№ 14625
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110128560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „..” ЕАД срещу В. П. В. и С. П. В..
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9548/2024г. на СРС, 169
състав, както следва: при условията на разделност и квота от ½ за всеки от
ответниците - сумата от 3451,85 лева, главница за доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2021г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва за забава
от 16.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 322,58 лева – мораторна
лихва за забава от 15.08.2022г. до 02.01.2024г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 76,06 лева – главница за периода м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 13,41 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до
02.01.2024г. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Излага доводи, че между него и ответниците е налице облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на дружеството и
1
разпоредбите на ЗЕ, които уреждат продажбата на топлоенергия, като твърди,
че ответника в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е станала
клиент на топлоенергия по смисъла на ЗЕ. Навежда доводи, че в сградата, в
която се намира имота на ответника, се извършва дялово разпределение от
него въз основа на сключен договор.
Ответниците са депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорват изцяло предявените искове.
Твърди, че липсва годно правно основание за осъществяване на доставка на
топлинна енергия в посочения имот, тъй като липсвал договор между тях и
ищеца. Счита, че Общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи.
Сочи, че отчитането на количеството топлинна енергия не е извършвано
съобразно нормативните изисквания. Твърди, че липсват основания за
начисляване на лихва. Твърди, че ищцовото дружество изпълнява нелоялни
търговски практики, изразяващи се в искане за заплащане на цена за доставена
топлинна енергия от сградна инсталация. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №9548/2024г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
2
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто е разглежданият случай: Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.
1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
3
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът твърди, че отговорността на ответниците
произтича от качеството им на собственици или ползватели на процесния
имот. С оглед установяване на твърденията си, че ответниците са собственици
на процесния имот ищецът е представил нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №38, том I, рег..., дело ..г. на нотариус К.., вписан под
№064 в регистъра на НК. От същия се установява, че ответниците са
собственици на ап.№21, находящ се в гр. София, ж.к. ... В съдебно заседание
ответникът В. е признал и е заявил, че не оспорва обстоятелството, че със
съпругата му и втори ответник по делото, са собственици на апартамент на
адрес гр. София, ж.к. „..
Представено е по делото удостоверение за съответствие на адреси, от
което е видно, че е извършена промяна на обозначението на входовете на
жилищни сгради на посочения адрес и тяхното обединяване в един. Тези
данни се потвърждават и от заявлението на ответниците, които признават, че
след закупуване на имота им същият вече административно не е вх. Г, а вх. Е.
Поради това съдът приема, че ответниците са били битови клиенти за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота на
адрес гр. София, ЖК „.. като доколкото не са налице доказателства за наличие
на основание за солидарна отговорност, отговорността им е разделна при
равни квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
4
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
5
осъществявано от „..“ ЕАД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Ответниците са навели възражение, че претендираните от ищеца суми
не са начислени за потребление на техния собствен апартамент, а на друг
такъв, като не оспорват, че притежават топлоснабдено жилище в посочената
жилищна сграда. Вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
е посочило, че е работило по счетоводни документи за начислени суми за
абонатен номер .., а в съдебно заседание е уточнило, че абонатният номер е за
адрес гр. София, ЖК „.. Ответниците не са провели насрещно доказване на
твърденията си, че ползваната в собствения им имот топлоенергия се
начислява под друг абонатен номер, нито са представили доказателства за
извършени от тях плащания. Видно от представените доказателства по делото
в имота е извършен индивидуален отчет на уредите, за което се е подписало
лице от имота, което не е възразило, че същите са за имот с абонатен номер .. и
с титуляр С. В.. Следва да се отбележи, че нулевите показания при втория
отчет съответстват и на твърдението на ответниците, че към момента имотът
не се използва. С оглед изложеното съдът кредитира изцяло представените по
делото ССчЕ и СТЕ.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на
СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
се установява, че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически
правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция.
Установява се и обстоятелството, че през процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за
дялово разпределение за абонатен №... От заключението на вещото лице по
СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
6
исковия период, която възлиза общо на сумата от 3451,75 лева. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана и приета по
делото, задълженията за процесния имот са както следва: 3451,85 лева – цена
на топлоенергия за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., лихва от 322,67 лева за
периода 15.08.2022г. до 02.01.2024г., както и сумата от 76,06 лева за дялово
разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., както и лихва от 13,41
лева върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
02.01.2024г. Вещото лице е установило, че не са налице плащания за
процесния период, поради което тази сума е изцяло дължима. С оглед
установеното, исковата претенция се явява доказана по основание и размер.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
7
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №...
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установят, че са платили на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана
топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за
процесния период, не са ангажирали доказателства за извършени плащания.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г.
ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 16.02.2024г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
08.12.2020г. (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по
давност. В случая ищцовото дружество претендира суми за период м.май
2021г. – м.април 2023г., чиито падеж е настъпил след тази дата.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за
консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи
8
условия на ".." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г. и 2020г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общите
фактури за отчетния период са издадени на 30.06.2022г. и 30.06.2022г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 14.06.2022г., респективно на 14.06.2023г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от
30.04.2022г., 30.04.2023г. ). При това положение, с оглед неприложимостта на
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди,
нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното
9
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на
отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение,
тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи да е
отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 834,38 лева за
исковото производство и в размер на 116,21 лева за заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците също следва да бъдат
присъдени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 26,10 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ, предявени от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .., срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „.. и С.
П. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „.. че В. П. В. и С. П. В. дължат при
условията на разделност при квоти по ½ за всеки ответник на „..“ ЕАД сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9548/2024г. на СРС, 169 състав, както следва:
сумата от 3451,85 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2021г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва за забава от 16.02.2024г.
до изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение в размер на
76,06 лева – главница за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземания: сумата от 322,58 лева – мораторна лихва за забава от
15.08.2022г. до 02.01.2024г.,. и 13,41 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до
02.01.2024г,., като неоснователни.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „.. и С. П. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „.. да
заплатят на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. .., разноски по делото в размер на 834,38 лева, както и разноски за
заповедното производство в размер на 116,21 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на В. П. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „.. и С. П. В., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „.. разноски по делото в размер на 26,10 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №9548/2024г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11