РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 179/20.09.2021 г., постановено по гр.д. № 607/2019
г. по описа на РС-Самоков е признато за установено, на осн. чл. 124,
ал. 1 ГПК по отношение на А.И. Р. от гр. С., че К.Л. Т., Е.Д. Б. и В. Л.
Т. са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С. и
представляващ поземлен имот с идентификатор ............... по
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С.,
целият с площ 393 кв.м., при следните дялове: за К. Л. Т. и за В. Л. Т.
– по 1/24 идеална част /еквивалентни на по 16,375/393 идеални части/
и за К. Л. Т. и Е.Д. Б. – общо 4/24 идеални части /еквивалентни на
65,5/393 идеални части/ в режим на СИО, като са отхвърлени исковете
на К.Л. Т., Е.Д. Б. и В. Л. Т. в частите им, както следва: за разликата
над 4/24 идеални части /еквивалентни на 65,5/393 идеални части/ в
режим на СИО за К.Л. Т. и Е.Д. Б. до претендираните 79/393 идеални
части в СИО, която разлика е с дробно изражение 13,5/393 идеални
части и за разликата над 1/24 идеална част /еквивалентни на
16,375/393 идеални части/ за В. Л. Т. до претендираните 29,875/393
идеални части, която разлика е с дробно изражение 13,5/393 идеални
1
части, като сборът от тези разлики, за които се отхвърлят исковете е
27/393 идеални части от правото на собственост върху гореописания
недвижим имот, претендирани да са придобити от ищците на
основание придобивна давност.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от К.Л. Т., Е.Д.
Б. и В. Л. Т., всички от гр. С., чрез адв. С.О.. Изложени са
съображения, че решението е недопустимо в частта, с която съда е
признал за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици общо на 6/24 идеални части от имота, тъй като такъв иск
не е предявяван. Изложени са съображения и за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че съдът не е
извършил обсъждане на целия събран по делото доказателствен
материал. Твърдението на ищците е, че от съсобствения поземлен
имот с площ от 393 кв.м., в резултат на придобивна давност са
уголемили дела си с 27 кв.м. или с 27/393 ид.ч. и тяхната идеална част
е станала 125/393 ид.ч. Ищците не били навеждали твърдение, че са
придобили по давност такава идеална част на ответницата от
поземления имот, съответстваща на правата й в съотношението на
площта на придадената по регулация реална част от съседен имот към
увеличената поради тези регулационни предвиждания негова площ.
Твърдят, че по делото се установявало съгласието на И. и М. Т.и за
предаване на владението на тази част от имота на Л. Т.. Установената
фактическа власт на Л. Т. се установило, че е продължила повече от 20
години и същият с едностранни действия по отношение на А. Т.а е
демонстрирал отричане на нейното владение върху процесната част.
По делото било доказано, че претендираната идеална част от ищците
от 125/393 ид.ч. съответства на съотношението между реалната част,
върху която се упражнява владение, и реалната част която се владее от
ищците на другото придобивно основание /наследство и покупко-
продажба/ към общата площ на имота. По същество молят решението
да бъде обезсилено като недопустимо в една част и отменено в друга и
предявения иск уважен.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна А.И. Р. не изразява становище.
В съдебно заседание ответницата по жалба А.Р., чрез адв. М.
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
В определеният от съда срок, въззивниците, чрез адв. С. О.
представят писмена защита.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
2
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците К.Л. Т., Е.Д. Б. и В. Л. Т. са предявили срещу ответника
А.И. Р. иск за установяване по отношение на ответницата на правото
им на собственост върху общо 125/393 идеални части от недвижим
имот, находящ се в гр. С. и представляващ поземлен имот с
идентификатор ................. по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. С., целият с площ от 393 кв.м.
В исковата молба ищците твърдят, че 98/393 идеални части от
имота са придобили К.Т. и В.Т. по наследство, както и от К.Т. и Е.Б. –
Т.а на основание договор за продажба, а останалите 27/393 идеални
части от имота тримата ищци придобили по давност.
В постъпилият отговор от ответницата, изразява становище за
неоснователност. Заявява, че притежава ¾ идеални части от имота, а
ищците – общо ¼ идеална част и съсобствеността върху частта
придобита по регулация е в същия обем в какъвто е собствеността на
основния имот.
