Решение по дело №289/2023 на Административен съд - Пловдив

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 526

 

гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХІХ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. МАРИЯ НИКОЛОВА 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА	и с участието
на прокурора	МАРИЯ ТОДОРОВА	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.адм. дело № 289 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на С.М.М. от гр. София, ЕГН ********** чрез адв. С.П. срещу РЕШЕНИЕ № 2097 от 10.11.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 3872/2022г. по описа на същия съд.

        Оспорва се и Определение  № 1272/09.12.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 3872/2022г., с което е оставено без разглеждане искането на адв. П. за изменение на решението в частта за разноските.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.  Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде обезсилено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и жалбата в частта в която е поискана отмяна на електронния фиш бъде оставена без разглеждане.

        В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.   Ответникът по касационната жалба- ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище от процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Белова, с което  моли за потвърждаване на решението на РС Пловдив. Претендират се разноски.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба и частната жалба са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, като подадени от надлежни страни, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащи на обжалване съдебени актове.       

Разгледани по същество и двете са  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното: Електронният фиш е издаден за това, че на 12.06.2021г. в 12,58 ч., на път II-86 км. 19+ 200, посока гр.Пловдив при максимална разрешена скорост за движение в извън населено място от 90 км/ч и при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, МПС с рег. No СТ 9533 ВС се движело с установена скорост от 122 км. Ч. и наказуемо превишение от 32 км. ч.

Собственик на регистрирания автомобил е С.М.М..

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.

Правилно районният съд е преквалифицирал цифрово нарушението от чл. 21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП в чл. 21 ал.1 от ЗДвП, тъй като нормата на чл. 21 ал.2 от ЗДвП е относима към въведено с пътен знак В26 ограничение, а в случая важат общите правила за ограничения на скоростта, които са визирани в разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.

Не може да се сподели възражението на адв. П., че районният съд е следвало само да преквалифицира нарушението и в останалата част да остави жалбата без разглеждане. Подобна правна конструкция е невъзможна- единствено при оттегляне на жалбата, същата следва да се остави без разглеждане, което ще има за правна последица влизане в сила на електронния фиш. След като се иска от съда да преквалифицира нарушението, влиза в сила съдебното решение, с което електронния фиш е изменен и в този случай няма как съдът да не разгледа жалбата. В случая е осъществен цялостен съдебен контрол върху санкционния акт и правилно съдът го е изменил само в частта, относно цифровата правна квалификация, при идентично установени от съда и органа факти.

Правилно е и определението, с което е оставена без разглеждане подадената от адв. П. жалба, с искане за изменение на решението в частта за разноските. Тук е достатъчно да се спомене, че адв. П. не е представил списък с разноските по чл. 80 от ГПК, поради което, съгласно т.8 и т.9 от ТР № 6/2013 г. на ВКС по т.д. 6/2012 ОСГТК, искането му за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което както касационната, така и частната жалба  следва да бъдат оставени без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2097 от 10.11.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 3872/2022г. по описа на същия съд.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение  № 1272/09.12.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 3872/2022г.

ОСЪЖДА С.М.М. от гр. София, ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                     2.