Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.06.2020 г.
град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
в.т.д. № 1056 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е решение № 1828/23.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 2350/2019г. по описа на Районен съд – С.З., в частта,
с която “Е.” ЕАД осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 1262.09 лв. за
главница, която без основание е получило на 08.09.2014 г. по фактура №
**********/31.08.2014 г. като цена за пренос по електроразпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.“, ИТН 2939033, за отчетен
период 23.07.2014-22.08.2014 г., и законна лихва върху главницата от 03.05.2019
г. до изплащането й, както и сумата от 637.49 лв. за разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете.
Въззивникът
„Е.” ЕАД излага подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и
нарушение на материалните и процесуални правила на решението в обжалваната
част, като моли въззивния съд да отмени решението в
тази част и да постанови друго, с което
да се отхвърли предявения иск.
В случай, че жалбата бъде
уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения
списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия
„В.” ЕООД взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения
в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение и на двете инстанции.
Окръжен съд – гр. С.З., след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира
за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е."
ЕАД да върне сумата от 1 262, 09 лв. /след допуснатото по искане на ищеца
увеличение/, която получил без основание за такса пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.",
с ИТН 2939033, за периода от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение по фактура № **********/31.08.2014 г., от общо платена
по същата цена за пренос в размер на 1681.26 лв.. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Безспорно е установено, че процесният обект на
ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К." е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение, като на 14.01.2016 г. е
променено меренето на ниво средно напрежение, видно от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 14.01.2016
г.
От Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.
Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА -
Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите
са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със
собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на
мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.
уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано
от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все
още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г.,
ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О.
и на ИТ № 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. “Е.” АД отново изисква документи за
собственост на ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето
им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение. С писмо от 24.11.2014 г. ищецът поискал от „Е.“ АД да отпадне такса
пренос за посочените в писмото обекти, сред които и процесния с ИТН 2939033, В.
с. К., като посочва, че прилага
посочените в това писмо документи за собствеността на електропровода. След това
е започнала процедура по промяна на мястото на измерване от страна на ниско
напрежение към страна на средно напрежение, която промяна за процесния обект е
извършена на 14.01.2016 г., видно от представения от ответника протокол.
На 31.08.2014 г.
ответникът е издал процесната фактура № **********/31.08.2014 г., с която
фактурирал на ищеца за плащане цени на доставена електрическа енергия и мрежови
услуги за множество места на потребление, сред които и процесната цена от
1681.26 лв. без ДДС за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско
напрежение с ИТН 2939033 – ЕИ В. с. К., за отчетен период 23.07.2014 г. -
22.08.2014 г. Сумата по тази фактура с ДДС е платена от ищеца с платежно нареждане
от 08.09.2014 г.
По делото е изслушано заключението на
назначената комплексна съдебно технико – икономическа експертиза, което
установява, че през периода 01.08.2014г. – 31.08.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните
фактури за обект ПС „О.”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение
в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод
„Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
От
заключението на комплексната съдебно технико – икономическа експертиза в
икономическата й част е видно, че разликата в цените на отчетените в процесния
обект количества ел.енергия за доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение е 1262.09 лв. по процесната фактура за процесния период.
При така
установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от
него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение",
каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост
извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният
съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г.,
ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и
мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната.
По тези съображения съдът намира, че релв.нтният по делото въпрос е дали потребеното
количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай, от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“
в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV
на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това
въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в
частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно,
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване
е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и
ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена
за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество
не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което
платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи
на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лв. с вкл.
ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди
изменението с бр. 45 от 15.05.2020 г./ за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай, адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо
размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на
тези правила е в размер на 318, 34 лв. х 20 % ДДС = 382 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде
намалено.
Въззивникът “Е.” ЕАД
следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1828/23.12.2019г., постановено по гр.д. №
2350/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. П.**да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.