№ 1111
гр. В., 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:В. Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100500967 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№78307/02.10.2024г., подадена от
Ч. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. В., бул. „С.“ №******, чрез адвокат Г. Я.
– АК – В., срещу Решение №2976 от 05.08.2024г., постановено по г.д. №1522
по описа за 2023г. на Варненски районен съд, 16 състав, поправено по реда на
чл.247 ГПК с Решение №3854/01.11.2024г. и с Решение №1039/25.03.2025г., с
което е отхвърлен, предявеният от Ч. С. М. срещу В. М. И., ЕГН **********,
М. И. П., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание чл.108 ЗС, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът Ч. С. М. е собственик на недвижим
имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор *******, съгласно КККР
на гр. В., община В., област В., район „П.“, с.о. „М.р., Б.ч. и Д.“, местност
„Л.“, с площ 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***,
при съседи: **************, въз основа на давностно владение, осъществено
от родителите му от 1996г. до тяхната смърт, а впоследствие от него,
присъединявайки владението на своите родители, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението на Ч. С. М..
Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдебното решение е
неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
както и необосновано. Моли се същото да бъде отменено и предявеният от
въззивника петиторен иск да бъде уважен. На първо място се изтъква, че
погрешно първоинстанционният съд е определил началния момент, от който
може да тече придобивна давност, а именно с издаването на заповед по §4к,
1
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вместо да бъде съобразено, че в конкретния случай,
такава заповед не е било нужно да бъде издавана. Допълва се, че тъй като
правото на ползване е било трансформирано, при условията на §4а и §4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, в право на собственост, по реда и в сроковете на §5 (изм.) ПЗР на
ППЗСПЗЗ, §30 от ПЗР на ПМС №1221/25.07.1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, то следва да бъде възприето, че давността е започнала да тече от
влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се е
индивидуализирал обектът на собственост като конкретна вещ. Изтъква се, че
в процесния случай ПНИ е влязъл в сила на 05.06.2008г. и собственик не е бил
вписан. Сочи се, че ответниците по предявения иск са имали възможност да
заявят своите претенции за времето от 2008г. до 2022г., на основание ал.8 от
§4 на ПЗР на ЗСППЗ, но същите не са предприели такива действия. Насочва се
вниманието към обстоятелството, че едва след 14 години ответниците са
заявили пред административния орган, искането си за издаване на заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са започнали да проявяват собственически
претенции към имота и да се обръщат за съдействие към конкретни
компетентни органи. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
относно липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че
ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. Защитава се виждането,
че свидетелите В., Д. и Г., които живеят в съседство на процесния имот, са
имали преки наблюдения за поС.ното пребиваване на ищеца в него. Обратно
на възприетото от първата инстанция, се допълва, че останалите свидетели са
били пряко заинтересовани от изхода на делото, доколкото са в близки или
роднински отношения с ответниците. В жалбата се представя собствен
доказателствен анализ на разпитаните в хода на първоинстационното
производство свидетели и на фактите, които се извличат от техните показания.
С Определение №12393/01.11.2024г., Варненски районен съд, на
основание чл.227 ГПК, е конституирал като ответник в производството В. М.
