Решение по КНАХД №1421/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Т. А., срещу Решение № 555 от 22.05.2025 г., постановено по АНД № 2526 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1030-004500/04.09.2023 г., издадено от ВПД началник група към ОД на МВР [населено място], Сектор "Пътна полици“ /“ПП"/ - Пловдив, с което на Р. М. А., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 точки.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Поддържа се, че решението на РС – Пловдив е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът не е взел предвид показанията свидетелите Б. и Войводов, които имат съществено значение за правилното изясняване на фактическата обстановка, а е кредитирал само писмените доказателства. Твърди се също така, че при съставяне на НП не е спазена Наребда № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и по-конкретно, разпоредбата на чл.10 ал.3, тъй като на снимката липсва дата на нарушението, както и не се вижда ясно регистрационният номер на превозното средство. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, респ., да бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор "Пътна полиция" – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е сезиран с жалба, предявена от Р. М. А. срещу Наказателно постановление № 23-1030-004500/04.09.2023 г., издадено от ВПД началник Група към ОД на МВР [населено място], Сектор "ПП" Пловдив, с което на А., на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 18 точки.

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 02.07.2023 в 09:58 часа, в [населено място], на бул. "България" до № 92, посока запад, е заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил "БМВ Х6 3.0" с рег. № ******, собственост на А. М. Н., [ЕГН], с измерена скорост на движение от 111 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо средство за заснемане на нарушението АТСС ARH CAM S1 № 120сса8, в клип № 0099342, показан на водача. Контролният орган е отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост е намалил с 3 % и е приел за наказуема скоростта не 114 км/ч., а 111 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 61 км/ч.

По този повод е съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № 317408 от 15.08.2023 г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Процесните административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани: съставителят при съставяне на АУАН - В. Х., който потвърждава фактическите констатации в АУАН, и свидетелите: С. Б. и Д. М..

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, и съобразявайки се с презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид приложената по административната преписка декларация от А. Н.. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

Съдът е приел, че извършеното нарушение на ЗДвП е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип ARH CAM S1 № 120сса8, за което е доказано, че отговаря на техническите изисквания, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е преминала съответната проверка. В тази насока, съдът е приел, че са спазени и изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на разположението на уреда.

Според РС – Пловдив, безспорно разпознаващият механизъм е отчел липсващата цифра и букви от номера на заснетия автомобил, който е действително ******, предвид факта, че видеокамера ARH CAM S1 осъществява контрола на скоростта чрез лазерен измервател, като скоростомера може да изпълнява автоматично разпознаване на регистрационни табели на всички ППС, преминаващи през лъча на лазерния измерител, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени.

По отношение вида и размера на наложените административни наказания, съдът е приел, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач, който превиши над 50 km/h разрешената максимална скорост в населено място да му бъде наложено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая, според приетото от първоинстанционния съд, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, които са съобразени с предвиденото в наложената санкционна норма.

Също така съдът е приел, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, понеже конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.221 ал.2 предл. последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционният съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН. АУАН е подписан без възражения, като не са постъпили и допълнителни такива. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Доводът на касатора, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, е неоснователен. Доколкото в административната преписка е приложен съставеният съобразно изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за извършените от държавните органи действия, то следва да се приеме, че мястото и начинът на позициониране на мобилното АТСС, както и участъкът за контрол са безспорно установени. От страна на касатора не е проведено пълно, насрещно доказване на защитната му теза, че мобилно устройство не е било поставено и използвано от полицейските органи на 02.07.2023 г., поради което не е оборена материалната доказателствена сила на официалния документ, съответно, изводите на районния съд в тази насока са напълно обосновани.

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В настоящия случай е налице такава снимка и доколкото правната норма не предвижда снимката на разположението на уреда да бъде съпроводена от нарочно посочване на датата, на която е използван, то следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване и изводът на районния съд за липса на процесуални нарушения е правилен и обоснован.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на делото и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХIV касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 555 от 22.05.2025 г., постановено по АНД № 2526/2024 г. по описа на РС – Пловдив, VIII н. с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.