
Установява се от представеното по делото наказателно постановление
№20-4332-014571/20.08.2020 г. издадено от началника на група към О„ПП“ –
СДВР, че за процесното ПТП на Б.Г.Д. е наложено административно
наказание глоба, за допуснато виновно нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП, за това
че не се движи на такова разстояние от движещо се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
От показанията на свидетеля Л.С.Л., които показания съдът намира
за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че на 03.08.2020 г. около 1.00 ч.
свидетелят пътувал в лек автомобил с марка „Фиат Мареа” с рег.№ ********,
управляван от ищеца Г. Й. Б., към с. Казичене. На мост, преди влизане в с.
Казичене, друго МПС с висока скорост минало пред тях, поради което ищецът
рязко спрял и управлявания от него автомобил бил ударен отзад от друго
МПС, което се движело зад него. Сочи, че след удара не помни как е слязал от
автомобила, а първият му спомен, е че стои на тротоара и изпитва болки във
3
врата и главата. Свидетелства, че след удара Г. се оплаквал от силни болки,
държал се за врата, залитал и казал, че му се гади. Сочи, че и двамата с ищеца
били с поставени предпазни колани, като след настъпване на удара усетил
първо тласък назад от рязкото спиране, и силно го стегнал колана. Месеци
след инцидента Г. продължавал да се оплаква от гадене и световъртеж,
треперел и изпитвал силен страх.
От показанията на свидетеля Б.Г.Д. (водач на лек автомобил с марка
„Алфа Ромео 145” с рег. № ********), които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и кредитира с доверие, се установява, че свидетелят с
управляваното от него МПС прец м. август 2020 г. участвал в ПТП, като около
00.30 ч. в с. Казичене, преди мост, друго МПС отнело предимството на
движещия се преди нея лек автомобил, поради което той внезапно спрял и
настъпил удар между него и автомобила, управляван от свидетелката.
Свидетелства, че се е движила на около 4 м. след автомобила, управляван от
ищеца.
От заключението на изслушаната и приета по делото САвТЕ, изготвено
от вещото лице доц. д-р инж. А. А., което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че няма данни за
удар на л.а. Фиат Марея с друг участник - МПС, поради което основната
причина за настъпване на произшествието е в субективните действията на
водача на л.а. Алфа Ромео, поради невнимание и движение с неправилно
избрана надлъжна дистанция спрямо л.а. Фиат, която е по-малка от
безопасната, или движение с висока скорост, или несвоевременна реакция за
аварийно спиране, поради неточна преценка на ситуацията и други
неправилни действия.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), изготвена от вещото лице д-р В. М. се установява, че в следствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – 1.травма на
главата с контузия на мозъка-контузионно огнище в дясната голямомозъчна
хемисфера с нискостепенен оток на бялото мозъчно вещество, която по своя
медикобиологичен характер отговаря на средна телесна повреда, неопасна за
живота; 2.навяхване на шията, установено с КАТ като динамичен блок на
шийния гръбнак, което по своя медикобиологичен характер отговаря на лека
4
телесна повреда, неопасна за живота. Получените телесни увреждания не са
били с интензивен характер и от прегледа в спешното отделение се вижда, че
са причинили само главоболие и еднократно повръщане, т.е. не е имало
възбудна или отпадна неврологична симптоматика, налагаща спешна
хоспитализация или спешен скенер на главата. Получените травми са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От датата на процесното
ПТП - 03.08.20 г. до 04.10.20 г. - датата на постъпването на ищеца след падане
в УМБАЛ „Св.Анна” АД вещото лице не е констатирало да има обективни
медицински данни за общото му състояние и неврологичния статус. В
епикризата са отбелязани анамнестични данни за 4 припадъка с треперене на
крайниците, но вещото лице е посочило, че липсва документация за
посттравматична епилепсия - ЕЕГ мониторинг и лечение. Ищецът е диабетик,
като според вещото лице при това заболяване е възможно да се получи
припадък при хипогликемия с различна степен на помрачение на съзнанието и
треперене на крайниците. Вещото лице е констатирало, че в справката от
здравната каса е отбелязано че през периода 01.01.2017 г. – 14.01.2021 г. на
ищеца са изписвани лекарства, реинбурсирани от бюджета на здравната
касата, каквито са например антиепилептичните медикаменти. На 14.04.2021
г. ищецът има назначени лекарства за епилепсия, но не е описана
електроенцефалограма задължителна за тази диагноза. „Тиоктацид“ и
„Ноотропил“ са лекарства, които се изписват за общо заболяване - захарен
диабет с неврологични усложнения, като при ищеца няма контролен скенер на
главата, който да проследи контузионното огнище.
От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, което заключение
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан при процесното ПТП, би
трябвало да има т.н. коланна травма, която е с характерни кръвонасядания в
областта на гърдите. Ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, може да
получи описаните травми на главата и шията от ускорителнозабавящите
инерционни механизми при удара отзад, а мекотъканни травми на лицето
могат да се получат и в двата случая.