И., ЕГН ********** (ответник и на собствено основание), наследник на
починалия в хода на процеса – М. И. П., ЕГН **********, починал на
19.09.2024г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С. М., ЕГН
**********, чрез адвокат И. Д., в който се оспорва въззивната жалба. Изтъква
се, че изложените в нея доводи са неоснователни, а съдебното решение е
правилно и законосъобразно. Сочи се, че въззивникът интерпретира превратно
показанията на свидетелите, а правните му изводи за началния период на
давностно владение, приложим в конкретния случай, е погрешен. Допълва се,
че от разписания лист към ПНИ, както и от други представени по делото
писмени доказателства, е видно, че за собственик на имота е записан С.С. и
неговите наследници. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор и от ответника В. М. И., ЕГН
**********, чрез адвокат Д. П. –К.. Сочи се, че ищецът в хода на
първоинстанционното производство не е оспорил издадената Заповед
№310/12.07.2022г. по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и правото на ползване
на праводателя на ответниците И. и П., както и трансформацията на правото
на ползване в право на собственост или липсата на предпоставки по §4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Допълва се, че от страна на ищеца не е бил оспорен
изготвеният по делото доклад и изрично е било заявено, че се признава за
2
установено, правото на ползване по отношение на праводателя на
ответниците. С тези доводи се обобщава, че направените във въззивната жалба
оспорвания са преклудирани. Коментира се, че от исковата молба, както и от
протокола от провелото се открито съдебно заседание на 12.06.2024г., се
извеждат направени от ищеца и неговия процесуален представител признания
на факти, че ответниците като наследници на С.С., са придобили право на
ползване върху имота и са заплатили определената от общината цена на
основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че след като ищецът не е оспорил
представените писмените доказателства, от които е видно, че ответниците са
заплащали сметките за електричество през 2011г., то следва, че към този
момент, именно те са владели имота. Конкретизира се, че ищецът не е заявил
своите претенции за намиращата се в имота постройка. Допълва се, че
изводите на съда относно датата, на която може да започне да тече
придобивната давност са правилни. Оспорват се показанията на свидетелите
В., Д. и Г. и същите се оценяват като недостоверни и вътрешно
противоречиви. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и се претендират
разноски.
С Определение №2545/03.06.2025г., постановено по настоящото
производство, на въззивника са дадени указания за отстраняване на
нередовности в исковата молба, както и е предоставен срок за отстраняването
им, като исковата молба е оставена без движение, а ищецът е предупреден за
последиците от неотстраняване на нередовностите в цялост и в предоставения
от съда срок.
С уточнителна молба с вх.№18932/01.07.2025г., ищецът е
конкретизирал, че неговите родители са завладели процесния имот през 2000г.,
а след смъртта на баща му през 2014г., той е владял имота лично, считано до
ноември 2022г.
При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез
надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на
останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
В тази последователност, от събрания доказателствен материал се
3
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно между страните, а и видно от нотариален акт за замяна на
недвижим имот №29, том XXVIII, дело №7376/1996г. по описа на нотариус С.,
с район на действие ВРС, се установява, че на 14.08.1996г. Н.Л.С. прехвърля
на С.Н. М. и С.И. М.а собствения си недвижим имот – лозе, с площ 600 кв.м.
идеални части от 830 кв.м., попадащи в зона на земеделско ползване в
местността „Д.“, землището на кв. „В.“, град В., представляващо имот с пл.
№**** по КП „Б.ч. и Д.“ – част II – на землище В., община В., при граници –
имоти с пл.№****, път имот с пл.№**** и гора, заедно с построената в това
лозе сграда с разгъната площ от 15 кв.м. Не се спори между страните, че С. М.
и С. М.а са родители на ищеца Ч. М., както и че същите, считано от
придобиване на посочения недвижим имот, са живели в него. Видно от
приобщените по делото удостоверения за наследници се извлича, че бащата на
ищеца е починал на 28.10.2014г., а неговата майка е починала на 24.02.2019г.,
оставяйки за наследници синовете си И. М. и ищеца Ч. М..
На следващо място от приложената по делото скица на поземлен имот се
извежда, че съседен на придобития от родителите на ищеца имот е именно
процесният такъв, а именно: поземлен имот с идентификатор ******* по КК и
КР, одобрени със Заповед №РС-18-92/14.10.2008г., находящ се в град В., район
„П.“, с.о. „М.р.“, „Б.ч. – Д.“, местност „Л.“, с площ 600 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи: ***, ***, ****.****, ****, ***.
Относно процесния недвижим имот са налице неоспорени от страните
писмени доказателства, от които еднозначно се извежда следната хронология.
