№ 32694
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110114759 по описа за 2022 година
С исковата молба и уточнителна молба от 05.04.2022 г. се твърди, че „*** чрез
членовете си: „***, „***, *** и „***, представлявано от Г. Г. П., е сключило договор за
предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа
поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана от 01.07.2019
г. в качеството на изпълнител с Етажната собственост на сграда „***“, с адрес: гр. ***,
бул. „***“ № 98 в качеството на възложител.
Твърди се, че по силата на чл.3 от договора възложителите са се задължили да
заплащат на изпълнителя за предоставените услуги възнаграждение, описано за всеки
самостоятелен обект в Приложение № 7 към договора, като извън него по силата на
чл.6 от договора изпълнителят се е задължил да събира от името и за сметка на
възложителя вноските към Фонд „***“ и Фонд „***“, определени за всеки конкретен
обект в Приложение № 7 към договора.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на собствениците договорът е бил
развален от страна на изпълнителя, при което са останали неизплатени задължения по
него.
Твърди се, че ответникът е ползвател на самостоятелен обект: магазин 1.1,
находящ се в сграда „***“, гр. ***, бул. „***“ № 98 с идентификатор
68134.1932.538.1.134, като последният не е заплащал дължимите такса управление и
административни услуги за периода м.06.2020 г. – м.11.2020 г. на обща стойност 456,
06 лв. От страна на ищеца не са изложени конкретни фактически твърдения каква част
от тази общо посочена като главница сума представлява възнаграждение за
предоставени услуги, вноски към Фонд „***“ и вноски към Фонд „***“, с оглед на
което на ищеца следва да бъдат дадени указания в тази връзка.
Твърди се, че по силата на чл.41, ал.1 от договора при забава в плащанията на
дължимите възнаграждения и вноски по чл.3 и чл.6 от договора се дължи неустойка в
1
размер на 0,2% за всеки ден на забава, но не повече от 20%. Същевременно, в
обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че е налице неизплатена лихва в
размер на 91, 21 лв., считано от м.06.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба,
като в петитума сумата се претендира като лихва за просрочие, с оглед на което на
ищеца следва да бъдат дадени изрични указания да индивидуализира основанието на
претенцията си.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението:
1. да посочи в рамките на общо посочената като главница сума в размер на 456, 06
лв. каква част претендира като: 1) неизплатено възнаграждение за предоставени
услуги по договора; 2) вноски към Фонд „***“ и 3) вноски към Фонд „***“;
2. да посочи основанието на претенцията си за сумата от 91, 21 лв., като заяви
изрично дали претендира същата като неустойка по договора и като съобрази
указанията по т.1 от настоящото разпореждане, да посочи:
3. каква част от сумата 91, 21 лв. е начислена за исковия период 01.06.2020 г. –
20.03.2022 г. върху всяко от вземанията за: 1) неизплатено възнаграждение за
предоставени услуги по договора; 2) вноски към Фонд „***“ и 3) вноски към
Фонд „***“.
Делото да се докладва след изпълнение на дадените указания, респ. – след
изтичане срока за изпълнението им за произнасяне по искането по чл.389 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2