Присъда по дело №968/2024 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 16
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 2 юни 2025 г.)
Съдия: Галина Димитрова Василева
Дело: 20243420200968
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Силистра, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Василева
при участието на секретаря П. Г. Т.
и прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Г. Д. Василева Наказателно дело от общ
характер № 20243420200968 по описа за 2024 година
въз основа на закона и събраните по делото доказателства
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Е. Р., роден на ..., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че:
В периода 05.06.2024г. - 28.07.2024г. в гр. А., общ. А., обл. С., системно
следил Д. Г. Д., ЕГН **********, като я причаквал на различни места в
населеното място, приближавал се до нея в района на дома , находящ се в гр.
А., ул. „Д. М.“ № ..., опитвал да предизвика нежелана комуникация чрез
телефонна връзка от телефона си с № ... и чрез текстови съобщения от
телефонно приложение и програми за незабавна комуникация „Viber“ към
мобилен телефон марка и модел „Samsung Galaxy А71“, с № ..., ползван от Д.
Г. Д., и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето ,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл.144а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА и му
налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години.

На 05.06.2024г. в гр. А., общ. А., обл. С., противозаконно унищожил
1
чужда движима вещ - мобилен телефон марка и модел „Samsung Galaxy А71“,
на стойност 170 лева, собственост на Д. Г. Д., ЕГН **********, поради което и
на основание чл.216, ал.1 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА и му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 НК, отлага за срок от три години.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.23, ал.1 НК, едно общо най-тежко
наказание измежду наложените с настоящата присъда наказания, а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 НК, отлага за срок от три години.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, едно общо
най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда наказания и
приетото за изтърпяване от подсъдимия Е. Е. Р., ЕГН **********, наказание
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 НК е отложено за срок от три години, по силата на одобрено от съда
споразумение № 192/19.11.2024г. по НОХД № 795/2024г. по описа на Районен
съд – Силистра, влязло в сила на 19.11.2024г., а именно шест месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което отлага за срок от три години.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Е. Р., ЕГН **********, с установена
самоличност, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на гражданския ищец Д. Г.
Д., ЕГН **********, сумата 170.00 (сто и седемдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 216, ал.1 НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. Е. Р., ЕГН **********, с установена
самоличност, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на гражданския ищец Д. Г.
Д., ЕГН **********, сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 144а, ал.2 вр. ал.1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Е. Р., с установена самоличност, да заплати
сумата 66.80 (шестдесет и шест лева и осемдесет ст.) лева по сметка на РС -
Силистра, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове, съгласно чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимия Е. Е. Р., с
установена самоличност, да заплати сумата 981.66 (деветстотин осемдесет и
един лева и шестдесет и шест ст.) по сметка на ОД МВР - Силистра, и сумата
120 (сто и двадесет) лева по сметка на РС – Силистра, представляващи
2
направените по делото разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
обявяването й днес пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НОХД № 968
по описа на Силистренски районен съд за 2024г.

Районна прокуратура - Силистра е внесла обвинителен акт срещу Е. Е. Р.
от с.Р., общ. Д., обл. С., ЕГН **********, за престъпление по:
чл.144а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, затова че в периода 05.06.2024г. -
28.07.2024г. в гр. А., общ. А., обл. С., системно следил Д. Г. Д., ЕГН
**********, като я причаквал на различни места в населеното място,
приближавал се до нея в района на дома , находящ се в гр. А., ул. „Д. М.“ №
..., опитвал да предизвика нежелана комуникация чрез телефонна връзка от
телефона си с № ... и чрез текстови съобщения от телефонно приложение и
програми за незабавна комуникация „Viber“ към мобилен телефон марка и
модел „Samsung Galaxy А71“, с № ..., ползван от Д. Г. Д., и това би могло да
възбуди основателен страх за живота и здравето , като извършеното не
съставлява по-тежко престъпление,
и за престъпление по чл. 216, ал.1 НК, затова че на 05.06.2024г. в гр. А.,
общ. А., обл. С., противозаконно унищожил чужда движима вещ - мобилен
телефон марка и модел „Samsung Galaxy А71“, на стойност 170 лева,
собственост на Д. Г. Д., ЕГН **********.