Видно от Препис извлечение №4699 от 1968г. на Общински Народен Съвет –
В., на основание т.9 и т.11 от 21 ПМС от 31.01.1963г. на С.П.С. е възложено за
безвъзмездно и вечно ползване пустееща земя в землището на В., в местността
Д. от 800 кв.м., при граници Н.Ц., П.Д., гора и път. За безспорно установено
между страните се явява и обстоятелството, че претендираният от ищеца имот
и идентичен с предоставения за ползване имот на лицето С..
Видно от приобщеното удостоверение за наследници, С.П.С. е починал
на 10.03.1985г. и за свои наследници е оставил, своята съпруга В.Е. С. и двете
си дъщери – М. С. П.а и Г. С. М..
От съдържанието на Разрешение за строеж №85/12.04.1990г. на М. П.а, в
качеството й на наследник на С.С., се извежда, че й е разрешено изграждането
на сезонна постройка в процесния имот. На следващо място от приобщените
декларации от 25.06.1992г., се установява, че Г. М. и В. С. са декларирали, че
не обработват процесния имот и че той се обработва от М. П.а.
От приобщените писмени материали, предоставени за нуждите на
производството от община В., район „П.“ се изяснява, че с молба с вх.
№134/02.07.1992г., М. П.а (наследник на С.С.) е подала молба до техническите
служби на кметство В., община В. за процесния имот, индивидуализиран с
граници - Н.Ц., П.Д., гора и път, площ от 800 кв.м, застроена площ 18 кв.м., 10
кв.м. камъни, 13 броя овощни дървета, 200 броя лози, оградна мрежа,
циментови колове – 90 броя, ведно с декларация към нея и Препис извлечение
№4699 от 1968г. на Общински Народен Съвет – В.. Въз основа на подадената
молба комисия, сформирана от кметския наместник на община В., изготвя
4
Оценителен протокол №1630/24.09.1993г., с който процесният имот е бил
оценен за сумата в размер на 34 560 лева. От приложените по делото
квитанции се извлича, че сумата е била заплатена от М. П.а по сметка на
районна администрация и е издадено Удостоверение №1630 в полза на
наследниците на С.С., в качеството му на ползвател на земя от 600 кв.м., в
местността „Д.“, в уверение, че същият е заплатил чрез община В., стойността
на земята, опредена съгласно наредбата, в размер на 34 560 лева, в
законоустановения срок.
Видно също от съдържанието на удостоверението за наследници се
извлича, че В. Симеинова е починала на 08.07.1994г., а след което и М. С. П.а е
починала на 03.12.1995г. и за свои наследници е оставила – съпруга си М. П. и
дъщеря си В. И.. От писмо с рег.№Т24002455ВН_001ВН/22.03.2024г.,
издадено от директор на дирекция местни данъци и такси се открива, че за
процесния имот е открита данъчна партида **********005 на дата
23.06.1998г. по подадена от ответника Г. М. молба, по която партида
дължимите суми са били заплатени, видно и от приложената справка.
От удостоверение с рег.№АУ113039ВН_016ВН/30.06.2022г., издадено от
кмета на община В. и скица на поземления имот от 2021г., се установява, че
планът за новообразуваните имоти за с.о. „М.р., Б.ч. и Д.“ е влязъл в сила и е
приет със Заповед №РД-08-7706-178/05.06.2008г. и за поземлен имот ****
като собственик е записан С.П.С., а в разписния лист от 1989г. са посочени за
собственици – наследниците на С.П.С..
Относно обстоятелствата свързани с обработването на процесния имот
съдът даде вяра на показанията на свидетеля Н. М.. Макар и свидетелят да е
съпруг на ответника Г. М., съдът не намира причина да се съмнява в
достоверността на изнесените от него данни. От една страна показанията му
обхващат значителен период от време, пресъздават преки негови наблюдения,
като същите са структурирани, но и в същите не се открива стремеж за
преекспониране на събитията или преиначаване на същите. От друга страна,
показанията му намират опора в писмените материали събрани по делото,
които са представени за нуждите на производството от държавни органи,
същите не са оспорени от страните и обективно отразяват времевите събития.
