Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК във вр. с ЗКИР.

Делото е образувано по жалбата на К. Д. Д. [ЕГН] и Д. К. Д. [ЕГН], и двамата чрез адв. Д. А. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. * против Мълчалив отказ за извършване на адм. услуга – вписване на Д. К. Д. в издадена Заповед № 1629/ 30.07.1999 г. на кмета на община Варна и издаване на скица за ПИ с идент. № ************* по КККР на [населено място] от началника на СГКК – Варна.

В жалбата е посочено, че при издаване на процесния адм. акт е налице нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на мълчаливия отказ на началника на СГКК – Варна и присъждането на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по делото жалбоподателите, редовно призвани, се представляват от адв. Д. А. от АК – Варна, която поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на началника на СГКК – Варна.

Ответникът по жалбата – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От депозираното с адм. преписка писмено становище (стр. 4 от делото) е видно, че счита жалбата за неоснователна, тъй като адм. акт не бил издаван, поради нередовност на документи – непредставяне на пълномощно от Д. К., за което той е бил уведомен електронно на 07.05.2025 г. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на жалбоподателите.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното:

Жалбоподателят К. Д. е подал заявление № 01-281635 на 08.04.2025 г. за нанасяне на промени в КРНИ с представяне на документ за собственост, адв.пълномощно за него, удостоверение за наследници, заповед № 1629/ 30.07.1999 г. и оценителен протокол № 130/ 21.12.1999 г., както и удостоверение № 262/ 130Д от 15.05.2000 г. на община Варна, район „Приморски“ и удостоверение № 329/ 12.01.1999 г. за внесена сума в счетоводството на район „Приморски“ при община Варна до СГКК – Варна (стр.4 от адм. преписка). В заявлението е било отбелязано, че услугата ще се извърши общо за 10 дни.

На 20.05.2025 г. жалбоподателите са подали жалба против мълчалив отказ на началника на СГКК за извършване на адм. услуга, чрез адм. орган.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че не е налице Мълчалив отказ на началника на СГКК – Варна, да се произнесе по така подаденото заявление на жалбоподателите К.Д. и Д.Д..

Според § 2, т. 2, буква "в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 3 от АПК вр. § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК.

По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ, съдът следва да провери дали са били налице нормативните изисквания за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай поисканата административна услуга съществува в списъка на адм.орган за административно обслужване на физически и юридически лица, което предполага допустимо сезиране на ответната страна за произнасяне.

Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, вр. чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които е и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено /вж. чл. 86 от ЗС/. Следователно заверката на молба-декларация е част от необходимата документация по провеждане на охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като с този официален свидетелстващ документ административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече правото на собственост на молителя. Административният орган /кметът на общината/ не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговите права и задължения се ограничават в случая единствено до извършването на проверка за титуляра на собственост, удостоверяване на това обстоятелство и издаване на исканата скици на имота, но не и преценка за основателност на твърдяното право на собственост. Освен това доказателствената сила на констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярят по нотариалния акт не е собственик.

По отношение на твърдяната липса на адв. пълномощно за Д.Д.. Действително такова липсва да е било представено пред адм. орган към 08.04.2025 г. според адм. преписка. Това се потвърждава и от датата под представеното пълномощно – 19.05.2025 г. Или към датата на депозиране на заявлението пред адм. орган пълномощно за Д.Д. не е било представено. В тази връзка следва да бъде уточнено, че адм. орган сочи, че е бил дал указания за липсата на пълномощно, електронно връчени на страната заявител, но не представя такива доказателства, поради което съдът приема, че изявлението на страната е защитна нейна теза, несвързана с действителното състояние на отношенията между страните.

Поради това съдът приема подадената жалба за основателна. Съдът счита, че при развилите се отношения между страните има формиран мълчалив отказ за извършване на адм. услуга.

Предвид на изхода от оспорването съдът приема, че разноски следва да бъдат присъждани на жалбоподателите в размер на 820 лв. съставляващи адв. възнаграждения и внесена ДТ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ за извършване на адм. услуга – вписване на Д. К. Д. в издадена Заповед № 1629/ 30.07.1999 г. на кмета на община Варна и издаване на скица за ПИ с идент. № ***************** по КККР на [населено място] от началника на СГКК – Варна по заявление вх. № 01-281635/ 08.04.2025 г. от К. Д. Д. [ЕГН].

ОСЪЖДА СГКК - Варна да заплати на К. Д. Д. [ЕГН] и Д. К. Д. [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 820 лв. съставляващи адв. възнаграждение и внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му до страните пред Върховен административен съд на Република България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.