В съдебното производство, в качеството на частен обвинител, e
конституирана пострадалата Д. Г. Д..
За съвместно разглеждане в съдебната фаза на наказателното
производство са приети гражданскоправните претенции на конституираната в
качеството на граждански ищец Д. Г. Д., заявени срещу подсъдимия Р. – за
обезщетение за причинените от деянието по чл. 216, ал.1 НК имуществени
вреди в размер на 170 лева и за сумата 1500 лева, посочена като обезщетение
за неимуществени вреди от деянието по чл. 144а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до
окончателното изплащане на сумата.
Прокурорът поддържа всяко от повдигнатите срещу подсъдимия
обвинения, намира че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
категорични доказателства, прави анализ на същите и визира, че вменената на
подс. Р. деятелност за двете престъпления се установява по несъмнен начин.
Проследява като хронология развоя на събитията по повод „инцидентните“
срещи между подсъдимия и пострадалата, естеството на тяхното познанство и
обръща внимание на демонстрираното и устно заявено от момичето
нежелание да има връзка с младежа. Пледира за признаване на подсъдимия за
виновен по двете обвинения и постановяване на осъдителна присъда при
отчитане и на обремененото му съдебно минало с предоставяне на
изпитателен срок за всяко от наказанията, които конкретизира като осем
месеца ЛОС за първото престъпление и три месеца ЛОС за второто. Изразява
1
позиция за основателност на гражданските искове.
Повереникът на частният обвинител и граждански ищец визира, че
обвинението по отношение на подсъдимия за извършените от него
престъпления е доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна страна. Изразява становище, че обясненията на подс.Р. са
нелогични и са опровергани от останалите доказателства по делото.
Присъединява се към позицията на прокурора досежно признаване на
подсъдимия за виновен и моли за определяне на наказания, които като вид и
размер да са адекватни и справедливи на степента на обществена опасност на
всяко от деянията и на дееца. По отношение на всеки от гражданските искове
счита, че претенцията се явява доказана по основание и по размер и моли за
уважаването на всяка изцяло.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. изразява съгласие с
позицията на повереника си.
Защитникът – адв.П. счита, че по казуса са формирани четири групи
факти, като по отношение посегателството спрямо мобилния телефон на св.Д.
Д. спор няма и за това престъпление подсъдимият следва да носи отговорност
съобразно предвиденото като наказание с оглед обремененото му съдебно
минало. Моли наказанието да е в предвидения минимум и с изпитателен срок,
предложен от прокурора. По отношение на действията му по причакването на
св.Д., пресрещането, посещението на къщата на баба през нощта, където
момичето било към него момент, излага доводи в насока желанието на
подсъдимия между него и свидетелката да се развият т. нар. амурозни
отношения или да станат гаджета. Подчертава, че когато подс.Р. е разбрал, че е
отхвърлен и има други кандидати, той е променил поведението си към
девойката към по-лошо. Моли съда, ако се приеме, че е осъществен състава на
144а, ал. 2 НК, да бъде съобразено заключението на вещото лице, че Е. Р.
страда от умствена изостаналост граничен вариант, с много нисък коефициент
на интелигентност, при тежката педагогическа занемареност. Досежно
гражданско-правните претенции намира тази за неимуществените вреди за
завишена.
Подсъдимият Е. Р. дава обяснения по обвинението, като в съдебните
прения посочва, че няма какво да каже.
В последната си дума посочва, че не може да прецени какво да иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Е. Е. Р. е роден на ..., ЕГН **********. През 2019г. бил
настанен в Кризисен център за деца и младежи в град А., обл.С. и живял при
леля си в този град.
Пострадалата Д. Г. Д. е от гр. С., живеела заедно с родителите си и всеки
месец посещавала баба си св.С. И., живуща в гр. А.. По време на престоя си
2
там св.Д. създала нови познанства, като през 2020/2021 г. се запознала и с
подс. Р., който бил в компанията, с която излизала през лятната ваканция. В
определен период от време двамата имало по-задълбочени лични отношения,
за което св.Д. била споделила на много близката си приятелка св.С. Р..