В тази последователност с утвърден спомен, свидетелят М. споделя, че
още през 1977г., когато е сключил брак с ответника М., е посетил процесния
имот. Изтъква, че към този момент мястото се е обработвало, имало е лозови
насаждения и плодни дръвчета, както и е било започнало изграждането на
малка постройка. Акцентира, че до 1985г., неговият тъст, баща на ответника
М., е обработвал земята и от семейството му са помагали и често са се
събирали там. Без да спести обстоятелството, че поради служебни
ангажименти е отсъствал в продължение на около 7 месеца годишно,
свидетелят М. допълва, че през 1985г., след смъртта на С.С., до около 1990г.,
по молба на своята съпруга, е поддържал лозовите насаждения, но не и с
усърдието и вниманието на неговия тъст. Изтъква, че се е чувствал морално
задължен.
За следващия времеви период отбелязва, че около 1990г., сестрата на
неговата съпруга – М. П.а, заедно със семейство си – М. П. и В. И., са се
преместили от град Габрово в град В., когато М. П.а е изявила желание да
обработва земята.
5
С утвърден спомен, свидетелят споделя, че след този период М. П.а
основно е обработвала процесния имот, ангажирала се е с обработката на
документите за неговото придобиване, а след което лично е заплатила
дължимата сума към общината. Споделя, че при проведен семеен разговор,
неговата съпруга и майка й са се отказали да обработват земята и са
отстъпили това право на М. П.а. Горното намира опора и в обсъдените
декларации, както и документацията за имота за периода от 1992г. – 1995г.,
видно от които именно М. П.а е подала молба до община В., както и се
подкрепя от приложените квитанции за заплатените от нея суми по
оценителния протокол.
Свидетелят допълва, че след внезапната смърт на М. П.а през 1995г.,
мястото е продължило да се обработва от нейния съпруг и са посещавали
имота спорадично, за да проверяват в какво съС.ие е. Последователно описва
характеристиките на имота – лозови насаждения, овощни дървета, малка
постройка, вкопана в земята, впоследствие облагородена от М. П.. Описанието
на имота съответства и на това, посочено в подадената от М. П.а от молба с вх.
№134/02.07.1992г.
На следващо място свидетелят М. споделя, че процесният имот е бил
обработван до около 2017г. – 2018г., когато М. П. е претърпял инцидент, в
резултат на който е счупил крака си, което го е затруднило и същият не е имал
възможността да обработва земята. В тази посока съдът цени и показанията на
свидетеля Д.М., която споделя, че в периода от около 2001г. до 2015г. е
посещавала имота заедно с ответника В. И. и е придобила впечатления от
мястото, като го описва като граници, съседи, насаждения. Изтъква, че М. П. е
обработвал земята, но до около 2017г., след което му е било трудно, а В. И. не
е имала нужното време. В този период и свидетелят Н. В. сочи, че е помагал
на М. П. да обработва земята. Сочи, че между имота, обработван от П. и
съседния му такъв има малка вратичка, а в къщата в съседния парцел и живял
възрастен мъж – дядо С.. За него изтъква, че им е помагал с инструменти, с
обработката, както и че са били са в добри отношения с вуйчо му - М. П..
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. Г., който сочи, че е
познавал родителите на ищеца М., посещавал е тяхната къща и допълва, че
непосредствено до техния имот има съседен парцел, който е отделен с телена
мрежа и малка дървена врата, през която родителите на М. са преминавали.
Споделя, че непосредствено през тази вратичка в едната равна част на имота,
бащата на ищеца е държал свои инструменти, брал е плодове от дръвчетата, а
в по-далечната част на имота е имало лози, както и обрасла тревна площ.
В останалата част показанията на свидетеля са по-слабо информативни,
доколкото борави с предположения и лични оценки, но не и с конкретни
времеви периоди или обстоятелства. Същият допълва, че не е виждал други
лица в процесния имот, освен родителите на ищеца, но не конкретизира в кои
години е посещавал същия, в какъв период от време, каква е
продължителността на посещенията му, за да може да се приеме, че
действително този имот не е посещаван от други лица, а показанията му са
достоверни и обективно поднесени.