Фактическа обстановка е изяснена вярно и правилно от РС-
Самоков и въз основа на нея първоинстанционния съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Не се спори, че процесния имот първоначално е бил собственост
на З.Д. Т., придобит от него по давностно владение, видно от
нотариален акт № 7, т. I, дело № 3 от 20.01.1969 г. З.Д. Т. е оставил
наследници двама сина: И. З. Т. /баща на ответницата А.Р./ и Л. З. Т.
/наследодател на К. Л. Т. и В. Л. Т./.
С нотариален акт № ., т. .., дело № .. от ........ г. З.Д. Т. е учредил
на сина си Л. З. Т. право на строеж – да надстрои етаж върху
собствената му жилищна сграда, построена в имота.
С нотариален акт № .., том ., дело № ... от ......... г., З.Д. Т. е
продал на сина си И. З. Т. и съпругата му М.А. Т.а 2/3 ид.ч. от първия
етаж на къщата, заедно с 2/3 ид.ч. от процесния поземлен имот.
С нотариален акт № ..., т. ., дело № ... от ......... г. З.Д. Т. е продал
на сина си Л. З. Т. ¼ ид.ч от поземления имот. След тази сделка З. Т. е
останал собственик на 1/12 ид. част от имота.
С нотариален акт № .., том ., дело № ... от ........ г. З.Д. Т. е
прехвърлил срещу издръжка и гледане на сина си И. З. Т. – 1/3 ид.ч. от
3
първия етаж от къщата, заедно с 1/3 ид.ч. от процесния поземлен
имот. Тази сделка е породила вещно-прехвърлителен ефект само за
1/12 ид.част. и така И. Т. и съпругата му М. Т.а са станали
собственици на ¾ ид.части от поземления имот.
Приложен е нотариален акт № ..., т. ., дело № .../.... г., с който Л.
Т., И. Т. и М. Т.а са признати за собственици по регулация на 54 кв.м.,
които се придават от УПИ с пл. № .... към УПИ III-2381, кв. 163 по
плана на гр. С., одобрен със заповед № 2809 от 1964 г.
С нотариален акт № ..., том ., дело № .../.... г. Л. Т. и съпругата му
В.В. Т.а са прехвърлили втория етаж от сградата на сина си К. Л. Т.
срещу издръжка и гледане.
С нотариален акт № ., т. ., д. № ..../.... г. И. З. Т. и М. Т.а продават
на дъщеря си А. Т.а 2/3 ид.ч. от първия етаж от къщата, заедно с 2/3
ид.ч. от процесното дворно място, а с нотариален акт за дарение № ..,
рег. ...., д. № .../...., И. Т. и М. Т.а даряват на дъщеря си А. Т.а 1/3 ид.ч.
от първия етаж от къщата, заедно с 1/3 ид.ч. от процесното дворно
място. С тази сделка дарителите не са могли да прехвърлят повече от
притежаваната от тях 1/12 ид.ч. от имота и така А. Т.а е носител на
право на собственост на ¾ ид.ч. от поземления имот, собственици на
останалата на ¼ ид.ч. са били Л. Т. и В. Т.а в режим на СИО.
С нотариален акт №.., т. ., рег. № ...., д. №.../.... г. В. В. Т.а
продава на сина си К. Л. Т. притежаваните от нея 4/24 ид.ч. от
поземления имот и 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ..................1.3. Договорът е сключен по време на брака
между К.Т. и Е.Б. – Т.а и двамата са придобили в режим на бездялова
СИО 4/24 ид.ч. от поземления имот, а В.Т. и К.Т. са съсобственици и
на по 1/24 ид.ч. по наследство от Л. Т..
Приета е нотариално заверена декларация от 22.02.1990 г.,
подписана от И. З. Т. и съпругата му М. Т.а, в която същите са
заявили, че поради извършено плащане на придаваемото се място от
64 кв.м. от страна на Л. Т. – те нямат никакви претенции към
придаващата се част от имота.
Прието е заключение по съдебно-техническа експертиза, според
което 54 кв.м. се придават от имот с пл. № .... по регулационния план
на гр. С.. Вещото лице е изработило комбинирана скица, върху която
с черна линия е нанесен имота и жилищната сграда, със синя линия е
нанесено УПИ XVII-2516, кв. 139 и съседи на него по нанесеното УПИ
........, кв. 163 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед №
2809 от 1964 г. В защрихованата част /със светлозелена щриховка/,
4
определена по букви А, Б, В и Г са посочени придадените 54 кв.м. към
процесния имот.Площта на поземления имот е 392,17 кв.м. /107, 02
кв.м. +164,15 кв.м. +121 кв.м./.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда
са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са
собственици на 125/393 идеални части от недвижим имот, находящ се
в гр. С. и представляващ поземлен имот с идентификатор .................