От май месец 2024г. св. Д. Д. заживяла в дома на баба си в гр.А., общ. А.,
обл. С., ул. „Д. М.“ № ... по силата на съдебно решение до навършване на
пълнолетие, а св.С. И. била определена за попечител на момичето. Св.Д. била
редовна ученичка в ПГПТ „Е. Г.“ в гр. С., поради което пътувала всеки ден по
време на учебната година до гр.С. и обратно до гр.А..
На 05.06.2024г. св. Д. била в центъра на гр. А. заедно със св.Д. Д., с
когото се познавала от началото на 2024г. Между двамата имало симпатии,
взаимно се харесвали, което било забелязано от подсъдимия Р.. Последният,
докато посещавал училището в гр.А., бил съученик със св. Д. и двамата били в
добри отношения. В посочения ден подсъдимият видял посочените свидетели,
че били седнали в открито заведение, и отишъл при тях. Повишил тон на
момичето защо била казала, че нямало да излиза, пък го лъжела и пак била със
св.Д.. На посочения младеж заявил, че не иска неговите приятели да ходят с
бившите му гаджета. След това поръчал бира за всички, която изпили. Св.Д.
ги оставил и отишъл на тренировка във фитнес - центъра, а св.Д. казала на
подсъдимия, че трябва да се прибира понеже баба я чака. Последната
започнала да звъни на Д., но момичето не отговаряло на повикванията понеже
подсъдимият и казал да го изслуша. Мобилният телефон на пострадалата,
марка и модел „Samsung Galaxy А71“, не спирал да звъни и св. Д. заявила на
подсъдимия Р., че трябва да се прибира, защото баба ще се притесни. Той
настоял да я изпрати, тя не искала. Тръгнала, подсъдимият изразил съмнение,
че тя отива при св.Д., и тръгнал след нея. По пътя момичето получило
съобщение от св.Иванова, поради което се спряла да го прочете. В него
момент подсъдимият, който решил, че това е ъобщение от другото момче,
блъснал ръката , телефонът паднал на земята и той го взел. Заявил на
свидетелката, че ще стои без телефон нея вечер и се отдалечил.
Това се случило в близост до дома на св. Н. М.. Св.Д. Д. започнала да
крещи след подсъдимия да върне телефона, което било пряко възприето от
св.М., която била навън и хвърляла боклука. Видяла момичето да плаче,
викнала на подсъдимия да се върне и да даде телефона. Той се приближил до
Д. Д. и като подавал апарата го огънал през средата с думите „Ай, да видим
сега как ще пишеш на Д.!“. Телефонният апарат бил със счупен дисплей и с
такава повреда, че вече бил негоден за бъде използван.
След тази случка започнало почти непрестанно следене на св. Д. от
страна на подсъдимия. Сутрин причаквал момичето като тръгва за училище,
стоял на стълбите на къщата на баба , която всеки път го питала какво прави
там. Той заявявал, че чака Д.. Това се повтаряло няколко пъти, като св.С. И.
предупреждавала подсъдимия да не се занимава с внучката , заявявала му,
че тя учи, и да се маха от дома им. Подсъдимият започнал да причаква
3
момичето следобед на ЖП гарата в гр.А., когато то се връщало от училището
от гр. С.. Поради това му поведение св.Д. молела баба си да я изпраща и
посреща, като започнала да изпитва притеснение да се движи сама по
улиците.
През месец юли 2024г., след започване на лятната ваканция, на гости на
св.Д. в гр.А. отишла св. С. Р.. Двете момичета излизали заедно из населеното
място, като при отиването до магазина или при разходка св.Р. забелязала, че
приятелката Д. все се оглеждала притеснено и след засичане на подсъдимия
ръцете започвали да треперят и да се притеснява. Св.Р. възприела, че почти
винаги, когато двете излизали подсъдимият все бил след тях, спирал ги,
започвал разговор с Д., разпитвал я къде ходи, какво прави, като в повечето
случаи говорел на турски език, който Д. разбирала. Повишавал тон и на
св.Р. правело впечатление, че все едно държи сметка на Д. как тя да прекарва
ежедневието си.