Идентична е ситуацията и с показанията на свидетеля В. Д., който
разказва, че живее в близост до процесния имот от 2007г. и е имал наблюдения
над него. Описва дома на ищеца М. и споделя, че е виждал неговия баща да
6
засажда зеленчуци в съседния имот, в равната част до оградата, която разделя
двата парцела, а в останалата част е имало друга растителност. Останалите
фрагменти от разказа на свидетеля не изясняват конкретни факти, той споделя,
че имотът е бил поддържан, но не обрисува начина или хората, които са го
стопанисвали.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Н. В., който допълва
показанията на свидетелите Д. и Г.. Той споделя, че в горната част на
процесния имот, бащата на ищеца е гледал зеленчуци, кокошки и кучета. В
останалата част показанията на свидетеля обаче са слабо информативни,
повърхностни, поради което и съдът намира, че свидетелят не съумя да
възпроизведе моменти или хронология за отделните времеви периоди,
относими към конкретния случай.
Последващите възприятия на свидетеля М. обхващат времето около
2022г., когато посещава имота заедно с В. И., за да го разчистят. Изтъква, че
имотът е бил обрасъл, запустял, необгрижван, идентично и свидетелят В.
сочи, че при посещение на имота през 2022г. е възприел, че има бурени, трева.
В този период и възниква спорът за процесния имот. От приобщените
писмени материали се извлича, че през 2021г. ищецът инициира производство
за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот и в хода на
административната процедура, наследниците на С.С. са били уведомени като
заинтересовани лица. Именно в този период, след подадена молба от В. И. е
издадена Заповед №310/12.07.2023г., от кмета на район „П.“, община В., на
основание чл.46 ЗМСМА вр. §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е наредено,
наследниците на С.П.С. да придобият право на собственост при условията на
§4а, ап.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, а след което е издаден и
Протокол №22-МР/23.08.2022г. за въвод във владение на новообразувани
имоти местност „М.р., Б.ч. и Д.“, землище кв. В., община В., Г. С. М., В. М. И.
и М. И. П., в качеството си на наследници на С.П.С.. Установява се още, че с
Протокол за тресиране, означаване и координиране на поземлен имот от
26.07.2022г., имотът е тресиран, означени са границите му и е установена
идентичността му с имота, предоставен за ползване на С.С..
След този период са и показанията на свидетелите и писмени материали,
от които се установява, че имотът е бил разчистен, сменена е била старата
телена ограда, тересиран е, сменен е наличният електромер, разчистен е от
стари дървета, бурени, трева.
За влошени отношения между страните, кореспондират и останалите
писмени материали, както и приобщените документи от досъдебно
производство №127/2023г. по описа на ОСлО при ОП-В..
Други относими доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС от Ч. С. М.
срещу В. М. И., ЕГН **********, М. И. П., ЕГН ********** и Г. С. М., ЕГН
**********, с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът Ч. С. М. е собственик на недвижим имот, съставляващ
поземлен имот с идентификатор *******, съгласно КККР на гр. В., община В.,
област В., район „П.“, с.о. „М.р., Б.ч. и Д.“, местност „Л.“, с площ 600 кв.м.,
7
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***, при съседи:
**************, въз основа на давностно владение, осъществено от
родителите му от 1996г. до тяхната смърт през 2014г. на неговия баща С. М. и
през 2019г. на неговата майка – С. М.а през 2019г., а впоследствие от него,
присъединявайки владението на своите родители, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението на Ч. С. М..
Основанието на иска по чл.108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен
юридически факт, от който според него е възникнало правото му на
собственост, съпроводено с искане да се признае съществуването на това
право и ответниците да бъдат осъдени да възстановят неправомерно отнетото
му право на владение, като елемент на неговото право на собственост.
Въведеното от ищеца правно основание – давносно владение, следва да бъде
установено от него чрез пълно и главно доказване на правопораждащите
правото му на собственост върху процесния имот, факти.