В проведеното на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице
д-р М. е уточнило, че уврежданията, които са констатирани при ищеца в
резултат на процесното ПТП могат да бъдат получени независимо дали той е
5
бил с поставен предпазен колан.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), изготвена от вещото лице д-р Е. К. се установява, че описаната
находка в ляво фронтално в извършеното при ищеца на 03.08.2020 г. КТ –
изследване на главен мозък, може да се свърже с малко нехеморагично
контузионно огнище, с белези на ограничен мозъчен едем, със съпътстваща
дискретна субарахноидна хеморагия в съседство, като се констатира и
мекотъканен едем подкожно в тилната област вдясно – възможно
постравматичен. При посоченото изследване от 03.08.2020 г. се установява
ограничена зона на мозъчен едем в ляво фронтално, субкортикално с наличие
на дискретна нишковидна зона на субарахноидна хеморагия по хода на
мозъчните гънки в съседство. Описаните находки могат да се свържат с
посттравматични промени. Вещото лице е посочило, че в подкрепа на
скорошна травма е и наличието на подкожен едем в дясна тилна област, като
промените съответстват на т. нар. counter-coup механизъм на травматична
увреда, т.е. противоположно на мястото на директния удар.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
6
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 03.08.2020 г., около 01.00 часа в с. Казичене, в района на моста преди
кръстовище на ул. „Васил Левски” и ул. „Хаджи Димитър”, Б.Г.Д. - водач на
лек автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. № ********, поради
недостатъчно разстояние реализира ПТП с намиращия се пред него лек
автомобил с марка „Фиат Мареа” с рег.№ ********, управляван от ищеца Г. Й.
Б.. Установи се, че следствие на посоченото ПТП е пострадал ищецът, както и
че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Алфа Ромео
145” с рег. № ********, е била обезпечена от ответното застрахователно
дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на
03.08.2020 г. В причинна връзка с противоправно поведение на Б.Г.Д., ищецът
е претърпя неимуществени вреди.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалия, тъй като недоказани останаха твърденията на
ответника, че ищецът е управлявал лек автомобил с марка „Фиат Мареа” с рег.
№ ******** без поставен предпазен колан. В проведеното на 08.11.2023 г.
открито съдебно заседание вещото лице д-р М. е уточнила, че посочените от
ищеца увреждания е възможно да бъдат получени и ако той е бил с поставен
предпазен колан. От показанията на разпитания по делото свидетел Л. също се
установява, че при настъпване на процесното ПТП ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
7
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания. От приетата по делото СМЕ се изяснява правнорелевантният
факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен,
които в съвкупност са му причинили болки и страдания, като в следствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – 1.травма на
главата с контузия на мозъка-контузионно огнище в дясната голямомозъчна
хемисфера с нискостепенен оток на бялото мозъчно вещество, която по своя
медикобиологичен характер отговаря на средна телесна повреда, неопасна за
живота; 2.навяхване на шията, установено с КАТ като динамичен блок на
шийния гръбнак, което по своя медикобиологичен характер отговаря на лека
телесна повреда, неопасна за живота.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на ЗДвП), неудобствата в нормалната деятелност
на ищеца, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, вероятността от наличието на последващи отзвуци върху
емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента Б.Г.Д. неимуществени
вреди е в размер на 8 000.00 лв.
По изложените съображения предявеният иск от Г. Й. Б. е основателен и
доказан до предявения размер от 8 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Като законна последица от уважаване на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От представените по делото писмени доказателства – бон от 03.08.2020
г. и резултат от извършена компютърна томография в МБАЛ „Надежда” (на
лист 12 - 13 от делото) се установява, че ищецът е заплатил сумата от 215.00
лв. за извършеното изследване. От приетата като компетентно изготвена СМЕ
8
се изяснява правнорелевантният факт, че направените от ищеца разходи, които
са били необходими с оглед наличните при ищеца травматични увреждания.
По изложените съображения предявеният иск от Г. Й. Б. е основателен и
доказан до пълния предявен размер от 215.00 лв., представляващ обезщетение
за претърпените имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за
преглед и изследвания. Като законна последица от уважаване на главния иск
следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно
събитие са основателни, следва да бъде уважен и акцесорният иск за
заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Същата съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 21.12.2020 г.
(видно от представената по делото претенция от ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение – л. 18 от делото) е основателна за
претендирания период от 23.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. Д. С. Н.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
400.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 2 974.25 лв. (депозити за вещи
9
лица и заплатено адвокатско възнаграждение).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 720.00 лв.
и разноски по делото в размер на 124.34 лв. Съдът счита, че направеното
искане от процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.5 от
ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно,
тъй като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е
определено в съответствие с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №
5, да заплати на Г. Й. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******** – адв. Д. С. Н., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 8 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и сумата от 215.00 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти, дължими по
силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/03/120002101057, във връзка с реализирано на 03.08.2020 г. пътно-
транспортно произшествие в с. Казичене по вина на Б.Г.Д. - водач на лек
автомобил с марка „Алфа Ромео 145” с рег. № ********, ведно със законната
лихва върху сумата от 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №
5, да заплати на адвокат Д. С. Н., сумата от 400.00 лв. – възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
10
ОСЪЖДА Г. Й. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******** – адв. Д. С. Н., да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано” № 5, сумата от 2 974.25 лв. – разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” №
5 да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК държавна такса в размер на 720.00 лв. и разноски по делото в размер на
124.34 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11