Една вечер, когато двете момичета били в стаята на св. Д. и се готвели да
лягат да спят, чули на прозореца на стаята на бабата - св. С. И. да се чука.
Погледнали двете през прозореца и видели подсъдимия, който прескачал
оградата на двора към улицата. През това време възрастната жена се качила на
горния етаж в стаята на момичетата. Почукала, и след като ги видяла,
облечени с пижамите, им казала, че подсъдимият и чукал по стъклото, за да
каже, че внучката Д. била навън през нощта, което се оказало, че не е вярно.
След тази случка и заминаването на св.Р., св.Д. Д. започнала да спи в
стаята на баба си, защото изпитвала страх от поведението на подсъдимия,
което възрастната жена забелязала. Започнали телефонни търсения от
подсъдимия на свидетелката, ползваща номера ..., от неговия телефонен номер
..., който св.Димитрова запомнила и блокирала. Подсъдимият започнал да
се обажда от други телефонни номера, като многократно използвал и
телефона на св. П. Г. с № .... На 25.07.2024г. св.Димитрова подала жалба в РУ
– С. за действията и преследването от подсъдимия и счупения от него
телефон.
На следващия ден св. Д. излязла и отишла до магазин „М.“ в гр.А.
заедно със своя приятел и родственик св. С. С.. Обвиняемият я видял и
причакал пред супермаркета. Хванал я за ръката и я дръпнал встрани, запитал
я какъв и е св.С. и започнал да крещи да внимава какво прави заради
подадената от нея жалба и че ще счупи главата. След това заминал, св.С.
видял, че Д. била разстроена и уплашена. Тя му споделила, че подсъдимият я
преследвал от доста време, но тя не искала да има отношения с него. Когато се
случвало впоследствие момичето и св.С. да са в компания като излизали, тя го
молела да я изпраща до дома .
На 28.07.2024г. в 22:04 часа, чрез телефонно приложение и програма за
незабавна комуникация „Viber", подс. Р. изпратил текстово съобщение на
турски език от своя мобилен номер ... към мобилен номер ..., използван от св.
Д. Д., с текст „Ууу, кучко, теб като те хвана, ще те наеба, виж да знаеш това!“.
4
След като получила това съобщение св. Д. подала жалба в РУ – Силистра.
По отношение на подсъдимия Е. Р. е назначена комплексна
съдебнопсихиатрична експертиза, заключението по която визира, че същият е
с лека умствена изостаналост, граничен интелектуален вариант при данни за
тежка педагогическа занемареност, но към момента на извършване на всяко от
деянията е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си по разумни подбуди, въпреки че е постъпвал
недооценъчно. Същият не е с изразен в такава степен интелектуален дефицит
и не е с физически недъг, които да препятстват възможността му да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти и е в състояние да дава
достоверни сведения, ако желае. Заключението е категорично, че Е. Р. не
страда от психично заболяване, което да се приравнява на продължително
разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 НК. Същевременно
констатациите при изследването по СПЕ са категорични, че при подсъдимия
няма разстройство на възприятията при което да се нарушава правилното му
отношение към външния свят, нито има разстройство на способността му да
осъзнава постъпките си по отношение на св. Д. Д..
Пред съда вещото лице пояснява, че в общуването с пострадалата
подсъдимият се е изживявал като доминиращ, не е очаквал възражения от
нейна страна, не е приемал отблъскването и се опитвал да установи
„амурозни“ любовни отношения, и едва след реакцията на институциите се
отдръпнал.
За непълнолетната пострадала свидетелката Д. Д., заключението по
изготвената СПЕ фиксира, че е с нормален интелект, не страда от психично
заболяване, годна е правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти и е в състояние да дава достоверни сведения, ако желае.
По отношение паричната равностойност на мобилното устройство
„Samsung Galaxy А71“, собственост на св.Д. Д., заключението по изготвената
в ДП оценителна експертиза визира, че същата възлиза на 170 (сто и
седемдесет) лева към инкриминираната дата 05.06.2024г.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа обсъждането и анализа на събраните по делото доказателства –
частично от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания,
съпоставени обсъдени помежду им, всяко от заключенията по СПЕ,
заключението по СЦЕ, и писмените доказателства, приобщени по делото по
реда на чл. 283 НПК.