Съобразно установената практика на ВКС, придобивната давност, като
институт е един от регламентираните в чл.77 ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на
чл.68 ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго, като своя. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта, е въведена в полза на
владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество, тежестта за
оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по
делото при условията на пълно и главно доказване.
В тази последователност, на първо място следва да бъде установено
дали е имало забрана за придобиване на имота по давност и от кой момент е
било възможно да започне да тече в полза на ищеца посоченият давноствен
срок.
В конкретния случай безспорно се доказва от Препис извлечение №4699
от 1968г. на Общински Народен Съвет – В., че на основание т.9 и т.11 от 21
ПМС от 31.01.1963г., процесният имот е бил предоставен за ползване на
С.П.С.. Установяват се и предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото
се доказа, че имотът е бил застроен към 01.03.1991г. с малка постройка.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 13.09.2011г. по т.д.№ 2/2011г. на ОСГК
на ВКС, е прието, че се изисква постройката да е трайно прикрепена, което се
установява и от свидетелски показания по делото, но няма изискване тя да
отговаря на строителните правила и норми.
На следващо място видно от Оценителен протокол №1630/24.09.1993г.,
процесният имот е бил оценен за сумата в размер на 34 560 лева, а от
приложените платежни нареждания се установява, че сумата е била заплатена
в срок от наследниците на С.С.. Доколкото плащането е било реализирано
преди промените настъпили с ДВ бр.68 от 30.06.1999г. в ЗСПЗЗ, то с
плащането ползвателят, респективно неговите наследници, са придобили
8
правото на собственост върху процесния имот.
Установи се безспорно, че планът за новообразуваните имоти за с.о.
„М.р., Б.ч. и Д.“ е влязъл в сила и е приет със Заповед №РД-08-7706-
178/05.06.2008г. и за поземлен имот **** като собственик е записан С.П.С., а в
разписния лист от 1989г. са посочени за собственици – наследниците на
С.П.С.. В този случай ПНИ е отразил правилно придобитото право на
собственост и от момента на влизането му в сила е възможно да започне да
тече давност в полза на трети лица, спрямо ползвателите, признати за
собственици на имота.
Въпреки горното съдът намира, че от целокупния анализ на събрания
доказателствен материал не би могло да се изведе, че ищецът е упражнявал
явно, спокойно, поС.но и непрекъсното фактическа власт върху процесния
имот, в продължение на 10 години, присъединявайки към своето владение и
осъществено от своите родители такова.
Съдът приема за установено, че до 1995г. са налице еднопосочни
доказателства, от които се извежда, че С.С. е обработвал процесния имот, а
след което неговата дъщеря М. П.а, заедно със своя съпруг, са го
стопанисвали, както и са осъществили необходимите действия за приключване
на административната процедура за неговото придобиване.
Показанията на свидетелите В., Д. и Г., в частта в която сочат, че бащата
на ищеца е стопанисвал част от процесния имот, в равната му част,
непосредствено до оградата, разделяща двата парцела, като е гледал
зеленчуци, кокошки и е брал плодове от дръвчетата, не са достатъчни да
обоснован извод, че родителите на ищеца, а след което и самият той, са
манифестирали своето отношение спрямо процесния имот.
Напротив доколкото се установи, че между двата парцела е имало малка
дървена врата, която не се е заключвала, а бащата на ищеца е бил в добри,
съседски отношения с М. П., то съдът намира, че тези действия, осъществени
от бащата на ищеца, се явяват търпими такива. Същите представляват
незначително безпокойство, не произтичат от договор, могат да бъдат
преустановени едностранно от собственика, но не представляват владение или
държане. Същите се основават на добрите съседски отношения. От друга
страна показанията на посочените свидетели не са конкретни нито от към
времеви рамки, нито от към конкретно реализирани от ищеца или неговите
родители явни и несъмнени действия.
Установи се още, че след 1995г., основните грижи за имота е полагал М.
