Р Е Ш Е Н И Е
№260170/12.11.2020г. 12.11.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 10.11 2020 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря
Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 53 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на НД МЕНИДЖМЪНТ ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Й.И.Н., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 09.05.2018 год.,със
съответните съществени уговори по договора и ОУ към него, по силата на който ищецът отпуснал на
ответника чистата сума от 450 лв. Кредитът следвало да бъде изплатен на 18
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25 лв. Срокът на договора
изтекъл на 18.09.2018 год. В молба – уточнение се посочва, че
кредитополучателят възстановил сумата от 75 лв. Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор особения представител на
ответника оспорва иска. Не било ясно какви суми включват месечните погасителни
вноски. Нямало и доказателства претендираната сума
действително да е получена от ответника. Претенцията се основавала на
последователно представени документи с различно съдържание. Иска се отхвърляне
на иска.
В
с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответникът се представлява от назначен особен представител,
чрез когото оспорва иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати
на заявителя исковите суми – главница и лихва за забава, както и
разноски в заповедното производство. Предвид ,
че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски
кредит от 09.05.2018 год., сключен между
страните, по силата на който на ответникът е отпуснат кредит в размер на 450
лв., със срок за връщане 18 седмици, при уговорена седмична погасителна вноска
– 25 лв., включваща главница и лихва, съгласно погасителен план, при фиксиран
лихвен процент – 0% и при уговорен ГПР – 48, 43 %. В договора е посочено,
че с подписването му кредитополучателя
удостоверява, че е получил изцяло заемната сума. Прието е и Приложение № ***
към договора, в което е инкорпориран погасителния план, вкл. искане за кредит и
ОУ към договора.
Ответникът не е оспорил подписа си
на горепосочените документи.
С допълнителна молба е представено
Приложени № *** към договора, в което в графа внесени суми е посочено, че на
09.05.2018 год. и на 10.05.2018 год. е внесена сума от общо 75 лв. Приложението
в същия вид е приложено и към заявлението по чл. 410 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните
по делото доказателства, че ищецът и ответникът са били във валидно облигационно отношение по сключен
договор за заем от 09.05.2018 год. Според съда неоснователно е възражението на
ответника относно липсата на доказателства за реално получаване на сумата.
Както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, с полагане на подписа си под
договора, който не е оспорен, ответникът е удостоверил и че е получил изцяло
сумата в брой.
Според съда неоснователно е и
възражението касаещо неяснотата на погасителния план
и по-специално какво включва всяка от месечните погасителни вноски. В процесния случай уговорения лихвен процент е нулев, т.е. 18
– те седмични погасителни вноски всъщност представляват разсрочената главница
от общо 450 лв.
По отношение възражението за
неустановеност размера на дълга, предвид че претенцията се основава на
последователно представени документи с различно съдържание, съдът намира за
необходимо да посочи , че в настоящия случай следва да бъде кредитирано
Приложение № ***, в което е посочено че са извършени плащания. Това е така,
т.к. с този документ ищецът на практика признава неизгодни за себе си факти. От
друга страна последователна е съдебната практика, че кредиторът не следва да
доказва отрицателни факти, в случая факта, че не е извършено плащане. Напротив
именно в тежест на длъжника е установяването на този факт, но в настоящия случай
твърдения и доказателства в тази насока не са ангажирани.
В обобщение, съдът приема, че между
страните е сключен по ясен и разбираем начин и след предоставяне на
необходимата преддоговорна информация, действителен
договор за заем. Претенцията за главница е основателна и следва да бъде уважена
в пълен размер.
Основателна
е и претенцията за лихва за забава от падежната дата на договора до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, която изчислена от съда , посредством
използването на онлайн калкулатор е в размер на 43, 75 лв.
Съгласно ТР № *** год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 325
лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 535 лв.-заплатена
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.И.Н.,
ЕГН ********** , дължи на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,
сумата от 375 лв. –
главница по договор за потребителски кредит от 09.05.2018 год., сумата от 43, 75 лв. – лихва за забава за периода
18.09.2018 – 11.11.2019 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й.И.Н., ЕГН **********
да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,
сумата от 325 лв. - разноски в
заповедното производство, както и разноски за настоящата инстанция в размер на 535 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: