РЕШЕНИЕ
№ 23476
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря Н. Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110141094 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу Н. Н. Д. и Н. К. Д. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
33886/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение, както следва:
- срещу Н. Н. Д. за 2/3 части от процесните задължения, а именно: главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г в
размер на 1715,09 BGN (хиляда седемстотин и петнадесет лева и 09 стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2023 г. до 04.06.2025 г. в размер на 259,58 BGN (двеста
петдесет и девет лева и 58 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 38,37 BGN (тридесет и осем
лева и 37 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. в размер на
9,55 BGN (девет лева и 55 стотинки), държавна такса в размер на 40,45 BGN
(четиридесет лева и 45 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33
BGN (тридесет и три лева и 33 стотинки);
- срещу Н. К. Д. за 1/3 части от процесните задължения, а именно: главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г в
размер на 857,54 BGN (осемстотин петдесет и седем лева и 54 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2023г. до 04.06.2025 г. в размер на 129,79 BGN (сто двадесет и
девет лева и 79 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 19,18 BGN (деветнадесет
1
лева и 18 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 09.06.2025 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г. в размер на
4,78 BGN (четири лева и 78 стотинки), държавна такса в размер на 20,23 BGN
(двадесет лева и 23 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,67 BGN
(шестнадесет лева и 67 стотинки);
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „ № .
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както
е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден съвместен отговор ответниците оспорват предявените искове.
Сочат, че ищецът не е доказал приемането на наследството от страна на ответниците
по отношение на процесния имот. Отделно сочат, че с оглед твърденията на ищеца,
партида за имота е открита единствено за ответницата Н. Н. Д. с оглед направено от
нея искане, поради което единствено тя би била задължено лице за процесните
задължения. С оглед наличието на възникнало облигационно отношение с Д., то
единствено тя би била задължено лице. Сочи, че с решение на ВАС по гр. дело №
746/2021 г. е отменена т.6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., уреждаща формулата за определяне
количеството на топлинна енергия, поради което и оглед липсата на утвърдена
формула за изчисление, смята исковете за недоказани. Намира, че ищецът не може да
претендира сумите за дялово разпределение, след като същото е извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД. Поради неоснователност на главните искове счита, че като
неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните искове за лихва за забава. В
депозираните възражения по реда на чл. 414 ГПК правят и възражение за изтекъл
период на погасителна давност за част от претендираните суми. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
2
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на .договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на третото лице-помагач и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид
приложените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за отопление
и топла вода за процесните отоплителни сезони.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна държавни жилища се установява, че 29.12.1978 г. К
Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот –
3
Установява се освен това от приетото удостоверение за наследници на лицето
КД., че същият е починал на 18.10.2009 г., като е оставил трима наследници по закон, а
именно: ответницата по делото Н. Н. Д. – съпруга, ответника Н. К. Д. – син и лицето Т
К. Д. – син.
Процесният имот е придобит при действието на Семеен кодекс обн. Обн. ДВ. бр.
23 от 22.03.1968 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и
служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи
при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Ето защо се налага извод, че след смъртта на К Д. неговите наследници са
притежавали съответно: 4/6 ид. части неговата съпруга Н. Н. Д. и по 1/6 ид. част за
всеки от двамата му синове Н. К. Д. и Т К. Д..
Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № нотариус с
район на действие СРС, от който се установява, че на 30.10.2019 г. Т К. Д. дарява на
брат си Н. К. Д. собствената си 1/6 ид. част от процесния недвижим имот, а именно:
ап. находящ се в гр. София, ж.к. „М. С оглед извършеното дарение, ответниците по
делото са придобили собствеността му в посочените от ищеца части, а именно: 2/3 ид.
части за Н. Н. Д. и 1/3 ид. част за Н. К. Д..
По делото не се установи след придобиването на имота по силата на наследствено
правоприемство, същият да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи
извод, че ответниците са собственици на имота в процесния период в посочените по-
горе части, респ. потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката и следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на
тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в обекта, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имало отоплителни тела, а само 2 бр.
водомери за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван
от третото лице-помагач. Поради факта, че всички отоплителни тела са били
демонтирани, топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана
през процесния период. Топлата вода била начислявана по реален отчет, като при
отчета на показанията бил съставен главен отчет с подпис на абоната/лице, осигурило
достъпа. Показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е
разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 215 куб. м. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в
процесния период е в размер на сумата от 2572,62 лева и 57,55 лева за цена на
доставена услуга дялово разпределение. Отразено е, че посочените суми са за реално
доставена топлинна енергия за процесния период и не отчитат прихващания със суми
4
извън процесния период и плащания, касаещи друг период. Посочено е, че размерът на
лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко
едно от вземанията, е в размер на сумата от 389,08 лева върху непогасената топлинна
енергия и 14,33 лева върху непогасената сума за дялово разпределение. По
допълнително поставената задача на вещото лице, същото е отговорило, че всички
процесни фактури са с настъпил падеж за плащане след 09.06.2022 г.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
Във връзка с възражението на ответника, че с окончателен съдебен акт от
10.02.2025 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 85/2024 г. е отменена т. 6.1.1
от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РО-04-1 от 12.03.2020 г.
на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти,
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов
нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в
сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща
нормативна уредба в настоящия случай. От друга страна, дори да се приеме, че същата
противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана,
респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение
има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело
№ С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено
от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят
е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния
случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от
третото лице-помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по
СТЕ, съобразени са отчетите на общия топломер в абонатната станция, който е
преминал метрологична проверка и е годен измервателен уред, респ. отчетите за
отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и
при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между
потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява
количеството доставена топлинна енергия в имота на ответниците въз основа на
редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и
цените, действали към процесния период, поради което възраженията на ответниците в
обратен смисъл са несъстоятелни.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Ответниците отговаря съобразно дела им от съсобствения недвижим имот, а
именно: за 2/3 части Н. Н. Д. и 1/3 част Н. К. Д.. Следва да се даде отговор на въпроса,
какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия са
основателни в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на
5
дълга. Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен
отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на задълженията
поради изтекъл давностен срок. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
- арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 09.06.2025 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
09.06.2022 г., са погасени по давност. От приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза обаче се установи, че всички процесни фактури са с настъпил
падеж за плащане след 09.06.2022 г. Ето защо процесните вземания не са погасени
поради изтекъл давностен срок.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал. 2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
6
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответниците са изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2023 г., т. е. от
15.09.2023 г. и до посочената крайна дата те дължат обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установи, че лихвата за забава
върху главницата за топлинна енергия за проецсния период е в размер от 389,08 лева,
като 2/3 части от тази сума възлизат на 259,39 лева, до който размер следва да бъде
уважен искът срещу Н. Н. Д., а 1/3 част от сумата възлиза на 129,69 лева, до който
размер следва да бъде уважен искът срещу Н. К. Д.. За горницата до пълните
предявени размери съответно от 259,58 лева и до 129,79 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Н. Н. Д. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 592,72 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 128,31 лева държавна такса, 66,34 лева юрисконсултско
възнаграждение съобразно претендирания размер от шщцовото дружество и разделен
съобразно припадащата й се част от дълга, 398,07 лева възнаграждение за вещи лица
съобразно припадащата й се част от дълга.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. К. Д. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 362,04 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 129,83 лева държавна такса, 33,17 лева юрисконсултско
възнаграждение съобразно претендирания размер от шщцовото дружество и разделен
съобразно припадащата му се част от дълга, 199,04 лева възнаграждение за вещи лица
съобразно припадащата му се част от дълга.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
7
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответницата Н. Н. Д. в размер на 40,45 лева държавна такса и 33,33
лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в
полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 73,43 лева, от
които: 40,26 лева държавна такса и 33,17 лева юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски спрямо
ответника Н. К. Д. в размер на 20,23 лева държавна такса и 16,67 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 36,72 лева, от които: 20,13 лева
държавна такса и 16,59 лева юрисконсултско възнаграждение.
Направено е от ответниците искане за присъждане на адв. възнаграждение в
полза на процесуалния им представител за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие. По делото са представени договори за правна защита и съдействие както в
исковото, така и в заповедното производство, в които е уговорено предоставяне на
безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на
ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.;
Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за
присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява
страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се
доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи
възнаграждението на адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./. Следва
да се посочи, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството
и извършените от процесуалния представител действия. В случая обаче посочените
минимални размери в наредбата съответстват на фактическата правна и фактическа
сложност, поради което следва да бъдат взети предвид като ориентир при определяне
на дължимия размер на адв. възнаграждение.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Н. К. от САК сумата от по 1,93 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците
в исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете и при
първоначално определен размер на адв. възнаграждение от 400 лева, както и сумата от
по 0,96 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответниците в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете и при първоначално определен размер на адв.
възнаграждение от 200 лева.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. Н. Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1715,09 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с аб, както и
8
сумата от 38,37 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 09.06.2025 г. до погасяване на задълженията, както и
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 259,39 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане, представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 259,58 лева, както и иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 9,55 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.06.2025 г. по ч. гр.
дело № 33886/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. К. Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 857,54 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с аб. № , както и
сумата от 19,18 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 09.06.2025 г. до погасяване на задълженията, както и
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 129,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.06.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане, представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 129,79 лева, както и иска
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 4,78 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 04.06.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.06.2025 г. по ч. гр.
дело № 33886/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Д., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 592,72 лева разноски в исковото производство и
сумата от 73,43 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 362,04 лева разноски в исковото производство и
сумата от 36,72 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Н. К. от САК, с личен номер: сумата от 3,86 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответниците в исковото производство и сумата от 1,92 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците
в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
9
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10