Решение по КНАХД №1439/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ЕДЕН Д.“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Г. Я. Х., чрез представител по пълномощие адвокат Б. Д., е оспорил решение № 408/12.06.2025 г., постановено по АНД № 1300/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 818001-[рег. номер] от 13.03.2025 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че са налице обективни обстоятелства, които са препятствали навременното подаване на дължимата годишна данъчна декларация, а именно заболяване на счетоводителя, изразяващо се в счупване на кост на дясната китка, за което са представени доказателства. Затова иска съдът да приеме, че неподаването на декларацията в срок се дължи на обективна невъзможност на счетоводителя да извърши съответните операции, необходими за вярното попълване на декларацията. Отделно от това се твърд, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и случаят следва да се приеме като маловажен. На последно място счита, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че наказващият орган не е посочил в коя хипотеза на чл.261, ал.1 от ЗКПО попада конкретното деяние и с това е нарушил правото на защита на наказаното лице. С тези аргументи касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора - да бъде отменено издаденото от ответника по касация наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът „ЕДЕН Д.“ ЕООД и ответникът по касация директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Представителят на Прокуратурата – прокурор М. И., счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на търговското дружество „ЕДЕН Д.“ ЕООД е ангажирана за това, че в срок до 01.07.2024 г. не е подал годишната данъчна декларация, изискуема съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО за календарната 2023 г. Като нарушена е посочена нормата на чл.92, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО, а като санкционна – нормата на чл.261, ал.1 ЗКПО.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, като подробно е отговорил на всяко възражение в тази насока.

Съдът е обсъдил и разминаването в датите на крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО (в АУАН е посочено, че крайният срок е 30.06. на следващата година, а в наказателното постановление е посочен като краен срок 01.07.2024 г.), като е обяснил това разминаване с обстоятелството, че 30.06.2024 г. е неделя – неприсъствен ден. Затова в случая срокът би следвало да изтича на 01.07.2024 г., както правилно е посочено в наказателното постановление. Съдът е намерил, че в конкретния случай трябва да се приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която регламентира, че наказателното постановление се издава и когато е допусната нередност в акта, ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдът е обсъдил доказаните факти в конкретния случай и е приел, че тези обстоятелства са установени по безспорен начин.

Съдът е обсъдил и възражението относно приложението на санкционната норма на чл.261, ал.1 от ЗКПО, което е повторено в касационната жалба, като е заключил, че от обстоятелствената част на наказателното постановление ясно и недвусмислено се разбира, че дружеството е санкционирано за неподаване в срок на дължимата годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗПКО, т.е. става ясно в коя от хипотезите на чл.261, ал.1 от ЗКПО попада процесното деяние.

Съдът подробно е обсъдил установените от органа факти и привличането им към конкретно нарушената норма в ЗКПО. Приел е, че всеки елемент от състава на нарушението е осъществен и доказан.

Съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството, че счетоводителят на дружеството е изпаднал във временна нетрудоспособност поради счупване на кост на китката на ръката си, защото дружеството е било длъжно да организира така отчетната си длъжност, че да осигури своевременното подаване на декларацията. Затова според съда не са налице обстоятелствата, които изключват отговорността на дружеството.

На последно място съдът подробно е обсъдил възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН и е приел, че няма предпоставки, които да дават възможност за квалифициране на случая като маловажен. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Районният съд е отговорил на всички възражения, изложени и в касационната жалба. Настоящият съдебен състав ги споделя напълно и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

В обжалваното решение подробно е обсъдено възражението относно изтъкнатата в касационната жалба причина за късното подаване на ГДД по ЗКПО за 2023 г., а именно временната неработоспособност на физическото лице Д. П.-К. – счетоводител. От една страна, както правилно е приел районният съд, няма доказателства, че в дружеството, на което е възложено счетоводното обслужване на касатора, работи само един счетоводител – този с временната нетрудоспособност. От друга страна, според чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация следва да се подаде от 1 март до 30 юни следващата година, а от доказателствата, представени пред районния съд, става ясно, че причината за временната нетрудоспособност на счетоводителя е настъпила на 27.06.2024 г., или три дни преди изтичане на срока за подаване на декларацията. През останалото време, което предшества тази дата, е било възможно санкционираният търговец да организира така работите си, че да е в състояние своевременно да подаде декларацията. Другото обстоятелство, което се установява от представените документи, удостоверяващи временната нетрудоспособност на счетоводителя, е че тя приключва на 08.10.2024 г., а годишната данъчна декларация по ЗКПО е подадена три дни по-рано, а именно на 05.10.2024 г. Тези факти относно момента на настъпване на временната неработоспособност и момента на приключването й, съпоставени с датата на действителното подаване на годишната данъчна декларация, сами оборват възражението в касационната жалба, според което настъпилата временна неработоспособност на счетоводителя е довела до закъснение при подаване на декларацията. От една страна, защото същата декларация е била дължима от 1 март и е можела да бъде подадена до 27.06.2024 г., от друга страна, защото очевидно декларацията е изготвена и подадена преди приключване на временната неработоспособност на счетоводителя, което означава или че естеството на тази неработоспособност не е пречка счетоводителят да осъществява интелектуален труд в съответната специалност „счетоводство“, или (което е по-вероятно) в дружеството, наето от касатора да осъществява счетоводни услуги има и други компетентни лица, които могат да извършат същото, а именно да изготвят дължимата годишна данъчна декларация по ЗКПО.

Неоснователно е и възражението относно твърдяното процесуално нарушение, допуснато с приложението на чл.261, ал.1 от ЗКПО. Районният съд подробно е обсъдил в своето решение това възражение и аргументирано го е отхвърлил. При изписването на приложената санкционна норма в наказателното постановление действително не е посочено коя хипотеза на нормата (кое изпълнително деяние) е релевантна към процесното деяние, но, както правилно е посочил районният съд, при описанието на фактите е изложено конкретното изпълнително деяние, а именно „не я подаде в срок“. Затова възраженията за нарушено право на защита са необосновани.

На последно място правилно съдът е приел, че в случая няма предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива нарушения, нещо повече, той е типичен случай на такова нарушение. Отсъствието на вредни последици за фиска не е съставомерно и въобще не е изследвано, което означава, че и не може да бъде аргумент за квалифициране на случая като такъв с по-ниска обществена опасност, т.е. като маловажен. Обстоятелството, че дружеството е санкционирано за първи път е отчетено от наказващия орган, който е приложил най-ниският предвиден размер на наказанието „имуществена санкция“, визиран в чл.261, ал.1 от ЗКПО. Всички тези обстоятелства подробно и изчерпателно са обсъдени в обжалваното решение и се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски се дължат в полза на ответника, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408/12.06.2025 г., постановено по АНД № 1300/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.