№ 22379
гр. С.........., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110139219 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „...... ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ........, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... и М. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ....., обективно и субективно кумулативно съединени
искове за признаване за установено, за установяване на вземания по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна
отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 21.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27585/2025 г. на СРС,
157 състав:
И. И. К. – 1/2 или 761,10 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№
17870, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2025 г. до окончателното
заплащане на вземането и 256,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 07.05.2025 г.
М. И. К. – 1/2 или 761,10 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№
17870, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2025 г. до окончателното
заплащане на вземането и 256,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 07.05.2025 г.
Ищецът „...... ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
1
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване
на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 28.02.2022 г.,
за които всеки отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно по ½ или
сумата от по 761,10 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 07.05.2025 г. в размер на
по 256,86 лв. от всеки, както и законната лихва от датата на подаване заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Ответниците И. И. К. и М. И. К. са подали общ отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове при възражение, че
претендираните суми са погасени по давност.
Третото лице – помагач „........... ЕООД в предоставения му от съда срок изразява
становище, че дяловото разпределение за абонатен № 17870 е извършвано в
съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 32, том (не се чете), дело № 27461/1996 г.,
въз основа на който ............. е придобила собствеността върху недвижим имот,
представляващ ............ находящ се в гр. ...........
Видно от приложения по делото препис – извлечение от акт за смърт, издадена
от Столична община, село Чепинци, ............. е починала на 01.03.2021 г., от
Удостоверението за наследници изх. № РВЕ21-УГ01-2283/23.03.2021 г. на Столична
община – район Възраждане, се установява, че същата е оставила за наследници
ответниците И. И. К. и М. И. К. – нейни синове.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том I, рег. № 720, дело №
54 от 11.03.2022 г. ответникът М. И. К. дарява на ответника И. И. К. притежаваната от
него ½ ид.част от ............ находящ се в гр. ........... представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор .............
Ответникът И. И. К. е подал молба до ищцовото дружество на дата 21.12.2022 г.
за откриване на партида за отопление на същия имот на негово име.
Представените е Договор от 26.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: ............ вх. А, Б, В и Г и третото лице - помагач „...........
ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
10.09.2002 г., както и Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „................“ АД на потребителите в гр. С...........
По делото са представени извлечение от счетоводна сметка, в която е отразена
общата фактура за процесния период, индивидуална справка за използвана топлинна
енергия за периода и протокол за неосигурен достъп.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 32, том (не се чете), дело № 27461/1996 г, Удостоверението за
наследници изх. № РВЕ21-УГ01-2283/23.03.2021 г. на Столична община – район
Възраждане и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том I, рег. № 720,
дело № 54 от 11.03.2022 г.), може да се обоснове несъмнен извод, че през процесния
период отнетниците са били съсобственици на процесния имот при равни квоти.
Следователно същите като собственици на процесния имот са сключили договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца и в този смисъл са имали качеството
потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба
период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са приети
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено
правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „................” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
3
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „...........
ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и с представените по делото писмени
доказателства (счетоводна справка и индивидуални справки за потребена топлинна
енергия) беше доказано, че за процесния период в ползвания от ответниците имот е
доставена топлинна енергия на стойност 1522,20 лв. Ето защо претенцията на ищеца
за цената на доставена топлинна енергия се явява доказана.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от ......ите дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време,
а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
4
издаване на заповед за изпълнение на 13.05.2025 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 13.05.2022 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното най-късно възникналото задължение за м. 02.2022 г. е
станало изискуемо на 14.04.2022 г. (датата, на която задължението за изтеклия на
предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната
давност за вземането е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, следователно всички претендирани вземанията на ищеца са погасени
по давност. Поради изложеното предявения иск подлежи на отхвърляне.
Предвид недължимостта на главното вземане на отхвърляне подлежи и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат
само ответниците, като всеки от тях е направил своевременно искане за присъждане на
разноски. Ответник И. И. К. е сторил разноски в размер на 1000 лв. за реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът М. И. К. е сторил разноски в
размер на 1000 лв. за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната
страна е релевирала възражение за прекомерност на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключването му в рамките на едно
съдебно заседание, защитавания материален интерес и с оглед конкретно проявената
процесуална активност на адвоката, намира, че съответно е адвокатско възнаграждение
за всеки ответник в размер на 400 лв. Следователно отговорността на ищцовото
дружество следва да бъде до размера на определеното след възражение за
прекомерност, адвокатско възнаграждение.
В хипотезата на развило се производство по чл. 422 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство на ответниците не следва да се присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „...... ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ........, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... и М. И. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ....., обективно и субективно кумулативно съединени
искове за признаване за установено, за установяване на вземания по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна
отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 21.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27585/2025 г. на СРС,
157 състав: срещу И. И. К. – 1/2 или 761,10 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита
партида с аб.№ 17870, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2025 г. до окончателното
5
заплащане на вземането и 256,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 07.05.2025 г. и срещу М. И. К. – 1/2 или 761,10 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита
партида с аб.№ 17870, за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната
лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2025 г. до окончателното
заплащане на вземането и 256,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г.
до 07.05.2025 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ...... ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ........ ДА
ЗАПЛАТИ НА И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ...... ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ........ ДА
ЗАПЛАТИ НА М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „................” ЕАД – „........... ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6