РЕШЕНИЕ №
гр. Варна, 10.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, първо отделение, тридесети състав, в закрито съдебно заседание на десети
февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 2686 по описа на АС - Варна за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
молба от 13.01.2014г. ответникът по жалбата е поискал поправка на очевидна
фактическа грешка на постановеното по делото решение. Счита, че е налице
очевидна неточност, допусната в диспозитива на решението, където се постановява
„отмяна” на ревизионния акт в определена част въпреки изложените в мотивите
съображения за неоснователност на жалбата. Наред с това обосновава, че е налице
очевидна техническа грешка и в определения от съда размер на разноските. По
тези съображения прави искане решението да бъде поправено.
Искането
е съобщено на жалбоподателя чрез процесуален представител по делото на
24.01.2014г., като към настоящия момент не изразено становище по него.
По
повод на направеното искане съдът съобрази следното:
С
решение № 3293 от 27.12.2013г. съдът е постановил отмяна на РЕВИЗИОНЕН АКТ №
*********/22.12.2011г., поправен с АПРА №*********/13.03.2012 г., потвърден с
Решение № 45/15.03.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Варна, с който на
„Бултехс” ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 5420лв.
и съответните лихви за забава за дан. период м. март 2008г. по фактура №
760/24.03.2008г. на „Крас строй” ЕООД, 16085,94лв. и съответните лихви за
забава за дан. период м. 07.2010г. по фактура № 251/12.07.2010г. на „Палермо”
ЕООД и 5380лв. и съответните лихви за забава за дан. период м. 12. 2010г. по
фактура № 214/27.12.2010г. на „Монтерей” и фактура № 213 от 21.12.2007г.
фактура № 214/27.12.2010г. и фактура № 213 от 21.12.2007г., коригирани
съответно с КИ № 215 от 07.01.2011г. и № 216 от 07.01.2011г. на „Монтерей” ЕООД, въпреки, че в мотивите на
решението, съдът е направил извод, че правилно с РА са установени задължения по
ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на
5420лв. за дан. период м. март 2008г. по фактура № 760/24.03.2008г. на „Крас
строй” ЕООД, 16085,94лв. за периода м. 07.2010г. по фактура № 251/12.07.2010г.
на „Палермо” ЕООД и 5380лв. за периода м. 12. 2010г. по фактура №
214/27.12.2010г. и фактура № 213 от 21.12.2007г., коригирани съответно с КИ №
215 от 07.01.2011г. и № 216 от 07.01.2011г.
на „Монтерей” ЕООД, и е начислена съответната лихва за забава. Обоснован
е извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с
материалния закон. При тези обстоятелства съдът приема, че е налице явно
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване, поради което искането за поправка на решението в тази част е
основателно и следва да се уважи.
В
останалата си част искането е неоснователно. Изразеното външно в диспозитива на
решението по отношение на разноските, касаещи и първоначалното разглеждане на
делото, съответства напълно на формираната истинска воля на съда, видно от
мотивите на съдебното решение. Не е налице явна фактическа грешка и в тази част
искането на молителя за поправка на решението следва да се отхвърли.
По
изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка на очевидна грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 3293 от 27.12.2013г., като наместо „отменя” , да се чете „отхвърля жалбата срещу”.
ОТХВЪРЛЯ искането за поправка на решението в частта на разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: