ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христина А.

ЧЛЕНОВЕ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар : Роза Ризова

Прокурор : София Димитрова

Като разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 01682 /2019 година по описа на съда за 2019 година ,за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.155 ал.1 от Закона за здравето. Същото е образувано по повод внесено искане от Районна прокуратура-гр.Перник за задължителното настаняване и лечение на Д.М.В..

Представителят на прокуратурата поддържа искането, тъй като от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства по разбиране на прокурора се установява наличието на предпоставките по чл.155 вр. с чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.Прокурорът се позовава на събраните гласни доказателства,чрез изслушване на лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска в съдебно заседание ,показанията на разпитаните свидетели и заключението по назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза.Предлага Д.М.В. да бъде настанен на принудително лечение в МБАЛ „Р.А.“*** „Психиатрично отделение“ за срок от два месеца.Предлага също за лице,което да изразява информирано съгласие за лечението на В. да бъде назначена неговата майка.

Назначения на основание чл.158 ал.4 от Закона за здравето защитник на В. ***АК-гр.Перник по изложените в съдебното заседание съображения поддържа становището на представителя на прокуратурата и намира,че В. следва да бъде настанен на принудително лечение в МБАЛ „Р.А.“*** „Психиатрично отделение“ за срок от два месеца.

Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска Д.М.В. заявява,че не е съгласен в цялост със заключението на вещото лице.Твърди,че е клинично здрав.Излага мотиви,че състоянието му се дължи на сбор от социални фактори.Счита,че родителите му имат тенденциозно отношение към него,тъй като взаимоотношенията им не са на добро ниво.

Изслушан последен изразява становище,че не се налага да бъде лекуван,тъй като симптомите му на заболяване имат временен характер.

Пернишкият районен съд ,след като се запозна с материалите по делото по реда на чл.14 и чл.18 от НПК и изслуша изявленията на страните,намира за установено следното:

Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска Д.М.В. е роден на *** ***.Българин е.Има българско гражданство.Към момента е студент V-ти курс в Медицински университет със специалност „Дентална медицина“. Не е женен.Не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.

От фактическа страна:

Д.М.В. живее на горепосочения адрес заедно със своите родители св.М.М.В. и М.Г.В..Има по-голям от него брат,който работи в Република Чехия.Към настоящия момент е студент в Медицински университет –гр.София специалност „дентална медицина“.Преди около две години неговата майка,прибирайки се от работа заварила В. в нетипично за него състояние.Бил напрегнат.Вървял от едната стая в другата.Казал на майка си:“Мамо,умирам.“В. първоначално измерила артериалното налягане на сина си и установила,че е с повишени стойности.Предложила му да си почине,тъй като си го обяснила с преумора.Обичайно В. спял на отделен етаж от родителите си.В този случай обаче предложил на майка си да спят в една и съща стая.Майката се съгласила.През цялата нощ В. не заспал.На следващия ден,силно обезпокоена В. го придружила до лекар-психиатър.След извършена консултация му били предписани медикаменти,тъй като се установил проблем от психиатричен характер.Първоначално В. приел назначената му медикаментозна терапия.Това било за кратко.След един–два дни заявил пред майка си:“Аз се оправих и няма повече да пия хапчета.“Така взетите мерки за преодоляване на възникналия проблем не били приложени.От известен период от време В. станал крайно напрегнат и неспокоен.Трудно контактувал с родителите си.Изхвърлил почти всичките си дрехи на боклука.Изпитвал непоносимост към черния цвят.Родителите му не разполагали с никаква информация как се развива обучението му.В определени дни излизал от дома си рано сутрин и казвал на родителите си,че отива на работа ,но реално те не знаели ,не знаят и в момента с какво се занимава.Установили,че е изтеглил голяма суми пари от агенция за отпускане на бързи кредити,без да имат информация за какво ги изразходва.Според тях не употребявал алкохол.Категорични са,че не приема наркотични вещества. Отказвал да се храни,тъй като по думите му:“В храната има бактерии“.Непрекъснато обяснявал,че:“обезпаразитява„дома си.Родителите му не останали безучастни към случващото се с техния син.За тях било пределно ясно,че у същия е налице психиатричен проблем.Неговата майка неколкократно му предлагала да посетят отново лекар-психиатър.В. категорично отказвал,като заявявал,че не е болен.На тази плоскост развил негативно отношение към родителите си.Квалифицирал тяхната загриженост във връзка със състоянието му като заплаха.Заявявал:“Смърт за вас,свобода за мен.“Агресията му към тях били изключително и само словесна.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена , като доби непосредствено впечатление от състоянието на освидетелствания, чрез поведението му в съдебната зала,показанията на разпитаните в качеството на свидетели негови родители М.М.В. и М.Г.В.,заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза и събраните и приложени в хода на последното писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие В. взема становище. Твърди,че има проблеми във взаимоотношенията със своите родители, като ги определя като такива:“от общ характер,домашни проблеми.“Заявява:“Имаме разминаване във взаимоотношенията, опитват се да прехвърлят техните проблеми върху мен.“Не намира наличие на проблеми ,свързани с неговото психично здраве.Определя се като „клинично здрав.“ Излага своето становище относно бъдещето си-завършване на образование ,започване на работа и закупуване на самостоятелно жилище.По отношение на заниманията си в ежедневието заявява:“В момента помагам в домакинството за хигиената и противоепидемиологичните мерки.“Заявява също,че изпитва страх от някои неща и че не може да носи черни дрехи.Квалифицира всички тези обстоятелства като нормални и ги обяснява с различията в мисленето със своите родители.

Разпитани в качеството на свидетели М.М.В. и М.Г.В.,родители на лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска,след като са бил разяснени правата им по чл.119 и чл.121 ал.1 от НПК дават подробни и логически издържани показания във връзка със състоянието му.Отчитат коренна промяна в неговото поведение ,в отношението му към тях ,в оценката му за заобикалящата го действителност.Категорични са ,че у него не е налице съзнание за болест,че има здравословен проблем от психиатричен характер и че категорично отказва да се вземат мерки за преодоляването му.

При извършеното освидетелствуване медицинския експерт д-р Д.А. е дала писмено заключение, потвърдено в съдебно заседание.Според лекаря психиатър В. страда от психично заболяване с диагноза:“шизоафективно разстройство–маниен тип.Параноидно–маниен синдром.Налудности за въздействие-замърсяване и увреждане ,емоционално –волева нестабилност.“У него се установяват афективни колебания и налудни разработки,които са болестно мотивирани.Според вещото лице състоянието на В. изисква активно лечение,тъй като болестно мотивираното му поведение застрашава собствения му живот и създава опасност за околните .Не е критичен към състоянието си.У него липсва съзнание за болест.Заключението на вещото лице е категорично,че В. следва да бъде настанен на лечение в „стационарна форма“ за срок от два месеца,което да се проведе в МБАЛ „Р.А.“*** „психиатрично отделение“.

Предвид така установеното от фактическа страна,от правна страна,след запознаване с материалите по делото,съдът намира, че по отношение на В. е необходимо провеждането на принудително лечение за срок от 2 месеца в стационарна форма. Лечението следва да се провежда в “ПО“ на МБАЛ „Р.А.“***.При определянето на формата ,мястото и срока за лечение съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 162 ал.2 от Закона за здравето и се позова на поведението на освидетелствания в съдебно заседание, проявената безкритичност към състоянието му ,гласните доказателства, събрани посредством разпит на св.Владимирови и на заключението на вещото лице,което кореспондира с целия събран доказателствен материал.Вземайки решението си съдът се съобрази и с установения в хода на производството по делото риск от агресивни и автоагресивни прояви от страна на В. в случай на нелекуване по адекватен начин на заболяването му .

Съдът намира,че предвид обстоятелството,че В. не е в състояние към настоящия момент да дава информирано съгласие за лечението си е необходимо да бъде назначено лице от кръга на близките му,а именно неговата майка М.М.В..

Предвид изложеното според съда са налице предпоставките, на Закона за здравето за задължителното настаняване и лечение на Д.М.В. ,поради което на осн. чл.162 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето съдът :

Р Е Ш И :

НАСТАНЯВА Д.М.В. роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,българин,с българско гражданство, със средно специално образование , студент „дентална медицина“ Медицински университет- София, неженен, неосъждан, с ЕГН:********** на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, което да се проведе в „стационарна форма” в „Психиатрично отделение“ към МБАЛ „Рахила А.“*** за срок от два месеца .

На основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА за лице,което да изразява информирано съгласие за лечението на Д.М.В.М.М. Владиирова-ЕГН:********** *** в качеството на лице от кръга на близките му,негова майка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от заинтересованите страни пред Пернишки Окръжен съд в седемдневен срок, считано от днес.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	25 октомври 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия:	Христина Христова Ангелова

Дело:	20191720201682
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 октомври 2019 г.

Решение по дело №1682/2019 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христина А.

Секретар : Роза Ризова

Прокурор : София Димитрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ: