№ 3202
гр. С., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110102250 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу А. Б. П. осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата 1379.69 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.01.2022 г., до изплащане на вземането, сумата 167.08 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 06.07.2021 г., сумата 18.60 лв. – такса за дялово разпределение за периода
м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.01.2022 г., до изплащане на вземането и сумата 3.44 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за
периода 30.07.2018 г. – 06.07.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на
процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи
обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че
съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
1
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата се извършва от „Т. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител А. Т., с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия, както и представените от него
документи, като счита, че съобщенията към фактури са частни документи, които нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила и не са годно доказателство да установят
доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Ежемесечните сметки, изготвяни
от топлинния счетоводител, били прогнозни и се съставяли на базата на предходния
отоплителен сезон, което съставлявало порочна практика. Прави възражение за
погасяването на задълженията по давност.
Третото лице-помагач „Т. не оспорва предявените искове и счита същите за
основателни.
Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника въз основа на твърдяното вещно право на собственост, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В случая от представения по делото протокол за съдебна делба от 1982 г. на СРС, ГК,
42 състав, се установява, че единствен собственик на процесния апартамент № 7, находящ се
в гр. С., е ответникът А. Б. П.. При това съдът намира, че ответникът се явява материално
легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот. Същият в качеството си на клиент на топлинна енергия е
обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
2
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150,
ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е
общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по
делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник Монитор. По
делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. С., ж.к. „З., е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер
№ . (по-късно .), който се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като
3
отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, а отчетът се документирал. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи /загубите на
топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в
нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество топлинна
енергия, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот,
сградна инсталация и общи части/ и БГВ. От справката от топлорайон „Земляне” се вижда,
че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в
АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е
дадено само „чистото количество” ТЕ. Вещото лице посочва, че общият топломер е одобрен
тип, като е преминал изискуемите по закон метрологични проверки.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в имота няма отоплителни тела и абонатът не ползва, респ. не заплаща
топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект. Топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ за
процесния период е начислявана служебно „на брой лица“ с разходна норма 140
л/денонощие за един брой потребител, като според ФДР потребителите за този период в
имота са били един брой. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за
топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до
извода, че ищецът е начислявал сумите за топлинна енергия в имота на ответника съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
Така, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 2023.44 лв. при отчитане на изготвените изравнителни
сметки за процесния период – за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от
изравнението е сума за доплащане в размер на 287.18 лв., а за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. – сума за доплащане в размер на 292.61 лв. Вещото лице е достигнало до извод,
че сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и не
се е натъкнал на нарушения от страна на ФДР. Следва да се отбележи и разясни, че съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна
сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този
начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен
период.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно изгответно, се потвърждават сумите, които е установило като дължими и
вещото лице-топлотехник. Няма твърдения, нито данни за извършено от ответника плащане,
което да следва да се съобрази.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени,
като ответникът следва да отговаря до размера на предявения от ищеца иск – за сумата от
1379.69 лв.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представените общи фактури и изравнителните сметки/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за
4
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от заключението по СТЕ, третото лице-
помагач е извършило услугата дялово разпределение, като няма данни работата да не е
приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение
в размер на 27.91 лв., а съобразно поисканото от ищеца – сумата от 18.60 лв. за периода от
м.06.2018 г. до м.04.2020 г.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За процесния период са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № . г. на КЕВР, приложени по
делото. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия прогнозните месечни дължими суми са
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите
условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м.
септември 2018 г. – от 15.11.2018 г., за вземането за м. октомври 2018 г. – от 16.12.2018 г. и
т.н.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането, т.е. в случая от 18.01.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 11.11.2018 г., са погасени
по давност. Това са вземанията от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. вкл., които възлизат на
стойност 212.31 лв., видно от приетото по делото заключение на СТЕ.
Следователно от претендираната от ищеца сума в размер на 1379.69 лв. следва да се
извади погасената по давност сума в размер на 212.31 лв. Така, искът следва да се уважи за
сумата от 1167.38 лв. и за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., а за разликата до пълния
предявен размер от 1379.69 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.08.2018 г. вкл. искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
5
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Така, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.06.2018 г. до
м.10.2018 г. вкл. в размер на 5.95 лв. /5 мес.х1.19 лв./. Вземането за м.11.2018 г. не е
погасено по давност, тъй като то става изискуемо на 01.12.2018 г. и предвид периодът от два
месеца и седем дни, през който давност не е текла, съответно не са погасени по давност и
последващите задължения до м.04.2020 г., които са общо в размер на 12.65 лв.
Следователно предявеният иск се явява основателен за сумата от 12.65 лв. и за периода
от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 18.60 лв. и за
периода от м.06.2018 г. до м.10.2018 г. вкл. искът следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Т. не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за
вземанията за топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът е в забава, считано от
15.09.2019 г. за задълженията по Обща фактура № . г. и считано от 15.09.2020 г. за
задълженията по Обща фактура № . от 31.07.2020 г. Съдът определя размера на дължимото
обезщетение за забава върху установения размер на главницата от 1167.38 лв. по реда на чл.
162 ГПК, като то възлиза на сумата от 123.23 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г.
при съобразяване на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., лихви за забава не
текат.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща датата
на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната претенция в
размер на 3.44 лв. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира сторените по делото разноски за заплатена държавна такса (62.75
6
лв.), депозити за експертизи (550 лв.), депозит за особен представител (340 лв.), както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лв. на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед предмета на дейност на
дружеството. С оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 874.55 лв.
Ответникът не е сторил разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., вх. ., да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1167.38 лв., представляваща
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се
в гр. С., за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022
г. до изплащане на вземането, сумата от 123.23 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г. върху вземането за топлинна енергия; сумата от
12.65 лв. – незаплатена главница за дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 874.55 лв., разноски в настоящото
производство по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1379.69 лв. и за периода от м.05.2018
г. до м.08.2018 г. вкл., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 167.08 лв., иска за главницата за
дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 18.60
лв. и за периода от м.06.2018 г. до м.10.2018 г. вкл., както и изцяло иска за сумата в размер
на 3.44 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
30.07.2018 г. до 06.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7