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. С.,
целият с площ от 393 кв.м., като 98/393 идеални части от имота са
придобили К.Т. и В.Т. по наследство, както и от К.Т. и Е.Б. – Т.а на
основание договор за продажба, а останалите 27/393 идеални части от
имота тримата ищци придобили по давност.
Така предявеният установителен иск е допустим предвид
твърденията в исковата молба, че ищците са придобили правото на
собственост върху имота на конкретно придобивно основание –
придобивна давност.
Неоснователни са възраженията, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск и е постановил „свръх петитум“. Видно от исковата
молба ищците претендират, че са собственици на общо 125/393 ид.ч.
от имота и установявайки, че са собственици на определена по-малка
част /както е в случая/ съдът следва математически да направи
изчисления и посочи каква е частта, съответно да постанови
отхвърлителен диспозитив за другата част.
Няма спор, че ищците са собственици на ¼ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ................. по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. С., целият с площ от 393 кв.м. / 98/393
ид.ч/. Спорен се явява въпроса дали са придобили по давност
спорните 27 кв.м. и тримата са станали съсобственици на общо
125/393 идеални части от имота.
Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), собствеността на
придадените по дворущнорегулационния план недвижими имоти към
парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Тоест,
дворищнорегулационният план е имал непосредствено вещноправно
действие за придадените към парцели части от имоти и с влизането му
в сила собствеността върху същите се е придобивала от собственика
на парцела към който се придават, поради което Л. Т., И. З. и М. Т.а-
собственици на парцела, към който е придаден имот с площ 54 кв. м.,
5
са станали собственици на придаденото място от влизане в сила на
плана. Условният характер на това преминаване на собствеността се
свежда до приложението на регулацията - след заплащане на
обезщетението по оценка, за да възникне възможността за заемането
на имота. Фактът, че регулационните сметки са уредени, се доказва от
издадения нот. акт № 108, т. I, дело № 235/1990 г., с който Л. Т., И. Т.
и М. Т.а са признати за собственици по регулация на 54 кв.м., които се
придават от УПИ с пл. № .... към УПИ III-2381, кв. 163 по плана на гр.
С., одобрен със заповед № 2809 от 1964 г.
В настоящия случай дворищната регулация от 1978 г. е
приложена, тъй като е отпаднало условието за преминаване на
собствеността - обезщетението е платено, издаден е нотариален акт за
придаваемото се място, което е достатъчно да легитимира собственика
на парцела, към който се придава то, за негов собственик.
Неоснователни са доводите на въззивниците за придобиване на
процесната припадаща им се част от 27 кв.м. по давностно владение,
тъй като владението на реална част от имот, съответстваща на правата
им от придаването по регулация не води до увеличаване на дела им.
Тази част не може да се обособи регулационно в самостоятелен имот,
не създава собственост нито върху реална, нито върху идеална част от
имота.
Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик
ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател
на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите
на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е
отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да
свои техните части за себе си. От събраните по делото свидетелски
показания се установява, че ищците са установили фактическа власт
върху частта от имота придадена по регулация и относно ползването
на тази част. Разпределението на ползването на съсобствената вещ по
реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да
упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да ползва общата
вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от
състава на правото на собственост.
С оглед на това, следва са се приеме, че предявеният иск е
неоснователен както по посочените по-горе съображения, така и по
изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви, към
които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва
6
да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
На ответницата по жалба А.И. Р. следва да се присъдят разноски
в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. От
въззивниците е релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, което
е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно предявените искове и на осн. чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 600,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/20.09.2021 г., постановено
по гр.д. № 607/2019 г. по описа на РС-Самоков.
ОСЪЖДА К. Л. Т. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.М.“ № ..,
Е.Д. Б. - Т.а с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „К.М.“ № .. и В. Л. Т. с
ЕГН: ********** от С., ул. „К. М.“ № .. да заплатят на А.И. Р. с ЕГН:
********** от гр. С., ул. „К. М.“ № .., сумата от 500, 00 лв. /петстотин
лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7