П., който е съумявал да поддържа имота до около 2017г. -2018г. Доказа се, че
бащата на ищеца е починал през 2014г., а неговата майка през 2019г. Част от
свидетелите сочат, че от около 6-7 години (към момента на разпита им),
ищецът М. коси тревата в имота и го разчиства. Именно за промеждутъка от
2018г. до предявяване на исковата молба в съда през 2022г. не са налице
категорични доказателства, че ответниците са продължили да стопанисват
имота, напротив с оглед съС.ието, в което има данни, че се е намирал към
2022г., то може да се достигне до извод, че същите не са съумявали да го
поддържат. Това обстоятелство съдът отдава на здравословното съС.ие на М.
П. и невъзможността на В. И. и Г. М. да стопанисват насажденията. Това обаче
не е достатъчно, доколкото дори и да се приеме, че през 2018г. ищецът е
9
започнал да владее имота, до предявяване на исковата молба в съда, не е
изминал изискуемият от закона срок.
Нещо повече, в конкретния случай следва да се вземат под внимание и
характеристиките на обекта, а именно имот, използван за земеделска цел, с
налична малка постройка. Не е имало условия, които да позволяват поС.ното
му обитаване, за да се вмени задължение на неговите собственици да пребиват
в него целогодишно.
На следващо място, за да се приеме, че е налице владение, годно да
направи ищеца собственик, това владение следва да е явно, като всеки
заинтересован, включително и собственикът да може да научи, а не
впоследствие да е научил за него, като тежестта на доказване на тези признаци
на владението е на лицето, което се позовава на придобивна давност. Нещо
повече, владението трябва да бъде упражнявано явно спрямо собственика на
вещта. Такива данни, от които да се изведе, че ищецът е манифестирал пред
собствениците на имота своите намерения в периода преди 2021г. – 2022г.,
обаче не са налични. С оглед горното, доколкото не се установява ищецът да е
придобил процесния имот на валидно правно основание, то не би могла да се
уважи и претенцията му за предаване на владението му от страна на
ответниците.
С оглед горното съдът намира фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съдебен състав за правилни и законосъобразни, поради
което и решението следва да потвърдено.
Доколкото изводите на двете инстанции съвпадат, то не се налага
преразглеждане на въпроса за разноските в първоинстанционното
производство. В настоящото производство, право на разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, има въззиваемата страна. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, се доказва, че В. И. е заплатила в брой на адвокат
Д. П. – К., сумата в размер на 1700,00 лева. От представения договор за правна
защита и съдействие се доказва, че Г. М. е заплатила в брой на адвокат И. Д.
сумата в размер на 1500,00 лева. Насрещната страна не е въвела възражение за
прекомерност спрямо претендираните от страните разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2976/05.08.2024г., поправено по реда на
чл.247 ГПК с Решение №3854/01.11.2024г. и с Решение №1039/25.03.2025г.,
постановени по г.д.№1522/2023г. по описа на ВРС, 16 състав, с което е
отхвърлен, предявеният от Ч. С. М., ЕГН ********** срещу В. М. И., ЕГН
********** (участваща в лично качество и в качеството си на наследник на М.
И. П., ЕГН **********, починал в хода на производството) и Г. С. М., ЕГН
**********, осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Ч. С. М. е
собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
*******, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
10
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. В., община В., област В.,
район „П.“, с.о. „М.р., Б.ч. и Д.“, местност „Л.“, с площ 600 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план - ***, при съседи:
**************, въз основа на давностно владение, осъществено от
родителите му от 1996г. до тяхната смърт – през 2014г. на неговия баща – С.Н.
М. и през 2019г. на неговата майка – С.И. М.а, а впоследствие от него,
присъединявайки владението на своите родители, както и за осъждане на
ответниците да предадат владението на Ч. С. М..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ч. С. М., ЕГН ********** да
заплати на В. М. И., ЕГН **********, сумата в размер на 1700,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ч. С. М., ЕГН ********** да
заплати на Г. С. М., ЕГН **********, сумата в размер на 1500,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11