Обясненията на подсъдимия Р. съдът съпостави с останалите данни,
изяснени посредством свидетелските показания и писмените доказателства,
като отчете, че те имат и характер на средство за защита. Именно последното
е застъпено в неговата позиция, че било шега изпращането на съобщението по
„Вайбър“ и на изявлението му „Ще ти счупя главата!“. Еднопосочността и
логическата последователност в показанията на св.Д., св.Р., св.С., св.И. за
реакцията на уплаха, притеснение – озъртане, треперене на ръцете, стресово
5
състояние, у пострадалата при излизането извън дома и след срещите с
подсъдимия, недвусмислено очертават, че в поведението на момичето е
настъпила промяна вследствие действията на подсъдимия по нейното следене,
причакване, комуникацията и опитите за такава по телефона и чрез
приложения към същия, отнемането по груб начин на вещта (мобилния
телефон) и унищожаването му. Смисълът на пратеното текстово съобщение,
изписано на турски език, е било разбрано от св. Д. поради това, че е знаела
този език, като в ДП е извършен превод чрез лицензиран преводач от турски
на български език.
Приобщената към доказателствения материал информация от
мобилните оператори, обсъдена и с показанията на св. Д. и св. П. Г., разкрива
една настойчивост и системност в поведението и опитите на подсъдимия да
осъществява комуникация със св. Д., която не е била желана от нея.
Последното се затвърждава и от обясненията на подс.Р., че тя открито му е
казала веднага след като счупил телефона, че не иска да има отношения с
него и не иска да бъдат гаджета. Въпреки това негово знание той продължил с
процесното си поведение. С действията си от обективна страна подсъдимият е
осъществил системно следене на пострадалата като е демонстрирал
поведение, което е имало заплашителен характер за св.Д. Д., предвид
причакването на различни места в град А., приближаването до нея в района
на дома , показването, че е наблюдавана, опитите му да предизвика
нежелана комуникация чрез телефонна връзка чрез текстови съобщения от
телефонно приложение и програми за незабавна комуникация „Viber“, което е
довело до възбуждане на основателен страх за живота и здравето . В тази
насока е и констатацията на вещото лице по СПЕ за пострадалата, че в процеса
на наблюдаването и проследяването от подсъдимия, момичето е
преживяло реален страх за здравето и живота си, особено при отчитане факта
на грубото посегателството спрямо нейна лична вещ – телефона и промяната в
поведението – не излизала сама, спяла в стаята на баба си, искала да бъде
изпращана, придружаване от приятели до дома .
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал естеството на своето поведение, осъзнавал е постъпките си по
отношение на св. Д. Д., констатирано и от заключението по СПЕ, бил е
наясно, че навлиза в чуждо лично пространство и това негово поведение е
неправомерно, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, че
извършените от него действия са от естество да предизвикат основателен
страх у пострадалата – точно каквато е била и целта на предприемането им, за
да наложи своята воля за създаването на любовни отношения и да доминира.
Установеният при него интелектуален дефицит не е в такава степен на тежест,
която да му пречи да разбира правилно външния свят, нито има разстройство
на способността му да осъзнава постъпките си по отношение на св. Д. Д..
Подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от това си поведение и е искал тяхното настъпване. Предвид така изясненото
съдът намира, че от страна на подсд.Реджеб е осъществен съставът на
6
престъплението по чл.144а, ал.2 вр. ал.1 НК.
Съдът намира, че за това престъпление адекватно с оглед спецификата
на случая, непълнолетието на пострадалата, времетраенето на
престъплението, обремененото съдебно минало на подсъдимия, осъден за
престъпление по чл.194 НК, по чл.195НК и по чл.346, ал.2 НК, се явява
наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца. В рамките на
предоставения, съгласно чл.66, ал.1 НК, изпитателен срок от три години
подсъдимият има възможността да преосмисли поведението си, да коригира
същото и занапред да спазва установените от закона правила.
По отношение осъщественото от подсъдимия посегателство спрямо
движимата вещ, мобилен телефон марка и модел „Samsung Galaxy А71“,
собственост на св.Д., на стойност на стойност 170 лева (под размера на
минималната за страната работна заплата към него момент), съдът намира, че
осъществен състава на престъплението по чл.216, ал.1 НК. С действията си по
прегъването на техническото устройство на две и счупването на дисплея,
подсъдимият е направил процесната вещ негодна да бъде използвана по
предназначение, очертаващо нейното унищожаване. В тази насока
показанията на св. Д., св. М., св.И. и св.Д. са еднопосочни и
безпротиворечиви, като кореспондират и с обясненията на подсъдимия който
не оспорва тези си действия и факта на унищожаването на телефона.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал това, което върши – бил е наясно, че действията
му са запретени от закона като вид посегателство спрямо чуждо движимо
имущество, знаел е какви неблагоприятни за собственика последици ще
настъпят и е искал настъпването на общественоопасните последици -
унищожаване на мобилното устройство за да не може св.Димитрова да
осъществява общуване с други момчета, тъй като имал претенции, че тя
следва да има лични отношения само с него.
При индивидуализиране размера на наказанието лишаване от свобода
съдът отчете степен на обществена опасност на стореното както с оглед
стойността на унищожената вещ, така и с обвързаността на тези действия на
подсъдимия с деянието му по чл.144а, ал.2 вр.ал.1 НК, данните за личността
му и намира че следва да се наложи наказание лишаване от свобода в
предвидения от закона минимален размер три месеца, изпълнението на което
отложи за срок от три години.
Съгласно правилото на чл.23, ал.1 НК, на подсъдимия бе определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда
наказания, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено за срок от три
години.
При отчитане актуалните данни от справката му за съдимост,
очертаваща предходни осъждания, съдът намери, че са налице основанията
съобразно разпоредбата на чл.25, ал. 1 вр. чл.23, ал.1 НК, да определи на
7
подсъдимия Р. едно общо най-тежко наказание измежду наложените с
настоящата присъда наказания и приетото за изтърпяване от подсъдимия Е. Е.
Р. наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, по силата на
одобрено от съда споразумение № 192/19.11.2024г. по НОХД № 795/2024г. по
описа на Районен съд – Силистра, влязло в сила на 19.11.2024г. При
съпоставяне датите на извършване на престъпленията и тази на влизане в сила
на посоченото споразумение се установява, че деянията са извършени в
условията на реална съвкупност. Определено бе едно общо най-тежко
наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което съдът
отложи за срок от три години. Първото осъждане на подсъдимия по НОХД №
91/2020г. на РС-Дулово, с наложено наказание по вид пробация, изтърпяно
към дата 02.12.2021г., не попада в обхвата на съвкупността.
Предявеният от св.Д. срещу подсъдимия Р. граждански иск за
имуществени вреди досежно противоправното унищожаване на движимата
вещ –мобилен телефон „Samsung Galaxy А71“, на стойност 170 лева, се явява
основателен предвид доказаността на обвинението и акцесорния характер на
гражданскоправната претенция. Съдът осъди подсъдимия да заплати
посочената сума ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди вследствие
осъщественото неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД се следва
поради безспорната установеност на последното, наличната причинна връзка
между поведението на подсъдимия и негативното отражение на извършеното
от него върху емоционалното и психическото състояние на непълнолетната
пострадала, причинения емоционален и душевен дискомфорт,
продължителността на същия. Предвид това съдът намира, че обезщетението в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, се явява
справедливо.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди
подсъдимия Е. Е. Р., с установена самоличност, да заплати сумата 981.66
(деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и шест ст.) по сметка на ОД
МВР - Силистра, и сумата 120 (сто и двадесет) лева по сметка на РС –
Силистра, представляващи направените по делото разноски, както и 66.80
(шестдесет и шест лева и осемдесет ст.) лева по сметка на РС - Силистра,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове, съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ при Районен съд - Силистра:
8
Съобщи за изтекли лични данни